Защо Руската православна църква канонизира този Хитлеров войник?
Александър Шморел служи на Вермахта във времето на Втората международна война.
Това не го стопира да стане един от най-известните борци с нацизма.
„ Да благодарим на Господа за силата, която ни дарува в битката със сатаната. Нека ние да загинем, само че най-сетне немците отворят очите си “, на сестра си, чакайки своята смъртна присъда, Александър Шморел, немски боец, захвърлил Хитлеровото обучение и разгласен за светец след гибелта си.
Александър ШморелСвободни източници
Православен германец
Шморел се ражда през 1917 година в съветския град Оренбург (днес до границата с Казахстан) в семейство на съветски германец. Неговата майка е рускиня по генезис. Тя умира от тиф, когато Александър е едвам на две години.
През 1921 година бащата на Шморел взема решение да напусне обхванатата от революция Русия и да се пресели в Германия дружно със втората си жена и дребния Александър. Мащехата и детегледачката му са рускини, което оказва помощ за съхраняването на езика на родната му земя. В фамилията се тачат съветските обичаи, на трапезата постоянно участва самовар, постоянно се готвят пелмени и палачинки.
Александър Шморел е православен и посещава църквата в Мюнхен. През целия си живот обича Русия, въпреки и да не споделя идеологията на болшевиките.
„ Бяла роза “
Неприемането на комунизма не значи, че Шморел ще поддържа нацистите. Напротив, Адолф Хитлер за него е още по-голямо зло. Александър счита фюрера на немската нация за същински демон. „ Тук стана напълно неуютно и замириса неприятно “, веднъж Шморел на собствен другар, когато в ресторанта, в който ядат, се появява Хитлер със свитата си.
Адолф ХитлерKeystone/Getty Images
През 1937 година Шморел е свикан в армията, само че той отхвърля да се врече във честност на президента, единствено старанията на командира му разрешават абсурдът да се потули. През 1940 година Александър взема присъединяване във войната. Бъдещ студент по медицина в Мюнхенския университет, той е причислен към санитарната рота, която взе участие във френската акция.
Александър Шморел като студентGetty Images
Виждайки „ достиженията “ на националсоциализма, бъдещият доктор взема решение да се бори с всички сили срещу него. В този си блян той напълно не е самичък. През 1942 година дружно с приятел – колега от университета Ханс Шолем, провеждат партизанска организация „ Бяла роза “. В нея се включват още няколко студенти, даже и професор.
„ Ние и нашите другари бяхме толкоз разнообразни, в което наподобява и се съдържа благосъстоянието на човешката персона, и ето по този начин се оказа, че точно това е основната заплаха за нацията, за националната концепция, – членуващата в „ Бяла роза “ сестра на Ханс Шол Софи. – Някак незабелязано всички ни сложиха под флагове, научиха ни да маршируваме, да вървим в строй, да не възразяваме и да мислим еднообразно. Ние обичахме Германия толкоз мощно, че не си задавахме въпроса, „ защо и за какво “ ние обичаме нашата татковина? С идването на Хитлер започнаха да ни учат и изясняват „ по какъв начин и за какво “ сме длъжни да обичаме нашата татковина “.
Софи ШолGlobal Look Press
Разбунтувалите се печатат и популяризират листовки с апел за опозиция против нацисткия режим. „ Нима не се срами от своето държавно управление всеки почтен немец? “ – пише в първите от тези листовки. Благодарение на напъните на членовете на „ Бяла роза “ върху сгради в Мюнхен се появяват надписи „ Долу Хитлер “ и „ Свобода “.
Шморел доста мъчително се отнася към нападението на Германия върху Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, а през 1942 година му се постанова да вземе присъединяване в него. В състава на здравната рота на 252-а пехотна дивизия той дружно със Шол три месеца прекарват в региона на град Гжатск, покрай Смоленск. На Александър му провървява и не попада на фронтовата линия. Той доста поддържа връзка с локалното население, по този начин още един път се убеждава, че Хитлер е безусловно зло, от което би трябвало да се освободи Германия, Русия и целият останал свят.
Светец
Александър ШморелWeissepedia (CC BY-SA 4.0)
На 18 февруари 1943 година „ Бяла роза “ се проваля. Един от служащите в Мюнхенския университет задържа Ханс и Софи Шол, сега в който те поставят листовки в празните аудитории и коридори на образователното заведение. Скоро по-късно е арестуван и Александър Шморел, за неговата глава е оповестена премия от 1000 рейхсмарки.
Ханс и Софи Шол, брат и сестраADN Zentralbild/Global Look Press
Опълченците са съдени от Народния съд с ръководител Роланд Фрейслер. Бивш болшевик и член на болшевишката партия, той живее и работи няколко години в руска Русия, след което се мести в Третия райх, където става гневен нацист маниак. Фрейслер издава смъртни присъди на Кристофър Пробст, Ханс и Софи Шол четири дни след задържането им.
Хайнрих Химлер инспектира лагер за военнопленници в РусияСвободни източници
Делото на Шморел се гледа до лятото на 1943 година. За Александър пред Хайнрих Химлер се застъпва дядо му Рудолф Хофман – един от най-старите членове на Националсоциалистическата немска работническа партия. Отговорът на рейхсфюрера от СС : „ Недостойното действие на Александът Шморел, което, без всякакво подозрение, в забележителна степен е обусловено от наличието на съветска кръв в него, заслужава заслужено наказване “.
Снимка от Гестапо на хванатия Александър ШморелСвободни източници
От пандиза Шморел писма, в които се пробва по всякакъв начин да успокои фамилията си: „ Ако би трябвало да умра, знайте: аз не се багра от смъртта… Господ ръководи хода на нещата по своя воля, само че за наше богатство. Затова сме длъжни да му се доверяваме… “
„ Аз изпълних задачата в живота си и не мога да си показва, че бих могъл да се занимавам с друго на този свят “, той на православен духовник, който идва за последната изповед на наказания на гибел Шморел.
Руски православни свещеници в църквата в Мюнхен с иконата на Александър ШморелTobias Hase/dpa/Global Look Press
На 13 юли 1943 година Александър Шморел е погубен на гилотината. Сега в негова чест и в чест на всички останали партизани от група „ Бяла роза “ в Германия са кръстени улици, площади, учебни заведения и паркове. Мемориал на партизаните студенти по медицина има и в неговия роден Оренбург. На 4 февруари 2021 година Руската православна черква го причислява към светците.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Това не го стопира да стане един от най-известните борци с нацизма.
„ Да благодарим на Господа за силата, която ни дарува в битката със сатаната. Нека ние да загинем, само че най-сетне немците отворят очите си “, на сестра си, чакайки своята смъртна присъда, Александър Шморел, немски боец, захвърлил Хитлеровото обучение и разгласен за светец след гибелта си.
Александър ШморелСвободни източници
Православен германец
Шморел се ражда през 1917 година в съветския град Оренбург (днес до границата с Казахстан) в семейство на съветски германец. Неговата майка е рускиня по генезис. Тя умира от тиф, когато Александър е едвам на две години.
През 1921 година бащата на Шморел взема решение да напусне обхванатата от революция Русия и да се пресели в Германия дружно със втората си жена и дребния Александър. Мащехата и детегледачката му са рускини, което оказва помощ за съхраняването на езика на родната му земя. В фамилията се тачат съветските обичаи, на трапезата постоянно участва самовар, постоянно се готвят пелмени и палачинки.
Александър Шморел е православен и посещава църквата в Мюнхен. През целия си живот обича Русия, въпреки и да не споделя идеологията на болшевиките.
„ Бяла роза “
Неприемането на комунизма не значи, че Шморел ще поддържа нацистите. Напротив, Адолф Хитлер за него е още по-голямо зло. Александър счита фюрера на немската нация за същински демон. „ Тук стана напълно неуютно и замириса неприятно “, веднъж Шморел на собствен другар, когато в ресторанта, в който ядат, се появява Хитлер със свитата си.
Адолф ХитлерKeystone/Getty Images
През 1937 година Шморел е свикан в армията, само че той отхвърля да се врече във честност на президента, единствено старанията на командира му разрешават абсурдът да се потули. През 1940 година Александър взема присъединяване във войната. Бъдещ студент по медицина в Мюнхенския университет, той е причислен към санитарната рота, която взе участие във френската акция.
Александър Шморел като студентGetty Images
Виждайки „ достиженията “ на националсоциализма, бъдещият доктор взема решение да се бори с всички сили срещу него. В този си блян той напълно не е самичък. През 1942 година дружно с приятел – колега от университета Ханс Шолем, провеждат партизанска организация „ Бяла роза “. В нея се включват още няколко студенти, даже и професор.
„ Ние и нашите другари бяхме толкоз разнообразни, в което наподобява и се съдържа благосъстоянието на човешката персона, и ето по този начин се оказа, че точно това е основната заплаха за нацията, за националната концепция, – членуващата в „ Бяла роза “ сестра на Ханс Шол Софи. – Някак незабелязано всички ни сложиха под флагове, научиха ни да маршируваме, да вървим в строй, да не възразяваме и да мислим еднообразно. Ние обичахме Германия толкоз мощно, че не си задавахме въпроса, „ защо и за какво “ ние обичаме нашата татковина? С идването на Хитлер започнаха да ни учат и изясняват „ по какъв начин и за какво “ сме длъжни да обичаме нашата татковина “.
Софи ШолGlobal Look Press
Разбунтувалите се печатат и популяризират листовки с апел за опозиция против нацисткия режим. „ Нима не се срами от своето държавно управление всеки почтен немец? “ – пише в първите от тези листовки. Благодарение на напъните на членовете на „ Бяла роза “ върху сгради в Мюнхен се появяват надписи „ Долу Хитлер “ и „ Свобода “.
Шморел доста мъчително се отнася към нападението на Германия върху Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, а през 1942 година му се постанова да вземе присъединяване в него. В състава на здравната рота на 252-а пехотна дивизия той дружно със Шол три месеца прекарват в региона на град Гжатск, покрай Смоленск. На Александър му провървява и не попада на фронтовата линия. Той доста поддържа връзка с локалното население, по този начин още един път се убеждава, че Хитлер е безусловно зло, от което би трябвало да се освободи Германия, Русия и целият останал свят.
Светец
Александър ШморелWeissepedia (CC BY-SA 4.0)
На 18 февруари 1943 година „ Бяла роза “ се проваля. Един от служащите в Мюнхенския университет задържа Ханс и Софи Шол, сега в който те поставят листовки в празните аудитории и коридори на образователното заведение. Скоро по-късно е арестуван и Александър Шморел, за неговата глава е оповестена премия от 1000 рейхсмарки.
Ханс и Софи Шол, брат и сестраADN Zentralbild/Global Look Press
Опълченците са съдени от Народния съд с ръководител Роланд Фрейслер. Бивш болшевик и член на болшевишката партия, той живее и работи няколко години в руска Русия, след което се мести в Третия райх, където става гневен нацист маниак. Фрейслер издава смъртни присъди на Кристофър Пробст, Ханс и Софи Шол четири дни след задържането им.
Хайнрих Химлер инспектира лагер за военнопленници в РусияСвободни източници
Делото на Шморел се гледа до лятото на 1943 година. За Александър пред Хайнрих Химлер се застъпва дядо му Рудолф Хофман – един от най-старите членове на Националсоциалистическата немска работническа партия. Отговорът на рейхсфюрера от СС : „ Недостойното действие на Александът Шморел, което, без всякакво подозрение, в забележителна степен е обусловено от наличието на съветска кръв в него, заслужава заслужено наказване “.
Снимка от Гестапо на хванатия Александър ШморелСвободни източници
От пандиза Шморел писма, в които се пробва по всякакъв начин да успокои фамилията си: „ Ако би трябвало да умра, знайте: аз не се багра от смъртта… Господ ръководи хода на нещата по своя воля, само че за наше богатство. Затова сме длъжни да му се доверяваме… “
„ Аз изпълних задачата в живота си и не мога да си показва, че бих могъл да се занимавам с друго на този свят “, той на православен духовник, който идва за последната изповед на наказания на гибел Шморел.
Руски православни свещеници в църквата в Мюнхен с иконата на Александър ШморелTobias Hase/dpa/Global Look Press
На 13 юли 1943 година Александър Шморел е погубен на гилотината. Сега в негова чест и в чест на всички останали партизани от група „ Бяла роза “ в Германия са кръстени улици, площади, учебни заведения и паркове. Мемориал на партизаните студенти по медицина има и в неговия роден Оренбург. На 4 февруари 2021 година Руската православна черква го причислява към светците.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ