Американските военни потвърждават, че междузвезден метеор се е сблъскал със

Американските военни удостоверяват, че междузвезден метеор се е сблъскал със Земята, оповестява CNN.

Един метеор измина много дълъг път от вкъщи си, с цел да посети Земята.

 

Според наскоро оповестен документ на Космическото командване на Съединени американски щати откривателите са разкрили първия прочут междузвезден метеор, който в миналото е попадал на Земята. Междузвездният метеор е галактическа канара, която произлиза отвън нашата Слънчева система - рядко събитие.

 

Този е прочут като CNEOS 2014-01-08 и се е разрушил по североизточното крайбрежие на Папуа Нова Гвинея на 8 януари 2014 година

 

Откритието е изненада за Амир Сирадж, който разпознава обекта като междузвезден метеор в изследване от 2019 година, на което е съавтор, до момента в който е студент в Харвардския университет.

Сирадж изследва ʻОумуамуа , първия прочут междузвезден обект в нашата Слънчева система, открит през 2017 година, дружно с Абрахам Льоб, професор по естествени науки в Харвардския университет.

Сирадж взема решение да прегледа базата данни на Центъра за проучване на обекти, близки до Земята, на НАСА, с цел да откри други междузвездни обекти, и в границите на няколко дни открива нещо, което съгласно него е междузвезден метеор.

 

 

Първоначално Сирадж е притеглен от високата скорост на астероида.

Метеорът се е движил с висока скорост - към 28 благи в секунда (45 километра в секунда) по отношение на Земята, която се движи със скорост към 18,6 благи в секунда (30 километра в секунда) към Слънцето. Тъй като откривателите са измервали скоростта на придвижване на астероида върху движеща се планета, 45-те километра в секунда не са действителната скорост на придвижване.

 

Хелиоцентричната скорост се дефинира като скоростта на астероида по отношение на Слънцето, което е по-точен метод за установяване на орбитата на обекта. Тя се пресмята въз основа на ъгъла, под който метеорът се удря в Земята. Планетата се движи в една посока към Слънцето, тъй че метеорът е могъл да удари Земята челно, т. е. в посока, противоположна на посоката, в която се движи планетата, или откъм гърба, в същата посока, в която се движи Земята.

 

 

 

Тъй като метеорът е блъснал Земята откъм гърба, съгласно изчисленията на Сирадж метеорът в действителност се е движил със скорост към 37,3 благи в секунда (60 км в секунда) по отношение на Слънцето.

 

След това картографира траекторията на метеора и открива, че той е бил в несвързана орбита, за разлика от затворената орбита на други метеори. Това значи, че вместо да обикаля към Слънцето като други метеори, той е пристигнал отвън Слънчевата система.

 

 

" Вероятно той е била основан от друга звезда, изхвърлена е от планетарната система на тази звезда и просто по този начин се е случило, че е стигнал до нашата Слънчева система и се е сблъскал със Земята ", споделя Сирадж.