Животът на Марс се е самоунищожил
Ако е имало живот на Марс, значи той се е самоунищожил, настояват френски учени, като показват, че в древността на Червената планета може да е имало среда, способна да одобри под земята свят, гъмжащ от микроскопични организми.
Но в случай че в действителност съществуваха, тези елементарни форми на живот биха трансформирали атмосферата толкоз надълбоко, че биха провокирали марсианска ледникова ера и биха се унищожили, заключават откривателите. Резултатите дават мрачна картина на живота в космоса. Дори елементарният живот като микробите „ в действителност може да докара до личната си крах “, споделя водещият създател на проучването Борис Сотерей от Сорбоната.
В изследване, оповестено в списанието Nature Astronomy, Сотерей и неговият екип пишат, че са употребявали климатични и теренни модели, с цел да оценят обитаемостта на марсианската кора преди към 4 милиарда години, когато се счита, че Червената планета е била покрита с вода и доста по-гостоприемна в сравнение с е през днешния ден.
Те допускат, че микробите, които всмукват водород и отделят метан, може да са живели тогава тъкмо под повърхността. Това е повече от задоволително, с цел да ги защищити от радиация.
Всяко място без лед може да е приютило тези организми на Марс, споделя Сотери, тъкмо както са създали на ранната Земя. Въпреки това хипотетичният мокър топъл климат на ранния Марс би бил злепоставен от огромни количества водород, изсмукани от тънката, богата на въглероден диоксид атмосфера, добавя ученият.
Тъй като температурите падат до съвсем минус 200 градуса, всички организми на или покрай повърхността евентуално се заравят по-дълбоко в опит да оцелеят. Въпреки това микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има поради атмосферата, доминирана от азот, споделят откривателите.
Каве Пахлаван от института SETI прави свое лично проучване, което допуска, че Марс е мокър с топли океани. Атмосферата му е плътна и се състои основно от водород, който служи за хващане на топлината от парниковите газове. В последна сметка той стига до огромни височини и изчезва в космоса, заключава екипът.
Френското изследване преглежда климатичното влияние на вероятни микроби, когато атмосферата на Марс е била доминирана от въглероден диоксид, споделя Пахлаван, и затова не се отнася за по-ранни времена.
„ Въпреки това, тяхното изследване ясно демонстрира, че в случай че живот е участвал на Марс през този по-ранен интервал, „ тези микроорганизми биха имали огромно въздействие върху преобладаващия климат “, добави Пахлаван.
Но в случай че в действителност съществуваха, тези елементарни форми на живот биха трансформирали атмосферата толкоз надълбоко, че биха провокирали марсианска ледникова ера и биха се унищожили, заключават откривателите. Резултатите дават мрачна картина на живота в космоса. Дори елементарният живот като микробите „ в действителност може да докара до личната си крах “, споделя водещият създател на проучването Борис Сотерей от Сорбоната.
В изследване, оповестено в списанието Nature Astronomy, Сотерей и неговият екип пишат, че са употребявали климатични и теренни модели, с цел да оценят обитаемостта на марсианската кора преди към 4 милиарда години, когато се счита, че Червената планета е била покрита с вода и доста по-гостоприемна в сравнение с е през днешния ден.
Те допускат, че микробите, които всмукват водород и отделят метан, може да са живели тогава тъкмо под повърхността. Това е повече от задоволително, с цел да ги защищити от радиация.
Всяко място без лед може да е приютило тези организми на Марс, споделя Сотери, тъкмо както са създали на ранната Земя. Въпреки това хипотетичният мокър топъл климат на ранния Марс би бил злепоставен от огромни количества водород, изсмукани от тънката, богата на въглероден диоксид атмосфера, добавя ученият.
Тъй като температурите падат до съвсем минус 200 градуса, всички организми на или покрай повърхността евентуално се заравят по-дълбоко в опит да оцелеят. Въпреки това микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има поради атмосферата, доминирана от азот, споделят откривателите.
Каве Пахлаван от института SETI прави свое лично проучване, което допуска, че Марс е мокър с топли океани. Атмосферата му е плътна и се състои основно от водород, който служи за хващане на топлината от парниковите газове. В последна сметка той стига до огромни височини и изчезва в космоса, заключава екипът.
Френското изследване преглежда климатичното влияние на вероятни микроби, когато атмосферата на Марс е била доминирана от въглероден диоксид, споделя Пахлаван, и затова не се отнася за по-ранни времена.
„ Въпреки това, тяхното изследване ясно демонстрира, че в случай че живот е участвал на Марс през този по-ранен интервал, „ тези микроорганизми биха имали огромно въздействие върху преобладаващия климат “, добави Пахлаван.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ