Дари почерпи с изкуство и музика за ЧРД
Ако търсачите на мощни арт чувства желаят да схванат какво има из персоналните битови пространства на Драган Милев, то могат да се разходят из „ Сезони “, където е ситуирана зрелищната експозиция „ На тавана на Дари “. Елитната столична изложба предлага същински страсти сред творенията на художника музикант, чиято галерия беше открита точно на рождения му ден с оживен джем сешън, в който основна роля имаше самият създател. „ Изискана мистичност “ би могло да бъде другото мото на атрактивното и духовно събитие в „ Сезони “. Публиката се любува на лица на блус икони, пейзажи и плодове, рисувани върху порти и дограма за прозорци, пластики, обувки и женски бюстове от кожа, статуи от метали...
" Вече доста години Дари съумява красиво и тържествено да пресъздава изящния си свят с разнообразни форми на изкуството. Неговите картини носят топлината на предишното и свежестта на бъдещето по всички краища на света. Скулптурите му припомнят, че животът може да бъде същински шедьовър, когато се осмелиш да Го виждаш с необятно отворени очи. Музиката е неделима част от творенията му. Хората на неговите пърформанси са не просто аудитория - светлината от сцената ги предизвиква да се осмелят и да стават участници в обред, в който тук и в този момент Животът чества “, споделя Надежда Миразчийска Тодорова.
Драган Милев е измежду дребното фактически истински и цветни персони в родния арт пейзаж. Неговата муза Натали е и майка на синовете им Батбаян и Севар, които са възпитани сред философията на йогите и на самураите. Те са кръстени на първородния правоприемник на Кубрат и на последния държател от рода Дуло. Дари и до момента си спомня какво е нарисувал за първи път върху асфалт – кукер. Дори получава премия от училищен конкурс. Тематична маска е и първата му работа с кожа. След пожар в аталието си пък собственоръчно прави обувки. През 1997-а в Сан Диего посещава курс за гравюра върху кожа при индианец, а у нас поради тази му заложба го назовават „ авангардист “.
Негов преподавател е скулпторът Любомир Прахов – една от най-щастливите срещи освен в кариерата му, чиито подтик няма нищо общо с Художествената академия, където не е признат заради липса на уместно застъпничество. Първата му независима галерия е през 1989-а в Димитровград. Днес към този момент не счита броя на соловите си осъществявания - в Скандинавието, в Германия, в Лас Вегас, Лос Анджелис и на други места в Щатите, само че взе участие и с други сътрудници, макар че от време на време особеностите на българския модел му идват допълнително. Самият той няма нищо общо с онази част от него, която включва цигари, алкохол и мръвки – Дари не пуши, не пие и е вегетарианец. Повече от 30 посвещава на античното бойно изкуство Джо Шин Мон.
В музиката е лоялен на хармониката и перкусиите, свири на китара и на предмети от семейството – примерно дъска за гладене. Излизал е на една сцена с китариста на на BB King - Чарли Туна. През 1996-а с Теодоси Спасов, Коцето Калки, Дони, Марина Великова и Николай Иванов слагат връх за свирене на най-високата надморска височина – на връх Калапатар на 5350 метра в Хималаите - пред лицето на богинята Сагармадха, настойничка на едноименния връх, прочут на света като Еверест. Рекорд в книгата на Гинес, който 11 години не е усъвършенстван. Скачал е с парашут над пустинята Невада от 4500 меткра височина. Прекосявал е Щатите с мотоциклет, управлявал е АН-2. Артистът е фамозен и с това, че е обиколил десетки страни на стоп и на мотор. Пътешества из Индия, Непал, Мексико, Алжир. Прическата му е не по-малко забележителна - обръснатата от горната страна коса и сплетена на тила – като античните българи и траките.
" Вече доста години Дари съумява красиво и тържествено да пресъздава изящния си свят с разнообразни форми на изкуството. Неговите картини носят топлината на предишното и свежестта на бъдещето по всички краища на света. Скулптурите му припомнят, че животът може да бъде същински шедьовър, когато се осмелиш да Го виждаш с необятно отворени очи. Музиката е неделима част от творенията му. Хората на неговите пърформанси са не просто аудитория - светлината от сцената ги предизвиква да се осмелят и да стават участници в обред, в който тук и в този момент Животът чества “, споделя Надежда Миразчийска Тодорова.
Драган Милев е измежду дребното фактически истински и цветни персони в родния арт пейзаж. Неговата муза Натали е и майка на синовете им Батбаян и Севар, които са възпитани сред философията на йогите и на самураите. Те са кръстени на първородния правоприемник на Кубрат и на последния държател от рода Дуло. Дари и до момента си спомня какво е нарисувал за първи път върху асфалт – кукер. Дори получава премия от училищен конкурс. Тематична маска е и първата му работа с кожа. След пожар в аталието си пък собственоръчно прави обувки. През 1997-а в Сан Диего посещава курс за гравюра върху кожа при индианец, а у нас поради тази му заложба го назовават „ авангардист “.
Негов преподавател е скулпторът Любомир Прахов – една от най-щастливите срещи освен в кариерата му, чиито подтик няма нищо общо с Художествената академия, където не е признат заради липса на уместно застъпничество. Първата му независима галерия е през 1989-а в Димитровград. Днес към този момент не счита броя на соловите си осъществявания - в Скандинавието, в Германия, в Лас Вегас, Лос Анджелис и на други места в Щатите, само че взе участие и с други сътрудници, макар че от време на време особеностите на българския модел му идват допълнително. Самият той няма нищо общо с онази част от него, която включва цигари, алкохол и мръвки – Дари не пуши, не пие и е вегетарианец. Повече от 30 посвещава на античното бойно изкуство Джо Шин Мон.
В музиката е лоялен на хармониката и перкусиите, свири на китара и на предмети от семейството – примерно дъска за гладене. Излизал е на една сцена с китариста на на BB King - Чарли Туна. През 1996-а с Теодоси Спасов, Коцето Калки, Дони, Марина Великова и Николай Иванов слагат връх за свирене на най-високата надморска височина – на връх Калапатар на 5350 метра в Хималаите - пред лицето на богинята Сагармадха, настойничка на едноименния връх, прочут на света като Еверест. Рекорд в книгата на Гинес, който 11 години не е усъвършенстван. Скачал е с парашут над пустинята Невада от 4500 меткра височина. Прекосявал е Щатите с мотоциклет, управлявал е АН-2. Артистът е фамозен и с това, че е обиколил десетки страни на стоп и на мотор. Пътешества из Индия, Непал, Мексико, Алжир. Прическата му е не по-малко забележителна - обръснатата от горната страна коса и сплетена на тила – като античните българи и траките.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ