Ако трябва да съм откровен с вас, изобщо не очаквах,

Ако би трябвало да съм прям с вас, въобще не чаках, че отново ще се наложи да разясня този въпрос. Но наподобява няма по какъв начин. Приземяването на еднотонния „ Кюриозити ” на повърхността на Марс се оказа толкоз известно събитие, че нямаше по какъв начин да остави хората безразлични. Дори и във времена, когато публичното внимание се върти към Олимпиадата да вземем за пример, оказа се, че приземяването на „ Кюриозити ” съумя да означи повече фенове, наблюдаващи събитието по Ustream.TV, в сравнение с фенове наблюдават праймтайма на CNN! Съответно при такава висока известност, другите фенове одобриха събитието по друг метод. Някои го възхваляваха, други бяха безразлични, а трети за голямо страдание се оказаха враждебно настроени към триумфа на НАСА.

Съвсем естествено, научавайки за цената на марсохода – т.е. $2.5 милиарда $, хората започнаха да приказват за нормалното: по какъв начин прахосваме доста пари за космоса, по какъв начин има толкоз гладуващи хора в Африка и за какво тези пари не са дадени за гладуващите дечица и така нататък

Аз съм склонен, че нашите земни проблеми би трябвало да се разрешат. Абсолютно и стопроцентово. Но едно нещо не стопира да ме изумява – по какъв начин може хората да демонстрират такава лъжезагриженост – а че е лъжезагриженост, това е отвън всякакво подозрение. В Съединени американски щати има подобен термин за такива хора – „ либерали в лимузина ” – хора, които сочат с пръст държавното управление за това, че харчи пари за космос и просвета, само че не се усещат гузни заради личния си консуматорски жанр на живот и за личните си цели в живота.

Автопортрет на марсохода “Кюриозити ”, направен въз основата на последните фотоси от Марс. Photo credit: NASA/JPL-Caltech

 Вече загатнах при започване на обявата за Олимпиадата. Как внезапно толкоз доста хора се откриха, които се възмущават за това, че е изпратен $2.5 милиарден марсоход на Марс, а никой не се възмути, че за олимпийските спортове са дадени в Лондон над $18 милиарда? Нека да бъдем справедливи – каква е публичната изгода от олимпийските спортове? Преди всичко зрелища за публиката и народен авторитет за обособените страни. Нека да ви припомня един любопитен факт – космосът сплотява страните – нещо, което е извънредно нужно на болнавия ни свят, като се има поради какъв брой разлъчен е той. За сведение на „ Кюриозити ” работи неутронен детектор, издигнат в Русия, метеорологична станция, създадена в Испания, спектрометър, създаден в Канада. Само допреди 20 години беше немислимо Съединени американски щати и Русия да работят дружно на Марс! От друга страна спортовете постоянно са обвързани със съревнование и шовинизъм. И ще продължа със следното: да бъдеш хазаин на Олимпиада или на спортно събитие от международен сан може да се отрази пагубно на стопанската система ти. Обикновено се харчат луди пари за игрища, които след това не се употребяват още веднъж, а се унищожават откакто свърши 17-дневното спортно събитие! Единственият случай в историята, когато се е стигало до облага при Олимпиада е било през 1984 година в Лос Анжелис и то единствено тъй като градът е имал съществуваща инфраструктура, само че като цяло са основани напълно малко работни места след събитието.

Поразяващо за мен е по какъв начин толкоз доста хора са се нахвърлили да хулят и плюят космонавтиката за хабене на пари, а в това време в българските новинарски електронни уеб страници съвсем не открих мнения, обвиняващи уредниците на Олимпиадата в същото… Как се назовава това държание? Аз го назовавам двуличие и тесногръдство. Къде е разликата? Дали е в това, че във вашия живот управителна роля играят зрелищата, а науката и познанието стои на втори проект? Вярно е, че нямам право да присъждам кой какъв е, само че в случай че това е по този начин, аз не намирам сходна позиция почтена за почитание.

Между другото аз не съм съперник на Олимпийските спортове, нито на футбола, нито на баскетбола. Просто си разреших известно безчинство и взех решение да илюстрирам лицемерието с един образец. Аз съм сигурен, че спортистите заслужават триумфите си, тъй като с цел да получат орден те се трудят старателно с години. Но сходно нещо заслужават и галактическите инженери. Те са работили в продължение на едно десетилетие, единствено и единствено на 6 август работата им да бъде изпитана в границите на едни бурни и зрелищни 7 минути на нахлуване в атмосферата на непозната планета! И когато всичко приключи триумф и някои от тях плакаха от наслада, те с цялостно съображение бяха посрещнати като рок звезди – тъй като това е един подобаващ триумф.

От друга страна космонавтиката основава работни места. Аз съм приказвал хиляди пъти за изобретения в нашия обичай, които водят началото си точно от космонавтиката. Безцветните зъбни скоби, които са по-естетични и по-малко дразнещи, са основани от материал, направен първо в НАСА, когато организацията е опитала с разнообразни материали за направа на топлинни щитове на галактически кораби. Инфрачервените термометри, които намират приложение в медицината, водят началото си от отдалеченото премерване на температурата на други небесни обекти. Едно от модерните приложения на модерна технология от „ Международната галактическа станция ” идва от роботизираната й ръка – с помощта на технологията през днешния ден е допустимо да се правят интервенции по време на ЯМР!

Някои хора биха запитали: добре, не е ли въпреки всичко по-добре да се влага непосредствено в медицината, а не да се чака тези изобретения да се появят като непряк артикул на космонавтиката?

За страдание светът не работи по този метод и в никакъв случай няма да работи. Ако предположим, че вие разбирате доста добре от термодинамика и ви е предоставена задача да изобретите по-добра фурна. За това ви се дава безграничен бюджет. Вие бихте изработвали доста разнообразни типове фурни, само че всички те ще са елементарни фурни с нагреватели. Колкото и пари да ви се дават, вие в никакъв случай не бихте измислили и изобретили микровълновата фурна – тъй като тя идва от напълно друга област на живота, с която нямате досег – радарната технология.

Но да изключим това, че космонавтиката в действителност е потребна за човечеството. Има един факт, който ме тормози повече. Това е пренебрежението на човек към познанието, което от ден на ден превзема актуалния свят. Което може да идва и от неприятно образование, от неприятно обучение, от неприятна политика. Преди десетилетия децата са били възпитавани ето по този начин: „ Учи мама, учи, учението е значимо нещо, учи да си образован, учтив ”.  Днес рядко слушам за родители, които възпитават децата си по сходен метод. По-скоро нещата клонят към това… „ Абе може да се оправиш в живота и без да учиш ”.. Липсва това поклонение към познанието, към науката, към новото, което предците ни, националните будители са имали.

Как да чакаме, че нашето общество ще оцелее въобще с подобен метод?