Помагат ли хранителните добавки в лечението на рак?
Алкалната вода не трансформира pH на кръвта, високите дози витамин В12 може да са рискови
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Някои антиоксиданти понижават цитотоксичността на химиотерапията
Безсмъртие - това е цел, към която човечеството се е стреми от хилядолетия. От Свещения граал, през магическите отвари и ритуали за безконечен живот, та чак до днешни дни - хранителни добавки и съставки, които да предпазят от заболявания и да удължат живота. Лесният достъп и на практика неконтролируемото определяне и приемане на разнообразни хранителни добавки - витамини, билки, гъби, аминокиселини и други, разрешиха на хората, в това число и даже най-много, на онкологичните пациенти да прекрачат границата на целенасоченост и да преминат към тежко предозиране с сходни вещества. Научно-популярно, а и даже ненаучно говорене и писане по тематиката, както и рекомендации от некомпетентни, само че другояче доста безапелационни лица, нерядко с чисто комерсиална цел, дефинира сега разцвета на пазара на хранителни добавки, обещаващи свободно от заболявания битие, без последна дата.
Въпросите, които търсят отговор* тази седмица са:
1.
В клинично изпитване FIND на екип от финландски учени оповестено неотдавна, са проследявани за 5-годишен интервал от време 2495 мъже над 60-годишна възраст и дами над 65-годишна възраст, които при включване не са имали предходни ССЗ или рак. 1/3 от участниците са получавали високи дози витамин Д (3200 IU/дневно), другите две групи витамин Д в доза 1600UI/дневно и плацебо (без дейна субстанция) надлежно. И трите групи пациенти са били проследявани за честотата от пораждане на някои болести в това число и злокачествени такива и смъртност от тях.
По време на следенето с рак са били диагностицирани 41 пациенти от плацебо групата (4,9% от всички участници), 48 пациенти (5,8%) в групата с 1600 UI/ден и 40 пациенти (4,8%) участници в групата с висок банкет на витамин Д 3200 IU/d
Изследователите в този план не са разкрили основни разлики в трите групи и във връзка с обща смъртност. Всичко това е разрешило да заключат, че освен това изпитване прибавянето на витамин D3 не понижава честотата на инвазивен рак измежду възрастните хора, като са изказали съмнение, че това евентуално се дължи на задоволителни изходни равнища на витамин D при множеството участници при включването им в плана.
Подобни наблюдения и изводи бяха оповестени през 2018 година, като тогава клиничното изпитване е било извършено при още по-голяма популация от хора (над 26 хиляди участници) като се е изследвано освен въздействието на приема на високи дози витамин Д, само че и на Омега-3 (също апетитен като анти-канцерогенна добавка). Нивата на витамин Д при участниците са се нараснали приблизително с 40% по време на следенето, само че в крайните резултати това не е довело до понижаване честотата на пораждане на рак в тази група спрямо групата на плацебо (793 против 824 съответно). В процентно изражение това прави 6.1% от пациентите с банкет на витамин Д против 6.3% от тези на плацебо са развили рак в хода на следенето. Подобни са били и резултатите в групите с банкет на Омега-3. Тук ангажимента, която вършат създателите е, че витамин Д не трябва да бъде преустановяван при хора, които по лекарско наставление - заради заболявания или хронично ниски равнища в кръвна - имат потребност от систематичен банкет на този витамин.
Отдавна е известно, че високи дози витамин В12 подтиква деленето на клетките, включително и на туморните. Употребата на този витамин както преди, по този начин и по време на химиотерапията е доста обвързвана с по-ниска преживяемост без заболяване и обща преживяемост
Витамин B17 е постоянно употребявано име за субстанция, наречена амигдалин. Обикновено се получава от костилки от кайсии и горчиви бадеми. Амигдалин се употребява за изработката на лаетрил - съединяване, за което постоянно се твърди, че оказва помощ при лекуването на рак, макар дребното доказателства за неговата сигурност или успеваемост. Трябва да се подчертае обаче, че макар че постоянно се назовават " витамин B17 ", амигдалинът и лаетрилът в действителност не са витамини от група B. Амигдалинът е цианогенен гликозид, като точно на това съединяване, считано за смъртоносна отрова във високи дози, се основава съмнение, че може да унищожава и туморните кафези. През 50-те години на предишния век стартира да съществува лаетрил, пречистена форма на амигдалин, разпространяван като лекуване на рак (в САЩ). Поради липса на противотуморна интензивност, както и висок % на странични реакции от лаетрил, през 1987 година, лаетрил е изгубил разрешението си за приложимост при пациенти с рак и към днешна дата FDA го преглежда като неразрешена хранителна добавка, даже и за пациенти в терминален етап на заболяването.
2.
Алкалната диета се основава на теорията, че яденето на избрани храни може да промени киселинните равнища в тялото, наричани още равнища на pH. Някои имат вяра, че смяната в равнищата на pH на тялото може да усъвършенства здравето и да помогне в разнообразни процеси - от намаляване до попречване и даже изцеление от рак.
Но няма метод храните, които консумираме, да трансформират равнището на pH на кръвта. pH на тялото е доста строго контролирана система. Ако променим диетата си, може да се открият промени в pH на слюнката или урината, тъй като това са отпадъчни артикули, само че няма метод посредством храната това в действителност да повлияе на pH на кръвта.
Широко се разисква пиенето на алкална вода. Без да конкретизираме избрани марки бутилирани води за пиянство, множеството алкални води са тъкмо като други бутилирани води, но с друго минерално наличие. Независимо от наличието само че минерали, алкалната вода също не може да промени pH на кръвта. Някои изследвания демонстрират, че киселинната среда оказва помощ на раковите кафези да порастват. Идеята е, че диета с високо наличие на алкални храни (високо pH) и ниско наличие на киселинни храни ще увеличи равнищата на pH на тялото (направи тялото по-алкално) и ще предотврати или даже излекува рак.
Трябва да се означи, че това са проучвания на ракови кафези в лабораторни условия и не отразяват комплицираната природа на държанието на туморите в човешкото тяло.
Учени от Съединени американски щати са анализирали резултати от 252 научни известия и отчети, разглеждащи взаимоотношението на алкалната вода и рака, като не са разкрили основни доказателства, че потреблението на тази вода има някакъв резултат върху започването (развитието) или лекуването (прогресирането) на рака. Само в едно от изследванията е открита значима връзка, която от своя страна е слаба (между pH и рак на пикочния мехур), което може да се допусна поради ролята на урината и пикочната система да отстрани неусвоените хранителни субстанции и минерали от човешкото тяло.
Друго изследване от Финландия, разглеждащо особено мъже с рак на пикочния мехур и алкална диета обаче е открило, че по-ниското pH на урината (алкална урина) не понижава доста риска от развиване на рак на пикочния мехур. Поради спорни данни на този стадий не може да се предложи ограничавания в диетата на пациенти, застрашени от развиване на рак или към този момент диагностицирани с такова заболяване, които да дефинират банкет на по-алкални храни и течности.
3.
Въпреки докладваната необятно публикувана приложимост на хранителни добавки по време на лекуване на рак, съществуват малко емпирични данни във връзка с тяхната сигурност или резултатност. Съществуват даже опасения, че някои добавки, изключително антиоксиданти, могат да понижат цитотоксичността на химиотерапията. Преди няколко години бяха оповестени резултати от извършено изследване при 1134 пациентки за връзките сред използването на добавки и резултатите от химиолечението на рак на гърдата. Установени са били индикации, че използването на каквато и да е антиоксидантна добавка (витамини A, C и E; каротеноиди; коензим Q10) както преди, по този начин и по време на химиолечението е обвързвана с нараснал риск от рецидив на рака. Употребата на желязо по време на химиотерапия е доста обвързвана с възникването на рецидив на рака на гърдата. Подобни са били резултатите от изследвания и при други туморни локализации, което постанова деликатно пациентите да разискват с лекуващия онколог приема на антиоксиданти, мултивитамини и минерали. Лечебните гъби не са елементарни гъби. Има стотици разнообразни типове гъби. Тези, които най-често се изследват в изследвания за рака, нормално не се продават в магазините за хранителни артикули. Най-често срещаните лечебни гъби са: митаке, рейши, шийтаке. Някои изследвания демонстрират, че гъбите ускоряват елементи от имунната система, като по този метод подкрепят лекуването на пациенти с рак. Повечето изследвания демонстрират позитивен резултат върху имунната система, само че са нужни повече проучвания, които да проучат точният механизъм на това влияние. Гъбите са свързани с усъвършенствания в няколко общи знака за качество на живот на пациенти с рак. Те включват усъвършенстван вкус, усъвършенствана физическа и умствена подготвеност и понижена отмалялост, евентуално по вида на понижение на възпалението в клетките. Но приемът на лечебни гъби не би трябвало да се приема като изцяло безвреден. Известни са леки до умерено тежки нежелани реакции, провокирани от банкет на гъби. Гъбите могат да причинят чернодробна или бъбречна токсичност. Недостатък на данните от изследвания с банкет на лечебни гъби е че, в максимален %, тези изследвания са провеждани върху пациенти от азиатска раса, която, както е известно, се отличава по някои генетични и метаболитни характерности от кавказката (европейци и американци). Това значи, че е допустимо удобните резултати от тези изследвания да не могат да се следят при тези пациенти.
*Отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Някои антиоксиданти понижават цитотоксичността на химиотерапията
Безсмъртие - това е цел, към която човечеството се е стреми от хилядолетия. От Свещения граал, през магическите отвари и ритуали за безконечен живот, та чак до днешни дни - хранителни добавки и съставки, които да предпазят от заболявания и да удължат живота. Лесният достъп и на практика неконтролируемото определяне и приемане на разнообразни хранителни добавки - витамини, билки, гъби, аминокиселини и други, разрешиха на хората, в това число и даже най-много, на онкологичните пациенти да прекрачат границата на целенасоченост и да преминат към тежко предозиране с сходни вещества. Научно-популярно, а и даже ненаучно говорене и писане по тематиката, както и рекомендации от некомпетентни, само че другояче доста безапелационни лица, нерядко с чисто комерсиална цел, дефинира сега разцвета на пазара на хранителни добавки, обещаващи свободно от заболявания битие, без последна дата.
Въпросите, които търсят отговор* тази седмица са:
1.
В клинично изпитване FIND на екип от финландски учени оповестено неотдавна, са проследявани за 5-годишен интервал от време 2495 мъже над 60-годишна възраст и дами над 65-годишна възраст, които при включване не са имали предходни ССЗ или рак. 1/3 от участниците са получавали високи дози витамин Д (3200 IU/дневно), другите две групи витамин Д в доза 1600UI/дневно и плацебо (без дейна субстанция) надлежно. И трите групи пациенти са били проследявани за честотата от пораждане на някои болести в това число и злокачествени такива и смъртност от тях.
По време на следенето с рак са били диагностицирани 41 пациенти от плацебо групата (4,9% от всички участници), 48 пациенти (5,8%) в групата с 1600 UI/ден и 40 пациенти (4,8%) участници в групата с висок банкет на витамин Д 3200 IU/d Изследователите в този план не са разкрили основни разлики в трите групи и във връзка с обща смъртност. Всичко това е разрешило да заключат, че освен това изпитване прибавянето на витамин D3 не понижава честотата на инвазивен рак измежду възрастните хора, като са изказали съмнение, че това евентуално се дължи на задоволителни изходни равнища на витамин D при множеството участници при включването им в плана.
Подобни наблюдения и изводи бяха оповестени през 2018 година, като тогава клиничното изпитване е било извършено при още по-голяма популация от хора (над 26 хиляди участници) като се е изследвано освен въздействието на приема на високи дози витамин Д, само че и на Омега-3 (също апетитен като анти-канцерогенна добавка). Нивата на витамин Д при участниците са се нараснали приблизително с 40% по време на следенето, само че в крайните резултати това не е довело до понижаване честотата на пораждане на рак в тази група спрямо групата на плацебо (793 против 824 съответно). В процентно изражение това прави 6.1% от пациентите с банкет на витамин Д против 6.3% от тези на плацебо са развили рак в хода на следенето. Подобни са били и резултатите в групите с банкет на Омега-3. Тук ангажимента, която вършат създателите е, че витамин Д не трябва да бъде преустановяван при хора, които по лекарско наставление - заради заболявания или хронично ниски равнища в кръвна - имат потребност от систематичен банкет на този витамин.
Отдавна е известно, че високи дози витамин В12 подтиква деленето на клетките, включително и на туморните. Употребата на този витамин както преди, по този начин и по време на химиотерапията е доста обвързвана с по-ниска преживяемост без заболяване и обща преживяемост
Витамин B17 е постоянно употребявано име за субстанция, наречена амигдалин. Обикновено се получава от костилки от кайсии и горчиви бадеми. Амигдалин се употребява за изработката на лаетрил - съединяване, за което постоянно се твърди, че оказва помощ при лекуването на рак, макар дребното доказателства за неговата сигурност или успеваемост. Трябва да се подчертае обаче, че макар че постоянно се назовават " витамин B17 ", амигдалинът и лаетрилът в действителност не са витамини от група B. Амигдалинът е цианогенен гликозид, като точно на това съединяване, считано за смъртоносна отрова във високи дози, се основава съмнение, че може да унищожава и туморните кафези. През 50-те години на предишния век стартира да съществува лаетрил, пречистена форма на амигдалин, разпространяван като лекуване на рак (в САЩ). Поради липса на противотуморна интензивност, както и висок % на странични реакции от лаетрил, през 1987 година, лаетрил е изгубил разрешението си за приложимост при пациенти с рак и към днешна дата FDA го преглежда като неразрешена хранителна добавка, даже и за пациенти в терминален етап на заболяването.
2.
Алкалната диета се основава на теорията, че яденето на избрани храни може да промени киселинните равнища в тялото, наричани още равнища на pH. Някои имат вяра, че смяната в равнищата на pH на тялото може да усъвършенства здравето и да помогне в разнообразни процеси - от намаляване до попречване и даже изцеление от рак.
Но няма метод храните, които консумираме, да трансформират равнището на pH на кръвта. pH на тялото е доста строго контролирана система. Ако променим диетата си, може да се открият промени в pH на слюнката или урината, тъй като това са отпадъчни артикули, само че няма метод посредством храната това в действителност да повлияе на pH на кръвта.
Широко се разисква пиенето на алкална вода. Без да конкретизираме избрани марки бутилирани води за пиянство, множеството алкални води са тъкмо като други бутилирани води, но с друго минерално наличие. Независимо от наличието само че минерали, алкалната вода също не може да промени pH на кръвта. Някои изследвания демонстрират, че киселинната среда оказва помощ на раковите кафези да порастват. Идеята е, че диета с високо наличие на алкални храни (високо pH) и ниско наличие на киселинни храни ще увеличи равнищата на pH на тялото (направи тялото по-алкално) и ще предотврати или даже излекува рак.
Трябва да се означи, че това са проучвания на ракови кафези в лабораторни условия и не отразяват комплицираната природа на държанието на туморите в човешкото тяло.
Учени от Съединени американски щати са анализирали резултати от 252 научни известия и отчети, разглеждащи взаимоотношението на алкалната вода и рака, като не са разкрили основни доказателства, че потреблението на тази вода има някакъв резултат върху започването (развитието) или лекуването (прогресирането) на рака. Само в едно от изследванията е открита значима връзка, която от своя страна е слаба (между pH и рак на пикочния мехур), което може да се допусна поради ролята на урината и пикочната система да отстрани неусвоените хранителни субстанции и минерали от човешкото тяло.
Друго изследване от Финландия, разглеждащо особено мъже с рак на пикочния мехур и алкална диета обаче е открило, че по-ниското pH на урината (алкална урина) не понижава доста риска от развиване на рак на пикочния мехур. Поради спорни данни на този стадий не може да се предложи ограничавания в диетата на пациенти, застрашени от развиване на рак или към този момент диагностицирани с такова заболяване, които да дефинират банкет на по-алкални храни и течности.
3.
Въпреки докладваната необятно публикувана приложимост на хранителни добавки по време на лекуване на рак, съществуват малко емпирични данни във връзка с тяхната сигурност или резултатност. Съществуват даже опасения, че някои добавки, изключително антиоксиданти, могат да понижат цитотоксичността на химиотерапията. Преди няколко години бяха оповестени резултати от извършено изследване при 1134 пациентки за връзките сред използването на добавки и резултатите от химиолечението на рак на гърдата. Установени са били индикации, че използването на каквато и да е антиоксидантна добавка (витамини A, C и E; каротеноиди; коензим Q10) както преди, по този начин и по време на химиолечението е обвързвана с нараснал риск от рецидив на рака. Употребата на желязо по време на химиотерапия е доста обвързвана с възникването на рецидив на рака на гърдата. Подобни са били резултатите от изследвания и при други туморни локализации, което постанова деликатно пациентите да разискват с лекуващия онколог приема на антиоксиданти, мултивитамини и минерали. Лечебните гъби не са елементарни гъби. Има стотици разнообразни типове гъби. Тези, които най-често се изследват в изследвания за рака, нормално не се продават в магазините за хранителни артикули. Най-често срещаните лечебни гъби са: митаке, рейши, шийтаке. Някои изследвания демонстрират, че гъбите ускоряват елементи от имунната система, като по този метод подкрепят лекуването на пациенти с рак. Повечето изследвания демонстрират позитивен резултат върху имунната система, само че са нужни повече проучвания, които да проучат точният механизъм на това влияние. Гъбите са свързани с усъвършенствания в няколко общи знака за качество на живот на пациенти с рак. Те включват усъвършенстван вкус, усъвършенствана физическа и умствена подготвеност и понижена отмалялост, евентуално по вида на понижение на възпалението в клетките. Но приемът на лечебни гъби не би трябвало да се приема като изцяло безвреден. Известни са леки до умерено тежки нежелани реакции, провокирани от банкет на гъби. Гъбите могат да причинят чернодробна или бъбречна токсичност. Недостатък на данните от изследвания с банкет на лечебни гъби е че, в максимален %, тези изследвания са провеждани върху пациенти от азиатска раса, която, както е известно, се отличава по някои генетични и метаболитни характерности от кавказката (европейци и американци). Това значи, че е допустимо удобните резултати от тези изследвания да не могат да се следят при тези пациенти.
*Отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ