Актуални лъжи и глупости за РСМ и сваленото българско вето
Ако желаете да изопачите нещо, политизирайте го. Т.е. дайте го на политици в предизборна фаза.
Това упражнение роди серия от неистини и нелепости по Македонския въпрос, които се лееха като пълноводна река от парламентарната естрада и в медиите през последните няколко дни.
Ето някои от тях в този момент, откакто Народното събрания реши да вдигне българското несъгласие над присъединителните договаряния на Република Северна Македония (РСМ) с Европейския съюз. Въпреки че този въпрос за България към този момент е решен, към момента има смисъл да ги опровергаваме, тъй като засягат повече Европейски Съюз в сравнение с Северна Македония и тъй като безусловно ще бъдат повтаряни във евентуално идната изборна акция. Списъкът им, естествено, е повърхностен, тъй като превъплъщенията на нелепостта и лъжата са безкрайни.
1. Ако България вдигне ветото, губи всевъзможен надзор върху присъединението на РСМ към Европейски Съюз.
Истината е тъкмо противоположната съгласно признатата през 2020 година от Европейски Съюз по-взискателна за водене на присъединителни договаряния. Според нея всяка обособена страна от Европейски Съюз, в това число България, може да спре, да върне в начална точка или даже да приключи договарянията на страна кандидатка. Това става автоматизирано след искане на страна членка или на Европейската комисия. За да не стане, 27-те страни членки би трябвало да гласоподават с квалифицирано болшинство срещу, в случай че въобще подобен избор бъде пожелан.
Цитираната методология разделя 35-те общоприети преговорни глави на няколко групи (клъстера), основният от които визира главните критерии за участие в Европейски Съюз, залегнали в член 2 от Договора му, а точно - народна власт, господство на правото, човешки права, права на малцинствата. От напредъка на страната кандидатка по този клъстер зависи напредъкът ѝ по всички останали. И в тъкмо този клъстер попада осъществяването на условията на България, тъй като става дума за съблюдаване на правата на българите в РСМ, за недискриминацията им, за идентичното използване на законите към всички жители на РСМ. Т.е. българският въпрос заема централно място в македонските договаряния. България освен че не губи контрола, а го " циментира " за целия преговорен интервал.
Това е в детайли разказано в плана на френското председателство за преговорна рамка, който българските депутати и медии получиха и разгласиха предходната седмица. Ето някои цитати от него:
" Комисията (която води договарянията с страната кандидатка - б.а.) редовно ще се поучава с страните членки през целия развой на присъединение. Държавите членки могат да вземат участие посредством наблюдаване на място с техни специалисти, директни приноси към годишния пакет (от мониторингови отчети - б.а.) по разширението и посредством секторна експертиза ".
"...Основният клъстер ще бъде отворен първи и затворен финален. Tова ще даде задоволително време за приемане на нужното законодателство, институции и солидна поредност от дейности по приложението преди договарянията да приключат. Напредъкът по главния клъстер ще дефинира общата скорост на договарянията и ще бъде вземан поради за решението да се отварят или затварят нови клъстери или глави ".
" В случай на съществено и дълготрайно нарушаване от страна на Северна Македония на полезностите, на които се основава Съюзът, Комисията може по своя лична самодейност или по съответно стимулирано искане на държава-членка да предложи прекъсване на договарянията и да предложи изискванията за вероятно възобновяване. Решението за преустановяване на договарянията се смята за признато от Съвета, в случай че след чуване на Северна Македония той реши с квалифицирано болшинство да отхвърли рекомендацията на Комисията в границите на 90 дни. Европейският парламент ще бъде осведомен.
В случай на (1) сериозна или продължителна застоялост или закъснение в осъществяването на промените в клъстера на главните правила, или (2) обстановка, при която напредъкът по главния клъстер доста изостава от напредъка в други области и това води до повсеместен дисбаланс на договарянията за разширение и откакто изчерпи всички други налични ограничения, Комисията може по своя лична самодейност или по съответно стимулирано искане на държава-членка да предложи да отдръпна своите рекомендации за отваряне и/или затваряне на други преговорни клъстери и глави ".
(Подчертаванията са мои - б.а.)
Ако българските медии бяха в точния момент прочели и разяснили това, щяха ли всевъзможни политици да излизат с неистина №1? (Вижте горе). Щяха, минимум, да знаят, че рискуват да се изложат. По-голямата част от българските медии, в това число най-големите, изпуснаха този късмет да бъдат коректив на политиците и на популистките им забежки. И този път нито Делян Пеевски, нито Бойко Борисов са им попречили да бъдат " четвърта власт ". Да се приказва и написа, без да се чете, е фундаментална част от настоящата политическа просвета, чието разследване е " Възраждане ". Виж, за това Борисов и Пеевски имат безспорен принос.
Но да се върнем към неистина №1. Преговорният развой е единствено първата линия на надзор, която България има. Следващата е подписването на присъединителния контракт на РСМ, което допуска единогласие сред 27-те. Това изисква член 49 от Договора на Европейски Съюз и рамката категорично отбелязва, че договарянията се водят по него. Третата защитна линия на българския интерес е ратификацията на този контракт, която би трябвало да бъде направена от всички страни членки.
2. Европейски Съюз " като нищо " ще промени разпоредбите си на гласоподаване, тъй че гласът на България да няма значение.
Тоест в Европейски Съюз ще отпадне приемането на решения с единогласие и той ще стартира да взема решение всичко с квалифицирано болшинство.
Дори най-радикалните федералисти, мечтателите за Съединени европейски щати, още не смеят да желаят такова нещо, тъй като осъзнават, че е нереалистично. За отпадането на единодушието при взимане на решения във външната политика и сигурността няколко ръководители на Комисията (Юнкер, Фон дер Лайен например) както и някои европейски партии (либералите най-вече) напират от години. Но то все на става. Защо ли?
Защото това е подаряване на доста власт на другите и самолишаване от власт и суверенитет. Пандемията, войната в Украйна демонстрираха, че Европейски Съюз би трябвало да може да взема решение по-бързо и по-ефективно. Затова тези и предшестващите ги рецесии (с бежанците и на еврото) могат да принудят 27-те да опростят механизма си за взимане на решения, като заменят единодушието по някои въпроси с квалифицирано болшинство - да вземем за пример при приемане на общи позиции и даже при налагането на наказания. Но това да стане и при разширението на Европейски Съюз е заблуда. Не се виждат, най-малко до момента, страни членки (най-малко Германия или Франция), които биха изпуснали контрола върху това кой и по какъв начин влиза в Съюза.
За да промени метода на гласоподаване в Съвета (където са показани държавните управления на страните членки), Европейски Съюз би трябвало да промени своя Договор. За това би трябвало единогласие на всичките 27 страни членки. България умерено може да се опълчи, в случай че заподозре, че някой подло се пробва да ѝ измъкне контрола върху северномакедонското бъдеще от ръцете.
3. Ако не пуснем РСМ в Европейски Съюз, оставяме я на Русия.
Който твърди това, е не запомнил (или не е схванал все още), че РСМ е членка на НАТО. Загрижените за въздействието на Русия по Вардара по-добре да се съсредоточат върху съветското въздействие в България, в това число - по върховете на държавните ѝ институции. Освен това Русия към този момент задоволително крепко е стъпила в Сърбия (държава в развой на присъединителни договаряния с ЕС).
Приритал е Владимир Путин за Северна Македония. Случаите на Сърбия и България са ясно доказателство, че договарянията с Европейски Съюз и участието в него не са хапче против съветското въздействие. Да приказваме ли за Унгария? Че даже и частично за страни като Германия, Италия и Австрия, които в най-близкото си минало са правили стопански стимулиран взаимни отстъпки с Русия.
4. Ако Европейски Съюз не стартира договаряния с РСМ, подкопава доверието в себе си.
Тази опорка е вносна. Можете да я чуете изключително постоянно в пленарната зала на Европейския парламент. Включително там към този момент никой не ѝ обръща внимание, тъй като е остаряла, изтъркана и лъжлива.
Европейски Съюз по контракт няма право да дава обещание на никоя страна кандидатка по кое време ще я придвижи напред в интеграцията. Напредъкът в присъединителния развой става нито по календар, нито под напън, нито по политическа целезъобразност, а с осъществяване на критерии. Изпълняваш - напредваш. Не изпълняваш - не напредваш. Оценката за напредъка е самостоятелна и по лични заслуги на страната кандидатка.
Европейски Съюз би подкопал доста повече доверието в себе си измежду личните си жители, в случай че наруши правилата на разширението и допусне неготови кандидатки да напредват към участие. Европейски Съюз доста повече би подкопал доверието в себе си, в случай че посредством процеса на разширение си " внесе " нерешени двустранни разногласия сред прилежащи страни.
И най-накрая: чие доверие по-важно за Европейски Съюз - на личните му жители или на жителите на трети страни?
В това отношение френското предложение беше образцово - то отчиташе уговорката на 27-те към Западните Балкани и признаването на техните старания и достижения и в това време даваше ясни гаранции за доверието в разпоредбите на разширението и защитата на ползите на страните членки и на Съюза като цяло.
Това упражнение роди серия от неистини и нелепости по Македонския въпрос, които се лееха като пълноводна река от парламентарната естрада и в медиите през последните няколко дни.
Ето някои от тях в този момент, откакто Народното събрания реши да вдигне българското несъгласие над присъединителните договаряния на Република Северна Македония (РСМ) с Европейския съюз. Въпреки че този въпрос за България към този момент е решен, към момента има смисъл да ги опровергаваме, тъй като засягат повече Европейски Съюз в сравнение с Северна Македония и тъй като безусловно ще бъдат повтаряни във евентуално идната изборна акция. Списъкът им, естествено, е повърхностен, тъй като превъплъщенията на нелепостта и лъжата са безкрайни.
1. Ако България вдигне ветото, губи всевъзможен надзор върху присъединението на РСМ към Европейски Съюз.
Истината е тъкмо противоположната съгласно признатата през 2020 година от Европейски Съюз по-взискателна за водене на присъединителни договаряния. Според нея всяка обособена страна от Европейски Съюз, в това число България, може да спре, да върне в начална точка или даже да приключи договарянията на страна кандидатка. Това става автоматизирано след искане на страна членка или на Европейската комисия. За да не стане, 27-те страни членки би трябвало да гласоподават с квалифицирано болшинство срещу, в случай че въобще подобен избор бъде пожелан.
Цитираната методология разделя 35-те общоприети преговорни глави на няколко групи (клъстера), основният от които визира главните критерии за участие в Европейски Съюз, залегнали в член 2 от Договора му, а точно - народна власт, господство на правото, човешки права, права на малцинствата. От напредъка на страната кандидатка по този клъстер зависи напредъкът ѝ по всички останали. И в тъкмо този клъстер попада осъществяването на условията на България, тъй като става дума за съблюдаване на правата на българите в РСМ, за недискриминацията им, за идентичното използване на законите към всички жители на РСМ. Т.е. българският въпрос заема централно място в македонските договаряния. България освен че не губи контрола, а го " циментира " за целия преговорен интервал.
Това е в детайли разказано в плана на френското председателство за преговорна рамка, който българските депутати и медии получиха и разгласиха предходната седмица. Ето някои цитати от него:
" Комисията (която води договарянията с страната кандидатка - б.а.) редовно ще се поучава с страните членки през целия развой на присъединение. Държавите членки могат да вземат участие посредством наблюдаване на място с техни специалисти, директни приноси към годишния пакет (от мониторингови отчети - б.а.) по разширението и посредством секторна експертиза ".
"...Основният клъстер ще бъде отворен първи и затворен финален. Tова ще даде задоволително време за приемане на нужното законодателство, институции и солидна поредност от дейности по приложението преди договарянията да приключат. Напредъкът по главния клъстер ще дефинира общата скорост на договарянията и ще бъде вземан поради за решението да се отварят или затварят нови клъстери или глави ".
" В случай на съществено и дълготрайно нарушаване от страна на Северна Македония на полезностите, на които се основава Съюзът, Комисията може по своя лична самодейност или по съответно стимулирано искане на държава-членка да предложи прекъсване на договарянията и да предложи изискванията за вероятно възобновяване. Решението за преустановяване на договарянията се смята за признато от Съвета, в случай че след чуване на Северна Македония той реши с квалифицирано болшинство да отхвърли рекомендацията на Комисията в границите на 90 дни. Европейският парламент ще бъде осведомен.
В случай на (1) сериозна или продължителна застоялост или закъснение в осъществяването на промените в клъстера на главните правила, или (2) обстановка, при която напредъкът по главния клъстер доста изостава от напредъка в други области и това води до повсеместен дисбаланс на договарянията за разширение и откакто изчерпи всички други налични ограничения, Комисията може по своя лична самодейност или по съответно стимулирано искане на държава-членка да предложи да отдръпна своите рекомендации за отваряне и/или затваряне на други преговорни клъстери и глави ".
(Подчертаванията са мои - б.а.)
Ако българските медии бяха в точния момент прочели и разяснили това, щяха ли всевъзможни политици да излизат с неистина №1? (Вижте горе). Щяха, минимум, да знаят, че рискуват да се изложат. По-голямата част от българските медии, в това число най-големите, изпуснаха този късмет да бъдат коректив на политиците и на популистките им забежки. И този път нито Делян Пеевски, нито Бойко Борисов са им попречили да бъдат " четвърта власт ". Да се приказва и написа, без да се чете, е фундаментална част от настоящата политическа просвета, чието разследване е " Възраждане ". Виж, за това Борисов и Пеевски имат безспорен принос.
Но да се върнем към неистина №1. Преговорният развой е единствено първата линия на надзор, която България има. Следващата е подписването на присъединителния контракт на РСМ, което допуска единогласие сред 27-те. Това изисква член 49 от Договора на Европейски Съюз и рамката категорично отбелязва, че договарянията се водят по него. Третата защитна линия на българския интерес е ратификацията на този контракт, която би трябвало да бъде направена от всички страни членки.
2. Европейски Съюз " като нищо " ще промени разпоредбите си на гласоподаване, тъй че гласът на България да няма значение.
Тоест в Европейски Съюз ще отпадне приемането на решения с единогласие и той ще стартира да взема решение всичко с квалифицирано болшинство.
Дори най-радикалните федералисти, мечтателите за Съединени европейски щати, още не смеят да желаят такова нещо, тъй като осъзнават, че е нереалистично. За отпадането на единодушието при взимане на решения във външната политика и сигурността няколко ръководители на Комисията (Юнкер, Фон дер Лайен например) както и някои европейски партии (либералите най-вече) напират от години. Но то все на става. Защо ли?
Защото това е подаряване на доста власт на другите и самолишаване от власт и суверенитет. Пандемията, войната в Украйна демонстрираха, че Европейски Съюз би трябвало да може да взема решение по-бързо и по-ефективно. Затова тези и предшестващите ги рецесии (с бежанците и на еврото) могат да принудят 27-те да опростят механизма си за взимане на решения, като заменят единодушието по някои въпроси с квалифицирано болшинство - да вземем за пример при приемане на общи позиции и даже при налагането на наказания. Но това да стане и при разширението на Европейски Съюз е заблуда. Не се виждат, най-малко до момента, страни членки (най-малко Германия или Франция), които биха изпуснали контрола върху това кой и по какъв начин влиза в Съюза.
За да промени метода на гласоподаване в Съвета (където са показани държавните управления на страните членки), Европейски Съюз би трябвало да промени своя Договор. За това би трябвало единогласие на всичките 27 страни членки. България умерено може да се опълчи, в случай че заподозре, че някой подло се пробва да ѝ измъкне контрола върху северномакедонското бъдеще от ръцете.
3. Ако не пуснем РСМ в Европейски Съюз, оставяме я на Русия.
Който твърди това, е не запомнил (или не е схванал все още), че РСМ е членка на НАТО. Загрижените за въздействието на Русия по Вардара по-добре да се съсредоточат върху съветското въздействие в България, в това число - по върховете на държавните ѝ институции. Освен това Русия към този момент задоволително крепко е стъпила в Сърбия (държава в развой на присъединителни договаряния с ЕС).
Приритал е Владимир Путин за Северна Македония. Случаите на Сърбия и България са ясно доказателство, че договарянията с Европейски Съюз и участието в него не са хапче против съветското въздействие. Да приказваме ли за Унгария? Че даже и частично за страни като Германия, Италия и Австрия, които в най-близкото си минало са правили стопански стимулиран взаимни отстъпки с Русия.
4. Ако Европейски Съюз не стартира договаряния с РСМ, подкопава доверието в себе си.
Тази опорка е вносна. Можете да я чуете изключително постоянно в пленарната зала на Европейския парламент. Включително там към този момент никой не ѝ обръща внимание, тъй като е остаряла, изтъркана и лъжлива.
Европейски Съюз по контракт няма право да дава обещание на никоя страна кандидатка по кое време ще я придвижи напред в интеграцията. Напредъкът в присъединителния развой става нито по календар, нито под напън, нито по политическа целезъобразност, а с осъществяване на критерии. Изпълняваш - напредваш. Не изпълняваш - не напредваш. Оценката за напредъка е самостоятелна и по лични заслуги на страната кандидатка.
Европейски Съюз би подкопал доста повече доверието в себе си измежду личните си жители, в случай че наруши правилата на разширението и допусне неготови кандидатки да напредват към участие. Европейски Съюз доста повече би подкопал доверието в себе си, в случай че посредством процеса на разширение си " внесе " нерешени двустранни разногласия сред прилежащи страни.
И най-накрая: чие доверие по-важно за Европейски Съюз - на личните му жители или на жителите на трети страни?
В това отношение френското предложение беше образцово - то отчиташе уговорката на 27-те към Западните Балкани и признаването на техните старания и достижения и в това време даваше ясни гаранции за доверието в разпоредбите на разширението и защитата на ползите на страните членки и на Съюза като цяло.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ