Адвокат, подслушван покрай клиент, осъди държавата в Страсбург
Адвокат Васил Василев осъди България в Европейския съд по правата на индивида, поради подслушан диалог с негов клиент, който освен че не е погубен, само че и става част от доказателствата по наказателно дело, разкри lex.bg.
Съдът в Страсбург му присъди обезщетение от 3000 евро и още толкоз за разходи и призна, че е било нарушено правото на Василев на ценене на персоналния живот и правото на обективен развой.
Василев представляваше някогашния министър на защитата Николай Цонев по делото, което беше несъмнено от Върховен касационен съд като „ емблематичен образец за провокация към рушвет “, инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров. Не единствено Цонев, само че и подсъдимите с него арбитър Петър Сантиров и Тенчо Попов бяха оправдани и осъдиха страната поради вредите, които им е предизвикало наказателното произвеждане. То се прочу и с ареста на Николай Цонев, който беше показан обществено, а до момента в който го извършваше тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го назова „ безспорен нарушител “ и го сложи на колене.
Именно запис на диалога сред Цонев и Васил Василев стана причина Европейски съд по правата на човека през днешния ден да осъди България.
Записът е от 21 март 2010 година, изработен е дни преди ареста на Цонев. От него ясно се схваща, че някогашният боен министър беседва със бранителя си. Двамата разискват по кое време ще се срещнат, с цел да се явят във военната прокуратура за предявяване на материалите по друго досъдебно произвеждане против Цонев.
Законът за адвокатурата е безапелационен: „ Разговорите сред юрист и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се употребяват като доказателствени средства и подлежат на неотложно заличаване “. Записът на Цонев и юрист Василев обаче освен не е погубен, а по него са направени материални доказателствени средства, които са приложени по делото против Цонев, Сантиров и Попов за рушвет.
Затова юрист Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от отговорните длъжностни лица за закононарушение по работа и потребление на СРС-та отвън плануваните в закона цели. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратурата отхвърля да образуват наказателно произвеждане с претекст, че все още на записите не е ставало ясно с кого беседва Николай Цонев, а диалогът не съдържал доверителна информация сред юрист и клиент.
След това юрист Василев заведе дело за вреди против прокуратурата и профилираната дирекция „ Оперативно-технически интервенции “ (СДОТО). Какво е станало с него не е известно, защото решенията са класифицирани и не бяха обществено огласени.
Пред съда в Страсбург Василев се оплаква, че в българското законодателство не е имало задоволително ясни правила за заличаване на инцидентно прихваната връзка сред юрист и клиент. Освен това акцентира, че делото му против прокуратурата и СДОТО е било класифицирано, а по този начин обществеността е била изключена от него и постановените решения не са станали нейно притежание.
Съдът в Страсбург му присъди обезщетение от 3000 евро и още толкоз за разходи и призна, че е било нарушено правото на Василев на ценене на персоналния живот и правото на обективен развой.
Василев представляваше някогашния министър на защитата Николай Цонев по делото, което беше несъмнено от Върховен касационен съд като „ емблематичен образец за провокация към рушвет “, инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров. Не единствено Цонев, само че и подсъдимите с него арбитър Петър Сантиров и Тенчо Попов бяха оправдани и осъдиха страната поради вредите, които им е предизвикало наказателното произвеждане. То се прочу и с ареста на Николай Цонев, който беше показан обществено, а до момента в който го извършваше тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го назова „ безспорен нарушител “ и го сложи на колене.
Именно запис на диалога сред Цонев и Васил Василев стана причина Европейски съд по правата на човека през днешния ден да осъди България.
Записът е от 21 март 2010 година, изработен е дни преди ареста на Цонев. От него ясно се схваща, че някогашният боен министър беседва със бранителя си. Двамата разискват по кое време ще се срещнат, с цел да се явят във военната прокуратура за предявяване на материалите по друго досъдебно произвеждане против Цонев.
Законът за адвокатурата е безапелационен: „ Разговорите сред юрист и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се употребяват като доказателствени средства и подлежат на неотложно заличаване “. Записът на Цонев и юрист Василев обаче освен не е погубен, а по него са направени материални доказателствени средства, които са приложени по делото против Цонев, Сантиров и Попов за рушвет.
Затова юрист Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от отговорните длъжностни лица за закононарушение по работа и потребление на СРС-та отвън плануваните в закона цели. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратурата отхвърля да образуват наказателно произвеждане с претекст, че все още на записите не е ставало ясно с кого беседва Николай Цонев, а диалогът не съдържал доверителна информация сред юрист и клиент.
След това юрист Василев заведе дело за вреди против прокуратурата и профилираната дирекция „ Оперативно-технически интервенции “ (СДОТО). Какво е станало с него не е известно, защото решенията са класифицирани и не бяха обществено огласени.
Пред съда в Страсбург Василев се оплаква, че в българското законодателство не е имало задоволително ясни правила за заличаване на инцидентно прихваната връзка сред юрист и клиент. Освен това акцентира, че делото му против прокуратурата и СДОТО е било класифицирано, а по този начин обществеността е била изключена от него и постановените решения не са станали нейно притежание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ