Американка е третият човек в света и първата жена със

Американка е третият човек в света и първата жена със разбъркан генезис в трайна ремисия на ХИВ, с помощта на трансплантация на стволови кафези от кръв от пъпна шнур. Това демонстрира проучване, показано на Конференцията по ретровируси и опортюнистични инфекции на 15 февруари 2022 година
Първата жена, излекувана от ХИВ

Жената, която по данни на откривателите е на междинна възраст и от смесена раса, е диагностицирана с остра миелоидна левкемия четири години след диагнозата ХИВ.

По време на лекуването на рака дамата получава високи дози химиотерапия, която унищожава кръвните й кафези. Поради това е осъществена трансплантация на стволови кафези от възрастен член на фамилията. Осъществената интервенция служи за поддържане на кръвните й кафези, до момента в който дамата получава стволови кафези от кръв от пъпна шнур от новородено, с което няма роднинска връзка – способ, който може да отнеме до един месец, преди да започва производството на лични кафези. Интересно обаче е, че донорът е притежател на разновидност, известна с името CCR5-delta 32, която прави клетките на дамата устойчиви на ХИВ зараза.

Малко повече от три години след трансплантацията, осъществена през 2017 година, дамата стопира да приема медикаменти за ХИВ, известни като антиретровирусна терапия, и в продължение на 14 месеца вирусът е неоткриваем.

Случаят е част от огромно американско проучване, което наблюдава 25 души с ХИВ, подложени на трансплантация на стволови кафези, взети от кръв от пъпна шнур, за лекуване на рак и други съществени болести.

Според доктор Маршал Глесби, асоцииран началник на Отдела по инфекциозни заболявания в „ Weill Cornell Medicine “ и член на изследователския екип, преимуществото на потреблението на кръв от пъпна шнур е, че се взима от национално вместилище, което разрешава на учените да разпознават разновидността, при която липсват рецепторите, употребявани от вируса за заразяване на клетките.

Мутация на гена CCR5

Мутацията е следена и при другите два известни случая на хора в трайна ремисия, на които също са трансплантирани стволови кафези.

Тази разновидността се среща най-вече при хора от северноевропейски генезис, ограничавайки броя на лицата, които могат да се подложат на трансплантация. Въпреки че пациентката в изследването е със разбъркан генезис, тя се оказва подобаваща за трансплантация, което демонстрира, че наборът от реципиенти от друг породист генезис е по-широк. При кръвта от пъпна шнур не се търси високо съвпадане, каквото е належащо при стволовите кафези на възрастни донори.

„ Така че кръвта от пъпна шнур евентуално би била по-широко налична за хора с ХИВ, които се нуждаят от трансплантация, заради неналичието на нужда от толкоз строго съвпадане. “, разяснява Глесби пред CNN.

Д-р Иван Брайсън, началник на Катедрата по детски инфекциозни заболявания на Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и основен откривател на изследването, споделя, че мъж, който в началото е бил включен в проучването, е умрял вследствие на рецидив на раково заболяване, преди резултатите му да бъдат оценени.
Трансплантацията на стволови кафези не е използвана при всички хора с ХИВ, написа Фрамар.

Според Брайсън към 50 души годишно, които имат ХИВ и рак на кръвта, могат да се възползват от този метод.

„ Това не е тип лекуване, което би било уместно за хора, които нямат здравна потребност от трансплантация. “, съгласява се Глесби. Този тип трансплантация може да бъде съдбовна при 20% от хората, споделя Глесби, или може да аргументи други здравословни проблеми.

„ Жената е имала главно заболяване, което изисква трансплантация на стволови кафези, тъй че не желая хората да мислят, че това е нещо, което може да се приложи на 36-те милиона души, които живеят с ХИВ. “, споделя доктор Антъни Фаучи, шеф на Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания, във вторник в изявление за радиопредаването „ Разговори за опазването на здравето “. „ Не е практично да се мисли, че това е нещо, което ще бъде необятно налично. “