30 японски житейски правила
Ако казусът може да се реши – не си коства да се безпокоиш за него, в случай че не може се реши – тогава в действителност няма смисъл да се безпокоиш.
След като помислиш – решавай, а един път решил – не мисли.
Не задържай заминаващия, не прогонвай идващия.
Бързото е постепенно, само че без спирания.
Без елементарни хора няма велики.
По-добре е да си зложелател на добър човек, в сравнение с другар на неприятен.
Слънцето не знае кой е прав и кой крив. То свети и не мисли кого ще стопли. Открилият себе си е като слънце.
Морето е велико, тъй като приема и дребни реки.
Далечният път стартира с близкия.
Който пие – не знае за вредата от виното. Който не пие – не знае за изгодата от него.
Мъжът и дамата би трябвало да са като ръката и очите. Когато ръката изпитва болежка – очите плачат, когато очите плачат, ръката избърсва сълзите.
Дори мечът да ти потрябва един път в живота, би трябвало да го носиш постоянно.
Красивите цветя плодове не дават.
Мъката е като протрита дреха – би трябвало да я оставиш в къщи.
Когато има обич даже белезите от шарка са красиви като трапчинки на бузите.
Никой не се препъва, лежешком в леглото.
Една добра дума стопля три зимни месеца.
Отстъпи път на простака и лудия.
Когато рисуваш клонка би трябвало да чуеш дъха напразно.
Седем пъти ревизира преди да се усъмниш в другар.
Направи каквото можеш, а останалото довери на ориста.
Прекалената почтеност граничи с нелепост.
Само в дом, в който се смеят, идва щастието.
Победата е за този, който изтърпи половин час повече от съперника си.
Случва се и лист да потъне, и камък да плува.
В усмихващо се лице не пускат стрели.
Студен чай и леден ориз са търпими, само че студена дума и леден взор не.
Да попиташ е срамно за минута, да не знаеш е срамно за цялостен живот.
Ако дамата желае нещо мощно, и през канара ще мине.
Дълбоките реки текат безшумно.
