Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А

„ Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, другояче просто остаряваш. А да остарееш не значи да помъдрееш. Ако си бил простак на младини, а в този момент си стар, ще си просто един остарял простак, това е всичко. “

Зрелост и остаряване

Има огромна разлика сред зряла възраст и остаряване, голяма разлика, и хората постоянно се объркват. Хората си мислят, че да остарееш значи да съзрееш - само че остаряването принадлежи на тялото. Всеки остарява, всеки ще остарее, само че няма безусловно да съзрее. Зрелостта е едно вътрешно израстване.

Остаряването не е нещо, което ти правиш, то е нещо, което се случва физически. Всяко дете, което е родено, откакто мине известно време, остарява. Зрелостта е нещо, което ти внасяш в живота си - тя произтича от осъзнаването. Когато човек остарява с цялостно осъзнаване, той реализира зряла възраст. Остаряване плюс осъзнаване, прекарване плюс осъзнаване, е равно на зряла възраст.

Можеш да преживееш едно нещо по два метода. Можеш просто да го преживееш все едно под внушаемост, в положение на неосъзнатост, без да обръщаш внимание на това, което се случва - нещото се е случило, само че теб те е нямало там. То не се е случило в твое наличие, а в твое неявяване. Просто си минал около него, то не е провокирало въобще никакъв отзив в теб. Не е оставило никакъв отпечатък върху теб, не си научил въобще нищо от него. То може да е станало част от паметта ти, тъй като в някакъв смисъл си участвал, само че не се е трансформирало в твоя мъдрост. Ти ни минимум не си израснал посредством него. По подобен метод остаряваш.

Но в случай че внесеш качеството на осъзнаването в някое прекарване, това прекарване се трансформира в зряла възраст.

Има два метода да се живее: при единия живееш в бездънен сън - тогава остаряваш, с всеки миг от ден на ден, с всеки миг умираш по малко, и това е всичко. Целият ти живот се състои от една дълга, мудна гибел. Но в случай че внесеш осъзнаване в своите прекарвания - каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си безсънен, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с приятност прекарването от всички ъгли, да се опиташ да схванеш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално - тогава то не е просто някакъв лекомислен феномен. Дълбоко вътре в теб нещо се трансформира с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е неточност, това прекарване, в никакъв случай към този момент няма да я правиш.

Зрелият човек в никакъв случай не прави една и съща неточност още веднъж. Но в случай че човек е просто остарял, той непрекъснато прави една и съща неточност все още веднъж и още веднъж. Той живее в един кръг и в никакъв случай нищо не научава. Днес се ядосваш, през вчерашния ден си бил сърдит, както и завчера, и на следващия ден отново ще се ядосаш, както и вдругиден. Ядосваш се все още веднъж и още веднъж, разкайваш се все още веднъж и още веднъж, и все още веднъж и още веднъж взимаш дълбокото решение към този момент да не правиш по този начин. Но това решение нищо не трансформира - всякога когато се разстроиш, яростта взима връх, завладява те и се прави отново същата неточност. Ти остаряваш.

Ако изживееш тотално прекарването на яд, в никакъв случай към този момент няма да си сърдит. Едно прекарване ще е задоволително да те научи, че това е неуместно, че е неуместно, че е просто жалко - не че е грях, ами е просто жалко. Ти нараняваш себе си и другите, без да има за какво. То не си коства. По подобен метод съзряваш. Утре обстановката ще се повтори, само че гневът няма да се повтори. А човек, който придобива зряла възраст, не е решил, че няма към този момент да се гневи, не - това е симптом за човек, който не съзрява. Зрелият човек в никакъв случай не взема решение за бъдещето, самата зряла възраст се грижи за това. Ти живееш през днешния ден - това живеене ще реши какво ще бъде утрето, то ще се появи от него.

Ако гневът е мъчителен, токсичен, в случай че си страдал пъклен заради него, какъв смисъл има да решаваш или да поемаш някакъв обет и да вървиш в храма и да декларираш: „ Сега поемам обет в никакъв случай към този момент да не се гневя “? Всичко това е детинско, няма смисъл! Щом си схванал, че гневът е токсичен - край! Този път е затворен, тази врата към този момент не съществува за теб. Ситуацията на следващия ден ще се повтори, само че ти няма да си захласнат от обстановката. Научил си нещо - това схващане ще участва. Можеш даже и да се смееш, можеш даже и да се наслаждаваш на всичко това по какъв начин хората толкоз изглупяват. Твоето схващане ще пораства с всяко прекарване.

Можеш да живееш живота си като че ли си хипнотизирай - по този начин живеят деветдесет и девет % от хората - само че можеш да го живееш и с активност, с осъзнаване. Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, другояче просто остаряваш. А да остарееш не значи да помъдрееш. Ако си бил простак на младини, а в този момент си стар, ще си просто един остарял простак, това е всичко. Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш. Можеш даже още да оглупееш, тъй като може да си придобил някакви механични, роботизирани привички.

Защо? Някога задавали ли сте си този въпрос? Защо не постигаш осъзнаване? Ако то води до безпределно самодоволство, до реализиране на сатчитананда, до безспорната истина -защо тогава да не се осъзнаеш? Защо настояваш на това да спиш? Вложил си нещо в това - и ето я инвестицията: в случай че се осъзнаеш, ще има страдалчество. Ако се осъзнаеш, ще осъзнаеш болката, а болката е толкоз доста, че би желал да вземеш успокоително и да заспиш. Този сън в живота работи като предотвратяване от болката. Но в това е казусът - в случай че сънят те защищава от болката, той те защищава и от удоволствието. Мисли за това като за два крана: на единия е написано „ болежка “, а на другия „ наслаждение “. Би желал да затвориш крана, на който написа „ болежка ", и да отвориш този с надпис „ наслаждение “. Но в това е играта - в случай че затвориш крана на болката, незабавно се затваря и кранът на удоволствието, тъй като и зад двата има единствено един кран, на който е написано „ осъзнаване “. Или и двата ще останат отворени, или и двата ще бъдат затворени, тъй като те са две лица на едно и също събитие, два аспекта.

И в това е цялото несъгласие на мозъка: мозъкът желае да бъде все по-щастлив и по-щастлив. Щастието е допустимо, в случай че си съзнателен. А по-късно мозъкът желае да има все по-малко и по-малко болежка - само че все по-малкото болежка е допустима единствено в случай че си несъзнателен. Сега си в алтернатива. Ако не искаш болежка, удоволствието незабавно изчезва от живота ти, щастието изчезва. Ако искаш благополучие, отваряш крана - неотложно потича и болката. Ако си съзнателен, би трябвало да осъзнаваш и двете. Животът е болежка и наслаждение. Животът е благополучие и злощастие. Животът е денонощно, животът е живот и гибел. Трябва да осъзнаваш и двете.

Така че запомнете. Ако се страхувате от болката, ще си останете в внушаемост - ще остарявате, ще одъртеете и ще умрете. Ще сте пропуснали една опция. Ако желаете да осъзнавате, би трябвало да осъзнавате както болката, по този начин и удоволствието - те не са обособени едно от друго. И този, който стане съзнателен, може да е доста благополучен, само че е кадърен също и на надълбоко злощастие, на което вие не сте способни.

Винаги помнете - когато достигнеш висок връх, по едно и също време с това се основава и дълбока котловина. Ако искаш да стигнеш до небесата, корените ти ще би трябвало да доближат до самия пъкъл. Тъй като се страхуваш от болката, не можеш да станеш съзнателен - и по този начин не можеш да научиш нищо.

То е все едно като да се страхуваш толкоз доста от врагове, че да си залостил вратите на къщата си. Сега даже и приятелят не може да влезе, даже и обичаният човек остава извън. Любимата не стопира да чука на вратата, само че ти се страхуваш: може да е врагът. Така че си се затворил - ето по този начин ви виждам всички вас: затворени, уплашени от врага, приятелят също не може да влезе. Превърнали сте приятеля във зложелател - в този момент никой не може да влезе, толкоз сте уплашени.

Отвори вратата. Когато свежият въздух влезе в къщата, огромна е вероятността да влязат и рискове. Когато пристигна приятелят, идва и врагът, тъй като денонощно влизат дружно, болежка и наслаждение влизат дружно, живот и гибел влизат дружно. Не се опасявай от болката, другояче ще живееш под анестезия. Хирургът ти дава анестезия преди да те оперира, тъй като ще има доста болежка, няма да можеш да я изтърпиш. Съзнанието ти би трябвало да се замъгли, да се затъмни, тогава той може да реже цялото ти тяло и ти няма да страдаш.

Поради страха от болежка си се принудил да живееш с помътено схващане, в замъглено битие, съвсем да не живееш - това е страхът. Трябва да оставиш този боязън, би трябвало да се обърнеш с лице към болката, би трябвало да минеш през страданието, едвам тогава ще се отвори опция да пристигна приятелят.

И когато познаеш и двете, незабавно ще се превърнеш в третото. Когато познаеш и двете - болката и удоволствието, дуализма, деня и нощта - внезапно си отишъл оттатък тях.

От: „ За зрелостта “, Ошо, превод Николай Тонев, изд. Гуторанов, София, 2002 година
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart