Бързият достъп до благата поражда ненаситността
АНДРЕЙ ЯНЕВ е роден в Бургас. Завършва ССХУ в Казанлък и НХА - компетентност " Стенопис ", в класа на проф. Мито Гановски. Специализира живописен гланц при проф. Таласчук в ХА " Вера Мухина " в Санкт Петербург, Русия. Пребивава и работи в " Griffis Art Center ", Ню Лондон, Съединени американски щати (2018), и в Творческа резиденция в " Cite International Des’Arts " в Париж, Франция (2022). От 1984 година взе участие в общи художествени изложения у нас, от 1992 година до през днешния ден показва голям брой независими изложения в България и в чужбина. Участвал е в плановете " Светите места и българската просвета " към Центъра за семиотични и културни проучвания, в планове към ВУЗФ " Света гора и българската просвета ", към Нов български университет " Атон в българската просвета и книжовност " и други Има номинации и награди от влиятелни състезания у нас и в чужбина. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки по целия свят. Член е на СБХ. Живее и работи в София. Съпругата му Дарина Янева е художничка. Имат щерка, наследник и четирима внуци.
- Господин Янев, в тази Ваша юбилейна година направихте три специфични събития, в които представяте своите креативен и метафизичен визии. Първата галерия - " Съветът ", беше показана през юни в София, в Националния археологически музей при Българска академия на науките, втората - " Архангелско помилван ", бе открита през август в Бачковския манастир, следва третата - в родния Ви град Бургас.
- Още когато обсъждахме с куратора Пламен В. Петров събитията за юбилея ми, концепцията беше не да затрупам галериите с картини, които имам, а да се обърне внимание на нещо, което е значимо и настоящо и носи признак в моя път като художник. Същевременно да бъде видяно по друг метод, по който не е типично да се означават юбилеи. Исках да направя нещо друго и да изляза от подтекста на галерийното пространство. Пламен Петров одобри и доразви концепцията, доверих се в негово лице на Казанлъшката изложба тя да бъде институцията, която да ме съставлява в това наше общо пътешестване през тази година. Галерията, представяйки плана, получи най-високия патронаж в страната - на президента на републиката, което за мен е огромна чест.
За откриването на изложбата " Съветът " в Археологическия музей беше избрана датата 10 юни, празника на Света Богородица Достойно ест. Беше направена специфична конструкция-стена за картината, създавайки лично пространство, дружно с моя пластика и текст на Пламен Петров, които останаха в музея до 25 септември. Картината заживя измежду безмълвните обекти в музея, които в годините са имали своите създатели, само че те оставят себе си като диря. В тези взаимоотношения сред тематиката и концепцията, още повече че това се случи в " триъгълника на властта ", времето и мястото, събитията към нас, като че ли в точния миг насочи вниманието на публиката, че ще бъдем призовани пред този, на пръв взор незабележим, Съвет. Отреденият ни пай време - живот, не е безпределно. Така че добре е да се замислим за делата си, за това, което вършим, и да имаме респекта, че теглилките ни чакат, колкото и да не ни се желае.
Следващата, втора част - " Архангелско помилван ", открихме в Бачковския манастир на Преображение, 6 август, с благословията на Величкия свещеник Сионий. Миряните, които участваха на службата, бяха поканени и направиха своето персонално странствуване пред творбата, която е с размери 3,20 на 2,40 м, също съпроводена с един текст на Пламен Петров. Третата част следва да бъде открита в Бургас, за Архангеловден, в Градската художествена изложба, и също ще бъде съпроводена с една пластика и текст на Пламен Петров, който е куратор на целия план. Тази дълготрайност на три проявления по 4 месеца прави 12 месеца, с което означавам моята годишнина.
Символика може да се откри и в местата на изложбите - Археологическият музей е някогашна джамия, в Бачково е настоящият ставропигиален манастир " Св. Богородица ", бургаската Градска художествена изложба е някогашна синагога. Навсякъде участват Ангелите.
- Проф. Аксиния Джурова, която от години следи и добре познава Вашето творчество, споделя: " Андрей Янев е неоспорим занаятчия на мистиката в православието. "
- Това е доста висока отговорност за мен като оценка и като посока, тъй като не съм го мислил и нямам претенцията да е по този начин. Но в случай че това се открива като хрумвания, които отнякъде произлизат и аз ги удостоверявам, и е уловено от неоспорим експерт като Аксиния Джурова, това е огромна чест за мен като сложена емблема. А да я не отстъпвам е още по-сложно, тъй като тук към този момент стартирам да се колебая в това, което върша.
- Вашият метафизичен диалог с времето и традицията, с безконечното и божественото продължава през годините...
- Първото проявяване и сходни тематики, които започнаха да се появяват, бяха през 1989 година Развиха се през 1990-1992 година, откакто приключих академията. Навлизайки в личното си предизвикателство да показвам себе си и това, което мисля и което ме вълнува. Започнаха да се появяват " Легендите " - летящите ямурлуци, " Завръщането на пастирите ", " Броене на семената ", " Освещаването на семената ", " Сеячки ", " Звездобройци "..., тематики с по 1 до 3-4 творби. " Завръщането на пастирите " беше огромна тематика, която се разви във времето и неслучайно даде името на юбилейната ми галерия за 50-годишнината. Другата беше " Във всичко има семена от всеки ". В реализирането на разговор с отсрещния се посяват семена, те поникват или не, мислите стават семена, които се развиват и по този начин. После пристигна вълнението към " Отвъд мълчанието ", " Тиха светлина " - тематики, които обгръщат интервал сред 20- и 60-годишната ми възраст, на които в този момент се опитваме да сложим рамката.
- Казахте ми в предходен диалог, че е значимо да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е невъобразим пътят ни напред.
- Продължавам да го мисля.
- Как добротата и опрощението стоят в подтекста на днешното време...
- Може би това се е прояснило с годините. Направихме един план през 2009 година - " Да опознаем предишното си, да изградим по-добро бъдеще ". Да, значимо е да знаем предишното си, само че не трябва непрекъснато да ни се натрапва, да се ровим в него. Започва да тежи и да е спънка в необратимото придвижване напред. Не бива да губим връзката със земята, само че би трябвало да гледаме и към звездите. Всичко, което идва ново и от горната страна, ще ни залее, без да се интересува от това, което сме. То просто се случва!
Виждаме, че безверието, налагащият се атеизъм, вменяването, че всеки може да бъде Господ, повтаряемостта в рекламите, че всеки заслужава, всеки е безспорният водач, евтините формати, които внушават, че всичко е пари и още на следващия ден си на върха - по този начин алчността превзема от ден на ден хора. Желанието за още и още, да имаме, да имаме... Обръщането посредством прошката към Онзи, който ни е основал и на Когото се молим за избавление, освен когато имаме грижи, би било добре да стартира да ни вълнува. А това, че прошката е светлина, водеща към избавление, е нужда, която би трябвало да се осъзнае. Това е надълбоко и персонално прекарване.
- Което обаче изисква доста душевни сили и зрялост.
- Напротив, желае доста елементарност на приемане и примирение, че светът не ни принадлежи, а ти принадлежиш на света, и че Земята, в случай че реши, с малко ще промени доста. Трябва да разпознаем това, което е положителното, и както е писано в дебелите книги, че последната битка ще е за истината, и ние в този момент се намираме в тази нелека битка - да отсеем истината: кой какво ти предлага, за какво ти го предлага, непрекъснатите инспекции на информацията, от кое място идва, кого обслужва, представянето на модели, които на някого правят работа. Или както се споделя, сега, в който ти оферират нещо гратис, значи стоката си ти, към този момент някой те е продал някъде, или ще го стори. Бързият достъп до богатствата тук, в този момент и незабавно поражда ненаситността, и тя стартира да добива размери, които са мъчно разбираеми.
В Света гора съм видял хора, които са някогашни милионери, и в един миг оставят всичко на масата и споделят: " Бях дотук, желая другото. Яви ми се светец, Св. Богородица, ангел... и ми сподели това, не мога да не преставам по този начин. " Явно идва този катарзис, който би трябвало да изпитаме и да преживеем, с всичките болки и премеждия. И най-после да разберем, че може със напълно малко и с доста обич да вървим в света, и той да те води, и ти да го водиш. А не да вършим тактики по какъв начин да надделеем над другия, да вземем неговото, с цел да го употребяваме и да сме над него.
- Но по какъв начин да подхождаме към непростимите неща?
- Какво значи непростими неща?
- Крайните форми на неправда, непочтеност, насилието...
- Трябва да се учим да се предпазваме от тях, което е доста сложна работа. А когато те към този момент са се случили и ние не сме ги предотвратили, значи повода е в нас, не сме имали силата да ги спрем, мъдростта да ги отклоним. И най-после - да им извиним, тъй като слънцето отново ще изгрее и отново ще пристигна нощта... И в случай че има изверг, в неизвестен, само че безвъзвратен миг той ще получи своето отмъщение, когато природата реши. В тази мащабност на света към нас би трябвало да се съобразяваме с величието на Създателя - каквато и форма да му даваме, каквото и име да му слагаме. Това, че се унищожават клетките и устоите на обществото, стартира да става все по-обхватно. Деструкцията е забележима и нападателна. И в случай че не ги запазим и не ги развием, просто ще се сринем.
- Вашият взаимен план с чл.-кор. проф. Мирослав Дачев - изложбата " Атон в рисунки и фотографии ", пътува по света. След София я представихте в Папския латерански университет във Ватикана, по-късно в Берлин, в Женева, в Лион...
- Предстои да я покажем в Атина и още веднъж в България. А от идната година планът ще продължи освежен с " Атон в рисунки и фотографии 2 ". Тази част на проявление в този тип към този момент е позната, макар че има доста огромен интерес, за наша приятна изненада и задоволство. Важно е да отбележим, че и тези наши изяви са под патронажа на президента на републиката и са получили тази почтена оценка за смисъла и значимостта си.
Хората са жадни да научат, имат потребност от допиране до Атон в този тип, в който ние го демонстрираме. Имат пряк допир посредством моите рисунки, акварели, посредством фотографиите и жанровите подиуми на проф. Дачев, посредством нашите пейзажи от Света гора, посредством написаните и издадени към този момент девет тома книги на проф. Дачев за жития на Светии и чудотворни икони. Имаме предложения и за други европейски градове, което демонстрира, че тематиката е забавна, събира хората, те разясняват и имат въпиюща потребност да бъдат повече осведомени за проявлението на вярата посредством светите облици, посредством иконите, посредством диалозите. Това стана ясно и от поканата от папа Франциск да бъде показана във Ватикана - лоното на католицизма, също и в Женева - Швейцария е протестантска страна, само че и там ползата беше голям, както и в Берлин. Искам да изкажа нашата признателност към Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който работи безрезервно дружно с екипа си и цялата общественост, заета с тази идея, като провежда срещите и изложбите на всяко настрана място. На господин Златинов и доста други, отдадени на вярата и сподвижници в представянията на изложбите.
- Участвате в благотворителни изложения и начинания. Защо това е значимо за Вас?
- Благотворителността е осъзнато и усетено като нужда дело, премерено и проследено съгласно неговата нужда.
" Ако имате някаква заложба, това не значи, че сте получили нещо. Това значи, че можете нещо да дадете " е мисъл на Карл Густав Юнг. Познавам доста хора, които подаряват, и за тях това е жизненоважен акт. Така се е движело развиването на изкуствата, посредством донори и меценати. И аз подарявам труда си, или плода от своя труд, там, където преценява, че има потребност.
Напоследък страната стартира да абдикира прекомерно доста от отговорностите си и личните си благоприятни условия за справяне в избрани обстановки, за които има задължението да го прави. Тогава хората реагират и се обръщат за подпомагане към тези, които имат опциите да подаряват. В България разпоредбите за благотворителни търгове и акции са прекомерно размити и неразбираеми в доста случаи. Често си задавам въпроса: когато дам картина за благотворителен търг, отива човек и я купува за " Х " пари - кой е донорът?
-...Авторът.
- А съгласно него е той. Тогава да остави парите и да върне творбата, вместо да чака почести. Авторът е пътувал, претърпял е, запечатал мига безвремие. Закачената на стената картина ще продължи да приказва и да радва. Вложен е гений и персонални средства. Необходимо е да се поразсъждава повече върху това.
Дарението е сравнимо с възприятието на прошката - бездънен персонален акт, в който не е значима показността, а удовлетворението и възприятието за пречистеност, сравнимо със Светлината на Твореца.
- Народната ария участва в живота Ви от най-ранна възраст - от майка, баба и прабаба. Но едвам през последните години направихте записи на някои песни, които носите в себе си от дете. Тази нужда по какъв начин се породи и за какво в този момент?
- Имаше потребност това да се направи, само че не бях убеден да го сторя, до момента в който за това не настояха моята брачна половинка и наша другарка - посредством една изненада: записаха ме " тайно ". Така положихме началото и с Евтим Чакъров направихме първия албум, който е двоен, а по-късно записах още два сингъла с мои трактовки. Почувствах по-силно националната музика, откакто осмислих, че тя носи духовни послания, които би трябвало да бъдат претърпени. С историите, които тя споделя, има своята огромна мощ и образците пред нас са доста. Народната музика като роман и мирис, като осмисляне, че когато бабата, майката, бащата пеят на детенцето, няма гайди и тъпани, няма звук, хора, тракане. Те вдъхват на детето историите и въплътените усеща, кодират генетичния код, носен от поколенията и предаден посредством песента. И когато той излиза издълбоко, от сърцето, доста от вътрешната страна, тогава националната музика има друго звучене. Придобива компактност и вълнува. Това се пробвах да направя във втората част на албума, в първата има по-ярък акомпанимент и аранжименти. Във втората част се стремях към разказано пеене, изпято като църковен напев. Приятно ми е да го върша, когато имам опция. То е като тип общение с оттатък забележимото.
- Доколкото зная, Вашият брат е духовник.
- Да, брат ми е духовник, въдворен иконом в Голямобуковския манастир в Странджа. Моят племенник също е духовник - отец Яни, много прочут в Бургас, тъй като е измежду младежите, които същински живеят във вярата, измежду хората, а не в отшелничество.
- Разговаряте ли на метафизичен и духовни тематики, за сюжетите във Вашето творчество?
- В дребното време, което имаме да поддържаме връзка - заради динамичността, с която ни е завъртял светът и животът, - е мъчно да останем уединено и да водим такива диалози. Те са по-мъдри, употребяват текстове и трудове, които са техните жалони. Докато при мен са претърпени моменти в частност или в общи прекарвания, които не са в изисканата и търсената канонична служебност. Да, те харесват това, което върша, само че аз надалеч не познавам в дълбочина нито Светото писание, нито текстовете и требниците, по които те служат. Техните богослужебни книги не са за всички.
- И тримата по един или различен метод изповядвате духовното, утвърждавате го и го раздавате на хората.
- Да, проявленията са разнообразни. Опитвам се да осъзная думите на Св. Йоан Златоуст, че в случай че хората знаят какъв брой бързо ще бъдат забравени след тяхната гибел, всеки ден щяха да работят за Господ. Както и известния израз, че нищо не е забравено в окото на Бога. Няма нещо, което да остане прикрито и да не стане очевидно, колкото и да си мислим, че не е по този начин. И когато се явим пред Съвета, сигурно ще се изненадаме, само че нека не е доста...
- 60 години доста ли са, малко ли са, защо не Ви стигна времето дотук в креативен и в житейски проект?
- Нито са доста, нито са малко, тъй като в духа си съм като че ли на 18 години. В креативен проект критичността и самокритичността е непрекъсната, че към момента не съм доизказал това, което ми е в главата, и силите не ми стигат да го покажа. Иска ми се Този, който ме е основал, да ми даде още време, с цел да мога да продължа да работя в Неговото име.
В персонален проект какво повече мога да желая - имам прелестно семейство, деца и внуци, които обичам и реализират това, което желаят. Не желая повече от това, което имам, а единствено да е задоволително, с цел да продължа напред. Аз съм един благополучен човек!
- И, както се споделя, най-хубавото следва...
- Разбира се. И отново споделям: Със мощната религия и съобразяването с устоите на обществото, което има своите одобрени морални и духовни стълбове, може да имаме повече време да бъдем щастливи.
- Господин Янев, в тази Ваша юбилейна година направихте три специфични събития, в които представяте своите креативен и метафизичен визии. Първата галерия - " Съветът ", беше показана през юни в София, в Националния археологически музей при Българска академия на науките, втората - " Архангелско помилван ", бе открита през август в Бачковския манастир, следва третата - в родния Ви град Бургас.
- Още когато обсъждахме с куратора Пламен В. Петров събитията за юбилея ми, концепцията беше не да затрупам галериите с картини, които имам, а да се обърне внимание на нещо, което е значимо и настоящо и носи признак в моя път като художник. Същевременно да бъде видяно по друг метод, по който не е типично да се означават юбилеи. Исках да направя нещо друго и да изляза от подтекста на галерийното пространство. Пламен Петров одобри и доразви концепцията, доверих се в негово лице на Казанлъшката изложба тя да бъде институцията, която да ме съставлява в това наше общо пътешестване през тази година. Галерията, представяйки плана, получи най-високия патронаж в страната - на президента на републиката, което за мен е огромна чест.
За откриването на изложбата " Съветът " в Археологическия музей беше избрана датата 10 юни, празника на Света Богородица Достойно ест. Беше направена специфична конструкция-стена за картината, създавайки лично пространство, дружно с моя пластика и текст на Пламен Петров, които останаха в музея до 25 септември. Картината заживя измежду безмълвните обекти в музея, които в годините са имали своите създатели, само че те оставят себе си като диря. В тези взаимоотношения сред тематиката и концепцията, още повече че това се случи в " триъгълника на властта ", времето и мястото, събитията към нас, като че ли в точния миг насочи вниманието на публиката, че ще бъдем призовани пред този, на пръв взор незабележим, Съвет. Отреденият ни пай време - живот, не е безпределно. Така че добре е да се замислим за делата си, за това, което вършим, и да имаме респекта, че теглилките ни чакат, колкото и да не ни се желае.
Следващата, втора част - " Архангелско помилван ", открихме в Бачковския манастир на Преображение, 6 август, с благословията на Величкия свещеник Сионий. Миряните, които участваха на службата, бяха поканени и направиха своето персонално странствуване пред творбата, която е с размери 3,20 на 2,40 м, също съпроводена с един текст на Пламен Петров. Третата част следва да бъде открита в Бургас, за Архангеловден, в Градската художествена изложба, и също ще бъде съпроводена с една пластика и текст на Пламен Петров, който е куратор на целия план. Тази дълготрайност на три проявления по 4 месеца прави 12 месеца, с което означавам моята годишнина.
Символика може да се откри и в местата на изложбите - Археологическият музей е някогашна джамия, в Бачково е настоящият ставропигиален манастир " Св. Богородица ", бургаската Градска художествена изложба е някогашна синагога. Навсякъде участват Ангелите.
- Проф. Аксиния Джурова, която от години следи и добре познава Вашето творчество, споделя: " Андрей Янев е неоспорим занаятчия на мистиката в православието. "
- Това е доста висока отговорност за мен като оценка и като посока, тъй като не съм го мислил и нямам претенцията да е по този начин. Но в случай че това се открива като хрумвания, които отнякъде произлизат и аз ги удостоверявам, и е уловено от неоспорим експерт като Аксиния Джурова, това е огромна чест за мен като сложена емблема. А да я не отстъпвам е още по-сложно, тъй като тук към този момент стартирам да се колебая в това, което върша.
- Вашият метафизичен диалог с времето и традицията, с безконечното и божественото продължава през годините...
- Първото проявяване и сходни тематики, които започнаха да се появяват, бяха през 1989 година Развиха се през 1990-1992 година, откакто приключих академията. Навлизайки в личното си предизвикателство да показвам себе си и това, което мисля и което ме вълнува. Започнаха да се появяват " Легендите " - летящите ямурлуци, " Завръщането на пастирите ", " Броене на семената ", " Освещаването на семената ", " Сеячки ", " Звездобройци "..., тематики с по 1 до 3-4 творби. " Завръщането на пастирите " беше огромна тематика, която се разви във времето и неслучайно даде името на юбилейната ми галерия за 50-годишнината. Другата беше " Във всичко има семена от всеки ". В реализирането на разговор с отсрещния се посяват семена, те поникват или не, мислите стават семена, които се развиват и по този начин. После пристигна вълнението към " Отвъд мълчанието ", " Тиха светлина " - тематики, които обгръщат интервал сред 20- и 60-годишната ми възраст, на които в този момент се опитваме да сложим рамката.
- Казахте ми в предходен диалог, че е значимо да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е невъобразим пътят ни напред.
- Продължавам да го мисля.
- Как добротата и опрощението стоят в подтекста на днешното време...
- Може би това се е прояснило с годините. Направихме един план през 2009 година - " Да опознаем предишното си, да изградим по-добро бъдеще ". Да, значимо е да знаем предишното си, само че не трябва непрекъснато да ни се натрапва, да се ровим в него. Започва да тежи и да е спънка в необратимото придвижване напред. Не бива да губим връзката със земята, само че би трябвало да гледаме и към звездите. Всичко, което идва ново и от горната страна, ще ни залее, без да се интересува от това, което сме. То просто се случва!
Виждаме, че безверието, налагащият се атеизъм, вменяването, че всеки може да бъде Господ, повтаряемостта в рекламите, че всеки заслужава, всеки е безспорният водач, евтините формати, които внушават, че всичко е пари и още на следващия ден си на върха - по този начин алчността превзема от ден на ден хора. Желанието за още и още, да имаме, да имаме... Обръщането посредством прошката към Онзи, който ни е основал и на Когото се молим за избавление, освен когато имаме грижи, би било добре да стартира да ни вълнува. А това, че прошката е светлина, водеща към избавление, е нужда, която би трябвало да се осъзнае. Това е надълбоко и персонално прекарване.
- Което обаче изисква доста душевни сили и зрялост.
- Напротив, желае доста елементарност на приемане и примирение, че светът не ни принадлежи, а ти принадлежиш на света, и че Земята, в случай че реши, с малко ще промени доста. Трябва да разпознаем това, което е положителното, и както е писано в дебелите книги, че последната битка ще е за истината, и ние в този момент се намираме в тази нелека битка - да отсеем истината: кой какво ти предлага, за какво ти го предлага, непрекъснатите инспекции на информацията, от кое място идва, кого обслужва, представянето на модели, които на някого правят работа. Или както се споделя, сега, в който ти оферират нещо гратис, значи стоката си ти, към този момент някой те е продал някъде, или ще го стори. Бързият достъп до богатствата тук, в този момент и незабавно поражда ненаситността, и тя стартира да добива размери, които са мъчно разбираеми.
В Света гора съм видял хора, които са някогашни милионери, и в един миг оставят всичко на масата и споделят: " Бях дотук, желая другото. Яви ми се светец, Св. Богородица, ангел... и ми сподели това, не мога да не преставам по този начин. " Явно идва този катарзис, който би трябвало да изпитаме и да преживеем, с всичките болки и премеждия. И най-после да разберем, че може със напълно малко и с доста обич да вървим в света, и той да те води, и ти да го водиш. А не да вършим тактики по какъв начин да надделеем над другия, да вземем неговото, с цел да го употребяваме и да сме над него.
- Но по какъв начин да подхождаме към непростимите неща?
- Какво значи непростими неща?
- Крайните форми на неправда, непочтеност, насилието...
- Трябва да се учим да се предпазваме от тях, което е доста сложна работа. А когато те към този момент са се случили и ние не сме ги предотвратили, значи повода е в нас, не сме имали силата да ги спрем, мъдростта да ги отклоним. И най-после - да им извиним, тъй като слънцето отново ще изгрее и отново ще пристигна нощта... И в случай че има изверг, в неизвестен, само че безвъзвратен миг той ще получи своето отмъщение, когато природата реши. В тази мащабност на света към нас би трябвало да се съобразяваме с величието на Създателя - каквато и форма да му даваме, каквото и име да му слагаме. Това, че се унищожават клетките и устоите на обществото, стартира да става все по-обхватно. Деструкцията е забележима и нападателна. И в случай че не ги запазим и не ги развием, просто ще се сринем.
- Вашият взаимен план с чл.-кор. проф. Мирослав Дачев - изложбата " Атон в рисунки и фотографии ", пътува по света. След София я представихте в Папския латерански университет във Ватикана, по-късно в Берлин, в Женева, в Лион...
- Предстои да я покажем в Атина и още веднъж в България. А от идната година планът ще продължи освежен с " Атон в рисунки и фотографии 2 ". Тази част на проявление в този тип към този момент е позната, макар че има доста огромен интерес, за наша приятна изненада и задоволство. Важно е да отбележим, че и тези наши изяви са под патронажа на президента на републиката и са получили тази почтена оценка за смисъла и значимостта си.
Хората са жадни да научат, имат потребност от допиране до Атон в този тип, в който ние го демонстрираме. Имат пряк допир посредством моите рисунки, акварели, посредством фотографиите и жанровите подиуми на проф. Дачев, посредством нашите пейзажи от Света гора, посредством написаните и издадени към този момент девет тома книги на проф. Дачев за жития на Светии и чудотворни икони. Имаме предложения и за други европейски градове, което демонстрира, че тематиката е забавна, събира хората, те разясняват и имат въпиюща потребност да бъдат повече осведомени за проявлението на вярата посредством светите облици, посредством иконите, посредством диалозите. Това стана ясно и от поканата от папа Франциск да бъде показана във Ватикана - лоното на католицизма, също и в Женева - Швейцария е протестантска страна, само че и там ползата беше голям, както и в Берлин. Искам да изкажа нашата признателност към Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който работи безрезервно дружно с екипа си и цялата общественост, заета с тази идея, като провежда срещите и изложбите на всяко настрана място. На господин Златинов и доста други, отдадени на вярата и сподвижници в представянията на изложбите.
- Участвате в благотворителни изложения и начинания. Защо това е значимо за Вас?
- Благотворителността е осъзнато и усетено като нужда дело, премерено и проследено съгласно неговата нужда.
" Ако имате някаква заложба, това не значи, че сте получили нещо. Това значи, че можете нещо да дадете " е мисъл на Карл Густав Юнг. Познавам доста хора, които подаряват, и за тях това е жизненоважен акт. Така се е движело развиването на изкуствата, посредством донори и меценати. И аз подарявам труда си, или плода от своя труд, там, където преценява, че има потребност.
Напоследък страната стартира да абдикира прекомерно доста от отговорностите си и личните си благоприятни условия за справяне в избрани обстановки, за които има задължението да го прави. Тогава хората реагират и се обръщат за подпомагане към тези, които имат опциите да подаряват. В България разпоредбите за благотворителни търгове и акции са прекомерно размити и неразбираеми в доста случаи. Често си задавам въпроса: когато дам картина за благотворителен търг, отива човек и я купува за " Х " пари - кой е донорът?
-...Авторът.
- А съгласно него е той. Тогава да остави парите и да върне творбата, вместо да чака почести. Авторът е пътувал, претърпял е, запечатал мига безвремие. Закачената на стената картина ще продължи да приказва и да радва. Вложен е гений и персонални средства. Необходимо е да се поразсъждава повече върху това.
Дарението е сравнимо с възприятието на прошката - бездънен персонален акт, в който не е значима показността, а удовлетворението и възприятието за пречистеност, сравнимо със Светлината на Твореца.
- Народната ария участва в живота Ви от най-ранна възраст - от майка, баба и прабаба. Но едвам през последните години направихте записи на някои песни, които носите в себе си от дете. Тази нужда по какъв начин се породи и за какво в този момент?
- Имаше потребност това да се направи, само че не бях убеден да го сторя, до момента в който за това не настояха моята брачна половинка и наша другарка - посредством една изненада: записаха ме " тайно ". Така положихме началото и с Евтим Чакъров направихме първия албум, който е двоен, а по-късно записах още два сингъла с мои трактовки. Почувствах по-силно националната музика, откакто осмислих, че тя носи духовни послания, които би трябвало да бъдат претърпени. С историите, които тя споделя, има своята огромна мощ и образците пред нас са доста. Народната музика като роман и мирис, като осмисляне, че когато бабата, майката, бащата пеят на детенцето, няма гайди и тъпани, няма звук, хора, тракане. Те вдъхват на детето историите и въплътените усеща, кодират генетичния код, носен от поколенията и предаден посредством песента. И когато той излиза издълбоко, от сърцето, доста от вътрешната страна, тогава националната музика има друго звучене. Придобива компактност и вълнува. Това се пробвах да направя във втората част на албума, в първата има по-ярък акомпанимент и аранжименти. Във втората част се стремях към разказано пеене, изпято като църковен напев. Приятно ми е да го върша, когато имам опция. То е като тип общение с оттатък забележимото.
- Доколкото зная, Вашият брат е духовник.
- Да, брат ми е духовник, въдворен иконом в Голямобуковския манастир в Странджа. Моят племенник също е духовник - отец Яни, много прочут в Бургас, тъй като е измежду младежите, които същински живеят във вярата, измежду хората, а не в отшелничество.
- Разговаряте ли на метафизичен и духовни тематики, за сюжетите във Вашето творчество?
- В дребното време, което имаме да поддържаме връзка - заради динамичността, с която ни е завъртял светът и животът, - е мъчно да останем уединено и да водим такива диалози. Те са по-мъдри, употребяват текстове и трудове, които са техните жалони. Докато при мен са претърпени моменти в частност или в общи прекарвания, които не са в изисканата и търсената канонична служебност. Да, те харесват това, което върша, само че аз надалеч не познавам в дълбочина нито Светото писание, нито текстовете и требниците, по които те служат. Техните богослужебни книги не са за всички.
- И тримата по един или различен метод изповядвате духовното, утвърждавате го и го раздавате на хората.
- Да, проявленията са разнообразни. Опитвам се да осъзная думите на Св. Йоан Златоуст, че в случай че хората знаят какъв брой бързо ще бъдат забравени след тяхната гибел, всеки ден щяха да работят за Господ. Както и известния израз, че нищо не е забравено в окото на Бога. Няма нещо, което да остане прикрито и да не стане очевидно, колкото и да си мислим, че не е по този начин. И когато се явим пред Съвета, сигурно ще се изненадаме, само че нека не е доста...
- 60 години доста ли са, малко ли са, защо не Ви стигна времето дотук в креативен и в житейски проект?
- Нито са доста, нито са малко, тъй като в духа си съм като че ли на 18 години. В креативен проект критичността и самокритичността е непрекъсната, че към момента не съм доизказал това, което ми е в главата, и силите не ми стигат да го покажа. Иска ми се Този, който ме е основал, да ми даде още време, с цел да мога да продължа да работя в Неговото име.
В персонален проект какво повече мога да желая - имам прелестно семейство, деца и внуци, които обичам и реализират това, което желаят. Не желая повече от това, което имам, а единствено да е задоволително, с цел да продължа напред. Аз съм един благополучен човек!
- И, както се споделя, най-хубавото следва...
- Разбира се. И отново споделям: Със мощната религия и съобразяването с устоите на обществото, което има своите одобрени морални и духовни стълбове, може да имаме повече време да бъдем щастливи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ