Алиса Розенбаум, дъщеря на петергбургски аптекар, емигрира през 1925 от

Алиса Розенбаум, щерка на петергбургски аптекар, емигрира през 1925 от Съветска Русия в Съединени американски щати, където се трансформира в „ най-влиятелния мъдрец на 20 век “. Първият й разказ, „ Ние, живите “, е оповестен през 1936. „ Изворът “, от 1943, я прави същински известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „ Атлас изправи плещи “, 1957, е втори по известност измежду Библията. Уникалната й философия, известна като обективизъм, лежи в основата на фамозните романи на Айн Ранд, преведени на 16 езика и издадени в над 20-милионен тираж.

Мъжът, който презира себе си, се мъчи да се снабди със самоуважение посредством полови случки – което не може да стане, тъй като сексът не е причина, а разследване и израз на чувството на мъжа за личната му стойност.

Хората, които мислят, че благосъстоянието идва от материални запаси и няма интелектуални корени или смисъл, са същите, които мислят – по същите аргументи, – че сексът е физическа дарба, която действа без значение от разсъдъка, избора или ценностните правила. Те считат, че тялото им генерира предпочитание и прави избора вместо тях. Любовта е сляпа, споделят те, сексът е ням за здравия разсъдък и се надсмива над напъните на всички философи. Фактически обаче половият избор на мъжа е общ брой от неговите фундаментални убеждения. Кажете ми какво един мъж намира за привлекателно в полов проект и ще ви кажа цялата му житейска философия. Покажете ми дамата, с която спи, и ще ви кажа каква е самооценката му.

Независимо какви изопачения за добродетелността на саможертвата са му разправяли, сексът е най-дълбоко егоистичният акт, чийто претекст може да бъде само личното наслаждение – пробвайте се единствено да си визиите, че се прави в името на безкористната щедрост! – акт, който не е вероятен в положение на угодничество, а единствено на самоизтъкване, единствено с увереността на мъжа, че е мечтан и че заслужава да бъде мечтан.

Мъжът постоянно ще бъде привличан от дамата, която отразява най-дълбоката му визия за него самия, дамата, чието отдаване ще му разреши да изпита – или да се престори, че изпитва – възприятието за самоуважение. Мъжът, който е гордо убеден в личната си стойност, би желал най-възвишения вид жена, налична за него, дамата, на която се възхищава – най-силното, най-трудното завладяване, тъй като чувството за достижение може да получи единствено от притежаването на героиня, а не на празноглава уличница...

Той не се пробва да придобие стойност, той се стреми да я изрази. Няма спор сред стандартите на мозъка му и желанията на тялото му. Но мъжът, уверен в личната си безполезност ще бъде привличан от жена, която презира – тъй като тя ще отразява неговото прикрито аз, те ще го освободи от обективната действителност, където той не оправдава очакванията, тя ще му даде моментна заблуда за неговата лична стойност и мимолетно бягство от моралния кодекс, който го е жигосал.

Забележете противната каша, в която множеството мъже трансформират половия си живот, и забележете кашата от несъгласия, която поддържат като своя нравственос. Едното е продължение на другото. Любовта е нашият отклик на най-възвишените ни добродетели – и не може да бъде нищо друго. Оставете един мъж да опорочи своите полезности и своето виждане за съществуванието, оставете го да се преструва, че любовта не е персонална приятност, а е мъжество, че добродетелността се състои не от горделивост, а от страдание или болежка, или уязвимост, или жертване, че най-благородната обич е родена не от удивление, а от състрадание, не в отговор на полезности, а в отговор на дефекти, и тогава той ще се разпадне на две елементи.

Тялото му няма да го слуша, няма да откликва, ще го направи импотентен към дамата, която се преструва, че обича, и ще го тласка към най-долнопробната уличница, която може да откри. Тялото му постоянно ще следва неразгадаемата логичност на най-дълбоките му убеждения; в случай че той има вяра, че минусите са достолепия, той е проклел съществуването като зло и единствено злото ще го притегля. Той е проклел себе си и ще усеща, че извратеността е всичко, на което е кадърен да се любува. Той е приравнил добродетелността с болката и ще усеща, че порокът е единственото царство на удоволствията. И след това ще крещи истерично, че тялото му има порочни стремежи, които мозъкът му не може да надмогне, че сексът е грях, че същинската обич е чиста страст на духа. А след това ще се чуди за какво любовта не му носи нищо друго с изключение на досада, а сексът – нищо с изключение на позор...

Както една концепция, ненамерила израз във физическо деяние, е презряно двуличие, такава е и платоничната любов; и както физическото деяние, ненаправлявано от концепция, е глупашко самозалъгване, подобен е и сексът, когато е откъснат от персоналния ценностен кодекс.

Само индивидът, възхваляващ чистотата на лишената от пристрастеност обич, е кадърен на поквареността на лишената от обич пристрастеност. Забележете обаче, че множеството хора са раздвоени същества, които се люшкат обезверено от единия до другия край. Едната им половина е индивидът, който презира парите, фабриките, небостъргачите и личното си тяло. Той таи неопределени усеща по отношение на необхватни въпроси като смисъла на живота и устрема си да бъде благодетелен. И той крещи от обезсърчение, тъй като не изпитва нищо към дамата, която почита, и в това време открива, че е във властта на неудържима пристрастеност към блудницата от улицата. Той е индивидът, който назовават мечтател.

Другата им половина е индивидът, който назовават удобен, индивидът, който презира правилата, абстракциите, изкуството, философията и своя личен разум. Той гледа на придобиването на материални движимости като единствената цел на съществуванието и се надсмива над нуждата тяхното предопределение и източникът им да бъдат вземани под внимание. Той чака от тях да му доставят наслаждение и се учудва за какво колкото повече получава, толкоз по-малко усеща изпитва.

Той е мъжът, който прекарва времето си в преследването на дами. Отбележете тройната машинация, с която се самозалъгва. Той не би признал потребността си от себеуважение, защото гледа с подигравка на такива понятия като морални полезности, само че въпреки всичко изпитва надълбоко самоотвращение, произлизащо от схващането му, че е парче месо. Не би признал, само че знае, че сексът е физическа изява на респекта към персоналните полезности. Затова се пробва, като изиграе посредством жестове резултата, да се снабди с това, което би трябвало да е първопричината. Той се мъчи да се снабди с възприятие за личната си полезност от дамата, която му се отдава, а не помни, че дамата, която е избрал, няма нито темперамент, нито преценка, нито ценностен аршин.  Казва си, че цели само физическо наслаждение, само че забележете, че дамите му омръзват след седмица или след една нощ, че презира професионалните проститутки и обича да си фантазира, че е прелъстил добродетелно момиче, което е направило огромното изключение точно за него. Именно възприятието за постижение е това, което търси, само че в никакъв случай не намира. Какъв успех може да бъде спечелването на едно лишено от разсъдък тяло?

Из: „ Атлас изправи плещи “, Айн Ранд, превод Петьо Ангелов, ИК МАК, 2009
Снимки: Frost Magazine, Pinterest