Защо ушите на слоновете са толкова големи?
Африканският слон, Loxodonta africana, е най-големият сухоземен бозайник в света и има най-големите уши измежду актуалните слонове – толкоз огромни, че съставляват 20% от общата повърхнина на животното.
Движещата мощ зад този голям размер е температурата. Обикновено за един ден те изминават към 25 км, само че в случай че в действителност желаят, могат да изминат и 190 км. Цялото това скитничество ги сблъсква с разнородни местообитания – от савани и пасища до гори, само че най-горещи са пустинните и сухите региони. Оптималната телесна температура на слона е 36 °C, само че по пътя си могат да срещнат доста по-високи градуси.
Големите уши са единствено един от методите, по които тези животни са еволюирали, с цел да се охлаждат. Те са снабдени с доста кръвоносни съдове, а кожата им е по-тънка, което улеснява изхвърлянето на непотребната топлината – изключително предвид на размера на ушите. Изчислено е, че през тях могат да циркулират към 12 литра кръв в минута, което е много добър капацитет за изстудяване.
Това приложение може да стане по-ярко като съпоставим гигантските чаршафи на главите на слоновете с очарователните дребни ушлета на полярните мечки.
Африканският слон обаче не е преди всичко по величина на ушите, когато ги преглеждаме спрямо размера на тялото. Тази купа принадлежи на малко животинче, наречено дългоуха джербоа, Euchoreutes naso.
Тези очарователни пустинни създания имат уши, които са с 1/3 по-дълги от главата им (което е все едно човек да има две винилови плочи). Те са родом от пустините на Южна Монголия и Северозападен Китай и също се нуждаят от гигантските си уши, с цел да поддържат телесната си температура.
Дългоухите джербои също са се приспособили към пустинния си дом, като са развили и дълги, сходни на кенгуру крайници. Ако ви е мъчно да си визиите по какъв начин може да наподобява такова нещо, положителната вест е, че Лондонското зоологическо сдружение снима първите в историята фрагменти на тези животни по време на експедиция през 2007 година
