Аарон Бен-Зеев е израелски философ, ректор на университета Хайфа, професор

Аарон Бен-Зеев е израелски мъдрец, ректор на университета Хайфа, професор по философия и интернационално приет специалист по човешките вазимоотношения. В един от най-известните си писания „ Любов онлайн: страсти в интернет “, той преглежда неповторимия проблем, с който човечеството се сблъсква за първи път в историята си – взаимоотношенията онлайн.

Ако типичното другарство може да се опише като очи в очи, любовното онлайн другарство би могло да се опише като другарство разум с разум. При онлайн връзките интелектът играе по-голяма роля за реализиране на прочувствена непосредственост. Следователно е елементарно да прецениш интелектуалните качества само че индивида в такива връзки – по тази причина не е учудващо, че мнозина възприемат своя онлайн сътрудник като по-интелигентен от офлайн колегата си.

В киберпространството хората са по-изолирани физически – имат по-малко човешки контакти очи в очи – само че реализират повече обществени контакти с други човешки същества. Това развиване не ни прави по-малко хора; в противен случай, развиването на комплицирани имагинерни качества е неповторимо за човешката раса.

Осланянето единствено на един тип връзка при онлайн връзките от време на време може да докара до отрицателни страсти в резултат на неразбирателство. Така наример някоя иронична забележка може да оскърби или разгневи другия. При офлайн връзките други сигнали като очния контакт, изражението на лицето или тона, могат да изяснат иронията или хумора, тъй че желанието да стане очевидно; при онлайн общуването тези балансиращи фактори липсват. Оскъдната връзка при онлайн връзките може да породи и мощни позитивни страсти, тъй като отрицателните страни на кореспондента нормално остават скрити.

Две видимо спорни черти на връзките онлайн са: по-голямата анонимност и по-голямото саморазкриване. Анонимността е обвързвана с прикриване, което е в несъгласие със саморазкриването. Но по-голямата анонимност нормално способства за по-голямо саморазкриване и на собствен ред ускорява близостта и интимността.

Дълбоката непосредственост не се посига елементарно, защото това може да ускори уязвимостта, по тази причина хората внимавант със доближаването, в случай че има забележителен риск да бъдат засегнати. Това е главната причина за опцията за по-бързо реализиране на непосредственост в кибепространството, където уязвимостта е слаба. По-голямата непосредственост онлайн се дължи и на способността да изгубиш визия за време и пространство и да се потопиш в алтерантивен, имагинерен свят, където съществуват единствено двамата влюбени и където те могат да се усещат доста близо един до различен.

Така очевидната лекост, с която хората намират същинска и безконечна обич в кибепространството, поражда у тях потребността да имат такава „ съвършена “ обич. Разбира се, това надалеч не е осъществимо. Онлайн връзките са като нова играчка, с която човечеството още не се е научило да борави. Хората може да объркат играчката с действителността и да съсипят живота си.

В някои значими връзки киберирането наподобява на взимането на опиати. И двете обезпечават елементарен достъп до наслаждение, което постоянно почива върху виртуални действителности. И в двата случая съблазнителните резултати могат да провокират рисково пристрастяване към метода; хората желаят повече и повече, само че удовлетворението е лимитирано и постигането му става все по-скъпо. 

Неудовлетвореният блян за опиати и кибериране може да провокира мощен страс. След като бъдат направени първите стъпки в онлайн връзките или взимането на опиати, обстановката постоянно следва личния си ход съвсем автоматизирано. 

Докато опиатите изкуствено подтикват центровете на удоволствието в мозъка, диалозите онлайн изкуствено подтикват тези в мозъка. Възможно е изкуственото стимулиране да наподобява елементарно и евтино; само че цената може да бъде висока от позиция на цялостното ни показване и в частност от позиция на цената, която околните ни хора в живота ни офлайн може да се наложи да платят.

„ Еуфорията “, която онлайн контактите провокират у мнозина, бързо избледнява и бива заместена от по-скучните и рутинни аспекти на всекидневния живот. Нещо повече, също като при опиатите постигането на „ еуфория “ онлайн може да изисква все по-големи и по-големи дози въображение – което на собствен ред може още повече да усили пропастта сред действителната действителност и киберпространството.

Рискът от маниакално държание в потреблението на Интернет може да се счита за даже по-висок от този при опиатите, защото при тях заплахата е явна и добре известна и надлежно огромна част от популацията не ги използва. Но съвсем всички употребяват Интернет и обвързваните с него опасности не са явни, тъй че човек може да не вземе защитни ограничения против тях.

Значително преимущество на киберпространството е неговата различност: то обезпечава мечтани обстановки оттатък наличните офлайн. Но не е преимущество, в случай че хората са неспособни да теглят чертата сред света онлайн и този офлайн. Размиването на границите е рисково, защото отстранява преимуществата на всеки от световете. 

Да се научиш да живееш в два свята също не е елементарно. Цената на по-голямата онлайн независимост е рискът да попаднеш в клопката на личното си предпочитание. Както се показват „ Ийгълс “ в своята ария „ Хотел Калифорния “: „ Всички ние тук сме единствено пленници на личните си кроежи “. Киберпространството следва да добавя, а не да замества живота офлайн. Затова хората би трябвало да употребяват Интернет умерено; т.е. биха могли да лимитират времето, което прекарват онлайн. Предвид огромното омагьосване на киберпространството такова ограничаване е мъчно постижимо.

Липсата на на практика и обществени ограничавания в онлайн връзките ускорява честотата и интензивността освен на положителните  страсти, само че и на негативните. Силната обич, изживявана в киберпротранството, носи риска от мощно отчаяние, когато любовната връзка онлайн ненадейно завърши. Точно както някои хора показват своите полови стремежи онлайн по способи, които не биха били в положение да употребяват очи в очи, други могат да показват омразата или гнева си онлайн по този начин, както в никакъв случай не биха създали при среща очи в очи. Точно както доста хора в киберпростратството са подготвени да оказват помощ на човек, който не познават и надали ще срещнат, други показват последна експанзия и озлобление към изцяло непознати.

В кибепространството е доста елементарно да разпространиш анонимни клюки и обидни клюки. Това може да сътвори същински риск за демократичната природа на нашето общество. Когато клюка се появи във вестник, човек може да я оповерге там; когато клюка бъде публикувана в киберпространството, няма метод да стигнеш до всички, които са я прочели. 

Интернет усилва риска от обществена поляризация, защото улеснява общуването сред хора с еднообразно мислене и надлежно им оказва помощ взаимно да се тласкат към крайности и враждебни настройки. При тези условия рискът да не разсъждаваш рационално и да се поддадеш на общия напън нараства. Огромното количество информация в Мрежата може да бъде морално отрицателна и психически стресираща, в случай че няма метод да провериш достоверността й.

Привидната сигурност на кибепространтвото може да е илюзорна – злоупотребата и рисковите действия са публикувани и в Мрежата. Едно неотдавнашно изследване разкри, че едно от четири деца в Обединеното кралство е било измъчвано или заплашвано посредством мобилния си телефон или персоналния си компютър. Едва единадесетгодишни деца се изправят пред насмешки или закани от страна на постоянно неизвестен източник. Те или не споделят на никого и страдат в безмълвие, или се доверяват на хора, които също не знаят по какъв начин да се оправят резултатно с това.

В крайни случаи сходна корист може да докара даже до самоубийство. Царството на онлайн опциите изкушава хората да вършат и неща, които са рискови за тях – да вземем за пример да губят пари, да стават жертви на разнообразни типове измами и да влизат по отношение на нарушители. Хората, които са депресирани или претърпяват персонална рецесия, са изключително уязвими при сърфирането в Мрежата. Така един татко споделя, че синът му, който бил боец, прекарвал доста време в интернет. Военната работа доста го потискала и един ден той взел пушката си и направил самоубийство. След гибелта на сина си бащата влезнал в уеб страниците, посетени от сина му тъкмо преди самоубийството, и разкрил, че някои от тях насърчавали посетителите да извършат самоубийство и даже им давали съответни насоки по какъв начин да го създадат сполучливо.

Четирите фактора, които ускоряват обаянието на Мрежата, а точно въображението, взаимоотношението, достъпността и анонимността, крият опасности. Въображението може да докара до разминаване на разликата сред реалност и фикция. Взаимодействието е обвързвано освен с по-голямо неспокойствие, само че и с същинска заплаха, която другият може да ни навлече. Голямата досегаемост на разнообразни благоприятни условия може да докара до душевен стрес, обвързван с „ пренаситения Аз “, който не е в положение да прави на практика избор. Анонимността мощно улеснява измамите.

Рисковете, свързани с огромното омагьосване на Мрежата, не трябва да ни стопират да сърфираме в нея, а да ни накарат да се държим по-предпазливо и умерено, до момента в който сме онлайн. 

От Аарон Бен-Зеев, „ Любовта онлайн: страстите в интернет “, изд. ЛиК

Снимка: imperfectcognitions.blogspot.com