Празник е! Огънят в печката трябва да гори непрекъснато, за да пази дома от зли духове и да донесе здраве
На 23 декември православната черква уважава Св. преподобни Наум Охридски, Св. 10 мъченици в Крит и Св. страдалец Геласий. Светците са знак на познание, неотстъпчивост и религия, и този ден се възприема като подготовка за Рождество Христово – време за мисъл, тишина и духовна подготвеност.
В националните обичаи денят е обвързван с грижа за дома и фамилията. В някои региони, като Пирин и Родопите , се има вяра, че огънят в печката би трябвало да гори непрестанно, с цел да пази дома от зли духове и с цел да донесе здраве и изобилие през идната година. Жените ревизират обредната софра – варен фасул, жито, тиквеник, содена питка или постни баници – с цел да няма незавършени отговорности и с цел да бъде трапезата " отворена “ за благословията на Рождество.
Содената питка се меси рано сутринта, обредната пита – по старите традиции – се разчупва, а паричката в нея символизира благословията за дома. В някои региони се оставя малко храна за душите на предците, смятайки, че те идват да благословят фамилията през нощта.
Особено внимание се обръща на именниците. На този ден честват хората с имената Наум , като светецът се счита за техен нравствен настойник. В някои краища се счита, че именниците би трябвало да обиколят къщата с вода и плява, с цел да донесат здраве и изобилие. Други традиции включват алегорично " посяване “ на жито в дребни съдове за здраве и шанс.
В Североизточна България също има традиция дамите да изговарят тихи молебствия за околните и за фамилията, да разпределят обредната храна по паници и да се уверят, че всичко е подредено и чисто – знак за естетика и подготвеност за празника.
Денят припомня, че Коледа стартира не с подаръците, а с вътрешната подготвеност – с тишината, мислите и духовната топлота, които носим на масата и в сърцата си. Това е време, в което домът се изпълва с очакване, а хората – с вяра и благословение.
В националните обичаи денят е обвързван с грижа за дома и фамилията. В някои региони, като Пирин и Родопите , се има вяра, че огънят в печката би трябвало да гори непрестанно, с цел да пази дома от зли духове и с цел да донесе здраве и изобилие през идната година. Жените ревизират обредната софра – варен фасул, жито, тиквеник, содена питка или постни баници – с цел да няма незавършени отговорности и с цел да бъде трапезата " отворена “ за благословията на Рождество.
Содената питка се меси рано сутринта, обредната пита – по старите традиции – се разчупва, а паричката в нея символизира благословията за дома. В някои региони се оставя малко храна за душите на предците, смятайки, че те идват да благословят фамилията през нощта.
Особено внимание се обръща на именниците. На този ден честват хората с имената Наум , като светецът се счита за техен нравствен настойник. В някои краища се счита, че именниците би трябвало да обиколят къщата с вода и плява, с цел да донесат здраве и изобилие. Други традиции включват алегорично " посяване “ на жито в дребни съдове за здраве и шанс.
В Североизточна България също има традиция дамите да изговарят тихи молебствия за околните и за фамилията, да разпределят обредната храна по паници и да се уверят, че всичко е подредено и чисто – знак за естетика и подготвеност за празника.
Денят припомня, че Коледа стартира не с подаръците, а с вътрешната подготвеност – с тишината, мислите и духовната топлота, които носим на масата и в сърцата си. Това е време, в което домът се изпълва с очакване, а хората – с вяра и благословение.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ