Заради афера: Пропилях 20 години от живота си и загубих мъжа си, децата си и работата си
Аферата е деяние, което може да ни донесе мимолетна наслада, тръпка и даже, съгласно мнозина, да повлияе позитивно на брака, само че въпреки това може и да се окаже най-голямата неточност в живота ни. Както се е случило с основната героиня в днешната ни история:
" В началото всичко беше просто секс. Срещнах мъж, който беше толкоз самонадеян и съдбоносен, не можех да му устоя. Страстта ни беше толкоз мощна, че с времето се отхвърлих от всичко, с цел да бъда с него. В името на невероятния ни секс. Много пъти пробвах да избягам, да не поддържам връзка с него, да го не помни, само че по този начин и не съумях да си потегли един път вечно.
Той е съвсем 20 години по-възрастен от мен, запознахме се когато постъпих на първата си работа, а той ми беше началник. Тогава бях единствено на 22 и необвързана, само че бях мощно привлечена от него и макар че той беше женен, започнахме връзка или по-точно спекулация. Споделяше ми, че връзките със брачната половинка му не вървят безпрепятствено, само че аз одобрявах протичащото се сред нас като занимания и в никакъв случай не съм имала съществени планове към него.
В тези години бях изцяло устремена да изградя бъдещето си и да се развъртвам в кариерата и даже не допусках, че аферата ни ще продължи цели 20 години.
С течение на времето връзката ни се задълбочи, в мен се зародиха усеща към него. Никога не ми е обещавал, че ще напусне брачната половинка си, поради мен, само че някак надълбоко в душата си като че ли се надявах и чаках това да се случи. Усещах, че мога да го накарам да ме обикне и да постави завършек на брака си.
През годините се привързвах от ден на ден към него и в един миг осъзнах, че даже мисълта да го изгубя ме ужасява.
Днес, 20 години по-късно, разбирам че съм му дала целия си живот и съм пожертвала личното си бъдеще и развиване в името на нашата пристрастеност. Отказвах доста положителни оферти за работа и отклонявах всевъзможни благоприятни условия за професионално развиване, единствено с цел да бъда покрай него и да не напущам. Не си разреших да срещна различен мъж, да сключа брак и да имам деца.
Сега се потресвам, че поради напразни очаквания е прекомерно късно да поема надзор над живота си и да основа семейство ", Л.
Съветът на експерт:
На 42 години животът ти не е завършил. Първата, доста значима, крачка е, че си осъзнала, че връзките ти с този мъж нямат никакво бъдеще. Да, лишило ти е 20 години, с цел да стигнеш до тази истина, само че приеми това като ново начало, а не като край.
Предстои да извлечеш още доста поучения и уроци от тази връзка. Ще схванеш какво искаш и очакваш от живота, няма нищо по-хубаво от това. Сега е най-хубавият миг да започнеш живота, който искаш да живееш и следва да изпиташ голямо благополучие от това.
" В началото всичко беше просто секс. Срещнах мъж, който беше толкоз самонадеян и съдбоносен, не можех да му устоя. Страстта ни беше толкоз мощна, че с времето се отхвърлих от всичко, с цел да бъда с него. В името на невероятния ни секс. Много пъти пробвах да избягам, да не поддържам връзка с него, да го не помни, само че по този начин и не съумях да си потегли един път вечно.
Той е съвсем 20 години по-възрастен от мен, запознахме се когато постъпих на първата си работа, а той ми беше началник. Тогава бях единствено на 22 и необвързана, само че бях мощно привлечена от него и макар че той беше женен, започнахме връзка или по-точно спекулация. Споделяше ми, че връзките със брачната половинка му не вървят безпрепятствено, само че аз одобрявах протичащото се сред нас като занимания и в никакъв случай не съм имала съществени планове към него.
В тези години бях изцяло устремена да изградя бъдещето си и да се развъртвам в кариерата и даже не допусках, че аферата ни ще продължи цели 20 години.
С течение на времето връзката ни се задълбочи, в мен се зародиха усеща към него. Никога не ми е обещавал, че ще напусне брачната половинка си, поради мен, само че някак надълбоко в душата си като че ли се надявах и чаках това да се случи. Усещах, че мога да го накарам да ме обикне и да постави завършек на брака си.
През годините се привързвах от ден на ден към него и в един миг осъзнах, че даже мисълта да го изгубя ме ужасява.
Днес, 20 години по-късно, разбирам че съм му дала целия си живот и съм пожертвала личното си бъдеще и развиване в името на нашата пристрастеност. Отказвах доста положителни оферти за работа и отклонявах всевъзможни благоприятни условия за професионално развиване, единствено с цел да бъда покрай него и да не напущам. Не си разреших да срещна различен мъж, да сключа брак и да имам деца.
Сега се потресвам, че поради напразни очаквания е прекомерно късно да поема надзор над живота си и да основа семейство ", Л.
Съветът на експерт:
На 42 години животът ти не е завършил. Първата, доста значима, крачка е, че си осъзнала, че връзките ти с този мъж нямат никакво бъдеще. Да, лишило ти е 20 години, с цел да стигнеш до тази истина, само че приеми това като ново начало, а не като край.
Предстои да извлечеш още доста поучения и уроци от тази връзка. Ще схванеш какво искаш и очакваш от живота, няма нищо по-хубаво от това. Сега е най-хубавият миг да започнеш живота, който искаш да живееш и следва да изпиташ голямо благополучие от това.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ