„Магнитски 2“ – списък за политическа употреба
Ако Съединени американски щати в действителност желаят господство на закона в България, би трябвало да посочат нови глобени по Глобалния закон и да огласят доказателства
От две години в България всичко е предизборно. И от всичко се прави политика, като изключим прогнозата за времето.
Какво друго се оказа описът „ Магнитски 2 “, в случай че не следващата предизборна касетъчна бомба за политически удари в всякакви направления – над енергийните връзки на страната с Русия, над партии, дали поръчка за следващо присъединяване в ръководството на страната, над прокуратурата и прочиe. За първи път обаче предизборният характeр на новия „ черен лист “ освен не бе непризнат, само че и бе дебело емфатичен.
Няма спор, че глобите на държавното управление на Съединени американски щати по Глобалния закон „ Магнитски “ не водят до директни правни последствия за посочените лица в която и да е страна от Европейския съюз, в това число и в България. А също, че рестриктивните мерки за тях важат на територията на Съединени американски щати и във връзка с бизнес контактите им с тази страна. Извън Съединени американски щати глобите служат на първо място за политическа приложимост, като самобитна мигаща „ алена лампа “. Някои ги възприемат като присъда, произнесена без изтъкване на доказателства, без вземане предвид с презумпцията за невиновност, без право на отбрана от страна на глобените. Преведено на национален език – „ иди доказвай, че нямаш сестра “.
Кое бе особеното в новия лист на финансовото министерство на Съединени американски щати?
Вероятно е съвпадане, само че той бе огласен тъкмо един ден, откакто Кирил Петков се похвали във фейсбук, че с Асен Василев са във Вашингтон за среща с тамошната българска общественост. Пусна и фотография, на която двамата са с 15-ина гласоподаватели, поради които водачите на „ Промяната “ били път до американската столица.
Същия ден, преди да бъде огласен „ Магнитски 2 “, президентът Радев съобщи от Брюксел, че България ще наложи несъгласие на вероятно налагане на наказания на съветската нуклеарна енергетика.
Часове след оповестяването на имената на глобените в София дойде господин Джеймс О’Брайън, началник на Службата за съгласуваност на глобите в администрацията на президента Джо Байдън. Целта - да беседва с президента Радев, с правосъдния министър Зарков и „ някои партии “, както той самичък се изрази. И да разгласи в прав текст, че глобите имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и съдействие със международните компании, както и диверсификацията на енергийните си източници. И че новият парламент незабавно би трябвало да одобри закон за самостоятелен основен прокурор. Това изключително е доста необичайно, тъй като българският основен прокурор е самостоятелен, най-малко съгласно Конституцията, а в случай че не беше, нямаше да е обект на толкоз офанзиви.
Какво накара господин О’Брайън да престъпи границата на партньорското отношение, с което бе признат в България, и да заприказва менторски, даже заповедно. Сякаш е на среща с представители на някой американски щат. За укрепване на какъв избор на България в действителност моли той? Ако е за задълбочаване на интеграцията ни в Европа – този избор от дълго време е изработен. Ако е за съдействие със международни компании и диверсифициране на енергийните източници – нали го реализираме с „ Уестингхаус “ за американско нуклеарно гориво, в контакт сме и с други мощни компании във връзка създаване на нови нуклеарни мощности.
Защо гостът свърза глобите по закона „ Магнитски “ с приемането на „ закон за самостоятелен основен покурор “? Дали тъй като болшинството в Народното събрание отхвърли да гласоподава проектозакона „ Зарков “ за следствие на обвинител №1, а Гешев остава непреклонен на поста си? Или бе сърдит на създателите му, които вместо да показват експертен и консенсусен план, набутаха в него текстове, обслужващи личните им тясно-партийни, властови и лобистки ползи. Без да ги е грижа за мнението на магистрати и учени-юристи и осъзнавайки, че газят и Конституцията, и мнението на Венецианската комисия – в тази ситуация за намиране на баланс сред рекомендациите на Европейския съд по правата на индивида и главния ни закон.
Едва ли някой би подложил на подозрение желанието на господин О’Брайън (и на американската администрация) да допринесe за демократизирането на българското правораздаване и общество. Затова не трябва да му се сърдим, че увеличи звук. Как да не увеличи, откакто за две години българските „ реформатори “ не сътвориха нищо, с което най-малко да стартират действителна промяна в българската правосъдна власт. Стига да не броим регистрираното като „ огромен триумф “ закриване на работещото профилирано правораздаване - основано и укрепнало със съдействието на не една и две институции и служби на самите Съединени щати.
Законотворчеството бе заместено от чегъртане, пропагандни лозунги, червени линии, липса на политически разговор и търсене на консенсус, кавги, персонални нападки, обвинявания. В последна сметка нямаше нито един логичен план за антикорупционно законодателство и нужни промени в правораздаването.
Сякаш сме заличили окончателно от съзнанието си 45-годшния опит, съгласно който монополът на една партия (или над една коалиция) над правосъдното законодателство и налагането на правни правила, за които липсва политически и публичен консенсус, не води до добър резултат. Дори да е налице опция за външна поддръжка. Тези правила са призвани да охраняват итересите освен на група политически съидейници, а на всеки български жител и на всеки европеец или американец, пристигнал у нас като вложител или екскурзиант.
Не е значимо дали във Вашингтон, ден-два преди обнародването на листата „ Магнитски 2 “, на господин О’Брайън или на хора от екипа му са били подшушнати някои нашенски опорки – като да вземем за пример тази за „ самостоятелния основен прокурор “ (или на процедура за слагането му под политическа зависимост). По-важното през днешния ден е дали би трябвало да има лист „ Магнитски 3 “.
Ако в действителност желаеме да понижим до търпими граници корупцията в страната, в реда на нещата е да има. Но и с някое и друго доказателство, в случай че може! Никога не бихме си и помислили, че това е „ пестник “ за страната - а най-добронамерено партньорско подпомагане. Имаме потребност от него.
Защото, както чуваме и виждаме, става известно в България корупция май продължава да има. Видно е и в енергетиката, и по традиция - с съветска връзка. Не беше импорт на газ с 30 % връхнина, не бяха акумулатори от компанията с съветски капитали „ Гемкорп “ за над милиард от европейското финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. Дали в тази ситуация има потвърдени корупционни практики, се чака да каже прокуратурата. Със сигурност информация за това имат и сътрудниците ни зад граница.
Нали пред истината и закона всички би трябвало да сме равни?!
От две години в България всичко е предизборно. И от всичко се прави политика, като изключим прогнозата за времето.
Какво друго се оказа описът „ Магнитски 2 “, в случай че не следващата предизборна касетъчна бомба за политически удари в всякакви направления – над енергийните връзки на страната с Русия, над партии, дали поръчка за следващо присъединяване в ръководството на страната, над прокуратурата и прочиe. За първи път обаче предизборният характeр на новия „ черен лист “ освен не бе непризнат, само че и бе дебело емфатичен.
Няма спор, че глобите на държавното управление на Съединени американски щати по Глобалния закон „ Магнитски “ не водят до директни правни последствия за посочените лица в която и да е страна от Европейския съюз, в това число и в България. А също, че рестриктивните мерки за тях важат на територията на Съединени американски щати и във връзка с бизнес контактите им с тази страна. Извън Съединени американски щати глобите служат на първо място за политическа приложимост, като самобитна мигаща „ алена лампа “. Някои ги възприемат като присъда, произнесена без изтъкване на доказателства, без вземане предвид с презумпцията за невиновност, без право на отбрана от страна на глобените. Преведено на национален език – „ иди доказвай, че нямаш сестра “.
Кое бе особеното в новия лист на финансовото министерство на Съединени американски щати?
Вероятно е съвпадане, само че той бе огласен тъкмо един ден, откакто Кирил Петков се похвали във фейсбук, че с Асен Василев са във Вашингтон за среща с тамошната българска общественост. Пусна и фотография, на която двамата са с 15-ина гласоподаватели, поради които водачите на „ Промяната “ били път до американската столица.
Същия ден, преди да бъде огласен „ Магнитски 2 “, президентът Радев съобщи от Брюксел, че България ще наложи несъгласие на вероятно налагане на наказания на съветската нуклеарна енергетика.
Часове след оповестяването на имената на глобените в София дойде господин Джеймс О’Брайън, началник на Службата за съгласуваност на глобите в администрацията на президента Джо Байдън. Целта - да беседва с президента Радев, с правосъдния министър Зарков и „ някои партии “, както той самичък се изрази. И да разгласи в прав текст, че глобите имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и съдействие със международните компании, както и диверсификацията на енергийните си източници. И че новият парламент незабавно би трябвало да одобри закон за самостоятелен основен прокурор. Това изключително е доста необичайно, тъй като българският основен прокурор е самостоятелен, най-малко съгласно Конституцията, а в случай че не беше, нямаше да е обект на толкоз офанзиви.
Какво накара господин О’Брайън да престъпи границата на партньорското отношение, с което бе признат в България, и да заприказва менторски, даже заповедно. Сякаш е на среща с представители на някой американски щат. За укрепване на какъв избор на България в действителност моли той? Ако е за задълбочаване на интеграцията ни в Европа – този избор от дълго време е изработен. Ако е за съдействие със международни компании и диверсифициране на енергийните източници – нали го реализираме с „ Уестингхаус “ за американско нуклеарно гориво, в контакт сме и с други мощни компании във връзка създаване на нови нуклеарни мощности.
Защо гостът свърза глобите по закона „ Магнитски “ с приемането на „ закон за самостоятелен основен покурор “? Дали тъй като болшинството в Народното събрание отхвърли да гласоподава проектозакона „ Зарков “ за следствие на обвинител №1, а Гешев остава непреклонен на поста си? Или бе сърдит на създателите му, които вместо да показват експертен и консенсусен план, набутаха в него текстове, обслужващи личните им тясно-партийни, властови и лобистки ползи. Без да ги е грижа за мнението на магистрати и учени-юристи и осъзнавайки, че газят и Конституцията, и мнението на Венецианската комисия – в тази ситуация за намиране на баланс сред рекомендациите на Европейския съд по правата на индивида и главния ни закон.
Едва ли някой би подложил на подозрение желанието на господин О’Брайън (и на американската администрация) да допринесe за демократизирането на българското правораздаване и общество. Затова не трябва да му се сърдим, че увеличи звук. Как да не увеличи, откакто за две години българските „ реформатори “ не сътвориха нищо, с което най-малко да стартират действителна промяна в българската правосъдна власт. Стига да не броим регистрираното като „ огромен триумф “ закриване на работещото профилирано правораздаване - основано и укрепнало със съдействието на не една и две институции и служби на самите Съединени щати.
Законотворчеството бе заместено от чегъртане, пропагандни лозунги, червени линии, липса на политически разговор и търсене на консенсус, кавги, персонални нападки, обвинявания. В последна сметка нямаше нито един логичен план за антикорупционно законодателство и нужни промени в правораздаването.
Сякаш сме заличили окончателно от съзнанието си 45-годшния опит, съгласно който монополът на една партия (или над една коалиция) над правосъдното законодателство и налагането на правни правила, за които липсва политически и публичен консенсус, не води до добър резултат. Дори да е налице опция за външна поддръжка. Тези правила са призвани да охраняват итересите освен на група политически съидейници, а на всеки български жител и на всеки европеец или американец, пристигнал у нас като вложител или екскурзиант.
Не е значимо дали във Вашингтон, ден-два преди обнародването на листата „ Магнитски 2 “, на господин О’Брайън или на хора от екипа му са били подшушнати някои нашенски опорки – като да вземем за пример тази за „ самостоятелния основен прокурор “ (или на процедура за слагането му под политическа зависимост). По-важното през днешния ден е дали би трябвало да има лист „ Магнитски 3 “.
Ако в действителност желаеме да понижим до търпими граници корупцията в страната, в реда на нещата е да има. Но и с някое и друго доказателство, в случай че може! Никога не бихме си и помислили, че това е „ пестник “ за страната - а най-добронамерено партньорско подпомагане. Имаме потребност от него.
Защото, както чуваме и виждаме, става известно в България корупция май продължава да има. Видно е и в енергетиката, и по традиция - с съветска връзка. Не беше импорт на газ с 30 % връхнина, не бяха акумулатори от компанията с съветски капитали „ Гемкорп “ за над милиард от европейското финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. Дали в тази ситуация има потвърдени корупционни практики, се чака да каже прокуратурата. Със сигурност информация за това имат и сътрудниците ни зад граница.
Нали пред истината и закона всички би трябвало да сме равни?!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ