Първата българка обиколила света
Анка Ламбрева потегли от Карлово и стигна до Таити и Торонто Учи новозеландките да бродират шевици, на всички места споделя за славнотоминало на страната ни
Месецът е март, а годината - 1928. Денят е с " оная транспарантна сивота, което постоянно се случва... Босфорът е ядосан, като че нещо тежи на душата му. Намръщил се е, а вълните му обливат ту европейския, ту азиатския бряг ". Сред 2500-те пасажери на кораба е и Анка Ламбрева, която потегля на своето първо околсветско странствуване. В което не просто ще се запознае с непознатата просвета, само че и ще популяризира България.
Анка се ражда в Карлово на 22 февруари 1895 година, в Пиперковия жанр. Живее в огромна оскъдност, само че бедността не я озверява, а в противен случай - основава предпочитание да я надмогне. Момичето съумява да се изучи. Когато приключва трети прогимназиален клас, отпътува за Пловдив. На терзанията на родителите си дава отговор: " На улицата ще дремя, под фенера ще чета, само че отново ще завърша! ". И приключва.
-->
Нещастен случай ще покаже каква в действителност е Анка. Една нощ в пансиона, където живее, избухва пожар. Причината: полилей с фитил и газ пада, течността се разлива и огънят лумва. Съквартирантките на Анка се разпищяват и хукват да търсят помощ. Тя обаче остава. За изненада на пожарникарите, пожарът бил сподавен, а Анка умерено четяла книга.
След като приключва гимназията с отличие, опитва да придобие здравно обучение. Докато учи, работи в застрахователна компания, с цел да се устоя. Първият й опит с висшето обучение не сполучва, тъй като родителите й умират и тя се връща в Карлово, с цел да оказва помощ на братята и сестрите си. Съдбата обаче дава на Анка втори късмет.
През 1922 година печели стипендия за Американския лицей
в Цариград и отива да се образова за здравна сестра. Впоследствие обаче учебното заведение е закрито и тя се реалокира в школо за милосърдни сестри, стартира работа в болница край Босфора. Там Анка избавя живота на англичанина мистър Тейкън. 5 година по-късно мъжът й изпраща покана, в символ на признателност, да посети Нова Зеландия. Тейкън й предлага работа - да се грижи за болната му дъщеричка.
И по този начин, през март 1928 година Анка напуща крайбрежията на Босфора и потегля на дълго странствуване. Което ще промени живота й, ще я срещне с един нов свят, който тя ще опише и ще остави спомен за идващите генерации.
Ламбрева пътува цели три месеца, като минава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Нова Зеландия й носи любовен боязън. Влюбва се в Реймънд и в остров Таити, където среща маорите (коренният народ на Нова Зеландия и главно население преди идването на европейците. Към 30 юни 2007 година в Нова Зеландия живеят 632 900 маори. Общо по света са към 725 000). В своите мемоари Ламбрева в детайли споделя за техните традиции, живот и антична просвета. Тя се впечатлява, че пред вратите на домовете им земята като че ли е преднамерено надупчена, а от там като от самовар излиза гореща пара. Околността, в която живее племето, е осеяна с гейзери. В тях благодарение на мрежички маорите пускат картофи, яйца и плодове, с цел да се сварят. А където горещите извори са най-многобройни, те си вършат жилищата, с цел да им топлят зимно време пода, на който спят.
Анка се трансформира в самобитен дипломат на България в Нова Зеландия. След като се открива, стартира да изнася сказки в университети и женски сдружения, като среща локалните с историята, географията и етнографията на България. Дори открива курс по българска бродерия. И по този начин, на 17 667 километра от Родината, се появяват български шевици. Освен дипломат, Анка е и публицист, като във всички локални вестници изпраща публикации, озаглавени " Непознатата България ". В културната задача на Анка се включва и българското външно министерство, което превежда текстовете й и ги разпраща по всички легации по света. Един от професорите в Уелингтън написа: " Можах да чуя многочислените сказки на една българка. България - с нейната популярност на велико минало, златната ера на цар Симеон, тъмното иго, битката за Освобождението, възхода и прочие, тя е всичко, в което диша благородството на българина! "
" Видях света и се връщам в България с още повече обич. С какво неспокойствие чакам да спре параходът във Видин. България - когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, коства ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е хубав, само че непознат. Там цветята не издават същия мирис, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова котловина и кръшни песни в ранно майско утро. България, какъв брой хубава си ти! ", написа в своите мемоари Анка Ламбрева. Годината е 1929. Пътешественичката стартира своето завръщане към дома, само че го прави още веднъж по неповторим метод. Вместо да се върне по остарелия път, тя потегля в противоположната посока. Спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с транспортен съд се насочва за Лос Анджелис, Ванкувър, към Торонто и вижда даже Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, след това доближава източното крайбрежие на Съединени американски щати и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През същата тази година Анка става
първата жена в света, прелетяла със аероплан над Ламанша
От Париж с трен отпътува за Германия, а оттова с параход по Дунав. През зимата на 1930 година стига до Видин и продължава към обичаното Карлово. Там стартира да споделя на локалните за всичко, което е видяла в другия завършек на света. Подплатява историите си със фотоси. Карлово обаче не съумява да задържи задълго свободолюбивата и жадна за познания и пътешествия душа на Анка. Тя потегля на своето второ околосветско странствуване, обикаля 42 страни, съумява да научи 7 езика, преподава уроци по френски и британски, оказва помощ за основаването на лечебни заведения и учебни заведения и на всички места споделя за непознатата България, която има славно минало, прелестен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове. Нейните сказки за Страната на розите се слушат с огромно внимание. Язди кон и кара мотоциклет, усеща се еднообразно добре както в аероплан и трен първа класа, по този начин и на гърба на камила.
Прелюбопитна е
срещата на Анка с именития герой Дан Колов
Годината е 1933, а в Столицата на любовта се организира огромен шампионат по кеч. Една вечер, до момента в който води следващата битка, Дан Колов вижда, че на кръга се е качила млада жена в българска носия, която му сервира букет от рози и му пожелава триумф. Дан Колов побеждава всички свои съперници, само че финалът му се излъпзва поради болест. Втората международна война заварва Анка в Иран.Нейните другари, с които е там, я убеждават да се откаже от българското си гражданство и да осъди страната си. " Аз съм българка и не мога да осъждам родината си! ", споделя Анка. Поради това е
заточена в лагера " Мио-Мие " в Ливан
Там отдолу под перото й излизат стихове, най-вече отдадени на България, както и поемата на френски " Зад бодливата тел ". Успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се среща с бъдещия си брачен партньор - персиеца Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера. Двамата са освободени през 1943 година, а при завръщането им в Иран нейният персийски принц й подарява 3 села в символ на респект. Анка насочва силата си към благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, издигнати са лечебни заведения, учебно заведение и културен център. Продължава с просветната активност за българските културни полезности и история. Двамата с Райян Ахмад Дин осиновяват момче, назовават го Килмарс и не стопират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. В края на 60-е години Райян Ахмад Дин почива, а Анка се завръща в родината си. Дарява материали и фотоси на Окръжния държавен списък в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните превъзходни пътеписи и есета, книгите й " Карлово и карловци - от 1877 година до през днешния ден ", " Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета " и албумите с красиви снимки на екзотични страни и непознати хора провокират същинска сензация.
Анка Ламбрева си отива от този свят на 18 февруари 1976 година на 81 годишна възраст. Нейната последна воля е да бъде заровена в Карлово до своите родители.
Това е животът на първата българка, обиколила света. Нейният ентусиазъм за познание и блян към непознатото са образец, който всеки може да последва. И освен в желанието да пътуваме и да откриваме нови хоризонти, само че и в това, че и където и да отидем - да не забравяме корените си, както и да описваме за България. Защото рано или късно ще се завърнем и ще желаяме да положат тялото ни до тези на родителите ни. Както направи Анка Ламбрева.
Месецът е март, а годината - 1928. Денят е с " оная транспарантна сивота, което постоянно се случва... Босфорът е ядосан, като че нещо тежи на душата му. Намръщил се е, а вълните му обливат ту европейския, ту азиатския бряг ". Сред 2500-те пасажери на кораба е и Анка Ламбрева, която потегля на своето първо околсветско странствуване. В което не просто ще се запознае с непознатата просвета, само че и ще популяризира България.
Анка се ражда в Карлово на 22 февруари 1895 година, в Пиперковия жанр. Живее в огромна оскъдност, само че бедността не я озверява, а в противен случай - основава предпочитание да я надмогне. Момичето съумява да се изучи. Когато приключва трети прогимназиален клас, отпътува за Пловдив. На терзанията на родителите си дава отговор: " На улицата ще дремя, под фенера ще чета, само че отново ще завърша! ". И приключва.
-->
Нещастен случай ще покаже каква в действителност е Анка. Една нощ в пансиона, където живее, избухва пожар. Причината: полилей с фитил и газ пада, течността се разлива и огънят лумва. Съквартирантките на Анка се разпищяват и хукват да търсят помощ. Тя обаче остава. За изненада на пожарникарите, пожарът бил сподавен, а Анка умерено четяла книга.
След като приключва гимназията с отличие, опитва да придобие здравно обучение. Докато учи, работи в застрахователна компания, с цел да се устоя. Първият й опит с висшето обучение не сполучва, тъй като родителите й умират и тя се връща в Карлово, с цел да оказва помощ на братята и сестрите си. Съдбата обаче дава на Анка втори късмет.
През 1922 година печели стипендия за Американския лицей
в Цариград и отива да се образова за здравна сестра. Впоследствие обаче учебното заведение е закрито и тя се реалокира в школо за милосърдни сестри, стартира работа в болница край Босфора. Там Анка избавя живота на англичанина мистър Тейкън. 5 година по-късно мъжът й изпраща покана, в символ на признателност, да посети Нова Зеландия. Тейкън й предлага работа - да се грижи за болната му дъщеричка.
И по този начин, през март 1928 година Анка напуща крайбрежията на Босфора и потегля на дълго странствуване. Което ще промени живота й, ще я срещне с един нов свят, който тя ще опише и ще остави спомен за идващите генерации.
Ламбрева пътува цели три месеца, като минава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Нова Зеландия й носи любовен боязън. Влюбва се в Реймънд и в остров Таити, където среща маорите (коренният народ на Нова Зеландия и главно население преди идването на европейците. Към 30 юни 2007 година в Нова Зеландия живеят 632 900 маори. Общо по света са към 725 000). В своите мемоари Ламбрева в детайли споделя за техните традиции, живот и антична просвета. Тя се впечатлява, че пред вратите на домовете им земята като че ли е преднамерено надупчена, а от там като от самовар излиза гореща пара. Околността, в която живее племето, е осеяна с гейзери. В тях благодарение на мрежички маорите пускат картофи, яйца и плодове, с цел да се сварят. А където горещите извори са най-многобройни, те си вършат жилищата, с цел да им топлят зимно време пода, на който спят.
Анка се трансформира в самобитен дипломат на България в Нова Зеландия. След като се открива, стартира да изнася сказки в университети и женски сдружения, като среща локалните с историята, географията и етнографията на България. Дори открива курс по българска бродерия. И по този начин, на 17 667 километра от Родината, се появяват български шевици. Освен дипломат, Анка е и публицист, като във всички локални вестници изпраща публикации, озаглавени " Непознатата България ". В културната задача на Анка се включва и българското външно министерство, което превежда текстовете й и ги разпраща по всички легации по света. Един от професорите в Уелингтън написа: " Можах да чуя многочислените сказки на една българка. България - с нейната популярност на велико минало, златната ера на цар Симеон, тъмното иго, битката за Освобождението, възхода и прочие, тя е всичко, в което диша благородството на българина! "
" Видях света и се връщам в България с още повече обич. С какво неспокойствие чакам да спре параходът във Видин. България - когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, коства ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е хубав, само че непознат. Там цветята не издават същия мирис, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова котловина и кръшни песни в ранно майско утро. България, какъв брой хубава си ти! ", написа в своите мемоари Анка Ламбрева. Годината е 1929. Пътешественичката стартира своето завръщане към дома, само че го прави още веднъж по неповторим метод. Вместо да се върне по остарелия път, тя потегля в противоположната посока. Спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с транспортен съд се насочва за Лос Анджелис, Ванкувър, към Торонто и вижда даже Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, след това доближава източното крайбрежие на Съединени американски щати и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През същата тази година Анка става
първата жена в света, прелетяла със аероплан над Ламанша
От Париж с трен отпътува за Германия, а оттова с параход по Дунав. През зимата на 1930 година стига до Видин и продължава към обичаното Карлово. Там стартира да споделя на локалните за всичко, което е видяла в другия завършек на света. Подплатява историите си със фотоси. Карлово обаче не съумява да задържи задълго свободолюбивата и жадна за познания и пътешествия душа на Анка. Тя потегля на своето второ околосветско странствуване, обикаля 42 страни, съумява да научи 7 езика, преподава уроци по френски и британски, оказва помощ за основаването на лечебни заведения и учебни заведения и на всички места споделя за непознатата България, която има славно минало, прелестен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове. Нейните сказки за Страната на розите се слушат с огромно внимание. Язди кон и кара мотоциклет, усеща се еднообразно добре както в аероплан и трен първа класа, по този начин и на гърба на камила.
Прелюбопитна е
срещата на Анка с именития герой Дан Колов
Годината е 1933, а в Столицата на любовта се организира огромен шампионат по кеч. Една вечер, до момента в който води следващата битка, Дан Колов вижда, че на кръга се е качила млада жена в българска носия, която му сервира букет от рози и му пожелава триумф. Дан Колов побеждава всички свои съперници, само че финалът му се излъпзва поради болест. Втората международна война заварва Анка в Иран.Нейните другари, с които е там, я убеждават да се откаже от българското си гражданство и да осъди страната си. " Аз съм българка и не мога да осъждам родината си! ", споделя Анка. Поради това е
заточена в лагера " Мио-Мие " в Ливан
Там отдолу под перото й излизат стихове, най-вече отдадени на България, както и поемата на френски " Зад бодливата тел ". Успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се среща с бъдещия си брачен партньор - персиеца Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера. Двамата са освободени през 1943 година, а при завръщането им в Иран нейният персийски принц й подарява 3 села в символ на респект. Анка насочва силата си към благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, издигнати са лечебни заведения, учебно заведение и културен център. Продължава с просветната активност за българските културни полезности и история. Двамата с Райян Ахмад Дин осиновяват момче, назовават го Килмарс и не стопират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. В края на 60-е години Райян Ахмад Дин почива, а Анка се завръща в родината си. Дарява материали и фотоси на Окръжния държавен списък в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните превъзходни пътеписи и есета, книгите й " Карлово и карловци - от 1877 година до през днешния ден ", " Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета " и албумите с красиви снимки на екзотични страни и непознати хора провокират същинска сензация.
Анка Ламбрева си отива от този свят на 18 февруари 1976 година на 81 годишна възраст. Нейната последна воля е да бъде заровена в Карлово до своите родители.
Това е животът на първата българка, обиколила света. Нейният ентусиазъм за познание и блян към непознатото са образец, който всеки може да последва. И освен в желанието да пътуваме и да откриваме нови хоризонти, само че и в това, че и където и да отидем - да не забравяме корените си, както и да описваме за България. Защото рано или късно ще се завърнем и ще желаяме да положат тялото ни до тези на родителите ни. Както направи Анка Ламбрева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ