Амарант - древната зърнена култура
Амарантът е една от най-древните култури, позната още на ацтеките. Полезните субстанции в състава ѝ са съизмерими единствено с неповторимия ѝ усет.
Амарантът най-вече се приближава до растящия у нас като бурен щир. Познати са и над 60 сорта от него. Растението съставлява тип едногодишно растение с блестящо оцветени в пурпурно, тъмночервено, оранжево, розово или бяло листа. За негова татковина се счита Америка, където растението доближава до 2 м височина.
Амарантът е бил една от главните хранителни култури на континента. Освен това той е бил и измежду главните съставна част в религиозните обреди. Именно това обаче изиграва неприятна смешка на амаранта. Когато Америка бива открита, заселниците биват ужасени от езическите ритуали с негово присъединяване и поставили завършек на развъждането на културата. На негово място идват фасулът и царевицата, задоволителни за изхранването на популацията.
През втората половина на ХХ век амарант още веднъж стартира да се отглежда. В наши дни плантации с растението се откриват в Северна и Южна Америка, Азия и Африка.
В света има доста сортове амарант. В другите страни се употребяват и разнообразни елементи от растението. Някои го употребяват като листен зарзават, други използват зърната му, а трети го употребяват за декорация.
Амарантът се счита и за зърнена просвета, характеризираща се с висока хранителна стойност. Той превъзхожда останалите зърнени култури с неповторимия си баланс на аминокиселини.
Основни са сяросъдържащите аминокиселини, изключително значими за вярното действие на черния дроб, както и за естественото развиване на новородените. Спрямо сорта, наличието на недопечен протеин в семената варива в границите 12-20%. Богат е и на лизин - три пъти повече от този на другите зърнени култури.
Амарантът е просвета, в чието наличие не се съдържа глутен - отлична опция за хора с нетърпимост към съставката. Освен това в него има едвам 8% естествени мазнини, огромна част от които ненаситени.
Семената на амаранта съдържат букет от потребни детайли - калций, желязо, фибри, магнезий, фосфор, както и огромно количество витамин Е. Освен това по-голямата част от него е отредена на скорбялата, като размерът на гранулките е дребен. По този метод приемът на растението обезпечава по-добро храносмилане и може да бъде включено в менюто на деца и възрастни със стомашно-чревни разстройства.
