В търсенето си на извънземен живот, може да сме търсили грешно
Ако желаеме да намерим нужните условия за живот на повърхността на друга планета, да не приказваме за самия живот, би трябвало да спрем да гледаме за въглерод в атмосферата ѝ, се твърди в нова публикация. Вместо това неналичието или най-малко ниските равнища на въглерод в атмосферата може да бъде знак, че сме близо.
Целият живот на Земята зависи от пет детайла: въглерод, водород, О2, азот и фосфор. От тях въглеродът се смята за изключително значим.
Следователно е разумно да следим за съществуването му в атмосферите на планетите, за които считаме, че могат да поддържат извънземен живот. Един интердисциплинарен екип от учени обаче счита, че може би сме посгрешили. Малкото въглерод в атмосферата може да е сигналът, които търсим, че дадена планета има положителни вероятности за живот.
Водата, която се състои от водород и О2, се счита за другата значима съставна част, която би трябвало да се търси, само че единствено в случай че е в течна форма. Професор Жулиен де Вит от Масачузетския софтуерен институт е част от екипа, който подозира, че течната вода и атмосферният въглерод не се съчетават добре. „ Всички характерности, за които се приказва до момента като индикатори за живот, бяха отвън опциите [за засичане] даже на най-новите обсерватории “, споделя де Вит в изказване. „ Сега обаче имаме метод да разберем дали на друга планета има течна вода. И можем да го използван през идващите няколко години “.
Планетите в дадена звездна система ще се образуват със сходни количества въглерод, настояват създателите. „ Ако в този момент забележим една планета с доста по-малко, то той би трябвало да е липсващ някъде “, споделя съавторът професор Амори Триауд от Университета в Бирмингам. По-тежките детайли могат да бъдат арестувани в ядрото на планетата, само че въглеродът е прекомерно лек. „ Единственият развой, който би могъл да отстрани толкоз доста въглерод от атмосферата, е мощен воден цикъл, включващ океани с течна вода “, продължава Триауд.
Идеята опонира на интуицията – въглеродът в атмосферата би могъл да демонстрира изобилието му на повърхността, от което се нуждае животът. Въпреки това един бърз взор към планетите от двете ни страни демонстрира, че в концепцията в действителност може да има нещо правилно. Венера има плътна атмосфера от 96,5% въглероден диоксид, само че сигурно не е гостоприемна за живот – и с парниковия резултат, който газът основава, и киселинността, която провокира, той е по-голямата част от повода за това.
От друга страна, най-голямата спънка пред живота на Марс може да бъде какъв брой тънка е атмосферата му, само че това, което има, е най-вече въглероден диоксид.
В същото време, до момента в който не се появяват хората, концентрациите на въглероден диоксид и метан в земната атмосфера са били много ниски. Част от изчезналия въглерод се е криел в телата на живите същества. Авторите означават: „ Биологията – такава, каквато я познаваме – освен създава химикали, само че и ги употребява “. От него има и доста разперен в океаните и отсрочен на морското дъно, където в последна сметка се трансформира в канара. Авторите загатват, че това количество почти подхожда на количеството в атмосферата на Венера.
„ Смятаме, че в случай че открием привършване на въглерода, има огромен късмет това да е мощен симптом за съществуване на течна вода и надлежно – живот може би “, споделя де Вит. От друга страна, прекомерно многото въглероден диоксид би бил това, което екипът назовава антибиосигнатура.
галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “
Тази концепция би била безполезна, в случай че не можем да открием равнищата на въглерод в атмосферата на планетата – само че „ Джеймс Уеб “ и идните телескопи са все по-способни да го засекат, изключително за планети, които минават през своята звезда от нашето местонахождение. „ Въглеродният диоксид е доста мощен в инфрачервения диапазон и може елементарно да бъде открит в атмосферите на екзопланети “, изяснява де Вит. Авторите допускат, че комбинирането на данни от към 10 преноса биха им били задоволително, с цел да добият визия какво е ситуацията за планетите към по-близките ни звезди.
Ако една независима планета има малко въглерод в атмосферата, това може да се дължи на облака, от който се е образувала системата. Но в случай че атмосферите на повече от една планета се изследват и сравнят – както учените се надяват да създадат с TRAPPIST-1 (ултрастудена звезда, вид алено джудже, която се намира на към 40 светлинни години от Слънцето) – несъответствията могат да бъдат доста показателни.
Въпреки това, въпреки че сходен дефицит на CO2 може да демонстрира капацитет за живот, това не би било единствено по себе си доказателство, че той е разполагаем. За това са нужни други биосигнали – и екипът предлага озонът да бъде предпочитан измежду тях. Той би посочил непрекъснато попълване на атмосферата с молекулярен О2, което е мъчно обяснимо без необятно публикуван фотосинтезиращ живот. От друга страна, молекулите на О2, въпреки и доста по-разпространени в земната атмосфера, излъчват радиация в доста по-шумна част от спектъра.
