Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да

Ако не обичаш себе си, в никакъв случай няма да можеш да обичаш някой различен. Ако не си благ към себе си, не можеш да си благ към някой различен. Твоите по този начин наречени светци, които са толкоз сурови към самите себе си, единствено се преструват, че са благи към другите. Това не е допустимо. Психологически не е допустимо. Ако не можеш да си благ към себе си, по какъв начин можеш да си благ към другите?

Какъвто си със себе си, подобен си с другите. Нека това да бъде главното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой в никакъв случай не ти е споделил “Обичай себе си! ” … Ние постоянно сме привикнали да мислим, че с цел да обичаме се нуждаем от някой различен. Но в случай че не го научиш със себе си, за теб няма да е допустимо да го практикуваш с другите.

Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става доста отровна. И по какъв начин това става? Всеки споделя че е любящ, и двамата непрекъснато споделят, че обичат. Бащата споделя, че обича детето; детето споделя, че обича бащата. Майката споделя, че обича щерка си, и дъщерята споделя същото. Братята споделят, че се обичат. Целия свят приказва за обич, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкоз доста лишено от обич? Не съществува и капчица обич – а има планини от думи, Хималаи от лирика за любовта.

Изглежда, че всичката тази лирика е единствено за отплата. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв метод би трябвало да имаме вяра посредством поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във кино лентата, в романа. Любовта е изцяло отсъстваща, тъй като първата стъпка към момента не е направена.

Първата стъпка е: приеми себе си подобен, какъвто си; пусни всичките би трябвало. Не носи никакви би трябвало в своето сърце. Ти не си, с цел да си някой друг; от теб не се чака да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята характерност и имай смелостта да се подписваш със своя личен автограф. Не имитирай подписите на другите.

Когато не се опитваш да бъдеш някой различен, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си цялостен с великолепие, с обилие, с хармония… тъй като няма спор! Няма накъде да отиваш, няма защо да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш почтен.

И в тази непорочност, ти ще изпиташ съчувствие към самия себе си. Ще се поч

увстваш толкоз благополучен със себе си, че даже и божественото да пристигна и да почука на вратата ти и да каже: “Би ли желал да станеш някой различен? ”, ти ще кажеш “Да не си полудял? Аз съм идеален! Много ти благодаря, само че в никакъв случай повече не прави това – аз съм идеален подобен, какъвто съм. ”

В момента, в който ти си споделил на съществуванието “Аз съм съвършен, подобен какъвто съм, аз съм благополучен подобен, какъвто съм ”, е това, което на Изток споделяме shraddha – доверие – тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя основател. Отричайки себе си, ти отричаш своя основател.

Просто виж главното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички старания са напразни. Ти просто би трябвало да бъдеш себе си…

Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази обстановка даже един единствен миг е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там. Защото въпросът не е единствено да се махнеш от там – това ще освободи силата ти и ще бъдеш кадърен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря.
Но в случай че не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – тъй като си блокирал силата, която би трябвало да я отвори.  Затова, когато почувстваш, че една връзка не отива на добре, не ти споделям да се махнеш от нея – споделям ти незабавно избягай от там! Не губи нито един къс миг. Има милиони други хора…една врата се затваря, всички останали се отварят. И сега, в който ти се махнеш, друга врата ще се отвори и за колегата ти също.

Ако не се е получило един път, не значи, че няма да се получи с никой различен. Ако не сте си паснали с някого, това не значи, че той няма да си пасне с никой различен. Нито ти, нито другия е отговорен. Просто не сте един за различен. Не можеш да направиш нищо, с цел да си паснете. Ако се опитваш прекомерно настойчиво, може да започнеш да се приспособяваш – което не е напасване.

Това е най-голямото злополучие, което може да се случи в една връзка – когато двама души се примирят с това да се търпят. И в случай че прекомерно дълго си бил в сложна връзка, какво можеш да направиш? Да се примириш и да се нагодиш. Задоволяваш се с нещо нищожно. Изхвърляш всичката романтика от живота си и всичката лирика. Животът ти изгубва смисъла и великолепието си. Става елементарен, рутинен… в действителност опозорен. Ще загуби святостта си.
Повече не мисли за това – просто си тръгни. Мисленето е криво-ляво. Мисленето постоянно е плахо,малодушно. Затова не мисли. Просто си тръгни и затвори всички остарели порти … и не гледай обратно.

Любовта се случва единствено, когато си зрял. Ставаш кадърен да обичаш едвам когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е потребност, а преливане – душевна обич или даряваща обич, – тогава даваш без никакви условия.

Когато ти си, към теб има една аура на обич. Когато ти не си, няма такава аура към теб. А когато нямаш тази аура към себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш бедняк. И други

Животът продължава, постоянно, постоянно. Няма последна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото странствуване е животът, а не стигането на обещано място. Танцувай и пътувай, движи се с наслада, без да се тревожиш за последна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, тъй като всички се пробват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл…
А

Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само в случай че му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, единствено тогава можеш да оставиш мозъка настрани. И с това очакване се разкрива нещо широко. Тогава този живот към този момент не е елементарен, той се изпълва.

Милосърдието е висша форма на обич.

Тези рани могат да изляза

Когато цветето разцъфти – то би трябвало да показа мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е договорка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с аромат – какво да го прави? Ако цветето резервира мириса за себе си то ще се почувства доста с напрежение, в надълбоко страдалчество.

Милосърдието е абсолютно. Ти не си доброжелателен единствено за другарски настроените или единствено за тези, с които си обвързван. Милосърдието е за всички.

Това, на което ви изучавам, е моментът, свободата на момента и отговорността на момента. В този миг едно нещо може да е вярно, а в идващия миг да е неправилно. Не се опитвай да бъдеш пореден, инак ще си починал. Само мъртвите хора са поредни. 

Опитвай се да бъдеш жив, с всичките непоследователности на това, и живей всеки миг без никакво страхопочитание към предишното, без никакво бл

…Хераклит е прав, когато споделя, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Всъщност самият аз бих желал да кажа, че не можеш да стъпиш даже един път в една и съща река – толкоз бързо тече реката! Човек би трябвало да е нащрек, да следи всяка обстановка и нейните нюанси, и би трябвало да дава отговор на обстановката съгласно момента, а не съгласно някакви подготвени отговори, дадени от другите. “

Ти не си инцидентен. Съществуванието има потребност от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава великолепие – че съществуванието ще усеща неналичието ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства дребна празнота, която не може да запълни никой, с изключение на теб. “

Прави това, което ти е вътрешно присъщо.  Въпросът не е в парите, властта и престижа, а в това, което ти е вътрешно присъщо да правиш. Прави го, без значение от резултатите, и отегчението ти ще изчезне. Ти несъмнено следваш нечии други хрумвания, несъмнено вършиш нещата по „ верен “ метод, несъмнено вършиш нещата по този начин, както би трябвало да се вършат. Това са главните градивни детайли на отегчението.

Цялото

Ти ме питаш: „ Открих, че просто съм отегчен от себе си… “ Отегчен си от себе си, тъй като не си откровен със себе си, не си почтен със себе си, не уважаваш своето създание.  И казваш: „ Не усещам никакъв хъс. “ Как да чувстваш хъс?   Хъсът идва единствено когато правиш това, което си желал да правиш, каквото и да е то. “

Моят аршин е следният: в случай че една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, в случай че можеш. Но в случай че тя не израства, не се задълбочава, в случай че интимността към този момент не разцъфтява, в случай че всичко е спряло и ти се привързваш просто тъй като не знаеш по какъв начин да напуснеш и по какъв начин да кажеш сбогом, ти унищожаваш своята дарба за обич. По-добре да се движиш, да смениш партньо

Една същинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай задоволително храброст да й кажеш довиждане – без недоволство, без неодобрение, без яд. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.

Не можеш да накараш другия да се усеща отговорен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но в случай че някак си не се получава, в случай че не си подхождате, в случай че не сте предопределени един за различен, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна запушалка в кръгла дупка…

Аз ви изучавам да сте правилни на любовта, а не на хората. Бъдете правилни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!  Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прелестно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и опцията за молитва, тъй като единствено любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата. ”