Aко една врата пред теб се затвори, друга ще бъде

Aко една врата пред теб се затвори, друга ще бъде отворена незабавно. Това е закон на вселената и той е изцяло действителен и използван в живота на всеки един от нас. Определено раздялата с нещо обичано, скъпо и близо до сърцето ни е извънредно тежка. Понякога ударите на живота са свирепи, само че там някъде в тъмнината спри едно малко ярко квадратче, което да ни подсети, че пътят към друга врата се отваря!Лесно е да кажем, че неудовлетворените копнежи и стремежи са преодолими. Лесно е да посъветваме някой изгубил непосредствен, да преодолее тъгата. Да, елементарно е само че пък всеки един от нас също е губил близки хора, също е плакал по изгубена или не открита обич, също е изпадал в обезсърчение при следващия конфликт със стената от спънки. Така, че повярвайте не е толкоз елементарно. Търпението и умеенето да сме признателни на ориста се придобива с времето.

Често даже и да ни се желае да ни няма, ние отново сме тук и тъкмо пред носа ни спри нова опция за благополучие и живот. Защо тогава да потъваме в тъга и обезсърчение и да затръшваме всички вероятни порти, които ни чакат?
Истината е, че в случай че една врата пред теб се затвори, друга ще бъде отворена и това несъмнено ще стане, без значение осъзнаваме ли го или не. Не постоянно парещата болежка се лекува, не постоянно раната се затваря, само че постоянно нова опция пред нас има, колкото и да боли. Затова би трябвало да умеем да оставим предишното зад нас и да живеем в сегашното. Трябва да си кажем, че всяка наша крачка от този наш живот е единствено и само наша и ще поемем всеки удар, по този начин както сме го правели и преди. Това ни прави по-добри и по-осъзнати хора. За страдание точно провокациите и болката са нещата, които ни вършат мощни и признателни.

Именно ударите на живота ни научават на нужното самообладание и ни построяват душевно. Трябва ни религия, обаче.
Днес губим непосредствен човек, на следващия ден намираме. Днес не съумяваме да намерим щастието, на следващия ден ще пристигна при нас. Днес сме неуверени и плахи, на следващия ден ще бъдем мощни и безстрашни. Ако през днешния ден сме гъсеница, то на следващия ден може да сме пеперуда. Погледнато по този начин постоянно има излаз и тъкмо по тази причина хората, които го търсят и имат вяра – постоянно го намират. Дори съдбовните неща в този живот, въпреки и непоправими, си остават врата затворена зад нас! След тях ще се появи нова врата, която би трябвало да отворим, тъй като сме длъжни и тъй като сме живи.
Ако една врата пред теб се затвори, друга ще бъде отворена искаш или не. Ако една врата пред теб се затвори, друга ще бъде отворена и е добре да поемеш пътя по нея, тъй като това е ориста ти!

Инфо: http://lifetime.bg