10 от най-трудните игри в последните 20 години
Ако попитате някой деец геймър, той най-вероятно ще ви каже, че в предишното видео игрите са били доста по-трудни спрямо тези в този момент.
Аз мисля, че и в този момент има много сложни игри, само че е занимателно да поглеждаме и в ретроспекция. Сега ще ви покажа 10 от най-трудните игри в последните 20 години, които не прощаваха на играчите.
Започвайки в обратна посока, на десето място е Ninja Gaiden 2 за Xbox.
Ninja Gaiden 1 беше сложна, само че излязлата през 2008, Ninja Gaiden 2, беше много по-трудна. Ще питате за какво? Защото съперниците бяха супер нападателни, биеха ви доста и даже самите те бяха доста на брой. Просто не беше почтено. Също босовете в играта могат да бъдат доста обезсърчаващи и досадни. Например, големият костенуркоподобен, който, като почине те убива непосредствено, в случай че не натискаш блокирането на офанзива. 
Така знаете, че играта ви споделя „ Хей, има алтернатива за блокиране, не забравяй да я използваш, значимо е. Толкова е значимо, че ще те убия ненадейно откакто спечелиш. СЛЕД ТОВА! “
На девето място се подрежда Devil May Cry 3. Разработчиците на британската версия в началото взеха решение да усилят вероятната компликация на естествена или сложна, спрямо японската, която е лесна или естествена. Не ме разбирайте неправилно, играта е неповторима. Но множеството хора стигат до Церебрус – първият необут в играта, и не не престават напред. 
Много хора видяха разликата в компликацията сред втората и третата част и най-вероятно тяхното неодобрение накара разработчиците да издадат special edition, който оправя някои бъгове в играта и лесната компликация още веднъж е алтернатива. 
На осмо място идва Spelunky – истинската версия, която излезе през далечната 2008 година 
Тази rogue-like игра безусловно беше известна с компликацията си. Ако би трябвало да я опишем обаче, то това би било елементарно. Spelunky генерира пещери на инцидентен принцип и твоята задача е да ги изследваш. Има разнообразни етажи, разнообразни равнища, събирате съкровища, само че уловката е, че има скрити трапове и съперници на всички места.
Когато падате от високо, ви понижава кръвта, може да умрете от личната си детонация и в действителност, неуспехът е непредвидим. Ще се появят съперници от нищото и ще ви ударят крепко. Една от основните аргументи играта да е толкоз известна е какъв брой неуместни са умиранията в нея. Дори има доста компилации в YouTube и някои от тях са много смешнички. 
Седмият кандидат в класацията е Stuntman за Playstation 2, излязла през 2002 година Тя е от амбициозните игри, в които бяха добавени физика на колите или най-малко толкоз, колкото можеше да се реализира за това време. Защото, дано бъдем почтени, Playstation 2 и Playstation 5 не са напълно в една категория за съпоставяне. За 2002 година физиката на колите беше относително реалистична, а задачата на играта – да вършиме каскади и рискови скокове. 
Доста от тези трикове бяха относително комплицирани, отчитайки обстоятелството, че ги вършиме с кола. Но сложността не беше всичко, играта беше много прецизна откъм това дали действително сте приключили дадената каскада вярно. Трябваше да вършиме доста прецизни придвижвания и даже да ви е изглеждало, че печелите, най-после може да се появи аления текст, на който написа, че губите. В допълнение на всичко останало играта имаше доста къси времеви диапазони, за които трябваше да извършите номера.
Под номер 6 е Dwarf Fortress. 
Игра с рисково доста елементи. Накратко, Торн и Зак Адамс, двама инди разработчици, основават Dwarf Fortress като строителен симулатор, както и полу rogue-like игра, която генерира свят в необикновен подробност, само че не откъм графика. В истинската версия светът беше генериран от текст. 
В момента те работят по нова версия за платформата Steam и в нея може би ще има действителни графики вместо текст. Не, че в истинската версия нямаше графики, просто всичко на екрана беше направено от текст. Това е и една от аргументите играта да е сложна, а и в същото време ви кара да упражнявате очите си в разбирането какво се случва цяло по екрана. Защото, почтено казано, това беше съвсем невероятно.
Интересното за Dwarf Fortress е, че (най-вероятно) без значение какъв брой сте добър, вие ще загубите. Реално, даже мотото на почитателите е – losing is fun. Не единствено, че може да загубите, само че и комплицираната система на играта от време на време бъгва и странни неща стартират да се случват. Като да вземем за пример котки се напиват, тъй като лапите им са полети с бира.
Петата игра, за която ще приказваме, е LaMulana. 
Японската игра публично няма британска версия. Графиките са формирани единствено от 16 цвята, което пък от своя страна затруднява различаването на другите неща по екрана. 
Играта е екшън в композиция с невероятни криптирани пъзели и псевдо британски език. Пачът, който прибавя британски език… не бих го нарекъл съвършен. Като цяло имаше много комплицирани контроли и високо равнище на компликация, доста финални босове за пердашене и нови зони за разкриване. А и да не забравяме, че с цел да се ориентирате за верния път, най-вероятно ще ви бъде необходим справочник.
На четвъртото място е F-Zero GX, която излезе през 2003 за GameCube. Специфичната компликация за тази игра е нейната история. Не, че спортните писти са сложни, просто самата игра е доста бърза, а другите състезатели са суперагресивни. 
Много елементарно и непрекъснато ще разбивате вашата F-Zero спортна машина, в случай че не знаете какво тъкмо вършиме. Което пък значи, че ще би трябвало да играете часове наред, с цел да научите самите писти и да можете да предскажете по какъв начин биха реагирали съперниците ви. Ако търсите определение за доста сложна спортна игра, то F-Zero GX е тъкмо това. 
Вече идваме до топ 3, като трета е Ikaruga. Тя съставлява пъкъл от патрони, който би трябвало да избягвате с вашето малко корабче, като по едно и също време стреляте по вражеските корабчета.
Ако погледнем към другите издания през годините, то мога да заключа, че това е играта, която дефинира жанрът bullet hell. Ikaruga за първи път излезе в Япония на аркадна машина през далечната 2001. През 2003 излиза и за GameCube. 
Накратко казано, в случай че сте мислили, че предните игри са сложни, то тази бие всички до момента. Ад от патрони не е смешка. По всяко време в играта броят на патроните по екрана е безусловно неизпълним. Да развиете възприятие за това какво се случва в играта, би трябвало да е топ целта ви. 
В допълнение – всяка игра си има своя трик, а този на Ikaruga е, че можете да промените кораба от черен на бял. Така ще можете да преминете безвредно надлежно през черните или белите патрони. Това от своя страна добави доста забавна динамичност към играта, само че сигурно не я направи по-лесна, тъй като тази механика беше употребена, с цел да я направи по-трудна. Вместо да мислите единствено къде по екрана са патроните, то в този момент би трябвало да мислите и какъв цвят са те, с цел да може да ги абсорбирате и да изберете кой цвят е по-голям за дадения миг.
Под номер 2 е Demon’s Souls, която излезе за Playstation 3 на 6 октомври 2009. 
Технически това е първата Souls игра. И предвид на това беше много сложна и много загадъчна игра поради някои от необяснимите системи. Какво имам поради ли? Имам поради да вземем за пример по какъв начин точките, които вдигате, афектират героя ви, лимита за носене, системата на международните трендове. Системата на международните трендове е нещото, което, колкото повече умирахте, правеше играта все по-трудна. Странно, нали?
Нищо от това не беше добре обяснено, а други неща пък не бяха обяснени въобще. А и въпреки всичко играта си беше много сложна по дифолт. Има тонове клопки, които да ви убият – бездънни ями, безкрайни чудовища. Обобщено: имате всичко, което сте желали в доста сложна игра, която наподобява по всякакъв начин се стреми да ви накаже единствено поради обстоятелството, че сте избрали да я играете. Всичко е тук за Demon’s Souls! 
На челната позиция попада I Wanna Be the Guy. Michael “Kayin ” O’Rileilly е употребявал просто хрумвания от ROM хакове на Super Mario World, наречени Asshole Mario, които са били рисково сложни, от време на време дори и невъзможни Марио игри, с цел да направи своята игра. 
Дори самата цел на играта сама по себе си е сложна. В допълнение има невидими блокчета като в Mega Man, изненадващи клопки, шипове, просто тонове нелепости на всички места, което… просто е гадно. Това е гадна игра. 
Със сигурност е потомък на Asshole Mario, в случай че в миналото сте я играли. Тази игра също е и вдъхновението за доста други като Super Meat Boy, която не излезе до 2010.
