Емоцията възниква там, където се срещат умът и тялото ♥ Екхарт ТОЛЕ
„ Ако в действителност желаете да опознаете мозъка си, тялото постоянно ще ви даде достоверно отражение, по тази причина се вгледайте в страстта и я почувствайте в тялото си. Ако сред двете сякаш има спор, мисълта е лъжата, страстта е истината. “
The Embrace (1917) by Egon Schiele
Емоцията – реакцията на тялото към мозъка
Заплитам се в страстите си повече, в сравнение с в мозъка си. Умът – в смисъла, в който аз употребявам тази дума, - не е просто мисълта. Той включва и страстите, както и всички несъзнателни мисловно-емоционални модели на реакция. Емоцията поражда там, където се срещат мозъкът и тялото. Тя е реакцията на тялото към мозъка – или другояче казано, отражение на мозъка в тялото. Например една мисъл за нахлуване или неприязън ще провокира струпване на сила в тялото, която назоваваме яд. Тялото се подготвя да се бие. Мисълта, че сте застрашени – физически или душевен – кара тялото да се стегне и това е физическата страна на това, което назоваваме боязън. Изследванията демонстрират, че мощните страсти даже провокират промени в биохимията на тялото. Тези биохимични промени съставляват физическото или материалното изражение на страстта. Разбира се, вие не постоянно съзнавате своите мисловни шаблони и нерядко можете да ги осъзнаете само като наблюдавате страстите си.
Колкото повече се отъждествявате с мисленето си, с това, което харесвате и не харесвате, с преценки и тълкувания – с други думи, колкото по-малко присъствате като наблюдаващо схващане, толкоз по-висока ще бъде цената в прочувствена сила, без значение дали го съзнавате или не. Ако не можете да усещате страстите си, в случай че сте откъснати от тях, в последна сметка ще ги изпитвате единствено на физическо равнище, като физически проблеми или признаци. През последните години беше написано доста по този въпрос, по тази причина е ненужно да навлизаме в него тук. Един мощен несъзнателен прочувствен модел може даже да се прояви в някакво външно събитие, което видимо настава инцидентно. Аз да вземем за пример съм забелязал, че хора, които носят в себе си доста яд, без да го осъзнават и без да го показват, е по-вероятно да бъдат нападнати, словесно или даже физически, от други, изпълнени с яд хора, освен това без забележима причина. Те имат мощно лъчение на яд, избрани хора го усещат подсъзнателно и това задейства личния им инертен яд.
Ако ви е мъчно да усетите страстите си, започнете с това, да фокусирате вниманието си върху вътрешното енергийно поле в тялото си. Почувствайте тялото си от вътрешната страна. Това ще ви помогне да се свържете с страстите си. Ще приказваме за това в детайли по-нататък.
Казвате, че страстта е отражение на мозъка в тялото. Но от време на време двете са в спор: мозъкът споделя „ не “, а страстта споделя „ да “, или противоположното.
Ако в действителност желаете да опознаете мозъка си, тялото постоянно ще ви даде достоверно отражение, по тази причина се вгледайте в страстта или още по-добре, почувствайте я в тялото си. Ако сред двете сякаш има спор, мисълта е лъжата, страстта е истината. Не окончателната истина за това кой сте, а относителната истина за положението на мозъка ви в този миг.
Несъмнено спорът сред повърхностните мисли и несъзнателните мисловни процеси се среща постоянно. Може би още няма да сте в положение да извлечете активността на несъзнателното в съзнателното под формата на мисли, само че несъзнателното постоянно ще се отразява от тялото във тип на страсти, а тях можете да осъзнаете. Да наблюдавате по подобен метод една страст е всъщност същото, като да се вслушвате или да наблюдавате една мисъл, както към този момент беше разказано. Единствената разлика се състои в това, че мисълта е в главата, а страстта има мощна физическа съставна част и по тази причина се усеща най-много в тялото. Така ще можете да позволите на страстта да я има, без тя да ви управлява. Вие към този момент няма да бъдете страстта, а наблюдаващият, наблюдаващото наличие. Ако се упражнявате в това, всичко неумишлено във вас ще бъде извадено на светлината на съзнанието.
Създайте си навика да си задавате въпроса: какво се случва в мен сега?
Той ще ви насочи в вярната посока. Но не анализирайте, просто наблюдавайте. Съсредоточете вниманието си във вътрешността в себе си. Почувствайте силата на страстта. Ако няма страст, задълбочете още вниманието си в енергийното поле на тялото си. Това е вратата към Битието.
Емоцията нормално съставлява интензивен и енергизиран умствен модел и заради нерядко големия си енергиен заряд изначало е мъчно да останете, да присъствате задоволително, с цел да бъдете в положение да я наблюдавате. Тя желае да ви превземе и нормално съумява – ако наличието ви е незадоволително. Ако бъдете увлечени в неумишлено себеотъждествяване с страстта заради незадоволително наличие – което е обикновено, – емоцията краткотрайно става ваше „ аз “. Често се образува циничен кръг сред мисленето и страстите – те се подхранват взаимно. Мисловният модел си образува увеличено отражение под формата на страст, а вибрационната периодичност на страстта от своя страна го подхранва. Разсъждавайки за обстановката, събитието или индивида, възприемани като причина за страстта, мисълта й придава сила, която пък храни мисловния образец и така нататък
По създание всички страсти са разновидности на една първична и недиференцирана страст, чийто генезис се крие в загубата на съзнанието за това, кой сте вие оттатък името и формата си. Поради недиференцирания й темперамент е мъчно да намерим наименование, което тъкмо да опише тази страст. „ Страх “ е близко определение, само че с изключение на непрекъснатото чувство за опасност тя включва и надълбоко възприятие за изоставеност и недостатъчност. Може би ще е най-добре да използваме дума, която е също по този начин недиференцирана като тази базисна страст, и да я назовем просто „ божа “. Една от главните задания на мозъка е да се бори с тази прочувствена болежка или да я отстрани, и това е една от аргументите за непрестанната му интензивност, само че единственото, което той може да реализира, е краткотрайно да я прикрие. Всъщност колкото по-усилено се бори мозъкът за унищожаване на болката, толкоз повече тя се усилва. Умът в никакъв случай не може да откри решението, нито може да си разреши да ви остави вие да го намерите, тъй като той самият е неделима част от „ казуса “. Представете си шеф на полицията, който се пробва да залови подпалвач, като подпалвачът е самият шеф на полицията. Няма да се освободите от тази болежка, до момента в който не престанете да извличате възприятието си за еднаквост от себеотъждествяването с мозъка, т.е. от егото. Тогава мозъкът ще бъде свален от власт и Битието ще се разкрие пред вас като вашата същинска природа. Да, знам какво ще ме попитате.
Положителните страсти обич и наслада
Те са неделими от естественото ви положение на вътрешна съгласуваност с Битието. Възможно е да зърнете за малко любовта и насладата, вероятни са къси моменти на бездънен покой, когато възникне празнота в мисловния поток. При множеството хора това става рядко и единствено инцидентно, когато мозъкът се окаже „ безгласен “ – заради нещо извънредно красиво, заради извънредно физическо безсилие или даже пред лицето на огромна заплаха. Изведнъж настава вътрешно мълчание. И в него се усеща едвам доловима, само че наситена наслада, обич и мир. Обикновено сходни моменти са къси, защото мозъкът бързо възобновява производството на звук, което назоваваме мислене. Любовта, насладата и покоят не могат да разцъфтят, до момента в който не се освободите от Властта на мозъка. Но тях аз не бих нарекъл страсти. Те се намират оттатък страстите, на едно доста по-дълбоко равнище. Затова би трябвало цялостно да осъзнаете страстите си и да се научите да ги усещате, преди да можете да изпитате скритото зад тях. Емоция значи безусловно „ разстройване “. Произлиза от латинската дума emovere, която значи „ разстройвам “.
Любовта, насладата и покоят са дълбоки положения на Битието, или по-точно три аспекта на положението на вътрешна съгласуваност с Битието. Като такива те нямат противоположности, тъй като корените им са оттатък мозъка. От друга страна, защото са част от дуалистичния разум, страстите се подчиняват на закона за противоположностите. Това значи просто, че не можете да имате хубаво без неприятно. Така в непросветленото, умотъждествено положение, което от време на време неправилно назоваваме наслада, се намира удоволствието – обикновено краткотрайната страна на непрекъснатия цикъл болка/удоволствие. Удоволствието постоянно се извлича от нещо отвън вас, до момента в който насладата поражда във вас самите. Същото нещо, което през днешния ден ви носи наслаждение, на следващия ден ще ви донесе болежка. Нещото, което нерядко назоваваме обич, може известно време да бъде прелестно и вълнуващо, само че то е обвързвано с пристрастяване и привързване – състояние на сериозен недостиг, което може доста елементарно да се трансформира в своята диаметралност. Много връзки на „ обич “, откакто премине първичната еуфория, в действителност се люшкат сред „ обич “ и ненавист, привличане и нахлуване.
Истинската обич не носи страдалчество. И по какъв начин би могла? Тя не се трансформира ненадейно в ненавист, същинската наслада не се трансформира в болежка. Както споделих, даже и преди просветлението – преди дa се освободите от мозъка си - можете да зърнете за малко същинската наслада, същинската обич и дълбокото вътрешно успокоение, в което сте по-живи от всеки път. Те са страни на вашата същинска природа, която нормално е засенчена от мозъка. Но даже и в една „ естествена “ връзка на пристрастяване може да има моменти, когато може да се почувства съществуването на нещо по-истинско и непокварено. Това обаче е единствено за малко и скоро изчезва с намесата на мозъка. Може да ви се стори, че сте имали нещо доста скъпо и сте го изгубили, а може и мозъкът да ви убеди, че то е било единствено заблуда. Истината е, че не е било заблуда и че не можете да го загубите. Това е част от естественото ви положение, което може да бъде скрито, само че в никакъв случай унищожено от мозъка. Дори когато небето е натежало от облаци, слънцето не е изчезнало. То си е все там, от другата страна на облаците.
Буда споделя, че болката и страданието пораждат от Желанията и че с цел да се освободим от болката, би трябвало да прережем връзките на желанието.
Всички неустоими стремежи се свеждат до това, че мозъкът търси избавление или себеосъществяване във външни неща и в бъдещето като сурогат на насладата от Битието. Докато аз съм своят разум, аз съм тези стремежи, потребности, привързаности и неприязни, отвън тях няма „ аз “, с изключение на като някаква опция, като несбъднат капацитет, като непокълнало още семе. В това положение даже желанието ми да намеря избавление или прояснение е просто още едно предпочитание за себеосъществяване или цялост в бъдещето. Затова не се стремете да се освободите от желанията или да „ постигнете “ прояснение. Присъствайте. Бъдете тук като наблюдаващи на своя разум. Вместо да цитирате Буда, бъдете Буда, бъдете „ пробуденият “ – защото това значи думата „ буда ".
Болката владее хората от епохи – още откогато са изгонени от парадайса, навлезли са в царството на времето и мозъка и са изгубили схващане за Битието. От този миг те са почнали да се възприемат като безсмислени парчета в една непозната за тях галактика, без връзка с Първоизточника или един с различен.
Из: „ Силата на сегашното “, Екхарт Толе, изд. „ Кибеа “, 2008 година
Картина: The Embrace (1917) by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
