За да бъде заплаха за Китай, САЩ трябва да се съсредоточи върху съществени мерки и да избягва символичните жестове
Американските чиновници би трябвало да заобикалят „ алегорични политически жестове “, които наподобяват като поддръжка за Тайван и подкопават доверието на Пекин в Съединени американски щати в следването на правилото „ един Китай “, което води до увеличение възможностите за спор в Тайванския пролив. Това обявиха американски специалисти по китайските въпроси в неотдавнашен разбор.
Такива жестове включват апели на висши чиновници при някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и членове на Конгреса на Съединени американски щати за прекосяване от „ стратегическа неизясненост “ към „ стратегическа изясненост “, съгласно разбора, озаглавен „ Избягване на война с Тайван “ и подписан от 14 специалисти по връзките сред Съединени американски щати и Китай.
„ Официалната смяна на политиката на Съединени американски щати от стратегическа неизясненост към стратегическа изясненост би подкопала възпирането, вместо да го ускори “, се твърди в разбора, по отношение на въпроса дали Съединени американски щати би трябвало намерено да се ангажира да пази Тайван, в случай че Китай нападна острова.
Безусловно обещани от страна на Съединени американски щати да пази Тайван, съпроводено от разполагане на американски сили в островната страна в спокойно време, концепция, за която някогашният консултант по национална сигурност на Съединени американски щати Джон Болтън се застъпваше, би било още по-рисковано, се споделя още в разбора.
Това би основало илюзията за възобновяване на контракта за взаимна защита сред Съединени американски щати о Тайван, което на собствен ред би могло да се пояснява като възобновяване на формалните дипломатически връзки сред двете страни.
ККП би могла да пояснява този сюжет като покровителство от страна на Съединени американски щати за „ непрекъснатото обособяване “ на Тайван от Китай.
„ Политика на Съединени американски щати, която наподобява предопределена да изтръгне Тайван вечно от китайската нация “, би била „ по-лоша от война “ от позиция на чиновниците на ККП и по-скоро би ги амбицирала да употребяват мощ против острова и против американските сили, идващи, с цел да го защитят.
Междувременно американските политици би трябвало да се въздържат от правенето на „ политически преференциални, само че стратегически нездравословни изказвания за Тайван “, твърди още анализът.
Сред образците за това са апелът на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Майк Помпео към Вашингтон – публично да признае Тайван като суверенна страна и да преглежда страната като „ съдружник отвън НАТО “, както гласи Закона за политиката на Тайван.
Ако тези политики бъдат признати, това би подкопало уверенията на Съединени американски щати към Пекин, че ще одобри всяко договаряне сред двете страни, реализиран с мирни договаряния, че не поддържа независимостта на Тайван и че се опълчва на всяка едностранна смяна на статуквото.
Тези уверения са послужили като значим детайл за въздържане и тяхното подкопаване вместо да понижи, би нараснало доста вероятността от спорове през Тайванския пролив.
За да бъде действителна опасност за Китай, Съединени американски щати би трябвало да се концентрира върху основни ограничения, които биха създали Тайван и неговите сили, ситуирани в Азия, по-силни и по-устойчиви.
Съединени американски щати би трябвало да продължат да следват тактика за „ интензивно отказване “, като лишават Китай от вероятността за „ бърза и евтина военна победа “ над Тайван.
Това може да стане посредством увеличение на достъпа на Съединени американски щати до спомагателни местоположения, от които да оперира в Азиатско-тихоокеанския район, подсилване на отбранителните качества на съществуващите американски уреди там и понижаване на уязвимостта на доставките от Съединени американски щати към фронтовите линии.
Междувременно Тайван би трябвало да сътвори по-стабилна и мобилна брегова и противовъздушна защита, която да е устойчива при положение на военно навлизане от Китай.
За разлика от Украйна, Тайван не граничи със американски съдружници и ще бъде извънредно мъчно за Съединени американски щати да доставят Тайван, в случай че избухне война в пролива. Следователно Тайван би трябвало да има задоволително огромен боеприпас от оръжия и задоволително доставки на храна, гориво и други неща от първа нужда.
„ Съединени американски щати не могат да оказват помощ в отбраната на Тайван, в случай че островът самичък не се отбрани “, се споделя още в отчета.
Такива жестове включват апели на висши чиновници при някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и членове на Конгреса на Съединени американски щати за прекосяване от „ стратегическа неизясненост “ към „ стратегическа изясненост “, съгласно разбора, озаглавен „ Избягване на война с Тайван “ и подписан от 14 специалисти по връзките сред Съединени американски щати и Китай.
„ Официалната смяна на политиката на Съединени американски щати от стратегическа неизясненост към стратегическа изясненост би подкопала възпирането, вместо да го ускори “, се твърди в разбора, по отношение на въпроса дали Съединени американски щати би трябвало намерено да се ангажира да пази Тайван, в случай че Китай нападна острова.
Безусловно обещани от страна на Съединени американски щати да пази Тайван, съпроводено от разполагане на американски сили в островната страна в спокойно време, концепция, за която някогашният консултант по национална сигурност на Съединени американски щати Джон Болтън се застъпваше, би било още по-рисковано, се споделя още в разбора.
Това би основало илюзията за възобновяване на контракта за взаимна защита сред Съединени американски щати о Тайван, което на собствен ред би могло да се пояснява като възобновяване на формалните дипломатически връзки сред двете страни.
ККП би могла да пояснява този сюжет като покровителство от страна на Съединени американски щати за „ непрекъснатото обособяване “ на Тайван от Китай.
„ Политика на Съединени американски щати, която наподобява предопределена да изтръгне Тайван вечно от китайската нация “, би била „ по-лоша от война “ от позиция на чиновниците на ККП и по-скоро би ги амбицирала да употребяват мощ против острова и против американските сили, идващи, с цел да го защитят.
Междувременно американските политици би трябвало да се въздържат от правенето на „ политически преференциални, само че стратегически нездравословни изказвания за Тайван “, твърди още анализът.
Сред образците за това са апелът на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Майк Помпео към Вашингтон – публично да признае Тайван като суверенна страна и да преглежда страната като „ съдружник отвън НАТО “, както гласи Закона за политиката на Тайван.
Ако тези политики бъдат признати, това би подкопало уверенията на Съединени американски щати към Пекин, че ще одобри всяко договаряне сред двете страни, реализиран с мирни договаряния, че не поддържа независимостта на Тайван и че се опълчва на всяка едностранна смяна на статуквото.
Тези уверения са послужили като значим детайл за въздържане и тяхното подкопаване вместо да понижи, би нараснало доста вероятността от спорове през Тайванския пролив.
За да бъде действителна опасност за Китай, Съединени американски щати би трябвало да се концентрира върху основни ограничения, които биха създали Тайван и неговите сили, ситуирани в Азия, по-силни и по-устойчиви.
Съединени американски щати би трябвало да продължат да следват тактика за „ интензивно отказване “, като лишават Китай от вероятността за „ бърза и евтина военна победа “ над Тайван.
Това може да стане посредством увеличение на достъпа на Съединени американски щати до спомагателни местоположения, от които да оперира в Азиатско-тихоокеанския район, подсилване на отбранителните качества на съществуващите американски уреди там и понижаване на уязвимостта на доставките от Съединени американски щати към фронтовите линии.
Междувременно Тайван би трябвало да сътвори по-стабилна и мобилна брегова и противовъздушна защита, която да е устойчива при положение на военно навлизане от Китай.
За разлика от Украйна, Тайван не граничи със американски съдружници и ще бъде извънредно мъчно за Съединени американски щати да доставят Тайван, в случай че избухне война в пролива. Следователно Тайван би трябвало да има задоволително огромен боеприпас от оръжия и задоволително доставки на храна, гориво и други неща от първа нужда.
„ Съединени американски щати не могат да оказват помощ в отбраната на Тайван, в случай че островът самичък не се отбрани “, се споделя още в отчета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ