Тръмп има амбициите на Сталин
"Ако нямате стомана, нямате страна ".
С тези думи американският президент разгласи началото на грандиозна акция за увеличение на стоманолеярното произвеждане в страната.
Плановете на Тръмп наподобяват тези на Рузвелт, Линкълн или даже Сталин, считат съветски анализатори.
"Ние сме на губещата страна от доста години. Нашите търговски сътрудници се възползват от преимуществата на свободната търговия със Съединени американски щати, до момента в който американската страна инкасира единствено загуби. Нашата стоманодобивна индустрия е мъртва ", писа Тръмп в своя блог, обосновавайки концепциите си да възроди бранша в страната си.
Разбира се, заявките за гибелта на американската стоманолеярна промишленост са мощно пресилени.
По данни на международната стоманолеярна асоциация (worldsteel), предходната година в Съединени американски щати са създадени 81.6 милиона тона необработена стомана, което е растеж от 4 на 100 по отношение на 2016 по този индикатор.
По размера на производството на стомана Съединени американски щати са на четвърто място в света, изпреварвайки с малко Русия.
На първите три места са Китай, Индия и Япония .
Същевременно, в реалност, за последните десетилетия Съединени американски щати престанаха да бъдат "велика стоманена " страна.
През 1980 Съединени американски щати са произвеждали 100 милиона тона стомана и са направлявали към 14 на 100 от международния пазар.
Но от този момент нещата са изменени съществено.
В момента, от 5 на 100 през посочената 1980, Китай създава над половината от международната стомана, до момента в който дялът на Съединени американски щати е паднал три пъти .
Много по-лошо е ситуацията с другия стратегически метал, без който актуалната промишленост, а и цивилизация, са невъзможни.
Алуминият
Производството на Алуминий в Съединени американски щати през 2016 е на най-ниското си равнище от 1951 година насам и съставлява едвам 840 хиляди тона.
За 5 години, през интервала от 2012 до 2016 Съединени американски щати се спускат в международната ранглиста на производителите на лекия бял метал от 4 на 9-то място, изпреварени от Норвегия, Австралия и даже исполин като ОАЕ с Бахрейн.
Кои са главните консуматори на стомана в Съединени американски щати?
По данни на Делойт, 40 на 100 от стоманата в страната се употребява от строителството, а 25 на 100 - от автомобилостроенето.
Не на последно място, стоманата и алуминият са основни стратегически първични материали в отбранителната индустрия.
В тази връзка, при започване на тази година излезе отчет на министерството на търговията на Съединени американски щати със заглавие: " Въздействието на личното произвеждане и вноса на стомана върху националната сигурнос т ".
В отчета се установяват явни неща, като това, че при положение на огромен боен спор Съединени американски щати са сериозно подвластни от вноса на стомана и че страната просто не е в положение сега да обезпечи и половината от потребностите си, в случай че се намира във въоръжен спор от мащабите на Втората международна война.
Показателни в това отношение са няколко коментара към известието на Тръмп във Facebook:
"Металургията е стратегическа част от националната ни сигурност. Как имаме намерение да водиме война в един предполагаем спор с Китай, в случай че внасяме половината ни нужна стомана от самия Китай? ".
"Ние не произвеждаме съвсем нищо. Как бихме повторили подвига на дедите си от 1940-те години на предишния век, в случай че 80 на 100 от стопанската система ни е насочена към сферата на услугите? Трябва напълно да пренастроим и подменим промишлената си база. "
Според съветски коментатори, поставяйки металургията във фундамента на възраждането на американската стопанска система, Тръмп припомня Сталин и неговата дълбока индустриализация на Съюз на съветските социалистически републики от предишния век.
При това, субективно или не, съветските анализатори пишат, че възможностите на Тръмп са доста дребни да реализира задачите си.
Василий Колташов, началник на московския център за стопански проучвания счита, че на Тръмп просто няма да му стигнат парите.
Според него, по времето на Линкълн и Рузвелт, по които сегашният американски президент се равнява, точно слабият $ е бил в основата на американското икономическо знамение.
По времето на Линкълн, да вземем за пример, митата върху вноса на стомана са били 50 на 100 и анализаторът счита, че 20 на 100 сега не правят работа, а действителните стопиращи проценти върху вноса би трябвало да бъдат с десетки и даже стотици повече.
Същевременно, американската стомана така и така е задоволително скъпа и това е и повода сега да се затварят предприятия, а консуматорите на стомана да избират евтиния импорт.
Нещата са доста по-сложни и взаимосвързани, показва Колташов.
Ако вносът на китайска стомана намалее значително, това би лимитирало потреблението на енергоресурси от чисто най-големият потребител, какъвто е Китай сега. Това неизбежно би довело до осезателен спад в цените на горивата и петрола, а това ще засегне тежко американските производители на шистов газ и нефт.
Затова, заключва специалистът, Тръмп би трябвало да работи сложно по всички посоки: Тарифни политики, мита и акцизи, както и много комплицираните и фини настройки на системите за противотежести и взаимозависимости в американската икономическа политика, което по никакъв начин не наподобява лесна работа.
На сходно мнение е и различен самостоятелен стопански анализатор, Александър Попигалов.
Според него, ограниченията на Тръмп не са никаква дълготрайна разчетена система от дейности, а по-скоро "каубойски осъществявания, взети пъкъл хок " от него.
Експертът припомня, че под въздействие на американските промишлени лобита, Клинтън и Дж. Буш - младши, също са се опитвали да вкарват мита върху европейския импорт на стомана и други артикули, само че под въздействието на действителните стопански процеси и основани от тези опити проблеми, в последна сметка предшествениците на Буш безславно са изоставяли протекционистките си опити.
С тези думи американският президент разгласи началото на грандиозна акция за увеличение на стоманолеярното произвеждане в страната.
Плановете на Тръмп наподобяват тези на Рузвелт, Линкълн или даже Сталин, считат съветски анализатори.
"Ние сме на губещата страна от доста години. Нашите търговски сътрудници се възползват от преимуществата на свободната търговия със Съединени американски щати, до момента в който американската страна инкасира единствено загуби. Нашата стоманодобивна индустрия е мъртва ", писа Тръмп в своя блог, обосновавайки концепциите си да възроди бранша в страната си.
Разбира се, заявките за гибелта на американската стоманолеярна промишленост са мощно пресилени.
По данни на международната стоманолеярна асоциация (worldsteel), предходната година в Съединени американски щати са създадени 81.6 милиона тона необработена стомана, което е растеж от 4 на 100 по отношение на 2016 по този индикатор.
По размера на производството на стомана Съединени американски щати са на четвърто място в света, изпреварвайки с малко Русия.
На първите три места са Китай, Индия и Япония .
Същевременно, в реалност, за последните десетилетия Съединени американски щати престанаха да бъдат "велика стоманена " страна.
През 1980 Съединени американски щати са произвеждали 100 милиона тона стомана и са направлявали към 14 на 100 от международния пазар.
Но от този момент нещата са изменени съществено.
В момента, от 5 на 100 през посочената 1980, Китай създава над половината от международната стомана, до момента в който дялът на Съединени американски щати е паднал три пъти .
Много по-лошо е ситуацията с другия стратегически метал, без който актуалната промишленост, а и цивилизация, са невъзможни.
Алуминият
Производството на Алуминий в Съединени американски щати през 2016 е на най-ниското си равнище от 1951 година насам и съставлява едвам 840 хиляди тона.
За 5 години, през интервала от 2012 до 2016 Съединени американски щати се спускат в международната ранглиста на производителите на лекия бял метал от 4 на 9-то място, изпреварени от Норвегия, Австралия и даже исполин като ОАЕ с Бахрейн.
Кои са главните консуматори на стомана в Съединени американски щати?
По данни на Делойт, 40 на 100 от стоманата в страната се употребява от строителството, а 25 на 100 - от автомобилостроенето.
Не на последно място, стоманата и алуминият са основни стратегически първични материали в отбранителната индустрия.
В тази връзка, при започване на тази година излезе отчет на министерството на търговията на Съединени американски щати със заглавие: " Въздействието на личното произвеждане и вноса на стомана върху националната сигурнос т ".
В отчета се установяват явни неща, като това, че при положение на огромен боен спор Съединени американски щати са сериозно подвластни от вноса на стомана и че страната просто не е в положение сега да обезпечи и половината от потребностите си, в случай че се намира във въоръжен спор от мащабите на Втората международна война.
Показателни в това отношение са няколко коментара към известието на Тръмп във Facebook:
"Металургията е стратегическа част от националната ни сигурност. Как имаме намерение да водиме война в един предполагаем спор с Китай, в случай че внасяме половината ни нужна стомана от самия Китай? ".
"Ние не произвеждаме съвсем нищо. Как бихме повторили подвига на дедите си от 1940-те години на предишния век, в случай че 80 на 100 от стопанската система ни е насочена към сферата на услугите? Трябва напълно да пренастроим и подменим промишлената си база. "
Според съветски коментатори, поставяйки металургията във фундамента на възраждането на американската стопанска система, Тръмп припомня Сталин и неговата дълбока индустриализация на Съюз на съветските социалистически републики от предишния век.
При това, субективно или не, съветските анализатори пишат, че възможностите на Тръмп са доста дребни да реализира задачите си.
Василий Колташов, началник на московския център за стопански проучвания счита, че на Тръмп просто няма да му стигнат парите.
Според него, по времето на Линкълн и Рузвелт, по които сегашният американски президент се равнява, точно слабият $ е бил в основата на американското икономическо знамение.
По времето на Линкълн, да вземем за пример, митата върху вноса на стомана са били 50 на 100 и анализаторът счита, че 20 на 100 сега не правят работа, а действителните стопиращи проценти върху вноса би трябвало да бъдат с десетки и даже стотици повече.
Същевременно, американската стомана така и така е задоволително скъпа и това е и повода сега да се затварят предприятия, а консуматорите на стомана да избират евтиния импорт.
Нещата са доста по-сложни и взаимосвързани, показва Колташов.
Ако вносът на китайска стомана намалее значително, това би лимитирало потреблението на енергоресурси от чисто най-големият потребител, какъвто е Китай сега. Това неизбежно би довело до осезателен спад в цените на горивата и петрола, а това ще засегне тежко американските производители на шистов газ и нефт.
Затова, заключва специалистът, Тръмп би трябвало да работи сложно по всички посоки: Тарифни политики, мита и акцизи, както и много комплицираните и фини настройки на системите за противотежести и взаимозависимости в американската икономическа политика, което по никакъв начин не наподобява лесна работа.
На сходно мнение е и различен самостоятелен стопански анализатор, Александър Попигалов.
Според него, ограниченията на Тръмп не са никаква дълготрайна разчетена система от дейности, а по-скоро "каубойски осъществявания, взети пъкъл хок " от него.
Експертът припомня, че под въздействие на американските промишлени лобита, Клинтън и Дж. Буш - младши, също са се опитвали да вкарват мита върху европейския импорт на стомана и други артикули, само че под въздействието на действителните стопански процеси и основани от тези опити проблеми, в последна сметка предшествениците на Буш безславно са изоставяли протекционистките си опити.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ