Портрет на диктатора като стар
Александър Лукашенко е закрепостен шеф на Беларус по-дълго от Владимир Путин в Русия. Лукашенко е президент в президентската си република и главнокомандващ въоръжените сили на страната си непрестанно от 20 юли 1994 година до през днешния ден.
За съпоставяне - Путин пое властта в Руската федерация на 31 декември 1999, а преди десетилетие даже имаше един “междинен мандат ”, в който Путин се водеше министър председател на президента Дмитрий Медведев.
Изобщо, Лукашенко има диктаторски стаж повече от всеки в модерна Европа, а и по света малко диктатори могат да се похвалят с такова дългоденствие на политическия връх в страните си. Все отново Лукашенко още е надалеч от соц. рекордьорите в близката история като Фидел Кастро (над 50 година ръководство на Куба), Юмжагийн Цеденбал (44 година министър председател в Монголия) или Енвер Ходжа (над 40 година в Албания).
Хубавото на властническите режими е, че запомняш едно име - и все то си е на власт, а останалите към него нямат изключително значение. Няма потребност и да се напряга гражданската мисъл - Началника (с апаратурата си) носи отговорност, той е причина и начало на всичко - положително и неприятно.
Лошото е, че всеки деспот рано или късно полудява, тъй като губи връзка с действителлността, губи доверие във всички (тъй като е обкръжен от ласкатели-ченгета) и се трансформира във всевластен параноик, който във всичко вижда опасност за властта си. (Напомняме и остарялата максима - това, че си параноик, не значи, че не те преследват.)
И в случай че една баба-параноичка просто наднича по-често през шпионката, един президент параноик може да направи много по-големи пакости. Може да вземем за пример да приземи наложително непознат аероплан, тъй като на борда му има хора, които му трябват. Така постъпи Лукашенко със аероплан, летящ директно над Беларус. Измисли си терористична опасност, с цел да приземи самолета, летящ от Гърция за Литва, и да прибере от борда на самолета двама опозиционери на режима му. И да си ги обработва в неговите си системи за национална сигурност.
Младите опозиционери в този момент ги профилактират и евентуално ще измъкнат от тях, каквото има за изплъзване, а Лукашенко занапред ще има да се надлъгва с всички - стегнаха му глобите, охулиха режима му, единствено Путин е човек да го разбере.
На Лукашенко играта е комплицирана - пред жителите на своята страна той го играе последната спирачка пред Путин и русифицирането на Беларус. От друга страна, Путин е един от дребното водачи, с които Лукашенко може да си приказва. Путин поддържа съвсем всички диктаторски приумици на сътрудника си Лукашенко, оказва помощ политически, енергийно и всячески, и в това време се увива към Бялата Русия като анаконда към дребен тапир… През годините Лукашенко се заиграваше по малко и със Запада. Сега избавя поданиците си от западния джендъризъм и безнравственост, само че в същото време ги избавя и от великоруския империализъм и асимилация. (Доколко рекламация и действителност се покриват - това е различен въпрос.)
А след последните избори в Беларус поданството сподели, че му е омръзнало Лукашенко да го избавя. Но това поданство също ще има да тегли напън и да яде калай в търсене на нов Батюшка или нов модел - ще бъде мъчно, по който и път да тръгне обществото. И не наподобяват като да са навити просто от Лукашенко да минат под контрола на Путин (той да им смъква и подвига самолети) - и този вид няма по какъв начин да е неусетен.
Ние тука с един Бойко не можем да се разделим без болежка - а е бил много по-малко години шеф от Лукашенко, въпреки да е добър по спасяването. И не е бил командващ въоръжените сили, въпреки да подвига от време на време хеликоптера по свое убеждение.
Автор: Франсис Фукушима-Хашимото,
Още от ПРАС-ПРЕС:
За съпоставяне - Путин пое властта в Руската федерация на 31 декември 1999, а преди десетилетие даже имаше един “междинен мандат ”, в който Путин се водеше министър председател на президента Дмитрий Медведев.
Изобщо, Лукашенко има диктаторски стаж повече от всеки в модерна Европа, а и по света малко диктатори могат да се похвалят с такова дългоденствие на политическия връх в страните си. Все отново Лукашенко още е надалеч от соц. рекордьорите в близката история като Фидел Кастро (над 50 година ръководство на Куба), Юмжагийн Цеденбал (44 година министър председател в Монголия) или Енвер Ходжа (над 40 година в Албания).
Хубавото на властническите режими е, че запомняш едно име - и все то си е на власт, а останалите към него нямат изключително значение. Няма потребност и да се напряга гражданската мисъл - Началника (с апаратурата си) носи отговорност, той е причина и начало на всичко - положително и неприятно.
Лошото е, че всеки деспот рано или късно полудява, тъй като губи връзка с действителлността, губи доверие във всички (тъй като е обкръжен от ласкатели-ченгета) и се трансформира във всевластен параноик, който във всичко вижда опасност за властта си. (Напомняме и остарялата максима - това, че си параноик, не значи, че не те преследват.)
И в случай че една баба-параноичка просто наднича по-често през шпионката, един президент параноик може да направи много по-големи пакости. Може да вземем за пример да приземи наложително непознат аероплан, тъй като на борда му има хора, които му трябват. Така постъпи Лукашенко със аероплан, летящ директно над Беларус. Измисли си терористична опасност, с цел да приземи самолета, летящ от Гърция за Литва, и да прибере от борда на самолета двама опозиционери на режима му. И да си ги обработва в неговите си системи за национална сигурност.
Младите опозиционери в този момент ги профилактират и евентуално ще измъкнат от тях, каквото има за изплъзване, а Лукашенко занапред ще има да се надлъгва с всички - стегнаха му глобите, охулиха режима му, единствено Путин е човек да го разбере.
На Лукашенко играта е комплицирана - пред жителите на своята страна той го играе последната спирачка пред Путин и русифицирането на Беларус. От друга страна, Путин е един от дребното водачи, с които Лукашенко може да си приказва. Путин поддържа съвсем всички диктаторски приумици на сътрудника си Лукашенко, оказва помощ политически, енергийно и всячески, и в това време се увива към Бялата Русия като анаконда към дребен тапир… През годините Лукашенко се заиграваше по малко и със Запада. Сега избавя поданиците си от западния джендъризъм и безнравственост, само че в същото време ги избавя и от великоруския империализъм и асимилация. (Доколко рекламация и действителност се покриват - това е различен въпрос.)
А след последните избори в Беларус поданството сподели, че му е омръзнало Лукашенко да го избавя. Но това поданство също ще има да тегли напън и да яде калай в търсене на нов Батюшка или нов модел - ще бъде мъчно, по който и път да тръгне обществото. И не наподобяват като да са навити просто от Лукашенко да минат под контрола на Путин (той да им смъква и подвига самолети) - и този вид няма по какъв начин да е неусетен.
Ние тука с един Бойко не можем да се разделим без болежка - а е бил много по-малко години шеф от Лукашенко, въпреки да е добър по спасяването. И не е бил командващ въоръжените сили, въпреки да подвига от време на време хеликоптера по свое убеждение.
Автор: Франсис Фукушима-Хашимото,
Още от ПРАС-ПРЕС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ