(Adam and Eve, 1517, by Hans Holbein) Вредата от потиснатите

(Adam and Eve, 1517, by Hans Holbein)

Вредата от потиснатите страсти

Повечето хора сдържат страстите си, което значи, че лимитират потока на сила през тялото и надлежно през сърцето си (вратата към душата и извора на любов). С други думи те задържат любовта! Пак ще кажа, че всичко е обич, а всичко, което не е обич, е изкривена обич. Всичко се свежда до любовта. Само когато показваме изцяло страстите си и не ги сдържаме, нашият живот, път и качества се изявяват. Ние обаче сдържаме страстите си, тъй като са мъчителни. Болката не е хубаво нещо! Въпреки че тя е част от живота, животът с болежка и сдържането на страстите провокират страдалчество и блокират сърцето. Ако болката не бъде освобождавана, сърцето остава в отбранителна позиция, свито и затворено. Онова, което би трябвало да е поток от сила, се трансформира в застояла вода. Контракциите, породени от минали неразрешени преживявания, лимитират потока на любовта през сърцето, през тялото и живота ни. Тези контракции идват от условия, вярвания и прекарвания, свързани с любовта, от връзките ни с другите хора и със себе си.

Много хора потискат страстите си, тъй като мислят, че по този начин няма да станат уязвими. Те считат, че в случай че не демонстрират по какъв начин се усещат, ще получат някаква компенсация. Това обаче не е по този начин. Подобна настройка е разрушителна. Сдържането на страстите лимитира силата и, още по-лошо, основава отрицателно влияние върху енергийното ни поле, върху връзките и прекарванията ни. Ако въвличате и други хора в този развой, не мислете, че ще стане по-лесно. Представете си, че стартирате нова връзка, работа или партньорство. Срещате някого и се отваряте за любовта му. Тогава сърцето може и да се отвори за известно време, само че след това остарелият модел се връща и вие отново се затваряте.

Ако се тревожите, че вашият обичан ще спре да ви обича или връзката ще се разпадне, вниманието и силата ви незабавно ще се върнат към възприятието на горест, което държите в себе си, към тежкия багаж, който ви възпира от това да останете отворени към хубостта на любовта, към насладата, удовлетвореността и щастието, за които мечтаете. Вече сте запечатали в съзнанието си по какъв начин да се справяте с страстите, които пораждат във връзката, само че нетрайно. С времето интимността сред хората нараства и в някакъв миг ще би трябвало да изтриете този модел, или връзката ви няма да оцелее. Осъзнайте по какъв начин се чувствате за миг. Искате ли да бъдете в такава връзка - заседнала в някаква прочувствена инспекция? Ако не, тогава за какво да стартирате по този метод! Само би трябвало да се върнете назад и да прекъснете заличаването. Важно е обаче да помните, че тежкият багаж е въпреки всичко част от вас на някакво равнище. Той е разследване от вашите лични решения, модели и карма. Това са си вашите модели, вашата отговорност, само че и вашата опция да се освободите и да се отворите за мъдростта на сърцето!

Какво въпреки всичко възпира хората да показват страстите си и да обичат същински? Това е програмираният в тях боязън. Може да е боязън, че другият човек ще ви отхвърли, че няма да отвърне на възприятията ви или че вие не сте задоволително положителни и ви липсва нещо, с цел да задържите вниманието му. Например, в случай че като дете сте правили нещо, което не се е харесвало на родителите ви (например писали сте по стените, откраднали сте близалка, удряли сте роднините си с пръчка по главите!) и те леко са „ отдръпнали “ любовта си, може да сте развили убеждението, че в случай че извършите нещо, което не се харесва на някого или той не го утвърждава, индивидът ще се отдръпне от вас.

С този програмиран боязън в мозъка си вие стартирате да се държите по този начин, че да угодите на близките и да получите любовта и утвърждението им. Подобни рани от предишното карат сърцето и страстите да се затварят. Ето какво нормално възпира хората да показват страстите си откровено, положение, познато още като прочувствена почтеност:

• Тревожите се по какъв начин останалите ще одобряват вашата лична „ истина “.

• Притеснявате се, че това ще провокира борба и спор.

• Страхувате се, че с молбата си ще предизвикате яд у другия човек.

• Мислите си, че няма да ви харесват или обичат.

• Тревожите се, че ще изглеждате неприятен в техните очи.

• Не вярвате, че би трябвало да се вслушвате в възприятията си.

Важно е да разберете, че когато потискате усеща си, вие се закотвяте в динамичността „ дай, с цел да получиш “, т.е. споделяте любовта и възприятията си единствено когато е обезпечено, че ще получите същото в подмяна. Това не е мъдростта на сърцето. Това е условна обич. Това е мисловна игра. Умът ви си играе с вас, позволявайки на несекващите, изпълнени със боязън мисли да заглушат молбите на сърцето за обич и свободно изложение на страсти, вдъхновение, възторг и наслада. Когато живеете от мъдростта на сърцето си, вие давате обич просто с цел да я споделите, т.е. поднасяте подарък без спомагателни условия. Или както се споделя: „ Любовта не обича поради причина “.

Веднъж работих с клиентка на име Катрин, която беше привикнала по този начин да сдържа страстите си, че това беше почнало да се отразява върху всеки аспект от живота й. Стойката й беше скована, в гласа й имаше напрежение. Тя говореше бързо и незабавно преминаваше в интелектуални размишления. Интуитивно усещах енергиен модел на отклонение на вниманието й от сърцето към мозъка. Това бе най-видно, до момента в който говореше. Усетих още напрежението в сърцето й и огромната горест, която я мъчеше от вътрешната страна. По време на сеансите ни тя сякаш съвсем доближаваше до освобождение, до куража и смелостта да споделя и в идващия миг сама се спираше! Започваше да бърбори в опит да избегне прекосяването оттатък границата й. И по този начин, всякога, когато тя се опитваше да избегне истината, своята персонална прочувствена истина, аз я връщах към това, което се случваше сега, към страстите й вътре в нея. Тялото й искаше да се освободи от дълбокото прочувствено напрежение и страдалчество, които се бяха натрупали в нея година след година. Тя продължаваше да го заобикаля, тъй като мислеше, че е прекомерно мъчително да се оправи с него. Истината обаче е, че решението да подценяваме болката е доста по-болезнено! Накрая с доста поддръжка и окуражаване Катрин се почувства в сигурност - толкоз, че да спре да сдържа страстите си. Когато най-сетне стартира да се освобождава от тях, цялото й тяло се разтрепери. Говорех й да не стопира да диша и просто да остави тялото си да изхвърли всичко. Точно когато споделих „ Възможно е да стане още малко по-интензивно “, тя стартира да освобождава сила на всички равнища. Тялото й като че ли правеше спазъм, а по бузите й започнаха да се стичат неконтролируемо сълзи. Минаха няколко дълги минути, до момента в който Катрин успее да изхвърли всичко, което беше сдържала в себе си години наред. Но щом един път го направи, смяната в нея беше явна. На лицето й буквално беше изписано, че се е освободила от години, изпълнени със стрес, тя даже изглеждаше по-млада.

Въпреки че този тип освобождение е много натоварен (помнете, че има и други способи да изразявате страстите си ежедневно!), резултатите са в действителност положителни. След няколко седмици сеанси Катрин показа, че изпитва възприятие на мир и независимост в тялото си - нещо, което не бе изпитвала с години. Преживяването й потвърди, че да сдържаш страстите си не е по никакъв начин потребно и не оказва помощ на никого. Отприщването на страстите може да ви се стори плашещо в началото, само че в случай че деянията неизменност в процеса, скоро ще изпитате лекост и наслада, които ще ви окуражат да продължите. Изразяването на страстите може да се трансформира даже в привързаност!

Често ние упрекваме други хора за болката и страха, свързани с нашите страстите. Казваме „ Той ме нарани “ или „ Тя не ме обича към този момент “, само че това, което в действителност се случва, е, че ние сами се усещаме засегнати. И тъй като не знаем по какъв начин да се оправим с болката, решаваме, че тя е разследване от това какво другите хора са създали или не са създали. Така бягаме от отговорност и изпускаме голяма опция. По този метод влизаме в ролята на жертви, което ни държи потопени в страха и болката. Времето може да ги излекува, само че в случай че не проследим от кое място идват отрицателните страсти и не ги освободим, значи не сме се излекували и не сме в положение да се излекуваме изцяло.

Избрано от: „ Мъдростта на сърцето “, Ръсел Фейнголд, изд. AMG-Publishing
Картина: Adam and Eve, 1517, by Hans Holbein; chinaoilpaintinggallery