Ако някога сте се чудили какво е отношението на съветските

Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните кацания на Аполо

Ако в миналото сте се чудили какво е отношението на руските експерти по отношение на достоверността на американската пилотирана лунна стратегия “Аполо ”, предлагам ви взор към публикацията на Е. Молотов, експерт към НИИ Космически приборостроения, гр. Москва. Статията е оповестена в списание “Новости-космонавтики ”, бр. 8 през 2005 година и носи заглавие “Мы «видели», по какъв начин американцы садились на Луну… ”

В нея е разказано в детайли по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики наблюдава сигнала на пилотираните кораби “Аполо ” по време на техните задачи, което включва и работата на астронавтите на повърхността на Луната.

През 60-те години се води състезание по отношение на това кой първи ще изпрати човек на Луната, в границите на стратегиите “УР-500-Л1 ” и “Н1-Л3 ” (на СССР) и “Аполо ” (на САЩ). Програмите се развиват редом, а спечелилият би се сдобил с политически авторитет. Поради това управлението на Съюз на съветските социалистически републики следи с изострено внимание по какъв начин се развива космонавтиката в Съединени американски щати. Секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Д.Ф. Устинов, който следи развиването на индустрията в Съветския съюз по въпросите на защитата, дава поръчка на основния конструктор на РНИИ КП (тогава НИИ-885) М.С. Рязанский да създаде специфичен надзорен радиотехнически комплекс, благодарение на който да бъдат прихванати радиосигналите от пилотираните галактически кораби “Аполо ”.

По това време Рязанский е отговарял за основаването на радиотехнически средства, които са нужни на ръководството на руските лунни кораби. Под негово управление е учреден Наземен комплекс за ръководство, който включва към себе си два центъра за надзор на полетите, шест наземни и три корабни станции. Но тези уреди не биха могли да се употребяват за приемането на информация от “Аполо ”, тъй като американските кораби работят в различен честотен диапазон и сигналите имат напълно друга конструкция. Ето за какво се постанова да се сътвори специфичен надзорен център, кадърен да обезпечи приемането на данни от “Аполо ”. Предложено е центърът да може да приема освен гласова и телеметрическа информация, само че и ефирен сигнал.

Взето е решение да се употребява антената ТНА-400 с диаметър 32 m (на горната снимка), намираща се в Крим до гр. Симферопол. Тя по-късно се употребява и като приемна антена в границите на радиотехническия комплекс “Сатурн-МС, който е обезпечил ръководството на руските роботизирани апарати за проучванията на Луната. Това е включвало орбиталните задачи, руските луноходи и станциите за взимане на лунни проби в автоматизиран режим. Антената е екипирана с правоприемник, работещ в 13-сантиметровия диапазон (диапазона S, употребен от лунните модули на “Аполо ”), плюс още следните съставни елементи:

Контролният комплекс е основан за малко време от РНИИ КП в съдействие с няколко индустриални предприятия и той е наведен в подготвеност да получава сигнали от американските кораби “Аполо ” през ноември 1968-ма година.

За да могат да бъдат проследявани корабите, когато са летяли към Луната и са кацали на нейната повърхнина, са били нужни балистичните данни на орбитите им, с цел да могат да се изчислят настройките на приемната антена. Но американците не разгласили тези сведения. Ето за какво данните за полетните орбити били изчислени въз основата на времето на изстрелване и идване, което било обявено по американските радиостанции. Именно тази информация била употребена за насочването на антената, а фината конфигурация е била довършвана посредством получените радиосигнали от лунните кораби.

Успешно са проследени следните галактически задачи: “Аполо 8 ”, “Аполо 10 ”, “Аполо 11 ” и “Аполо 12 ” в интервала сред декември 1968-ма и ноември 1969-та година. От всички тези експедиции са получени данни с положително качество, които включват диалозите на астронавтите със Земята, както и телеметрична информация за положението на бордовите системи. За страдание телевизионният сигнал има ниско качество заради незадоволителното равнище на енергетическия капацитет на радиолинията, основана на 32-метровата антена.

Тук също по този начин би трябвало да се подчертае, че американците са имали комплицирана система за ръководство, която е разрешавала непрекъсната връзка с галактическите кораби “Аполо ”. По това време руският надзорен комплекс е могъл да получи сигнал единствено в тази част на видимостта, която е съвпадала с видимостта на проследяващата станция в Мадрид.

Лунната експедиция под управлението на Ф. Борман на галактическия транспортен съд “Аполо 8 ” през декември 1968 година прави първото пилотирано облитане на Луната. Корабът прави осем обиколки към естествения ни сателит, след което се завръща на Земята чрез приводняване в океана. Този полет дава съображение на Съюз на съветските социалистически републики да спре работата по първия стадий на руската лунна стратегия “Л1 ”, въпреки че цялата техника и екипажите били в подготвеност.

Полетът на екипажа на “Аполо 11 ” с Армстронг и Олдрин дефинитивно поставя точка на съревнованието сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики за изпращането на човек на Луната. На горната графика са показани фотографии на спектрите на радиосигналите от руската контролна станция, като фотоапаратът е снимал непосредствено монитора.

А на долната графика е показано изображение на Земята от повърхността на Луната след прихващане на сигнала от телевизионния канал на един от корабите “Аполо ”: