Анджелина Джоли има цитат на Тенеси Уилямс, татуиран върху лявата

Анджелина Джоли има откъс на Тенеси Уилямс , татуиран върху лявата й ръка, който гласи:

Молитва за дивите сърца, държани в клетка.

Вероятно това най-добре разказва дивата й и непринудена природа. Освен, че е буен моторджия, Анджелина е и водач. Притежава личен аероплан модел Cirrus SR22. Твърди, че е добра и с оръжията. Нищо чудно, че беше толкоз сполучлива като Лара Крофт :

Ако би трябвало да употребявам оръжие, съм доста надарена.

Освен че има доста деца, харесва и влечуги. Отглежда змии и гущери като домашни любимци. Любимата й змия се споделя Хари Дийн Стантън , а обичаният й гущер – Владимир .

Кралица Елизабет II я „ ръкоположи “ за почетна дама – аналог на рицарската купа при мъжете.  Джоли получи почетната купа по отношение на награждаването й с ордена на Британската империя за приноса й към външната политика на Англия и присъединяване й в световната акция за битка против половото принуждение в зоните на военни спорове.

Освен че е считана за една от най-красивите дами в света, за една от най-талантливите актриси, тя е известна и с благотворителната си активност. Избрана е за дипломат на благосклонност преди 17 години.

Интелектът е хубост. Мислещият човек е секси! И няма нито дреха, нито грим, които могат да прикрият празната глава и черната душа.

Била съм безразсъдна, само че в никакъв случай не съм била бунтовник без идея.

Когато другите момиченца мечтаеха да бъдат балерини, на мен някак си ми се искаше да бъда върколак.  Да се бродя нощно време по улиците и да тревожа почтените жители.

Ако душевен здрав е този, който счита странните неща за неприятни, то аз избирам да съм шибана откачалка!

Не пострадвам от психологично разстройство — любувам му се!

Истината е, че обичам да съм жива и да се усещам свободна. Не мога ли да се усещам жива и свободна, се усещам като животно в клетка, а не бих желала да бъда в клетка. Предпочитам да съм мъртва. Толкова е просто. И не мисля, че това е необичайност.

Искам да приказвам на всеослушание. Искам да мога да изричам мнението си и се надявам то да бъде разбирано по верния метод. Не желая да спра да се усещам свободна. И няма да спра.

Не имам вяра във виновността. Вярвам в импулсивния живот, стига в никакъв случай предумишлено да не нараняваш различен човек. 

Мисля, че белезите са секси, тъй като си направил неточност, която е довела до някаква каша.

Мислите си „ Ами, в случай че през днешния ден сгреша? Ще скърбя “. Аз нямам доверие в съжалението, аз усещам, че всичко води до там, където би трябвало да сме. Трябва да скочим напред, с положителни планове, да се отдадем и просто да забележим какво ще стане.

На кого му пука, че ще се изложа? Не ме е боязън от ничие персонално мнение!

Без страдалчество в никакъв случай не бихме могли да се учим от грешките си. Болката и страданието са ключ към всички прозорци, без тях не може да се живее.

Недостатъците са привлекателни. Белезите са привлекателни.

Направена съм от кръв, татуси и белези.

Хората ти споделят, че вървиш по неверния път, а то е просто твоят път.

Ако попитате хората какво постоянно са желали да създадат, множеството хора не са го създали. Това ми разрушава сърцето.

Не умрях млада и това е в действителност триумф.

Никога не съм се чувствала открита или спокойна. Не можеш в действителност да се отдадеш на живота, в случай че се чувстваш по този начин.

Спестявай една трета, живей с една трета и раздавай една трета.

Ако не излезеш от кутийката, в която си отгледан, в никакъв случай няма да схванеш какъв брой огромен е света.

Обичай един човек, грижи се за него до момента в който умреш. Знаеш: отгледай деца. Имай добър живот. Бъди добър другар. И пробвай да бъдеш изцяло този, който си. Разбери какво тъкмо обичаш ти самият. И по-късно го преследвай с всички сили, без значение какво ще ти коства.

Навлизаме в любовта не като откриваме съвършения човек, а като се учим да виждаме несъвършения човек съвършено.

С боси крайници рано заран се усещам красива. Не постоянно съм се чувствала по този начин. Но в този момент се усещам. Когато някой те обича и правиш някого благополучен, когато наличието ти наподобява го прави благополучен, ти внезапно започваш да се чувстваш най-красивия човек на света.

Може да звучи като факсимиле, само че като се чувстваш красива и мощна от вътрешната страна, това се демонстрира извън.

Любов е тогава, когато желаеш най-хубавото на хората, които обичаш, когато постоянно поставяш техните ползи и благоденствие над личните.

Любов е когато даваш и ти се желае да дадеш още повече. Страст е, когато взимаш и искаш да вземеш още повече.

Лудата обич минава бързо, а любовта сред двама луди – в никакъв случай!

В връзките би трябвало да даваш толкоз независимост, че другият самичък да желае да бъде с теб. Любов е, когато не държиш индивида, а постоянно му даваш право на избор…

Имам потребност от мощен мъж, безупречно мощен във всеки смисъл, чиято единствена уязвимост да бъда аз.

Спечелил си една жена не когато си преспал с нея, а когато станеш единственият, с който спи тя.

Онова, в което си добър и това, в което останалите те намират добър, са две разнообразни неща.

Трудно е да си наясно кой си, като носиш товар от предишното. Аз се научих да не помня и да се придвижвам по-бързо до идващото място.

Господи Боже мой, аз пострадвам от ниско самочувствие от самото начало! Мисля, че всеки страда. Толкова доста неща не са ми наред, мъчно е да се повярва!

Терапия? Нямам потребност от това, функциите които предпочитам, са моята терапия.

Винаги играя дами, с които бих излизала.

Всеки полудява щом загатна, че съм била влюбена в жена.

За мен няма потребност да има Бог. В хората има нещо духовно, което се усеща като божествено. Не имам вяра в това да правиш всякакви неща, тъй като някой ти споделя нещо. Но и не знам дали е добре, въпреки това, да не вярваш в безусловно нищо.

Не доста хора знаят това за мен, само че аз съм естествена русокоска. Косата ми с времето потъмня от ярко руса в по-тъмно руса. Майка ми ми боядиса косата тъмна като бях дете и по този начин се харесах. Но по принцип съм руса.

Всичко е наред. Това е част от живота. Загубих мама. Естествено нещо е детето да изгуби родител. Аз изгубих моята мама прекомерно млада, само че се случи. И се веселя, че тя към този момент не страда, тъй като я обичам и тя е мой другар.

Да имам интимни връзки с женен мъж, откакто татко ми изневеряваше на майка ми, беше нещо, което не можех да си простя. Не бих могла да се погледна в огледалото на сутринта, в случай че го бях направила.

Където и да съм, постоянно ще намирам себе си загледана в прозореца, желаейки да бъда някъде другаде.

Не мисля, че богатите хора в Холивуд в миналото са си мислили, че съм естествена, само че аз съм отдадена на работата си и това е, което има значение.

Не скърбя за нищо. Никога не съм съжалявала. И нямам доверие в резултата от съжаленията. Докато съжаляваш, се срамуваш от себе си. Докато се срамуваш – си в клетка.

Понякога самотата също е заслужен събеседник.

Важен е друг, който е бил с теб през цялото време, а този, който ще бъде с теб до края.

На мен ми харесва моята работа – да забавлявам хората – и това е прелестно. Но в случай че избавям нечий живот, това ще носи по-голяма изгода. В моя живот ще има повече смисъл.

Ако грешиш, кого касае това? Това което другите смятат за неточности, за теб може да е умишлен избор.

Вземайте смели решения и правете неточности. Това ви прави индивида, който сте в действителност.

За нищо не скърбя. Аз съм несъвършена и в случай че всички схванат за моите неточности ще е дори добре.

Никоя жена не може да ме накара да ревнувам мъж, с който съм имала взаимоотношения. Ако той си заслужаваше, аз към момента щях да съм с негo!

Имаше интервал, когато бях изцяло захласната от обидите и прекарванията си. А след това отидох тук-там, където избухват мини, където войната лишава животи, а хората страдат, гладуват, борят се. Когато видиш това с очите си – събуждаш се от своя сън. Много плаках, само че разбрах, че на тези хора не са им нужни моите сълзи, а помощта ми. В такива моменти започваш да мислиш за другите, а това е най-хубавият метод да бъдеш благополучен.

Щастлива съм да бъда себе си, нещо, което в никакъв случай не съм правила преди. Винаги се криех зад други хора. Опитвах се да открия себе си посредством героите, които играех, живеех техния живот и в никакъв случай не съм имала собствен.

След като започнах да се занимавам с щедрост, моята роля на кинозвезда стана отвратително глупава.

Където и да съм, постоянно се случва да се погледна в огледалото и да ми се прииска да съм някой различен.

Явява ми се гънка над лявата вежда, тъй като не мога да спра да я повдигам, и знаете ли … това ужасно доста ми харесва.

Не считам, че съм красива, тъй като не са ми непознати минусите на другите хора. Понякога хората имат необичайно мнение… Казват ми, че съм кльощава, като че ли това ще ме зарадва.

Изглеждам необичайно. Понякога си мисля, че наподобявам на комичен Мъпет.

Аз не мисля за хубостта. Събуждам се и желая да съм по-умен човек, това е моят фокус.

Има нещо успокояващо по отношение на гибелта. Мисълта, че ще умреш на следващия ден, те кара да цениш живота си в този момент.

Мисля за гибелта повече от някои други хора. Може би, тъй като обичам живота повече от тях.

Умът желае да не помни, тъй като тежи толкоз доста на сърцето и душата. Уморена съм да рева и да се усещам безпомощна. Искам да вдишвам още веднъж. Само за малко.

А може би едно от най-хубавите усеща на света е да спреш да обичаш човек, който е неподобаващ за любовта ти.

Никога не съм мислила, че ще бъда тази, която всички схващат и обичат. И това е обикновено, тъй като аз знам коя съм.

Аз съм това което съм, и хората могат да ме възприемат по този начин или другояче, само че в последна сметка аз пребивавам почтено.

Децата са нашата уязвимост и нашата мощ. Дори не мога да си показва по какъв начин ще се усещам, в случай че с тях се случи нещо. За мен могат да приказват и пишат и най-ужасни неща, само че щом се прибера вкъщи и видя децата, щом усещам тяхната обич, стартирам да се усещам по този начин, като че ли съм най-важната на света.

Когато правиш нещо за другите от душа, без да очакваш признателност, някой записва това в книгата на ориста и ти изпраща благополучие, за което даже не си мечтал.

Гледам се в огледалото и си давам сметка, че доста наподобявам на майка си. Това ме радва. Виждам, че одъртявам, само че се отнасям с обич към този развой. Защото всичко това значи, че съм жива – пребивавам и остарявам!

Всеки ден ние избираме кои сме, от метода, по който се дефинираме.

Разбери какво обичаш и го следвай, без значение какво ще ти коства.