Александър Андреев разговаря с Александър Кьосев, професор по културна история

Александър Андреев беседва с Александър Кьосев, професор по културна история на съвременна Европа, член на Клуба за българо-македонско другарство и добросъседство, и с Анна-Мария Тотоманова, известна българска езиковедка и професор в Софийския университет „ Свети Климент Охридски "

А. Андреев: От политическа позиция декларацията на българското Министерство на външните работи за непризнаване на македонския език, съгласно мен, е просто неумел опит да се успокоят гласоподавателите, особено тези на Има Такъв Народ – партията, излъчила министър Генчовска. Този документ няма никакво международно-правно значение, само че дано да се запитаме друго: нуждае ли се един език от особено позволение за съществуването си, камо ли пък от разрешението на една прилежаща страна?

Кьосев: Този въпрос е реторичен. Не, един език, на който приказват милиони хора, който се използва в разнообразни сфери на живота и има своя традиция – подобен език не се нуждае от никакво позволение. Оттук нататък следват комплицираните въпроси за признаването на историческия генезис на този език, които са от напълно различен порядък.

Тотоманова: Става дума за литературен език, а книжовният език, с изключение на социокултурно събитие, каквото въобще е езикът, е и политическо събитие. Езикът, изключително националният език, е това, посредством което се самоидентифицират страните, изключително нововъзникващите страни. И никой не може да отхвърли правото на такава самоидентификация.

Защо тогава са всичките тези напрежения към македонския език? В декларацията на българската секция на клуба, чийто представител е проф. Кьосев, се споделя, че позицията на българското Министерство на външните работи „ обслужва ползите на тези субекти от двете страни на границата, които трансфораха спора в поле за печелене на дивиденти ". Кои са тези субекти, проф. Кьосев?

Кьосев: Те са две съществени групи. Едната група са хората, които имат вяра в романтическите митологии на произхода – те изясняват всичко обратно във времето. Те считат, че в случай че нещо произлиза от нещо, то е същото. Мога да дам хиляди образци, които опровергават този мироглед. Да речем, в едно семейство дъщерята се споделя Петрова, само че след това се омъжва и взима семейството Димитрова, след това нейната щерка се омъжва и носи името Янчева и така нататък Има един развой на естествена промяна на името, който не отхвърля произхода и няма за какво романтическите митологии за произхода да диктуват какво да бъде политическото име на един език. Другата група са хора, които целеустремено желаят да разрушат другарството сред Северна Македония и България. Те желаят да предотвратят единството на Балканите и, естествено, да попречат на Европа. Зад тях стоят съветски ползи.

Тотоманова: Според мен зад това стоят македонстващите от двете страни на границата. Едните считат, че македонският език е български, а другите считат, че не е.

Тоест, под едно и също име – „ македонстващи " – се схващат две противоположни неща, по този начин ли?

Тотоманова: Точно по този начин. Аз мисля, че част от проблемите и тази висока степен на политизация по въпроса за езика произтекоха от това, че в по този начин наречената „ историчарска комисия " нямаше нито един лингвист – множеството бяха историци, имаше и археолози. Те залагаха повече на корените. А най-лесният метод да лишиш един народ от корени е като му отнемеш езика. От друга страна би трябвало да приемем обстоятелството, че македонският литературен език, който е и формален език на Република Северна Македония, има всички признаци и характерности на един литературен език. Той е наддиалектен, кодифициран е, действа във всички сфери на обществото, като политика и администрация, и най-важното – той е езикът на образованието. И на този език са подготвени към този момент съвсем 4 генерации македонци, само че освен македонци – и албанското малцинство и останалите държавно креативен народности. Друг е въпросът, че той е изработен върху югозападни български диалекти.

А какво трансформира един акцент в език?

Кьосев: За това има една известна смешка на огромния социолингвист Макс Райнхард: „ Език – това е акцент с войска и флота ". Тоест, зад езика стоят държавни институции, мощност, мощ, политическа воля.

Тотоманова: И аз това споделям: езикът е политическо събитие, той дава отговор на избрани политически потребности. И още нещо значимо: няма литературен език, който да се покрива с съответен акцент. Книжовната норма е въпрос на спогодба и нормално е комбинация от разнообразни диалекти. Въпрос на случайност е по какъв начин ще се образува тази конвенция…

Кьосев: Никак не е въпрос на случайност в България. То е резултат от битките сред разнообразни интелектуални групи през Възраждането и по-късно. Различни лобита се борят за това дали българският език да бъде кодифициран върху западни или върху източни диалекти. И той бива кодифициран върху източните диалекти, само че още тогава Петко Славейков, а по-късно и Антон Страшимиров предизвестяват, че при кодифицирането върху източна диалектна основа западните диалекти ще бъдат изключени – а това носи в себе си избрани опасности за България. Рисковете са били огромни, тъй като тогавашната област Македония, в която е имало доста хора, които са се считали за българи, е била отвън рамките и отвън културната и просветителна политика на българското княжество. И тези диалекти имат напълно друга политическа орис.

Тоест, днешният македонски произлиза от общи диалекти, само че към този момент е обособен език?

Кьосев: Без подозрение в Северна Македония има и хора, които – тръгвайки обратно по тази митология за произхода, за която приказвах – стигат до безспорни измислици. Те измислят едни корени на македонския език, които от историческа, езиковедска и политическа позиция са леко смешни. Има хора, които развиват такива фантасмагории – както и при нас има хора, които развиват сходни фантасмагории.

Да се върнем към напрежението, което изпитват част от българите по езиковия въпрос. Защо на тази част от хората в страната македонският език им наподобява комичен?

Тотоманова: Защото се възприема точно като акцент на българския. И тъкмо по тази причина въпросното мнение, зад което мисля, че стои Институтът по български език към Българска академия на науките, не е методологически издържано. Книжовният език не е диалектно събитие, той е наддиалектен. Между другото същите диалекти, които са залегнали в основата на македонския език, се приказват и в Пиринска Македония. И точно заради това македонският ни се коства комичен.

Протестиращи в Скопие против настояванията на СофияСнимка: Petr Stojanovski/DW

Кьосев: Преди доста години един мой приятел ми сподели: „ Аз в никакъв случай не мога да се влюбя в госпожица, която приказва на миекичко. " Езиковата норма е доста мощна норма, българската езикова норма е доста мощна. И изисква наказания. Но глобите са меки: смях, насмешка, подигравка. Най-добрата прилика е разделянето на сръбския и хърватския език.

А към този момент има и босненски и черногорски.

Кьосев: Те се споделяха „ сърбохърватски " и бяха разграничени по политически аргументи. Това разделяне дълго време се възприемаше като изкуствено – а то в известна степен в действителност беше изкуствено. Но последователно тези езици започнаха да се развиват независимо, да се отдалечават един от различен – и няма да се учудя, в случай че след 50 години имат потребност от превод.

Тотоманова: Всеки литературен език има известна степен на неестественост и няма проблем да се вършат няколко книжовни правила върху еднакъв диалектен материал. Това е правено, откогато свят светува.

Кьосев: Прилагателното „ неестествен " е подвеждащо. Светите братя са основали един неестествен език, само че той е велико създание. Той е основан от хората, а не е поникнал като доматите и краставиците от земята. Тоест, той е обществена структура. И в този смисъл може да бъде наименуван „ неестествен " – в смисъла на „ изкуство ".

Александър Андреев: Нека обаче да напуснем този трогателен научен терен и да се върнем към българския и македонския. Професор Тотоманова сподели, че пиринският акцент наподобява доста на формалния македонски език в Република Северна Македония. Но формалният македонски се разграничава, по мои усещания, заради доста сърбизми, англицизми и интернационалните думи, които са навлезли през тези десетилетия. Аз много съм превеждал от македонски и отговорно мога да кажа, че превод сред двата езика несъмнено към този момент е нужен – нищо, че в България можете да чуете противоположното. Според мен въпросът за превода сред двата езика ненужно се политизира.

Тотоманова: Той се политизира от хората, които считат, че македонският език е акцент на българския. А формалният македонски език не е напълно понятен за българите и частично даже за тези от Пиринска Македония, тъй като езиковата политика в Македония от времето, когато тя е югославска република, е с точно противоположен знак – и в действителност минава през един стадий на сърбизиране.

Кьосев: Нуждата от превод е на практика въпрос, който е друг в другите сфери на общественото другарство. Очевидно в битовите диалози сред македонци и българи преводът е съвсем непотребен. Обаче има разнообразни сфери на публичен живот, където македонският и българският са се развили в разнообразни направления освен стилистично, само че и терминологично.

Нека приключим с това: Какви, съгласно вас, са двата сюжета за бъдещето, песимистичният и оптимистичният?

Тотоманова: Оптимистичният е да признаем езика, да престанем да излизаме с такива заявления и да приемем – дружно с нашите братя македонци – общата си история. Защото няма по какъв начин да я поделим. Песимистичният е да продължим в същия дух и да останем неразбрани от Европа и ненавиждани от най-близките ни по кръв македонци.

Професор Александър КьосевСнимка: Kalin Serapionov

Само една имитация: Не бих споделил, че македонците са ми „ братя ". Аз имам една биологична сестра, а македонците са съседи и доста симпатични хора. Аз съм срещу такива метафори като „ братя " и „ кръв ", тъй като те доста замъгляват двустранните връзки.

Тотоманова: Въпрос на метафора (смее се).

Кьосев: За песимистичния и оптимистичния сюжет. Оптимистичният сюжет е да си приказваме, а песимистичният – да не си приказваме. Оптимистичният включва и дипломатически жестове, културно, обществено, икономическо другарство. Тогава и двата езика ще станат по-близки, може би. А песимистичният сюжет включва безсмислени дипломатически и държавни актове, които в действителност пораждат ненавист.

Тотоманова: Колкото до „ братята ", на Балканите ние всички претендираме за парче от едно общо културно-историческо завещание – и това е нашият максимален проблем. Защото всеки желае да се изкара по-заслужил в натрупването на този културно-исторически багаж. А метафората за „ братята " е въпрос на харесване…

Кьосев: Тази метафора обаче, господин Андреев, има известно съображение. Аз братя и сестри в Македония нямам, за сметка на това обаче имам 20 действителни първи, втори и трети братовчеди. Тоест, действителни роднински връзки ме свързват с Македония, въпреки и не с всички македонци.

Тотоманова: Моят жанр също идва от Пиринска Македония, от Банско.

Кьосев: Това значи, че метафората не е толкоз безсмислена. Реални родствени връзки има, неприятното е, че историческите ориси са тръгнали в разнообразни направления. Политическите воли са тръгнали в разнообразни направления. И в този момент ние би трябвало да изправим това.

(Редактиран и мощно скъсен вид на диалог, извършен на 24 юли 2022)