Учени оспорват връзката между формата на черепа и способностите на кучетата
Изследване на американски учени от университета " Чапман " в Калифорния слага под подозрение публикуваното разбиране, че формата на черепа дефинира характерните качества на кучетата, поради които са развъждани. Резултатите, оповестени в влиятелното научно списание, разкриват нови обстоятелства за морфологията и държанието на кучетата .
Връзката сред породите и дилемите им
Кучетата са правилни спътници на индивида от хилядолетия и са употребявани за лов, защита, разкриване на миризми и като компаньони . С течение на времето селективното отглеждане е довело до основаването на породи с избрани качества. Въпреки това, новото проучване слага под въпрос дали морфологията на черепа в действителност въздейства върху тези характерности.
Как е извършено проучването?
Учените са анализирали 117 черепа от 40 породи домашни кучета и 18 подвида диви кучета , употребявайки 3D реорганизация . Основната цел била да се откри дали породите, развъждани за избрани задания, имат характерни черепни акомодации.
Основни открития
- Въпреки голямото многообразие във формата на черепите, няма ясни доказателства , че породите, отглеждани за характерни задания (като мощна захапка или разкриване на миризми), имат значими морфологични акомодации.
- Силата на захапката на породи, считани за " рискови " като питбулите , не се разграничава доста от тази на други кучета със подобен размер.
- Според водещия създател на проучването, доктор Никълъс Хебдън , морфологията на черепа при множеството породи се припокрива доста , което опровергава предходни теории.
- Единствено брахицефалните породи (като булдозите ) имат отчетлива разлика – по-къси муцуни , които обаче са резултат най-вече от естетически желания , а не от функционални потребности.
Диви vs. домашни кучета
Изследването удостоверява, че дивите кучета имат по-специализирани черепи, приспособени към естествената им среда . От друга страна, при домашните кучета основна роля за осъществяването на задания играят поведенческите особености и самостоятелното образование , а не самата конструкция на черепа.
Какво значи това за бъдещето?
Резултатите от проучването могат да трансформират метода към селекцията на кучета за служебни цели . Вместо да се натъртва на външните характерности, би трябвало да се подчертава върху държанието, интелигентността и образованието на кучето.
Допълнителни изследвания също демонстрират, че, в сравнение с се смяташе до момента.
