Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект: 20 цитата от Тери Пратчет
„ А Тери хвана ръката на Смърт и го последва през портите към черната пустиня, преди да навлязат в безкрайната нощ. “ — написа дъщерята на великия публицист Тери Пратчет в Туитър.
Да си напомним част от магията на неговите думи със идващите няколко цитата:
Винаги си избирай по-голям зложелател. По-лесно се улучва.
Казват, че противоположното на шума е тишината. Това не е правилно. Тишината е единствено неявяване на звук.
Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, само че бърка. Без значение какъв брой бързо пътува тя, тъмнината постоянно е там първа и я чака.
Автентичната тъпотия всякога надминава изкуствения разсъдък.
Фантастиката и фентъзито са като състезателен апарат за мисълта – не могат да те отведат на никое място, само че упражняват мускула, с който можеш да стигнеш на всички места.
Всяка една война в човешката история постоянно приключва с безусловно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.
Цветът на магията
Нека по-добре да кажем, че в случай че цялостният и безспорен безпорядък е светкавицата, той е просто този, който ще застане посред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна ризница, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко
Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна омърлушеност, когато бяха трезви, и пагубната им полуда, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите
Фантастична светлина
Слънцето изгряваше постепенно, като че ли се чудеше дали си заслужава труда.
Функционирането на Вселената, споделяха те, зависи от равновесието на четири сили, а точно: омагьосване, разбиране, неустановеност и дебелоглав.
„ Посестрими в занаята “
Нещата, които се пробват да наподобяват на други неща, неведнъж наподобяват на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав
Ключът към разбирането на всички религии е, че визията на боговете за положително развлечение е „ Не се сърди, дребосъче “ с криви зарчета.
Жътварят
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, след това тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна изплашен.
— И щом към този момент го имате, какво ще го вършиме?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ Гражданско отделение ПРОПИЛЕЯ.
Малки богове
Костенурката е животно, притежаващо скорост, задоволителна му, с цел да хване марулята.
Гравитацията е табиет, от който е мъчно да се откажеш.
Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на подозрението и се опита да размаха крилца, без въобще да подозира какво твърди теорията на хаоса за сходни явления…
Времето е опиат, в огромни дози убива.
Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.
Боговете не обичат хората да не правят нищо. Ако не са заети непрестанно, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, с цел да не разреши това. И реализира резултати. Кара хората да скучаят посред чудеса.
Човек може да влезе в пъкъла, яхнал личния си език.
Инфо: http://lunatic.bg
