В последните години на своя живот Антон Шоурек обитава малка

В последните години на своя живот Антон Шоурек населява дребна едноетажна остаряла софийска къща на ул. „ Шипка “ в София, купена през 1893 година Пред нея има градина с бреза, чемшири, розови шубраци, персонално облагородени от него. Той обича да се грижи за това свое малко райско местенце.

Стаята му гледа към задния двор и е непретенциозно обзаведена – легло, дрешник, библиотека, писалище, кантонерка с наклонена повърхност за писане. Сред движимостите му е и ъглов долап, който съдържа всякакви материали за разработване на геометрични модели и азбучен азбучник на библиотеката му, в обособени класьори за всяка писмен знак, подвързани от самия него. Крайната част на библиотеката има малка врата, която е пирографирана от Шоурек. Същата е направил и на закачалката в коридора. Освен от математика Шоурек се интересува от всякаква ръчна работа, пирография, оптика и акварелна живопис.

В тази своя стая той прекарва огромна част от деня си, където написа и чертае. На главата си поставя черна шапчица, бродирана от щерка му. На гърба си носи кафяв, цветен халат платен по време на конгреса по математика в Кеймбридж. Страда от астма и постоянно при мъгливо време диша тежко. През зимата навлича балтон, подплатен с кожи от диви котки. Също калпак от черен астраган. По бит се движи с бастун, само че рядко се подпира на него. Повече го държи в ръцете, вкопчени една в друга на гърба.

Работи съвсем непрекъснато над проективната геометрия и бърза да я отпечата, само че това става едвам след гибелта му. Щом чуе звук става, с цел да се причисли към глъчката или, с цел да смъмри някого, който му пречи на работата.

На нощната си масичка е оставил картон и заострен молив. Често през нощта записва математическите си хрумвания или решения. В този кабинет позволява единствено най-близките си другари, сътрудници и студенти. Към него постоянно се обръщат за съвет близки, познати и непознати, изключително, когато ще пътуват в чужбина. Той ги осведомява за забележителности и даже им прави стратегия. Знае даже написания на влаковете, дава писма до негови познати, които да насочат пасажера. Той самият обича да пътува дружно с внука си. Настоява всичко да е авансово квалифицирано и в точния момент да са на гарата. След идването в България посещава на няколко пъти родните си места. Пътува из Европа, прекарва по-дълго в Италия и Швейцария. Информиран е за забележителностите на доста страни, даже на тези, които не е посещавал. Говори добре български език, бърка единствено в ударенията, някои нашенци се усмихват на това.

Поддържа необятна преписка. Изключително почита приятелите си проф. Струдничка в Прага и Джано Лория в Генуа. В България има необятен кръг от познати, обича да поддържа връзка с хората от махалата и сътрудници от университета – Шишманов, Милетич, Златарски, Ив. Георгов. Сред приятелите му са и всички към кръга „ Мисъл “. Често се отбива и в дома на Екатерина Каравелова, брачната половинка на Петко Каравелов.
Най-близкият човек до сърцето му е различен чех - художникът Иван Мърквичка. Той е кум на три генерации Шоурек – на математика и брачната половинка му, на неговата щерка и на внука му.

В късна възраст му харесва да взема внука си със себе си в Математическия институт близо до улица „ Сан Стефано “. Той е кръстен на него Антон (Червенаков). Шоурек следи уроците на своя правоприемник, изключително по математика. „ Учители ни бяха неговите възпитаници Благой Иванов, Тодор Тодоров и Венцислав Иванов. Като му показвах какво и по какъв начин учехме, той постоянно показваше още други способи за доказване на някои теореми (без да подлага на критика обучението) и ме запознаваше с области, които учебното заведение нямаше да засегне. За всичко имаше изумително елементарен и безапелационен метод на показване и обяснение; което се поддаваше, обясняваше го с модел. Изработвахме го дружно с общи старания от най-прости материали: рисувателна хартия, картон, конци, топлийки, станиол. Начинът, по който изхождаше от обещано състояние и преминаваше към извеждане и решение на уравнения, ми стана пример в мисленето “, спомня си неговия внук.

През 1925 година у нас идват сложни дни. Достъпът до обичания му институт е неразрешен. В него се настанява ексклузивен съд, който съди упрекнатите в осъществяването на атентата в катедралата „ Св. Неделя “. Шоурек се възмущава и стачкува на висок глас. Така, съгласно него, се осквернявал един теоретичен институт на университета. „ Дойде време за изпитната сесия. Настинал, с начална бронхопневмония не можеше да излиза и да организира изпити в института. Затова предложения студентите у дома. Посрещнах ги на вратата. Изпитът доста го умори, само че беше удовлетворен. Гордееше се с възпитаниците си, с огромния прогрес на българските математици, с блестящо открояващи се гении сред тях. След това легна и не стана повече “, споделя неговия внук.

Той оставя незаличими следи в историята на нашия университет и на Физико-математическия факултет. От него стартира традицията на геометричните четения, присъщи за чешката школа. Издава учебник по дескриптивна геометрия, който е от значимо значение за висшето ни обучение. „ Аз имах щастието да бъда възпитаник на Шоурек, въпреки и за малко време. Като студент по математика от първи курс през зимния учебен срок на 1925/26 година слушах при него лекции по дескриптивна геометрия. Той говореше безшумно и напевно, излагаше ясно и образно обикновените начални неща от предмета, рисуваше красиви чертежи върху черната дъска. Обичаше да се майтапи леко с аудиторията, изключително със студентките, когато забележеше, че по чиновете липсват тетрадки и чертожни принадлежности, даже моливи “, спомня си неговия възпитаник Боян Петканчин.

Друг негов ученик Петко Иванов, написа: „ В 8 часа сутринта на един октомврийски ден през 1921 година леко се отвори вратата сред стаята на преподавателите и аудиторията. Проф. Антон Шоурек в мрачен костюм влезе в аудиторията. В лявата си ръка държеше чертожни принадлежности и откакто направи няколко крачки, поздрави студентите с „ положително утро “, а със свободната си дясна ръка даде знак за сядане.

В аудиторията царува гробна тишина, леко нарушавана от шумоленето при записване. В лекцията си сред другите въпроси проф. Шоурек се спря на въпроса за предмета и дилемите на дескриптивната геометрия. След като изложи научното мнение, обърна се полуналяво с лице към черната дъска и с тил към студентите приключи: „ И най-сетне, дескриптивната геометрия е просвета, която не е за дами “. В аудиторията се чу лек смях, а той професорът, продължава със същия звук: „ Така законодателят на българския закон за националната култура е дефинирал дескриптивната геометрия, тъй като в девическите гимназии не се планува проучването на този предмет “. Целта е реализирана – прогресивният демократ професор Шоурек леко, само че остро осмива реакционното мнение на българския законодател за мястото на дамата в живота – тя е човек второ качество. Тази картина няма да се не помни от присъстващите “.

Антон В. Шоурек е роден на 3 юни 1857 година в гр. Писек. Баща му е преподавател във военното учебно заведение, а след това е служител в съдебно-политическото поделение в гр. Мировац, където Шоурек е получил главното си обучение. По-късно през 1868 година татко му го настанил в Писек и синът му приключил трето поделение с отличие. Там е следвал и приключил седмокласното действително учебно заведение. Записва се студент в общия отдел на Виенската политехника, където желал да се приготви за преподавател по математика и дескриптивна геометрия в междинните учебни заведения. Заради отличния му триумф, Министерството на националното просвещение му усилва стипендията и му отпуска премия. През 1878-1880 следва като постоянен студент в Пражката политехника и университет. Тогава придобива правото на постоянен учител в междинните учебни заведения.

В Писек, родният град на Шоурек, е имало земеделско учебно заведение, в които са учили българи. Сред тях е и Васил Атанасов, с който Шоурек се сприятелява. В Прага съществувало сдружение „ Българска седянка “, в което членували и чехи, един от тях е Мърквичка. Шоурек също посещава срещите им. Интересът към ориста на България бил огромен и когато избухва Руско-турската война през 1877 година, в Чехия живо се следяли събитията.

Годината, в която приключва съвсем съответствува с Освобождението на България, която се нуждае от учители във всички научни области. Наложило се да се потърсят от чужбина. Контакти сред България и Чехия имало още преди Освобождението и нашата власт поканила чехски учители, сред които е и Шоурек. С него идват художниците Вешин и Мърквичка, археологът Шкорпил, както и други чехи и стават учители в Пловдив, Сливен и други градове на България.

Шоурек е предложен от професорите си доктор Студничка и Панек. Сред българите, които упорстват той да пристигна у нас като преподавател е някогашният учител по математика Иван Салабашев, основен секретар при дирекцията на националното просвещение на Източна Румелия. Шоурек е извикан телеграфически за първокачествен преподавател по математика и дескриптивна геометрия в Сливенската действителна гимназия. В този български град прекарва единствено една година. Първият му урок е отдаден на простите дроби. Учениците му се почувствали като в друго учебно заведение. Шоурек надълбоко осъзнавал своята задача, само че с изключение на за математиката се грижел и за възпитанието на децата. Държал на реда, чистотата, правел забележки за обичайно поведение, давал препоръки за здравето им. Бил доста придирчив за естетиката в аритметиката и геометрията. Често остроумничел, което предизвиквало смях измежду децата. Чехът пазел светли мемоари от този град. После отива преподавател в Пловдивската гимназия. Тук прави литографични уроци, написа и превежда учебници, оказва помощ за уреждането на гимназиална и градска библиотека. Основава геометрична колекция. В града на тепетата остава девет години. От Пловдив е изместен в Първа софийска мъжка гимназия, където е преподавател единствено един месец.

На 1 октомври 1890 година е назначен за ексклузивен професор в софийското Висше учебно заведение, а три години по-късно става постоянен професор по геометрия. Той прекъсва професорската си работа по здравословни аргументи, само че след това се завръща и работи до края на живота си. Работи откровено и от сърце за развиването на математиката у нас, с цел да може да догоним европейската просвета. Усилия поставя върху серия от публикации и учебници, които са отдадени на всички раздели на обикновената математика. Бил е декан на Физико-математическия факултет. Заемал е председателското място на Физикоматематическото сдружение в София и е бил редактор на списанието му през 1906-1910 година

Като професор в университета не стопира да се грижи и за междинните учебни заведения – превежда учебници по геометрия и алгебра. Поради това, че в университета е нямало експерти по математика, той чете лекции по разнообразни математически дисциплини. В списанието на Физико-математическото сдружение написа редица публикации свързани с педагогическата страна на математическото образование в междинните учебни заведения. Печата и лекции по дескриптивна и проективна геометрия. Изпитва мощна обич към геометричните модели и владее изкуството да ги прави независимо. Често дава отговор за провеждането на зрелостни изпити.

През 1888 година Министерство на националното просвещение го назначава, с цел да предложи книги за националните библиотеки в София и Пловдив. Занимавал се с приложните отдели на дескриптивната геометрия – картониране, резбарство, столарство. Затова го изпращат с 24 възпитаници от девети клас, изявени по ръчна работа в Швейцария. През 1894 година урежда в София галерия от ръчните работи на български учители. Преподавал е градивна вероятност 15 години в рисувалното учебно заведение. Преподава още дескриптивна геометрия във Военното учебно заведение. За курсантите там написва учебник по „ Начертателна геометрия “. От щемпел излизат неговите книги „ Уроци по ръчна работа “, „ Образци за подготвителни извършения по ръчна работа за първото поделение по метода на Фрьобел “ и други

Шоурек обичал хубостта и реда и полагал грижи за краснописа на своите възпитаници. Написва две управления по този въпрос.
На третия интернационален конгрес по математика в Хайделберг през 1904 година, извършен в Кембридж (1912 г.) е представител на Софийски университет и на Министерството на националното просвещение. В Хайделберг чете отчет на тематика „ За преподаването на математика в България “. Той съдържа скъпи исторически бележки за математическата литература у нас преди Освобождението и директно след него. Този отчет е преведен на британски език от проф. Морли и е отпечатан в американското списание American Journal of Mathematics. Докладът е част от построяването на модерното математическо обучение в България. Известният италиански професор Гино Лориа употребява този доклад и написа за историческото развиване на дескриптивната геометрия у нас.

Проф. Шоурек не дочаква отпечатването на своя труд „ Основи на проективната геометрия “. Отива си от света и е заровен на 22 февруари 1926 година на държавни разходи. Той оставя душата си в България и я трансформира във втора татковина.

Заслугите на Шоурек за българската просвета и обучение са неоспорими. Книгите и учебниците, литографираните лекции, лекциите в университета, уроците му във военното и рисувалното учебно заведение, работите по резбарство, изработването на геометрични модели са единствено част от огромния му 40 годишен труд за България. До последно той същински обича нашата страна. Оставя след себе си сума за фонд при университета за поощряване на студенти по дескриптивна и проективна геометрия.