Ако някой възрастен даде волно или неволно алкохол на дете

Зависимостта унищожава системата за заплащане и оценка в мозъка на всички тласъци от действителната среда. Тя проваля взаимоотношенията и обрича индивида на самотност. Отчуждението, апатията и неналичието на каквито и да е импулси за присъединяване в живота са присъща специфичност на подвластните хора.

Да бъдеш самичък, е тежка последица от добития заради коя да е взаимозависимост „ синдром на изчезналото заплащане “ – самичък си, тъй като не разпознаваш личните си страсти и тези на другите, самичък си измежду другите. Нищо не носи наслаждение на подвластния, даже и предметът на зависимостта – даже и той след несъмнено време носи единствено болежка и самотност. Невроучените разказват този синдром като липса на допамин в системата за заплащане в мозъка, която е в основата на всяко учене и всяко развиване.

Аутизъм на български значи „ самичък “
Мозъкът и нервната система на подвластните хора работят по-различно от тези на здравите. Разликите са безапелационни и най-големият проблем не са нито когнитивните, нито прочувствените дефицити, даже не са психо-телесните признаци. А самотата!

В душата си човек става непознат на самия себе си, трансформира се в анти-себе си, става някой различен, който замества човешкото наличие с безразличие. А в следствие идва и неналичието на какъвто и да е интерес към другите. И това е най-страшното човешко положение.

През предишния век, едновременно, е въведен термин от двама самостоятелни откриватели, Канер и Аспергер, за описанието на деца с особено и доста характерно неврологично нарушаване – аутизъм. Аутизъм на български значи „ самичък “.

Причините за появяването му са сложни – генетични, вътреутробни, неврологични. Прогнозата е също спектърна, някои деца могат да се научат отчасти да разпознават прочувствените послания на другите и да водят пълноценен живот в публичен проект. Други имат потребността от цялостна и доживотна грижа от страна на обществото.

Всяко пето дете с аутизъм?
Разпространението на аутизма до края на XX век e към 1% в световен мащаб, а през днешния ден е сред 8 и 10%, а в някои страни - до 20%.  Нашите наблюдения в Центъра за функционална оценка демонстрират, че растежът на заболяването се дължи на събитие, което през последните десетилетия влезе безшумно в обществото ни и стартира да поврежда децата ни. Нарекохме го „ псевдоаутизъм “, а неотдавна и „ аутизъм 2.0 “, или „ добит аутизъм “, тъй като и опитните експерти не могат да открият разликите сред оригинала и новопоявилата се втора версия. Тя е плод на цифровото общество и това е най-видимо в поколението алфа, което напълно се развива в цифрова среда, със забележителна приложимост на екрани от най-ранна възраст, даже от раждането – телевизия, смарт телефони, таблети, компютри. Тези деца бързо развиха собствен личен образ като държание, ползи, качества.

Не! С екранна взаимозависимост
Но дано да погледнем в тъмната страна на повсеместната дигитализация и ранното излагане на децата на екранни устройства. То в действителност е опустошаващо. На всеки 50 деца, водени в Центъра за функционална оценка с поставена диагноза аутизъм, единствено едно е в действителност с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна взаимозависимост!

Какво е екранна взаимозависимост? Съществуват обективно измерими индикатори във действието на мозъка и нервната система, които могат да разкрият по кое време става дума за екранна взаимозависимост. Ако при аутизма се наблюдава хетерогенна степен на бодрост на есенциалните невронни мрежи, едните са дълбоко спящи, а другите - свръхбудни, то при екранната взаимозависимост има по-хомогенно забавяне на коровата интензивност и обърната функционална асиметрия на кората. При аутизма може да се мери също местна хиперсвързаност и транскортикална хипосвързаност на невронните мрежи. Или с други думи, има ясно различими функционални маркери за аутизъм и за детската екранна взаимозависимост.

Нека да изведем една работна формулировка за екранната зависимост. Високото остойностяване в мозъка на стимулацията посредством екрани за сметка на присъединяване в живия живот и общуването с другите онлайн е функционално нарушение, което води до набор от признаци и дефицити, както телесни, по този начин и емоционални, интелектуални и личностни, което можем да означим като „ екранна зависимост “.

Освен присъщото утешение при екранна стимулация, дължащо се на хипнотичното успиване и закъснение на работата на кората на мозъка, се следят и удоволствени реакции на физически и прочувствен проект, както и влечение към този тип стимулация за сметка на всичко останало в действителността.

Зависимостта се характеризира с вегетативни рецесии при отнемане на екраните, незаинтересованост и отвращение за присъединяване в същински действия, нарушения в съня, недостиг на внимание, дефицити в логическото мислене, езикови дефицити, нарушавания на паметта, сензорна и пространствена дезориентация и неадекватност, неспособност за обработка на информация при четене на текстове, монодиети, придържане към стереотипно държание, ритуалност, нежелани съпътстващи придвижвания и/или тикове, генерализирана тревога, която постепенно преминава в депресивност.

Загуба на интерес към живия човек
Особено тежко се демонстрира болестта в ранна детска възраст 0 - 3 години. Започва се с осъществяване на всекидневни действия пред екран – хранене, обличане, стоене спокойно на публични места, по време на пътуване. Продължава със запълване на свободното време и превъзмогване на „ скуката “, загуба на всевъзможен интерес към живия човек, родител или други деца. Ако в тази възраст се загуби цената на живия образец от родителя или настойника, детето престава да има интерес да се трансформира в някой като тях, тоест да стане човек, да придобие схващане, съзнание и в последна сметка самостоятелна персона.

При развита екранна взаимозависимост в този интервал се нарушава пространствената ориентировка, следи се халтавата походка, закъснение на физическото развиване, появяват се типични нарушавания в сензорната интеграция – хипо- или хиперчувствителност към избран тип тласъци, мощна обвързаност към определени играчки, обекти или активност, стереотипност, ритуалност, типични истерични рецесии, отвращение за смяна и учене на нови неща.

Каква е разликата с аутизма?
Въпреки препокриването на спектъра от признаци при аутизма и екранната взаимозависимост има ясни разграничителни линии освен като диагностични маркери, само че и най-важното – като съответен лечебен метод.

Аутизмът, както към този момент споменахме, е по рождение и се характеризира с разнообразни неврологични промени в мозъка и нервната система, докато екранната взаимозависимост е добита вследствие на екранна активност. Развитието на детето се закотвя на възрастта, на която се появи екранната зависимост, и стартира декаданс към инфантилност и загуба на към този момент придобити способности в друга степен.

Докато аутизмът е нелечим, то екранната взаимозависимост е обратима и предстои на терапия до цялостното връщане на детето в неговия път на развитие. Детоксът и психотерапията потвърдено не работят в международната процедура. Но ние намерихме път, път за индивида през виртуалните „ огледални “ светове, без да развива взаимозависимост към тях, посредством невротерапията „ Екранни деца® “.

Важно е да разберем, че се води война на територията на всяко дете, в нежното му тяло, душа и персона. Една тиха война, в която сме на страната на разрухата повече, в сравнение с си даваме сметка – къде с деяние, но повече с безучастие. Индустрията на огледалния свят държи в плен ориста на децата ни и единствено от нас зависи дали те ще могат да пораснат.

Време е да се събудим!

Стоян Везенков е магистър по молекулярна биология от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, магистър по ерготерапия в Русенския университет „ Ангел Кънчев “ и лекар по невробиология от Университета „ Георг Август “ в Гьотинген, Германия. Ръководител е на Изследователски център за приложни невронауки. Бивш декан на факултета „ Обществено здраве, здравни грижи и спорт “ в Югозападния университет „ Неофит Рилски “ - Благоевград. Сертифициран неврофийдбек терапевт от InstitutfurEEG-Neurofeedback в Мюнхен, Германия. Автор е на книгите „ Приложна неврофизиология на индивида – биофийдбек и неврофийдбек “ и „ Соматична поведенческа терапия – биофийдбек парадигми, проблеми, приложения, резултатност “, както и на голям брой научни публикации в областта на приложните невронауки.
 

Виолета Манолова: Отглеждаме ли си деца фикуси?

Половината мъници от първа група на частна детска градина – тригодишни – нито могат да приказват, нито схващат. Учителките се чудят какво да ги вършат, споделя психологът терапевт на екранни деца

Другото, за което ми се обадиха от частна детска градина миналата година в средата на октомври, беше, че половината деца в първа група са невербални, не могат да приказват! И освен че не приказват, само че и не схващат, т.е. експертите по никакъв метод не могат да поддържат връзка с тях.

Преподавателите не могат да върнат децата, тъй като вземат едни хубави такси от 5000 - 6000 лева. на година, по тази причина би трябвало някак си да се оправят. Но минава септември, октомври – ситуацията не се усъвършенства. И те ни търсят и питат: Какво да ги вършим тези деца? Нямаме никаква връзка с тях. Тригодишни – нито приказват, нито схващат. Какво да ги вършим? Аз им споделям – отваряме кабинети, ще има в София и в страната, насочвайте ги. „ Ама ние на родителите не можем да им кажем, че състоянието на децата е обвързвано с тях и е от екраните. Това би трябвало вие да им го кажете. Те, нашите родители, са доста специфични. “ Тук е значимо да кажа, че ако някой реши да води детето си при нас на терапия, а у дома не престават да му дават екрани, няма никакъв смисъл, няма да има резултат.

 - Психиатрите не схващат ли какво става?
- За да се сложи диагноза, психиатърът, в случай че прави обследване за аутизъм, симптоматично изследва може ли детето това, не може ли, има ли зрителен контакт, няма ли. Симптомите на екранната взаимозависимост и на аутизма са едни и същи... Невролозите пък, всички невролози, вършат ЕАГ пред екран – с цел да се укроти детето и да му сложат шапка и датчиците, му пускат екран. Това значи, че няма чисти проучвания в международен мащаб! Д-р Везенков е единственият, който прави проучвания без екран. Той прави и с екран, и без екран, с цел да може да хване разликата. Но всички невролози вършат изследванията пред екран. Даже си го пишат в отчетите!

- Как се чувствате, като осъзнавате всичко това?
- Мен същински ме боли за децата. Жестоко е. Просто е жестоко. Брутално. Чувствам яд и смут от това, което виждам. Защото този аутизъм, който в някои страни към този момент стига до 20% от децата, не е присъщ, не е генетичен. Той е настъпил, добит е от едното неглижиране на казуса. Виждам деца, които... по какъв начин ще ги върнем въобще?!... Всички деца са пред екран и в училища, и в детски градини, само че за това не се приказва.

- Това ли е повода за всеобщото затъпяване, за което говорят преподавателите?
- Разбира се. По улиците е цялостно с екранни хора. Сега към този момент, като знаете, ще започнете да ги виждате и вие. Те не са аутисти, те долу-горе нещо са поизучили – като тесни експерти могат някъде да работят... Но социалното им държание е цялостна тъга. Има 20 - 25-годишни, които не могат да намерят един адрес! Половин час ми звънят по телефона: „ Ама къде сте, не мога да ви открия?! “. Закъсняват и не очаквайте да ви се извинят или да са се подготвили авансово – да са ревизирали, да са прочели нещо. Те си живеят в някакъв техен неестествен свят. Това, че, не дай си, Боже, вървейки по улицата, не ги е сгазила кола, е висшото достижение в живота им. Разбирате ли? Те са толкова изключени, че въобще не схващат ние, от нашето потомство, по какъв начин гледаме на тях по метода, по който се държат.

А ще става още по-зле. Знаете ли, че към този момент има франчайзинг, в който си купуваш „ територия “ – примерно Дюселдорф или Франкфурт – и правиш там виртуален парк, където хората след работа „ идват “. С VR-ите си разхождат кучетата, срещат се един с различен, вършат си аватарите, чуруликат им канарчета... След като през целия ден си ходил и си бил със обществените мрежи, с електронно банкиране, в електронно кафене, след това се разхождаш в електронен парк...

Така през целия ден – след като се събудиш, до момента в който си легнеш – ти си във виртуална заблуда. Това е наклонността. И примерно за един град от порядъка на 100 хиляди души този франчайзинг струваше към половин милион евро. Представете си какви суми се дават, с цел да се вършат такива неща, където всички хора да се бутнат вътре?! Те влизат с такса от 10 евро на месец примерно абонамент. Тези, които са родени след 2010 година, известни още като поколението алфа, тези, които са на екранни устройства нонстоп, те копнеят за това нещо, за тях същинската гора я няма.

- Срещали ли сте се с министъра на образованието?
- Нямам никаква вяра, че ще има някаква политика в тази посока. Според мен грижата е на всеки родител и на всяко семейство да си пази децата. Нали знаете – „ щом в Европейски Съюз е направено, кои сме ние, че няма да го правим? “. На равнище Европейски Съюз те гледат в Америка какво се прави – има ли такива политики, има ли такива стратегии. В Русия са по същия метод. Не са съхранени, няма и да се запазят. Просто там има други подформи и други потоци. Няма политика в това отношение, тъй като целият бизнес се е преориентирал в тази посока. Битката е за всяка душа.

Виолета Манолова е лекар по стопанска система и ръководство, магистър по бизнес стопанска система, магистър по приложна логика на психиката, сертифициран биофийдбек невротерапевт и обучител с дълготраен лечебен опит. Обучител и терапевт на екранни деца в Центъра за приложни невронауки, където работи заедно с доктор Стоян Везенков.

Статията е оповестена в бр. 4/2023 година на Списание 8