Алън Стърн, лидер на научния екип на Нови хоризонти“, разказва

Алън Стърн, водач на научния екип на „ Нови хоризонти “, споделя в астрономическото издание Sky & Telescope за десетте най-неочаквани открития, които е направила сондата по време на през юли тази година.

Първата изненада било това, че основаната от екипа сонда не съумяла да открие към Плутон други спътници, с изключение на известните пет, открити от „ Хъбъл “ – Харон, Никта, Хидра, Стикс и Цербер.

Друга „ галактическа “ специфичност на Плутон, която удивила и даже зарадвала Стърн, е това, че той се оказал – различен кандидат за званието максимален обект в пояса на Кайпер. Ерида дълго време се считала за водач в тази „ конкуренция “, само че измерванията на „ Нови хоризонти “ посочили, че диаметърът на Плутон в действителност е с 34 километра повече, в сравнение с „ богинята на раздора “.

Заобикалящите тези планини пясъчни „ дюни “ от въглеводороди също удивили учените и им разказали за това, че атмосферата на Плутон в миналото е била по-гъста и че по неговата повърхнина са вилнели ветрове, пренасящи тези пясъци от едно място на друго.

Когато сондата прелетяла около планетата джудже и почнала да снима тъмната ѝ страна, екипът на „ Нови хоризонти “ видял „ петото знамение “ на Плутон – и заобикалящата силуета на планетата ярка мъгла, подбудена от тъничък пласт въглеводороди в атмосферата на Плутон.

След това, когато учените получили първите научни данни, те осъзнали, че Плутон не се явява „ Тритон на стероиди “, както се показва Стърн, със относително елементарен геоложки състав и устройство, а „ втори Марс “ (на стероиди) “. Според Стърн нито той, нито сътрудниците му очаквали, че повърхността на Плутон ще бъде толкоз разнообразна, оцветена в толкоз разнообразни цветове и необикновена по своята форма.

Тази низина се явява лявата половинка на осмата изненада – гигантска конструкция, получила названието „ сърцето на Плутон “ и името Томбо. Изненадата, по думите на Стърн, не било нейното изобретение, а това, какъв брой това галактическо сърце сплотило и привлякло вниманието на хората, които нормално не се интересуват от планетология.

Толкова ненадейно и забавно било и откритието, че Харон е много по-сложен от всички луни на Нептун и Уран и че на неговата повърхнина има великански пукнатини с дълбочина няколко километра и дължина стотици километри, великански каменни „ крепости “ с изкопи и други причудливи форми на релеф.

И най-после последното нещо, което мощно учудило екипа на „ Нови хоризонти “, са реките от азотен лед, пълзящи от дълбините на равнината Спутник и заливащи кратерите, които заобикалят нейните граници. Прочутата фотография на Стърн с „ паднала челюст “, както признава ученият, била направена тъкмо сега, когато той видял тези ледени реки.

Според учения тази „ десетка “ в близко време ще бъде разширена и допълнена, защото сондата още не е приключила предаването на данните, за което ще бъдат нужни най-малко още 10 месеца. Както се надява Стърн, новите фотоси и данни ще ни дадат повече аргументи да се дивим на благосъстоянието и разнообразието на образа на Плутон и неговите спътници.

РИА Новости