Бебето – главният герой по време на раждането
Ако всеки миг очаквате вашето бебе да се появи на бял свят, несъмнено си задавате голям брой въпроси. Как тъкмо ще се случи всичко? Ще се оправи ли моя бебчо...а аз самата? Вероятно сте прочели доста за раждането и сте изслушали безчет разкази на дами, които към този момент са минали през това тестване, само че всички те са от позиция на майката, само че не и на дребното създание. Именно то обаче е основният воин по време на раждането. Запознайте се от близо с неговата роля.
През деветте месеца бременност бъдещата майка и нейното дете живеят в един общ темп. И по този начин, до момента в който един ден дребното създание не се почувства готово, да поеме по пътя на своята автономия. Инициатор е точно то – когато всичките му органи са към този момент изцяло съзрели, ендокринната му система освобождава хормон, който поставя начало на родовия развой. Разбира се, става въпрос за случаите, когато всичко върви по проект и няма никави затруднения.
И по този начин дребното творение поема пътя си към светлината, а ролята на неговата майка е да му оказва помощ, за което й припомнят все по-честите и мъчителни контракции. Раждането е значимо тестване и за двамата. По време на него детето се приготвя да посрещне провокациите на външния свят – друга температура, мощна светлина, непознати чувства...и първата глътка въздух. Затова децата родени със секцио, които шокиращо са били извадени от утробата на майка си, мъчно се приспособяват към новата обстановка.
Първа фаза на раждането - подготовка
Първата задача на дребното създание е да се реалокира от кухината на матката към разкриващата се от контракциите шийка. Тази маневра би трябвало да се извърши постепенно и последователно и нормално лишава сред 6 и 12 часа. И в този миг майката и бебето работят заедно. Мускулите на матката се свиват и избутват мъника в вярната посока. В резултат на все по-тясното пространство той пък прибира ръчичките и крачетата към тялото си и се приготвя да премине през тесния „ кулоар ” към външния свят. Важна е освен физическата, само че и психическата настройка на дребния воин, по тази причина адреналинът му се повишава, а пулсът се учестява. Той е напрегнат, само че не мислете, че страда. Природата се е погрижила да му спести неприятните чувства – огромното количество ендорфини, които се отделят по време на раждането работят като естествено обезболяващо, а сака с околоплодни води омекотява притискането на матката. Когато мъника влезе в тясното пространство на дребния таз, главичката му се пази от фонтанелата – възглавничка от мастна тъкан, която пази мозъка му от увреждания.
По време на паузата сред контракциите фамилията взема къса отмора преди решителното събитие. Много е значимо майката интензивно да оказва помощ на своето бебе с верни напъни. Ако тя е неспокойна и упашена, мускулите й се свиват мощно и притискат прекомерно мъника, а притокът на О2 към него понижава. Недостиг на въздух бебето може да изпита и в противоположния случай – в случай че майката се е раздала прекомерно в първия стадий и за финала не са й останали никакви сили. За да не заплаши здравето на своето мъниче тя би трябвало вярно да разпредели силата си от началото до края.
Продължава:
Бебето – основният воин по време на раждането - II
През деветте месеца бременност бъдещата майка и нейното дете живеят в един общ темп. И по този начин, до момента в който един ден дребното създание не се почувства готово, да поеме по пътя на своята автономия. Инициатор е точно то – когато всичките му органи са към този момент изцяло съзрели, ендокринната му система освобождава хормон, който поставя начало на родовия развой. Разбира се, става въпрос за случаите, когато всичко върви по проект и няма никави затруднения.
И по този начин дребното творение поема пътя си към светлината, а ролята на неговата майка е да му оказва помощ, за което й припомнят все по-честите и мъчителни контракции. Раждането е значимо тестване и за двамата. По време на него детето се приготвя да посрещне провокациите на външния свят – друга температура, мощна светлина, непознати чувства...и първата глътка въздух. Затова децата родени със секцио, които шокиращо са били извадени от утробата на майка си, мъчно се приспособяват към новата обстановка.
Първа фаза на раждането - подготовка
Първата задача на дребното създание е да се реалокира от кухината на матката към разкриващата се от контракциите шийка. Тази маневра би трябвало да се извърши постепенно и последователно и нормално лишава сред 6 и 12 часа. И в този миг майката и бебето работят заедно. Мускулите на матката се свиват и избутват мъника в вярната посока. В резултат на все по-тясното пространство той пък прибира ръчичките и крачетата към тялото си и се приготвя да премине през тесния „ кулоар ” към външния свят. Важна е освен физическата, само че и психическата настройка на дребния воин, по тази причина адреналинът му се повишава, а пулсът се учестява. Той е напрегнат, само че не мислете, че страда. Природата се е погрижила да му спести неприятните чувства – огромното количество ендорфини, които се отделят по време на раждането работят като естествено обезболяващо, а сака с околоплодни води омекотява притискането на матката. Когато мъника влезе в тясното пространство на дребния таз, главичката му се пази от фонтанелата – възглавничка от мастна тъкан, която пази мозъка му от увреждания.
По време на паузата сред контракциите фамилията взема къса отмора преди решителното събитие. Много е значимо майката интензивно да оказва помощ на своето бебе с верни напъни. Ако тя е неспокойна и упашена, мускулите й се свиват мощно и притискат прекомерно мъника, а притокът на О2 към него понижава. Недостиг на въздух бебето може да изпита и в противоположния случай – в случай че майката се е раздала прекомерно в първия стадий и за финала не са й останали никакви сили. За да не заплаши здравето на своето мъниче тя би трябвало вярно да разпредели силата си от началото до края.
Продължава:
Бебето – основният воин по време на раждането - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ