Ако четете това писмо в неделната вечер, значи аз вече

Ако четете това писмо в неделната вечер, значи аз към този момент съм пристигнало при вас!  И в този момент ще стартира да мрънкам,  тъй като има защо! Тежко ми е, нали разбирате … Аз съм на доста години –   самото аз не помня на какъв брой. Вероятно постоянно съм съществувало.

Затова натрупах доста наблюдения на човечеството. Никога не сте се  опитвали да се поставите на моето място? Напразно! Много потребно и информативно. Нали всички споделят: „, благополучие … “

Те бързат, търсят, мечтаят си за мен. А аз, апропо, не се укривам на никое място! И не тичам! Винаги съм наоколо и просто очаквам да бъда видяно. Но по какъв начин ще ме виждат, в случай че множеството хора не могат да си показват по какъв начин наподобявам?!

Това е смешно: те търсят –  без да знаят какво!

Повечето от  тях не ме виждат, тъй като всички си ме показват по собствен метод. За някой  аз съм торта със сметана, за някой – другарство с природата, за други – международна популярност, а за някой – благополучие, когато е в  неволя.

За страдание, има и такива! Между другото, аз нямам съответно местопребиваване, обикалям по целия свят, диря кей. Бих желало да се заселя при някой,  блъскам наред по всички порти, но  не постоянно ме пускат. Да, но нещастието всички незабавно по някакъв метод постоянно го разпознават, а мен – по някаква причина – не!

Знам, че доста хора ме търсят, от време на време те просто се блъскат в мен, само че нормално минават около мен без да виждат. Или не ме разпознават? Или може би просто ме търсят, не където  би трябвало. Например, мнозина търсят благополучие в брака. Или в Работата си. Или в Децата. Да, несъмнено, аз също участвам в тия неща! Но по-късно в случай че ви отнемат  Брака, Работата или Децата, аз ще изчезна с тях и ще бъдете нещастни? Това не е вярно! Щастието е естественото положение на човек, в случай че желаете да знаете.

А мнозина седят, търсейки в предишното: „ Ето, виж, имах щастливи времена! “. А в случай че си спомнят по какъв начин са се държали тогава – ще се окаже, че и това не е правилно! Те бяха недоволни от нещо в тези щастливи времена, от самото начало им липсваше нещо с цел да са щастливи.

Едва с годините осъзнаха, че това  съм било аз! Но … прекомерно късно. Е, седят си и се отдават на мемоари. А  други все си мечтаят за това, което им липсва за благополучие – апартамент, кола, милион $, идеалната любов… Затова ще ви кажа: на човек постоянно нещо му липсва!

Дайте му незабавно всичко, което  желае, той ще бъде щастлив  една или две седмици, след което  ще свикне и още веднъж ще стартира да желае нещо, с цел да му е  още пО по този начин.. Ох, мъчно ми е с вас, хора! Колко  нелепости сте сътворили към мен!

„ Щастието – това е да си необходим на хората. “ Изглежда красиво казано, само че в него има неточност. Нужен на хората: А  на себе си? Така и ще се раздадете зрънце по зрънце, само че няма да познаете щастието. Добре е да се грижим за другите, само че човек не би трябвало да не помни за себе си! Когато у вас си имате благополучие, светлината на щастието се популяризира към вас! Това какъв брой могат да ми дадат?

Или ето: „ Моето благополучие е в децата. “ Децата са пораснали, фамилии са си основали, гнезда са свили, а майката току припка при  тях, пречи, постанова и се наскърбява, че  е изтласкана на назад във времето. Защо? Защото с децата и аз си потеглих, тя ме настини  в тях. И по какъв начин се усеща в този момент, без щастието си? Затова ви споделям – личното ви благополучие не би трябвало да зависи от никой!

А те ми споделят: „ Нямаше да има благополучие, само че нещастието оказа помощ “. Какви сте вие, хора? Защо би трябвало да се удряте с тухли по глава, с цел да се замислите, че е имало благополучие, само че не сте го забелязали? Да, не се обиждайте, че мрънкам, първоначално още ви предизвестих, какво ме наранява:

По-добре да ме слушате мен, вашето Щастие, да видите какво е потребно и да го вземете под внимание. Ако единствено знаехте какъв брой постоянно заставам над главата ви на леглото, когато човек към този момент си потегля, и сълзите текат! Само тогава разбирате, че е било то,  щастието, само че не сте го забелязали!

Човек се изкачва нагоре по планината, до самия връх, изкачва се, пръстите му са засегнати до кръв. И защо? Да стои на върха и да се усеща благополучен! Щастлив миг! Полет на душата!

Но след това той ще би трябвало да продължи по-нататък. Да слезе долу, с цел да се изкачи още веднъж. Вечното гонене на щастието … И не ви е известно на  вас хората, че до момента в който се изкачвате някъде, аз съм зад тила ви, в раницата. Или в джоба. Или съм до вас, шепнейки: „ Спри, приятелю! Огледай се! Аз съм тук, твоето благополучие! „.

Но  доста малко хора ме  чуват. Ще ви кажа основната си загадка: аз съм обвързвано с  времето. Аз не съм в предишното – това е просто една щастлива картинка. И в бъдещето не съм – това са единствено сладки фантазии. Аз Винаги съм в Настоящето!

„ Има Само  момент, дръжте го “!  Точно това се отнася и  за мен! Всеки ваш момент е благополучие. Разбира се, в случай че в този момент не сте се отнесли в  предишното или в бъдещето.

За предишното нормално съжаляват, за бъдещето се  тревожат. А там,  където има съжаления или терзания, аз не пребивавам – ние сме несъвместими, няма какво да направя! Ще ви кажа нещо! Ако четете моето писмо в този момент, тогава имате очи и те виждат. Не е ли това благополучие?

Ако сте незрящи, само че някой ви чете на глас – да, имате другар! Какво благополучие!

Дишате, ходите, обичате, гледате, усещате и помирисвате – да, всичко това е благополучие! Жълтите листа полетяха – хубост, благополучие! Сняг пада на земята – благополучие!

Ручеите потекоха, тревата пониква –  белким не е благополучие? Но ви споделям в този момент едно нещо: хора, не се вкопчвайте в мен!

Не ме хващайте за крилете! Аз съм летящо, мимолетно съм! Ако ме лишите от полетите ми, аз ще стана за вас спомен.

По-добре помнете: „ Щастливият човек не си гледа часовника! “ А за какво? Да, тъй като за него всеки миг е благополучие, защо да си гледа часовника? Той няма нито минало, нито бъдеще, а единствено момент!

Затова ви приканвам, хора: Пуснете ме, уморих се да  се бродя по света без заслон. Нека да живеем по закона: „ Човекът самичък е  стопанин на личното си благополучие! “. Аз   бленувам за това, да дойда при някого и да бъда до него до края на живота.

Просто за момент спрете безкрайното си придвижване, огледайте се и незабавно ще ме видите. А в случай че желаете, разкажете  за мен за вашите другари, тези, които са ви скъпи,  изключително скъпи. Нека и те да чуят обезверения ми зов! И ще свършите едно положително дело и те … най-накрая ще ме виждат.

И Бъдете Щастливи:)

Този свят е основан от вашия разсъдък, и от вашия разсъдък е стеснен

Когато човек с три висши образования не може да си откри работа, когато  зорко следената  жена внезапно  отива при любовника си, когато кучето спре да върти опашка пред вас и…

На този свят има два типа хора …

В Палестина има две морета. В едното море – кристално чиста вода и доста риба. Бреговете му са украсени с богата зеленина. Дърветата простират своите клони над него и протягат…

Намесвайки се с неизискван съвет в живота на човек, получавате неговата карма! А би трябвало ли???

 Когато се намесвате с неизискван съвет или с някаква непоискана  “добрина ” в живота на някой човек, ще  получите тъкмо следното: 1. Частично ще поемете върху себе си неговата карма, уроците,…