А като дойде в себе си, рече: ...Ще стана и

" А като пристигна в себе си, рече:...Ще стана и ще отида при татко си и ще му река: баща, съгреших срещу небето и пред тебе, и не съм към този момент заслужен да се нарека твой наследник... И стана, та отиде при татко си.И когато беше още надалеч, видя го татко му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. " (Лука. 15:17-20)

Светата Църква премъдро е отредила огромните църковни празници да бъдат предшествани от предварителен интервал, в който в началото единствено се загатва концепцията на празника, а след това от ден на ден се навлиза в нея, до момента в който се стигне до кулминационната точка, която е самият празник. После в противоположен ред до така наречен Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкоз по-голям е и подготвителният интервал. А най-големият и най-светлият за Православната черква празник - Възкресение Христово, освен че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от

четири подготвителни недели

във всяка от които се подчертава върху избрана християнска истина, с цел да се усили последователно покайното въодушевление у християните.В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за индивида - гордостта и осъждането на близък. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите недостатъци и недостатъци, тогава и гордостта ни ще отслабне и към непознатите дефекти ще станем по-снизходителни.И по този начин, да обърнем погледите си във вътрешността и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, тъй като по какъв начин можем да се променим към положително, в случай че не знаем какво имаме да променяме?Днешното свето евангелие ни припомня притчата за Блудния наследник.Всички ние познаваме драмата на блудния наследник. Познаваме онази по този начин отдалечена от Бога страна на нравствен мрак, познаваме теготата на безцелния живот, познаваме чувството за празнина в душите си - празнина, която с нищо не може да се запълни, нравствен апетит, който никоя земна храна не може да засити...Познато ни е и това идване в себе си, когато за първи път сме разкрили християнската същина на душата си и сме взели преломното решение да се върнем при Бога и да заживеем в Неговия духовен порядък, под покрива на Неговата обич, по законите на Неговата благосклонност.

Позната ни е и отческата прегръдка

когато, обличайки ни в блестящите одежди на кръщението, Църквата ни обкичва с даровете на Светия Дух, обува нозете ни в истината и ни повежда към дома на Отца ни.Но един път станали християни, един път влезнали в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, оставаме ли неотменно в Бащиния си дом?Да си напомним времето от последната си изповед и причастяване с Тайните Христови. Отделихме се от Божията софра облечени в най-чистите облекла на покаянието, наситени с Христа. А след това взехме решение, че заслужаваме след тези изнурителни старания на пост и смирение " да се поотпуснем малко ". И последователно затънахме отново в дребните си наслади и грижите мизерни, оплетохме се в душепагубни общения, пропиляхме първо плодородните си блага, а след това, лишени от укрепващата им мощ, загубихме и естествените си нравствени благосъстояния.И ето ни отново пристигнали в себе си, отново тръгнали да търсим амнистия за своето неблагоразумие... Бог отново ще ни посрещне със Своята обич, отново милостиво ще се приближи към нас и ще ни предложения на Своята софра, благополучен от

следващото ни съживяване за нравствен живот

укротен от следващото ни завръщане в Бащиния ни дом.Ние знаем какъв брой милосърден и безпределно толерантен към грешника е Бог и без боязън вършим своите постоянни забежки в греховния свят и разпиляваме там всичко, което сме придобили. Забравяме какво значи боязън Божи, тъй като помним, че Бог е милосърден, че Бог е Любов. Но тъкмо тази безгранична Божия обич би трябвало да ни внушава боязън Божи, боязън да не огорчим Единствения, Който ни обича абсолютно, боязън да не нараним с безсърдечието си Онзи, Който пое толкоз премеждия и умря за нас на кръста.Ето, разпознахме се в облика на Блудния наследник, само че в случай че се вгледаме по-дълбоко в себе си, няма ли да открием и черти от лика на огромния брат, когато, спазвайки видимо благочестие, придържайки се външно към Закона на любовта, вътрешно си оставаме непознати на Христовата любов; разкъсвани от злоба към своите ближни, когато Бог е уважил други с хубост, разум и благосъстояние, считайки, че всичко това по право принадлежи на нас поради мнимите ни заслуги; разкъсвани от завист към своите ближни, забравяйки, че имаме един Небесен Отец и че

всички сме братя между тях

Защото гордостта ни не ни разрешава да се родеем с тези, които надълбоко в себе си презираме и считаме недостойни за нашето или Божието внимание. Ако подражавахме на Блудния наследник в падението му, дано го последваме и в изправлението му. Господ е близо. Той чака единствено да кажем: " Ще отида... " И преди ние да се доближим до Него, Той ще ни срещне и ще ни обгърне в отеческите прегръдки на Своята обич. Който е имал нещастието да падне, дано побърза да стане. Да не се свеним от калта и прахта по облеклата си. Бог ще ни одобри и по този начин, и ще ни облече в белоснежните одежди на покаянието. Нека не се свеним и от изпосталелите си от нравствен апетит души. Бог ще ни приведе към светата Си софра и ще ни засити с неизказаната Си доброта.
Амин.