Първото българско интервю с Chatbot GPT : ГЕРБ, ПП и ДБ могат да се обединят, имат обща основа
Абсолютната фикс идея по най-новия изкуствен интелект - ChatGPT, за който се твърди, че е по-умен, по-бърз и по-точен от всеки човешки мозък, стигна и до България. Пуснат публично през ноември 2022 година, чатботът на щатската лаборатория с нестопанска цел OpenAI, основан взаимно с гения и мултимилиардер Илон Мъск, се радва на величествен триумф от седмици.Сървърите му едвам съумяват да смогнат на безбройните питания - от 5-годишни до 105-годишни по всевъзможни тематики. Lupa.bg също реши да се допита до него (след 3 денонощия битка за достъп) за най-наболелите тематики у нас и по света и в опит да добие визия какво изкуственият разсъдък знае за България, родната политика и стопанска система.
ChatGPT е апетитен за извънредно способен инструмент и водещ състезател в региона на компютърния разсъдък с нов - не толкоз вцепенен откъм лексика език. Световни медии го описаха като превъзходен събеседник, даващ отговори като същински човек. Дали е по този начин обаче, преценете сами от първото интервю* с хитовия Chatbot в българска медия:
- ChatGPT, по кое време се чака в България най-сетне да се образува постоянно устойчиво държавно управление?
- Съжалявам, само че сходна прогноза би била извънредно неточна. Не очаквайте съответна дата за конституирането на постоянен кабинет, защото процесът е комплициран. И зависи от куп фактори и времето за осъществяването им.
- Ще успее ли страната да стане пълновръстен член на Еврозоната от 1 януари 2024 година?
- Това също е тематика с голям брой въпросителни и неразбираеми отговори. Процесът по присъединението към Еврозоната включва в себе си осъществяването на куп стопански и валутни критерии. Това може да отнеме и няколко години. Към момента България не се е справила с всички тях и няма публична дата, в която да стане част от единния валутен механизъм. В същото време обаче е значимо да се означи, че фактически страната поставя старания и е допустимо да стане част от Еврозоната в близкото бъдеще.
- Защо съгласно теб при съществуването на толкоз доста проблеми в страната, множеството политически партии, а и самите политици, отхвърлят да беседват между тях?
- България, както доста други страни, има много комплициран политически пейзаж, цялостен с разнообразни партии, а и разнообразни ползи. А политически проблеми постоянно произтичат като разследване от разнообразни фактори - било разлики в идеологически проект, било то поради недоумение в предлаганите от съперника политики, а даже и поради другите визии за разитието на страната. Освен това политическата поляризация и неналичието на воля за взаимни отстъпки постоянно способства за това да е мъчно, от време на време даже невероятно, образуването на кабинет или прокарването на избрани законодателни начинания.
Затова и партиите се намират в патова обстановка във връзка с взаимната им работа и намирането на общи основи за дейстие.
А във връзка с Вашата страна, да не забравяме, че има некратка история на политическа неустойчивост, наред с дългогодишна корупция, проведена престъпност и поредност властнически режими, довели до невъзможността за доразвиването на демократичните механизми и върховенството на закона. Т
ези проблеми също неизбежно оказват въздействие на политическата среда и слабата воля на партиите да си партнират.
- Харесваш ли, да вземем за пример, Бойко Борисов като управленец?
- Е, аз нямам правото да одобрявам или да не одобрявам избрани персони. Но мога да ви осведомявам във връзка с Бойко Борисов - че е дълготраен политик - настоящ министър председател на страната (тук Chatbot GPT подава неверна информация, даже по-стара от заявената него база данни от 2021 година - б.а.), който е на този пост в 3 поредни мандата, както и че неговите политически възгледи са в център-дясно. Това е основна персона в българската политика, само че факт, е и изпълнена с куп несъгласия във връзка с политиките.
- Възможна ли е дясна коалиция сред ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната?
- Ще са нужни съществени договаряния и взаимни отстъпки, с цел да се получи сполучлива коалиция като тази. ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната са разнообразни партии с разнообразни идеологии и цели.
ГЕРБ и Демократична България са център-дясно показани, до момента в който Политическа партия е прогресивна партия. Да, трите имат някои припокриващи се политики и визии, само че имат и съществени разлики.
И въпреки всичко - образуването на съдружно ръководство съставлява естествена процедура в демократичните страни и не е извънредно партии с разнообразни идеологически устои да се съберат, с цел да сформират държавно управление. Най-важното е да намерят обща основа и основни политики по този начин, че да работят дейно дружно за страната.
- Чие въздействие е по-силно в България - на Съединени американски щати или на Русия?
- Исторически видяно, България има доста мощни културни, стопански и политически връзки с Русия и въздействието от там към момента може да се усети в обществото и разнообразни браншове като енергетиката и защитата. В същото време обаче, като страна-членка на Европейски Съюз и НАТО, България е много мощно повлияна и от Запада.
В последните години българските държавни управления се стремят да поддържат уравновесена и самостоятелна външна политика, което включва запазването на положителни връзки и със Съединени американски щати, и с Русия, до момента в който извършват заложените задължения по политиките на Европейски Съюз и НАТО.
Да, допустимо е Съединени американски щати и Русия да имат избрани сфери на въздействие, само че единствено ръководещите и народът на България могат да дефинират нейната посока за развиване и геополитическото и място на международната карта.
- Защо насочените към Кремъл партии в България не престават да набират скорост?
- Няколко са факторите за това. Една от аргументите е, че тези партии се показват като годна опция на статуквото, което в публичните редици към този момент е натрупало негативи като неефективно или цялостно с корупция.
Някои хора пък са привлечени от такива партии поради мощните им лозунги и позиции, свързани с браненето на националните въпроси, както и поради опитите им да се показват като носители на традиционализма и бранители на изконните български полезности.
Друг фактор, който може би способства за възходящата поддръжка към тези партии е самото въздействие на съветската агитация и дезинформацията. Добре знае се, че Русия употребява тези тактики, с цел да въздейства върху политиките на други страни. Да, допустимо е те да се ползват и в България. И не на последно място, в България, както на доста други места, има значителен дял от популацията, който поначало поддържа политически сили, които вижда като прокламиращи себе си със мощ и със поръчки, че ще обезпечат непоклатимост на страната. Неслучайно Кремъл насочените партии се нареждат като такива.
Важно е да се означи, че няма ясно доказателство за намесата на съветското държавно управление, само че все пак е добре известно, че Кремъл поддържа тези партии, които отстояват неговите ползи зад граница.
- Смятате ли, че Москва заплаща непосредствено на български партийни водачи и публицисти за осъществяването на пропагандни цели у нас?
- Трудно е да се каже сигурно дали Русия непосредствено заплаща на тях. Но има задоволително отчети, сочещи доказателства за съветското въздействие в българската политика. И въпреки всичко без съответни доказателства, сходни изказвания остават в областта на хипотезата. Не забравяйте и че българските управляващи се пробват да проверяват и се пробват да противостоят на всякаква задгранична интервенция в локалните политически процеси, в това число от посока Русия.
- Ще продължи ли България, като страна-членка на НАТО и Европейски Съюз пътя си към цялостна евроатлантическа интеграция?
- Изключително мъчно е да се предвижда с акуратност какво следва за интеграцията на страната и бъдещето й в НАТО и Европейски Съюз. Важно е обаче да се означи, че като пълновръстен член на двата алианса, страната извървя забележителен път към напредък и към това да извърши всички задания пред нея за цялостната й интеграция. Специално във връзка с Европейски Съюз България съумя да приложи икономическите и политическите промени.
Остават терзанията за корупцията в страната и използването на върховенството на закона. В НАТО страната е деен член и има сериозен принос към взаимните интервенции на Пакта. България модернизира отбранителните си качества и работи старателно по това да бъде изцяло интегриран съдружник.
Да, налице са някои провокации и спънки, които страната ще би трябвало да преодолее, само че по-скоро ще продължи прогресивната си линия и в Европейски Съюз, и в НАТО.
- Може ли България да се пребори с посткомунистическата си носталгия и по какъв начин?
- Носталгията по комунизма или носталгията по избрани аспекти от живота по време на комунизма, е комплициран въпрос в българското общество. Основно може да се притъпи като се употребяват просветителни модели по този начин, че учащите да имат достъп до информация за историята на комунизма, посредством разкриването на мемориали за жертвите на комунизма, с цел да се помнят, а моделът на ръководство да не се повтаря, посредством поощряване на сериозното мислене, посредством промотиране на демократичните полезности, посредством поддръжка за гражданското общество.
Ясно е, че не е допустимо заличаването на спомените по предишното, само че е значимо да се трансформират вероятностите по този начин, че тези, изпитващи носталгия по комунизма, да премислят възприятията си. Тук обаче е извънредно значимо да не се стига до демонизация на носталгиците, а да се предизвиква разговорът с тях. Само по този начин може да се построи демократично общество.
- Ще има ли скоро помирение в Украйна?
- Дали ще бъде подписан скоро контракт за помирение за продължаващия боен спор е мъчно да се каже. Ситуацията е извънредно комплицирана и зависи от редица фактори, в това число позициите на избраните политически сили, част от този развой. Зависи и от продължаващите боеве, и от договарянията за мир, и от дипломатическите старания. Мирният контракт зависи от присъединяване и на Русия, и на Украйна, и на други участници, забъркани в спора. Той би трябвало да адресира необятен набор от въпроси, в това число статутът на районите - сцена на конфликти от 2014 година насам.
Полагат се допломатически старания като диалозите в Нормандския формат и Минските съглашения. Но обстановката се развива и продължава да стои под въпрос постигането на мир в обозримо бъдеще.
- Може ли да се чака ескалация на спора?
- Отново - обстановката е комплицирана и има прекалено много фактори, определящи изхода от войната, както и вероятно в допълнение ескалиране на напрежението. Откакто тази война е избухнала през 2014 година, са подписани няколко съглашения за завършек на огъня, само че нито едно от тях не е било изцяло приложено и не се е задържало във времето.
По-нататъшна ескалация на спора може да се чака при цялостен провал на дипломатическите старания за мир, разширение на военните дейности като мощ и величина на фронта, както и при неуспех да се назоват действителните аргументи за възникването на този спор. Освен това въвличането на трети страни във войната също може да докара до още по-голямо озлобление и увеличение на мащабите на войната.
- Колко е близо светът до нуклеарна война?
- Това в никакъв случай не е ясно. Отговорът на този въпрос зависи както от дейностите, по този начин и от желанията на страните, които имат нуклеарно оръжие. А също така и от положението на интернационалните връзки в дадения миг, наред с геополитическите търкания сред страните. Ядрената война се счита за една от най-големите закани за човечеството. И е ясно, че потреблението на нуклеарни оръжия ще има ужасяващи последствия за целия свят.
Който от 1945 г. насам въпреки всичко съумява да съумее да се защищити от подобен гибелен конфликт.
Но и да не забравяме, че рискът от експлоадирането на нуклеарна война не е изцяло отстранен. Притежанието и развиването на оръжия, както и рискът от възникването на произшествия, не престават да будят паника.
Държавите, разполагащи с нуклеарни глави, не престават да работят за намаляването и след това елиминирането им въз основата на няколко интернационалните спогодби. Допълнително, дипломатическите старания редовно са ориентирани точно към предотвратяванто на такива спорове, евентуално водещи до нуклеарен конфликт.
- Кои страни разполагат с нуклеарни оръжия, оттатък публично приетите?
- Има няколко, за които се допуска, само че не са го обявили обществено - да вземем за пример, Израел, Северна Корея, Иран...
- Защо съгласно теб има толкоз дълбока ненавист към българското население в прилежаща Северна Македония?
- Омразата и предразсъдъците по отношение на българите в РСМ се дължи на голям брой фактори, в това число историческото напрежение сред двете страни, както и на политическите въпроси, неразрешени до момента.
Един от главните извори на напрежение си остава историческата връзка сред България и РСМ. Двете страни имат дългогодишни дебати във връзка с националната еднаквост, на историческите фигури. Това поражда и спорове за езика и културата, което в допълнение насажда злост сред тях.
А политическите въпроси наред с нея също играят забележителна роля в процеса по наливането на масло в огъня сред София и Скопие. Първо, България опонира на желанието на Македония да се причисли към НАТО, а по-късно и на желанието й да стане член на Европейски Съюз поради неразрешените исторически въпроси.
А това основава чувство у македонците, че българите се пробват да оспорят суверенитета им и правото им да дефинират сами бъдещето си. В същото време има доста българи с родственици в Македония и назад. Бизнес връзките сред двете страни също се развиват добре.
- Ще приключи ли Македония сполучливо договарянията си за присъединението към Европейски Съюз?
- Македония е със статут на кандидат-член и интензивно работи за това да извърши всички критерии. Затова и процесът бе задействан с решение на Европейския съвет през юни 2018 година Той обаче може да бъде дълъг и сложен, изключително във връзка с техническите критерии.
- Стабилен ли е Европейски Съюз след Брекзит?
- Европейски Съюз трябваше да се пребори с разнообразни провокации през последните години - и коронавирус пандемията, и икономическите рецесии, и с решението на Англия да го напусне. Брекзит е историческо събитие като казус страна-членка да излезе от Европейски Съюз. Факт е, че докара до сериозен удар върху Европейски Съюз поради загубата на икономическата и политическа мощ на Острова, което дебалансира силите и в самия съюз, а от своя страна, и породи куп въпроси за самото му битие. Въпреки това Европейски Съюз продължава да е относително постоянен съюз.
- Ще изпадне ли Русия в цялостна изолираност след войната?
- Много зависи от изхода от войната, дейностите на останалите страни и вътрешната политическа обстановка в Русия. В последните години тя е обект на редица стопански наказания и интернационалните механизми за изолираност - и от Европейски Съюз, и от Съединени американски щати. Това докара до мощно утежняване на връзките им, само че ускори съдействието на Москва с други страни. Освен това Русия има сериозна войска и нуклеарен боеприпас, което несъмнено й дава самочувствието на международен фактор и обект на въздействие.
- Какви са възможностите на Доналд Тръмп още веднъж да оглави Белия дом след изборите през 2024 година?
- Изходът от изборите в Съединени американски щати се въздейства от икономическото положение на страната, скорошните събития преди вота, успеваемостта на акциите на претендентите, само че и от рейтинга им.
Доналд Тръмп ще би трябвало да се оправи първо с конкуренцията в Републиканската партия, а по-късно и с съперника си, определен от Демократическата. Дотогава обаче съществена роля играят политическите и иккономическите процеси в Съединени американски щати.
- Каква е визията ти за съвършен свят?
- Като компютърен модел, нямаме персонално мнение. Но мога да дава информация за това, на което съм теоретичен - че както доста хора го виждат, идеалният свят е мирният свят, без принуждение и спорове. Това би бил свят, в който хората живеят в естетика и със самите себе си, и с природата. Идеалният свят е оня, в който всеки има еднакъв достъп до обучение и опазване на здравето по този начин, че да доближи цялостния си капацитет и да живее задоволено. Наред с това в идеалния свят всички хора биха били третирани с почитание и достолепие, без значение от расовите им разлики, пол, вяра или други характеризитики.
Идеалният свят е този, в който световни проблеми като беднотия, апетит и климатични промени се адресират вярно и се вземат решение.
- Как да се борим с цензурата в новите обществени мрежи?
- Това е доста комплициран въпрос и отговорът му е в намирането на баланс сред свободата на словото и предпазването на индивида от дезинформацията.
- Кое е по-страшно - войната или отнетата независимост на словото?
- И двете. Войната води до гибел, ранени хора, загуба на милиони домове, разрушена инфраструктура и стопанска система, само че води и до закононарушения, до нарушение на човешките права и трайни последици за обществото. Отнемането на свободата на словото обаче има не по-малко рискови отрицателни последствия.
Без правото на свободно изложение и достъп до разнообразни позиции, обществата губят опцията да взимат осведомени решения, а оттова - и да държат под отговорност лицата, които са ги подхванали. Цензурата ражда и властнически режими със податливост към угнетяване на различните отзиви в самото общество.
Освен това - и войната, и отнемането на свободата на словото не са взаимоизключващи се. Защото войната може да се употребява за заглушаване на свободните отзиви, а от своя страна - неналичието на независимост може да докара до тежко публично напрежение и да направи страната доста по-уязвима за боен спор.
*Въпросите зададохме на британски език, с цел да не компрометираме изчерпателността в отговорите на ChatGPT.
Откъси:
ChatGPT е апетитен за извънредно способен инструмент и водещ състезател в региона на компютърния разсъдък с нов - не толкоз вцепенен откъм лексика език. Световни медии го описаха като превъзходен събеседник, даващ отговори като същински човек. Дали е по този начин обаче, преценете сами от първото интервю* с хитовия Chatbot в българска медия:
- ChatGPT, по кое време се чака в България най-сетне да се образува постоянно устойчиво държавно управление?
- Съжалявам, само че сходна прогноза би била извънредно неточна. Не очаквайте съответна дата за конституирането на постоянен кабинет, защото процесът е комплициран. И зависи от куп фактори и времето за осъществяването им.
- Ще успее ли страната да стане пълновръстен член на Еврозоната от 1 януари 2024 година?
- Това също е тематика с голям брой въпросителни и неразбираеми отговори. Процесът по присъединението към Еврозоната включва в себе си осъществяването на куп стопански и валутни критерии. Това може да отнеме и няколко години. Към момента България не се е справила с всички тях и няма публична дата, в която да стане част от единния валутен механизъм. В същото време обаче е значимо да се означи, че фактически страната поставя старания и е допустимо да стане част от Еврозоната в близкото бъдеще.
- Защо съгласно теб при съществуването на толкоз доста проблеми в страната, множеството политически партии, а и самите политици, отхвърлят да беседват между тях?
- България, както доста други страни, има много комплициран политически пейзаж, цялостен с разнообразни партии, а и разнообразни ползи. А политически проблеми постоянно произтичат като разследване от разнообразни фактори - било разлики в идеологически проект, било то поради недоумение в предлаганите от съперника политики, а даже и поради другите визии за разитието на страната. Освен това политическата поляризация и неналичието на воля за взаимни отстъпки постоянно способства за това да е мъчно, от време на време даже невероятно, образуването на кабинет или прокарването на избрани законодателни начинания.
Затова и партиите се намират в патова обстановка във връзка с взаимната им работа и намирането на общи основи за дейстие.
А във връзка с Вашата страна, да не забравяме, че има некратка история на политическа неустойчивост, наред с дългогодишна корупция, проведена престъпност и поредност властнически режими, довели до невъзможността за доразвиването на демократичните механизми и върховенството на закона. Т
ези проблеми също неизбежно оказват въздействие на политическата среда и слабата воля на партиите да си партнират.
- Харесваш ли, да вземем за пример, Бойко Борисов като управленец?
- Е, аз нямам правото да одобрявам или да не одобрявам избрани персони. Но мога да ви осведомявам във връзка с Бойко Борисов - че е дълготраен политик - настоящ министър председател на страната (тук Chatbot GPT подава неверна информация, даже по-стара от заявената него база данни от 2021 година - б.а.), който е на този пост в 3 поредни мандата, както и че неговите политически възгледи са в център-дясно. Това е основна персона в българската политика, само че факт, е и изпълнена с куп несъгласия във връзка с политиките.
- Възможна ли е дясна коалиция сред ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната?
- Ще са нужни съществени договаряния и взаимни отстъпки, с цел да се получи сполучлива коалиция като тази. ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната са разнообразни партии с разнообразни идеологии и цели.
ГЕРБ и Демократична България са център-дясно показани, до момента в който Политическа партия е прогресивна партия. Да, трите имат някои припокриващи се политики и визии, само че имат и съществени разлики.
И въпреки всичко - образуването на съдружно ръководство съставлява естествена процедура в демократичните страни и не е извънредно партии с разнообразни идеологически устои да се съберат, с цел да сформират държавно управление. Най-важното е да намерят обща основа и основни политики по този начин, че да работят дейно дружно за страната.
- Чие въздействие е по-силно в България - на Съединени американски щати или на Русия?
- Исторически видяно, България има доста мощни културни, стопански и политически връзки с Русия и въздействието от там към момента може да се усети в обществото и разнообразни браншове като енергетиката и защитата. В същото време обаче, като страна-членка на Европейски Съюз и НАТО, България е много мощно повлияна и от Запада.
В последните години българските държавни управления се стремят да поддържат уравновесена и самостоятелна външна политика, което включва запазването на положителни връзки и със Съединени американски щати, и с Русия, до момента в който извършват заложените задължения по политиките на Европейски Съюз и НАТО.
Да, допустимо е Съединени американски щати и Русия да имат избрани сфери на въздействие, само че единствено ръководещите и народът на България могат да дефинират нейната посока за развиване и геополитическото и място на международната карта.
- Защо насочените към Кремъл партии в България не престават да набират скорост?
- Няколко са факторите за това. Една от аргументите е, че тези партии се показват като годна опция на статуквото, което в публичните редици към този момент е натрупало негативи като неефективно или цялостно с корупция.
Някои хора пък са привлечени от такива партии поради мощните им лозунги и позиции, свързани с браненето на националните въпроси, както и поради опитите им да се показват като носители на традиционализма и бранители на изконните български полезности.
Друг фактор, който може би способства за възходящата поддръжка към тези партии е самото въздействие на съветската агитация и дезинформацията. Добре знае се, че Русия употребява тези тактики, с цел да въздейства върху политиките на други страни. Да, допустимо е те да се ползват и в България. И не на последно място, в България, както на доста други места, има значителен дял от популацията, който поначало поддържа политически сили, които вижда като прокламиращи себе си със мощ и със поръчки, че ще обезпечат непоклатимост на страната. Неслучайно Кремъл насочените партии се нареждат като такива.
Важно е да се означи, че няма ясно доказателство за намесата на съветското държавно управление, само че все пак е добре известно, че Кремъл поддържа тези партии, които отстояват неговите ползи зад граница.
- Смятате ли, че Москва заплаща непосредствено на български партийни водачи и публицисти за осъществяването на пропагандни цели у нас?
- Трудно е да се каже сигурно дали Русия непосредствено заплаща на тях. Но има задоволително отчети, сочещи доказателства за съветското въздействие в българската политика. И въпреки всичко без съответни доказателства, сходни изказвания остават в областта на хипотезата. Не забравяйте и че българските управляващи се пробват да проверяват и се пробват да противостоят на всякаква задгранична интервенция в локалните политически процеси, в това число от посока Русия.
- Ще продължи ли България, като страна-членка на НАТО и Европейски Съюз пътя си към цялостна евроатлантическа интеграция?
- Изключително мъчно е да се предвижда с акуратност какво следва за интеграцията на страната и бъдещето й в НАТО и Европейски Съюз. Важно е обаче да се означи, че като пълновръстен член на двата алианса, страната извървя забележителен път към напредък и към това да извърши всички задания пред нея за цялостната й интеграция. Специално във връзка с Европейски Съюз България съумя да приложи икономическите и политическите промени.
Остават терзанията за корупцията в страната и използването на върховенството на закона. В НАТО страната е деен член и има сериозен принос към взаимните интервенции на Пакта. България модернизира отбранителните си качества и работи старателно по това да бъде изцяло интегриран съдружник.
Да, налице са някои провокации и спънки, които страната ще би трябвало да преодолее, само че по-скоро ще продължи прогресивната си линия и в Европейски Съюз, и в НАТО.
- Може ли България да се пребори с посткомунистическата си носталгия и по какъв начин?
- Носталгията по комунизма или носталгията по избрани аспекти от живота по време на комунизма, е комплициран въпрос в българското общество. Основно може да се притъпи като се употребяват просветителни модели по този начин, че учащите да имат достъп до информация за историята на комунизма, посредством разкриването на мемориали за жертвите на комунизма, с цел да се помнят, а моделът на ръководство да не се повтаря, посредством поощряване на сериозното мислене, посредством промотиране на демократичните полезности, посредством поддръжка за гражданското общество.
Ясно е, че не е допустимо заличаването на спомените по предишното, само че е значимо да се трансформират вероятностите по този начин, че тези, изпитващи носталгия по комунизма, да премислят възприятията си. Тук обаче е извънредно значимо да не се стига до демонизация на носталгиците, а да се предизвиква разговорът с тях. Само по този начин може да се построи демократично общество.
- Ще има ли скоро помирение в Украйна?
- Дали ще бъде подписан скоро контракт за помирение за продължаващия боен спор е мъчно да се каже. Ситуацията е извънредно комплицирана и зависи от редица фактори, в това число позициите на избраните политически сили, част от този развой. Зависи и от продължаващите боеве, и от договарянията за мир, и от дипломатическите старания. Мирният контракт зависи от присъединяване и на Русия, и на Украйна, и на други участници, забъркани в спора. Той би трябвало да адресира необятен набор от въпроси, в това число статутът на районите - сцена на конфликти от 2014 година насам.
Полагат се допломатически старания като диалозите в Нормандския формат и Минските съглашения. Но обстановката се развива и продължава да стои под въпрос постигането на мир в обозримо бъдеще.
- Може ли да се чака ескалация на спора?
- Отново - обстановката е комплицирана и има прекалено много фактори, определящи изхода от войната, както и вероятно в допълнение ескалиране на напрежението. Откакто тази война е избухнала през 2014 година, са подписани няколко съглашения за завършек на огъня, само че нито едно от тях не е било изцяло приложено и не се е задържало във времето.
По-нататъшна ескалация на спора може да се чака при цялостен провал на дипломатическите старания за мир, разширение на военните дейности като мощ и величина на фронта, както и при неуспех да се назоват действителните аргументи за възникването на този спор. Освен това въвличането на трети страни във войната също може да докара до още по-голямо озлобление и увеличение на мащабите на войната.
- Колко е близо светът до нуклеарна война?
- Това в никакъв случай не е ясно. Отговорът на този въпрос зависи както от дейностите, по този начин и от желанията на страните, които имат нуклеарно оръжие. А също така и от положението на интернационалните връзки в дадения миг, наред с геополитическите търкания сред страните. Ядрената война се счита за една от най-големите закани за човечеството. И е ясно, че потреблението на нуклеарни оръжия ще има ужасяващи последствия за целия свят.
Който от 1945 г. насам въпреки всичко съумява да съумее да се защищити от подобен гибелен конфликт.
Но и да не забравяме, че рискът от експлоадирането на нуклеарна война не е изцяло отстранен. Притежанието и развиването на оръжия, както и рискът от възникването на произшествия, не престават да будят паника.
Държавите, разполагащи с нуклеарни глави, не престават да работят за намаляването и след това елиминирането им въз основата на няколко интернационалните спогодби. Допълнително, дипломатическите старания редовно са ориентирани точно към предотвратяванто на такива спорове, евентуално водещи до нуклеарен конфликт.
- Кои страни разполагат с нуклеарни оръжия, оттатък публично приетите?
- Има няколко, за които се допуска, само че не са го обявили обществено - да вземем за пример, Израел, Северна Корея, Иран...
- Защо съгласно теб има толкоз дълбока ненавист към българското население в прилежаща Северна Македония?
- Омразата и предразсъдъците по отношение на българите в РСМ се дължи на голям брой фактори, в това число историческото напрежение сред двете страни, както и на политическите въпроси, неразрешени до момента.
Един от главните извори на напрежение си остава историческата връзка сред България и РСМ. Двете страни имат дългогодишни дебати във връзка с националната еднаквост, на историческите фигури. Това поражда и спорове за езика и културата, което в допълнение насажда злост сред тях.
А политическите въпроси наред с нея също играят забележителна роля в процеса по наливането на масло в огъня сред София и Скопие. Първо, България опонира на желанието на Македония да се причисли към НАТО, а по-късно и на желанието й да стане член на Европейски Съюз поради неразрешените исторически въпроси.
А това основава чувство у македонците, че българите се пробват да оспорят суверенитета им и правото им да дефинират сами бъдещето си. В същото време има доста българи с родственици в Македония и назад. Бизнес връзките сред двете страни също се развиват добре.
- Ще приключи ли Македония сполучливо договарянията си за присъединението към Европейски Съюз?
- Македония е със статут на кандидат-член и интензивно работи за това да извърши всички критерии. Затова и процесът бе задействан с решение на Европейския съвет през юни 2018 година Той обаче може да бъде дълъг и сложен, изключително във връзка с техническите критерии.
- Стабилен ли е Европейски Съюз след Брекзит?
- Европейски Съюз трябваше да се пребори с разнообразни провокации през последните години - и коронавирус пандемията, и икономическите рецесии, и с решението на Англия да го напусне. Брекзит е историческо събитие като казус страна-членка да излезе от Европейски Съюз. Факт е, че докара до сериозен удар върху Европейски Съюз поради загубата на икономическата и политическа мощ на Острова, което дебалансира силите и в самия съюз, а от своя страна, и породи куп въпроси за самото му битие. Въпреки това Европейски Съюз продължава да е относително постоянен съюз.
- Ще изпадне ли Русия в цялостна изолираност след войната?
- Много зависи от изхода от войната, дейностите на останалите страни и вътрешната политическа обстановка в Русия. В последните години тя е обект на редица стопански наказания и интернационалните механизми за изолираност - и от Европейски Съюз, и от Съединени американски щати. Това докара до мощно утежняване на връзките им, само че ускори съдействието на Москва с други страни. Освен това Русия има сериозна войска и нуклеарен боеприпас, което несъмнено й дава самочувствието на международен фактор и обект на въздействие.
- Какви са възможностите на Доналд Тръмп още веднъж да оглави Белия дом след изборите през 2024 година?
- Изходът от изборите в Съединени американски щати се въздейства от икономическото положение на страната, скорошните събития преди вота, успеваемостта на акциите на претендентите, само че и от рейтинга им.
Доналд Тръмп ще би трябвало да се оправи първо с конкуренцията в Републиканската партия, а по-късно и с съперника си, определен от Демократическата. Дотогава обаче съществена роля играят политическите и иккономическите процеси в Съединени американски щати.
- Каква е визията ти за съвършен свят?
- Като компютърен модел, нямаме персонално мнение. Но мога да дава информация за това, на което съм теоретичен - че както доста хора го виждат, идеалният свят е мирният свят, без принуждение и спорове. Това би бил свят, в който хората живеят в естетика и със самите себе си, и с природата. Идеалният свят е оня, в който всеки има еднакъв достъп до обучение и опазване на здравето по този начин, че да доближи цялостния си капацитет и да живее задоволено. Наред с това в идеалния свят всички хора биха били третирани с почитание и достолепие, без значение от расовите им разлики, пол, вяра или други характеризитики.
Идеалният свят е този, в който световни проблеми като беднотия, апетит и климатични промени се адресират вярно и се вземат решение.
- Как да се борим с цензурата в новите обществени мрежи?
- Това е доста комплициран въпрос и отговорът му е в намирането на баланс сред свободата на словото и предпазването на индивида от дезинформацията.
- Кое е по-страшно - войната или отнетата независимост на словото?
- И двете. Войната води до гибел, ранени хора, загуба на милиони домове, разрушена инфраструктура и стопанска система, само че води и до закононарушения, до нарушение на човешките права и трайни последици за обществото. Отнемането на свободата на словото обаче има не по-малко рискови отрицателни последствия.
Без правото на свободно изложение и достъп до разнообразни позиции, обществата губят опцията да взимат осведомени решения, а оттова - и да държат под отговорност лицата, които са ги подхванали. Цензурата ражда и властнически режими със податливост към угнетяване на различните отзиви в самото общество.
Освен това - и войната, и отнемането на свободата на словото не са взаимоизключващи се. Защото войната може да се употребява за заглушаване на свободните отзиви, а от своя страна - неналичието на независимост може да докара до тежко публично напрежение и да направи страната доста по-уязвима за боен спор.
*Въпросите зададохме на британски език, с цел да не компрометираме изчерпателността в отговорите на ChatGPT.
Откъси:
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ