НАСА ще изстреля през май следващата спускаема мисия до Марс
Ако всичко мине по проект, галактическата задача на НАСА “ИнСайт ” ще бъде изстреляна през месец май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Първоначално изстрелването трябваше да е през 2016 година, само че заради непредвидени механически проблеми се наложи двугодишно отсрочване. Така през 2016-та видяхме полета единствено на “ЕкзоМарс ”, до момента в който стартът на “ИнСайт ” се отсрочи за 2018 година.
“ИнСайт ” е задача от спускаем вид – т.е. ще кацне на повърхността на Червената планета. Спускаемият уред обаче е стационарен – т.е. ще стои неподвижно, за разлика от в този момент настоящите марсоходи “Опортюнити ” и “Кюриосити ”. Новата задача се разграничава от всичко, осъществено до този миг от НАСА във връзка с марсианската си стратегия. Ето седем характерности, които отличават “ИнСайт ” от предходните спускаеми експедиции.
Името “ИнСайт ” – на български “прозрение ”, “вникване ”, “проникновение ”, е извънредно уместно. Но то в действителност е редуциране от Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. Метафорично казано “ИнСайт ” ще учи “жизнените индикатори ” на планетата: пулс (сеизмология), температура (топлинен поток) и рефлекси (радио проучвания).
Земята и Марс са се образували от една и съща първична материя преди повече от 4 милиарда години. Въпреки общия им генезис те са поели по напълно друг път. Защо нямат една и съща орис?
До този миг ние сме изучавали в дълбочина единствено една планета – Земята. Но сравнявайки вътрешността на Марс с тази на Земята, учените се надяват да схванат по-добре Слънчевата система като цяло. Може даже да научим освен това за извънслънчевите планети и кои от тях биха били подобаващи за живот.
Има ли на Марс трусове, или по-точно казано, марсотресения? Тепърва следва да узнаем сигурно. До този миг сеизмометри са били конфигурирани само на спускаемите апарати “Вайкинг ” през 70-те години на предишния век. Тези сеизмометри обаче не са били напълно точни, защото са се намирали в горната част на апаратите. Сеизмометърът на “ИнСайт ” ще бъде разпрострат напряко на марсианската повърхнина и се чака да получим по-точни данни.
Засега учените разполагат с някои косвени доказателства за съществуването на марсотресения. На Земята земетресенията се получават при придвижването на тектоничните плочи. На Марс чакаме различен вид тектонична интензивност – породена от вулканизъм или пукнатини в марсианската кора. Метеорите също биха могли да причинят сеизмични талази и “ИнСайт ” ще се опита да ги откри.
Чрез проучването на сеизмичните талази учените биха могли да извлекат и информация за дебелината на вътрешните пластове на Червената планета. Т.е. сеизмологията е нещо като рентгенова фотография на Марс. Изследователите считат, че марсотресенията са не по-силни от 6.0 по скалата на Рихтер, само че това е задоволително, с цел да се разгадаят доста от тайните на планетата.
До този миг всички междупланетни изстрелвания на НАСА са били провеждани от Флорида. “ИнСайт ” обаче ще полети от базата Ванденберг в Калифорния. За старта ще се употребява ракета-носител “Атлас V 401 ”.
Заедно с “ИнСайт ” към Марс със същата ракета ще бъдат изведени и два мини-спътника – “Марс Кюб Едно ”, или “МарКО ”. Спътниците са от вида CubeSat и са не по-големи от куфар. “МарКО ” ще предават данни от “ИнСайт ” по време на навлизането в марсианската атмосфера и кацането. Мнозина се надяват, че в случай че задачата на “МарКО ” е сполучлива, и други задачи от този вид ще се насочат в междупланетното пространство.
На Марс има доста забележителни вулкани. Сред тях е Тарсис – плато, на което са ситуирани някои от най-големите вулкани в Слънчевата система. “ИнСайт ” разполага със специфична сонда, която ще издълбае петметров отвор в повърхността, с цел да мери за пръв път марсианския топлинен поток. Чрез комбинирането на данните от този уред с други измервания от “ИнСайт ” учените ще научат по какъв начин силата, насъбрана в планетата, довежда до промени на повърхността.
Изучаването на Марс ни разрешава да пътуваме в далечното минало. Докато Земята и Венера имат тектонична система, която е унищожила по-голяма част от доказателствата за ранната им история, огромна част от повърхността на Червената планета е в статично положение в продължение на повече от 3 милиарда години. Понеже размерът на Марс е единствено една трета от този на Земята, планетата съдържа много по-малко сила за задвижването на процесите в нейната конструкция. Марс е “фосилна планета ”, а доста от тайните на еволюцията на Слънчевата система са запечатани вътре в нея.
Инфо: НАСА
