Акад. Румен Ралчев пред Lupa.bg: Тамплиерите и масоните работят за мирен изход на кризата между Русия и НАТО
Академик генерал-майор Румен Ралчев е Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Той е основателят този актуален, християнски рицарски Орден да има свои почитатели и у нас. Събира единомишленици рицари и дами, чийто признак са белите плащове с червени кръстове, и дълги години работи за одобряването на Велик Приорат - България, който преди близо 15 години стана и пълновръстен член на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Оръжието на актуалните тамплиери е словото, а не меча, споделя Румен Ралчев. Ние използваме словото, с цел да служим на мира и да подадем ръка на хората от разнообразни религии, прибавя Великият приор.
Румен Ралчев е и в основата на възобновление на масонството в България след 1989 година и е измежду първите български масони. Достигнал е най-високата – 33-та степен на Стария и признат Шотландски обред. Членува и във Великата ложа на старите, свободни и признати зидари на България и е неин Велик занаятчия.
Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Дипломира се като отличник на випуска във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи, през днешния ден Академия на Министерство на вътрешните работи, по-късно приключва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а по-късно и мениджмънт, маркетинг и надзор в туризма в УНСС. Професор е по философия и езотерика в Peninsula University в Съединени американски щати и е учен. Автор е на 16 книги и на повече от 60 научни изявления, свързани най-вече с проучване философията на тайните общества и езотериката.
През 70-години постъпва на работа в Управлението за сигурност и защита (УБО), като дава отговор за персоналната защита на висшите партийци и държавници. Става шеф на защитата на комунистическия началник Тодор Живков и на президентите Петър Младенов и на Желю Желев. Бил е треньор по джуджо, упражнявал е битка и самбо. След трансформирането на Управление безопасност и охрана (Пето управление н в Национална работа защита продължава да работи и там известно време, като напуща системата със званието генерал-майор и навлиза в частния охраняем бизнес. Създава компанията „ Балкан секюрити груп “ и е притежател и основател на Колежа по защита и сигурност “Св. Георги Победоносец”, където и преподава. Над 20 години е ръководител на Националния съюз „ Безопасност и защита “.
Lupa.bg беседва с господин Румен Ралчев по случай неговия 70-ти празник. Той бе общителен да одобри екипа на медията в кабинета си, като общително сподели част от богатата си сбирка от картини, икони, инкрутирани кръстове, саби, мечове и тамплиерски и масонски знаци и многочислени награди.
- Акад. Ралчев, по случай 70-ия ви празник вашите братя масони от Съединени американски щати ви уважиха със специфична плоча в Мемориалния масонски комплекс „ Джордж Вашингтон “, а във ваша чест засадиха и магнолия. Зарадва ли ви това почитание към вас?
- Това беше една хубава изненада и демонстрира, че никой не е пропуснат. Приятно е да имаш на другия завършек на света засадено дърво и мемориална плоча. Но към този момент като почнат да приказват, че приготвят плочи за теб, не знам какво да си мисля (смее се). Но другояче е тип самопризнание, което трогва.
Масони от Съединени американски щати уважиха своя брат Румен Ралчев със специфична плоча в Мемориалния масонски комплекс „ Джордж Вашингтон “
- Правите ли персонална и професионална равносметка около вашия рожден ден?
- Нормално е на всеки рожден ден човек да си прави равносметка. От една страна, рожденият ден постоянно е радостна дата, а от друга подухва по-песимистични усеща, тъй като животът последователно минава. Поставили сме си доста високи цели – в моята фамилия майка ми умря на 95 години и имаме дълговечност. За мен по-важно е друго – фактически на всеки рожден ден човек би трябвало да се обърне и да ревизира този житейски опит, който е натрупал, какво в него е позитивното и какво е негативното. Има ли нещо, което може да допрецизира в своя темперамент. И второто – какво е отношението на хората – съществува ли почитание, доколко, справедливо или несправедливо.
Аз не слугувам на идоли, държа се естествено и доста ми се желае всички към мен да се държат правилно и почтено. Това мъчно се реализира в обществото, само че пък по тази причина човек може да се разграничи от избран вид характери и хора, с които по-кратко или по-дълго време е имал взаимоотношения. Дразненията са доста и това, което човек самичък може да си направи никой различен не може да му го направи. Затова от време на време е хубаво човек да регистрира дали има другари и познати, с които заслужава да се вижда или просто се е заобиколил с клакьори. Аз отстранявам доста време на другарствата и имам доста другари. Приятелството не е едностранен развой, то е двустранен и то би трябвало да се изпита във времето в разнообразни обстановки.
- Има ли житейски и професионални решения, с които изключително се гордеете, че сте взели и за които пък съжалявате?
- Човек постоянно има защо да съжалява, само че времето не може да се върне. Затова споделям, че това е житейският опит и от него би трябвало да се вземат поучения. Същевременно съм доста благополучен от това, че съм взел доста значими решения обратно във времето да се отдам на така наречен секрети общества. Пряко присъединяване съм имал в реактивирането на масонството в България през 1992 година, в основаването на Шотландския обред през 2001 година, в основаването на Ордена на рицарите тамплиери и така нататък – все придвижвания, което са постижения за цялото общество.
Белият плащ с червени кръстове и мечът са част от знаците, с които се отличават рицарите тамплиери. Снимка: Личен списък
- Какъв беше вашият претекст да се обърнете към масонството, от една страна и от друга, да създадете в България Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим? Подобни секрети общества постоянно от епохи са обгърнати в тайнственост и това подхранва интереса към тях. Често масоните и тамплиерите се свързват и с разнообразни тайни теории, част от които са, че те съставляват международен властови център, който подмолно дърпа конците. Как бихте коментирали?
- Когато човек уважи малко повече схваща, че масонството е школа за характери за мъже и една опция за доизграждане на храма вътре в душата, една школа, в която свикваш да чуваш противните отзиви, да ги чуваш, не да ги изтърпяваш, да взимаш рационалното и да се поправяш. Всъщност да бъдеш и самокритичен. Това е от най-хубавите способи егото да бъде потиснато и знанията да изплуват напред. Личното ми разбиране е, че християните в Европа и в България са в неволя и по тази причина сътворих условия за навлизането на тамплиерството у нас. Християните се нуждаят от единодушие.
Първата и съществена цел на тамплиерството е икуменизмът, борим се за уголемен разговор и сближение на християните в целия свят. Съществуват 33 000 християнски деноминации – доста работа има за всички и никой не би трябвало да ревнува и всеки може да се включи напълно умерено. И втората – невоюването сред другите вероизповедания. Тамплиерите са си сложили за цел прекачване на мостове към други вероизповедания. Тези две съществени цели са още от основаването на Ордена през 1118 година
На специфична гала Румен Ралчев бе избран отново през 2021 година още веднъж за Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Снимка: Личен списък
- Вие сте човек, който се занимава със спорт, бил сте извънредно сполучлив играч, а по-късно преминавате в различен вид активност – националната сигурност и защитата. Какво ви стимулира да влезете в тази сфера?
- Още като възпитаник започнах да спортувам. Влязох в националния тим на юношите по битка. Благодарение на това бях определен и станах парашутист и то парашутист-разузнавач. Това към този момент ми влезе в кръвта. Оттук нататък имах две оферти – едното беше да остана към Разузнавателното ръководство на Генералния щаб, а другото беше да вляза в Националната работа за защита, тогава се наричаше Управление за сигурност и защита (УБО). Аз избрах Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Спортът доста ми помагаше, явявах се и на спартакиади, спортът калява здравето, калява и волята и това дава опция да разгърнеш огромна част от своите благоприятни условия. Съвсем обикновено е, когато човек се занимава с една активност да направи всичко допустимо да бъде образец. В противоположен случай остава в масовката, там където се ръкопляска, без да мине напред. Така че тази упоритост поисквам на всички – не оставайте в масовката, а вървете напред – да ви ръкопляскат и на вас.
Румен Ралчев особено поздрави читателите на Lupa.bg с лупа в ръка в жанр Шерлок Холмс
- Издигате се до генерал-майор от Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО и до началник на защитата на Тодор Живков, на президентите Петър Младенов и Желю Желев. Бихте ли показа за вашите първи срещи с тях.
- Това беше толкоз от дълго време, а и връзките ни бяха служебни. И тримата бяха дисциплинирани, при някои от тях имахме проблеми, не желая да показвам, само че всичко е въпрос на опит и на взаимно самообладание. И аз съм се радвал, че те са имали самообладание, тъй като не постоянно всяка стъпка се е одобрявала. В даден миг се е налагало да подхващаме действия, които за жалост нервират, само че пък те са свързани със сигурността. Ситуациите са доста, а тези дейности са непопулярни, само че се постановат в даден миг. Но в края на краищата индивидът е подложен там, с цел да обезпечи сигурността и защитата.
- Как бихте коментирали, че някои от актуалните български държавници, имам предвид и премиера Кирил Петков, отхвърлят да се реалокират в държавната резиденция „ Бояна “, а избират да живеят в своите жилища?
- След 1989 година съвсем всички държавници са имали сходни стремежи. Но откакто човек бъде определен или подложен на даден пост, той би трябвало да знае, че медалът има две страни и той отчасти се лишава от свободата си. Не е прелестно да ти дишат непрестанно във врата, само че такива са изискванията и условията, изключително тук, балканските условия са много сурови. От друга страна на данъкоплатеца, на народа излиза по-скъпо, когато някой желае да живее в жилището си или в къщата си, защото са нужни мероприятия по преустройването, които костват доста пари и тогава отново ще почнем да приказваме, че на НСО не му стигат парите.
Колекцията на Румен Ралчев включва картини на антични рицари тамплиери и фигури на рицари от Ордена на Йерусалим
- Наскоро се обсъждаше какъв да бъде кръгът на охраняемите от НСО лица отвън тримата на върха – президент, ръководител на Народното събрание и министър председател - дали този кръг да бъде ограничен. Според вас би трябвало ли да бъдат охранявани основният прокурор, ръководителят на Конституционния съд и ръководителите на висшите съдилища, министрите?
- Аз съм последовател на това, че всички лица, които са застрашени би трябвало да бъдат охранявани по избран метод – от коя конструкция ще бъдат охранявани това към този момент е друга работа. НСО беше натоварено с доста неспецифични действия, в това число надали не да бъде частна защита и да охранява някогашни ръководители на партии, депутати и така нататък, тъй като били застрашени. Това не влиза в служебните отговорности на НСО и се веселя, че поизчистиха ненапълно авгиевите обори.
Винаги може да се направи още нещо, само че би трябвало да се има поради, че при всяко произшествие с високопоставено лице в първата десятка в страната, не приказвам за атентат, ще гръмне светът. И тогава дълги години ще ни дават за негативен образец. Така че би трябвало да се балансира в нуждата сред тези, на които фактически се поставя защита и тези, които желаят да имат защита. Те дано се извърнат към други ведомства или към частните охранителни компании. В множеството случаи защитата на НСО върви с коли и обслужване и по тази причина е цялата работа, защото някой различен заплаща. Когато човек самичък си заплаща е различен въпрос.
Началникът на НСО ген. Емил Тонев връчи през 2021 година специфична грамота на ген. Румен Ралчев за вярна работа. Снимка: Личен списък
- Мина много време от появяването на фотосите от спалнята на някогашния министър председател Бойко Борисов. Докъде НСО има право да навлиза в персоналното пространство на охраняваните лица и би трябвало ли да ревизира подробно гостите на държавника, поканени в дома му от самия него? И какво се случва, в случай че примерно министър председателят подреди на НСО да не ревизира хората, пристигнали на посетители в дома му?
- Когато се охранява дома на министър-председател, без значение къде се намира, естествено и обикновено е той да бъде посещаван от свои посетители. Редът за допуск е разказан, в НСО се знае какво тъкмо би трябвало да се направи. За страдание доста постоянно се получават спорни заповеди: „ В моя дом по този начин ще се влиза “ и от този миг нататък НСО остава в профил. НСО носи отговорността, само че правата са му отрязани. Затова аз доста одобрявам Германия, където няма такива балкански нрави и с встъпването си в служба канцлерът е безусловно осведомен от горната страна до долу какво е длъжен да прави. Няма искания от вида " желая да си пребивавам у дома, не желая защита, аз си имам водач, няма да ми проверявате хората. "
На процедура всички тези неща се ползват и в НСО. Но тук взима връх субективният фактор - кой какво желае, по какъв начин го желае и за какво го желае и става дълга и необятна. Ами в случай че някой министър-председател се появи с цицина или не дай си Боже е имал по-остро стълкновение в домашна или отвън домашна конюнктура - какво ще стане? Първо пресата ще гръмне, светът също и второ какво ще се каже – НСО хем е отговорно, хем не е отговорно. Виновно е, тъй като не се е справило до дъно със задачата си и аз предлагам на сътрудниците да се борят до дъно за това, което е разпоредено от закона. Има закон и устав към него и никой не би трябвало да стои над тези неща.
Румен Ралчев е и Велик занаятчия на Великата ложа на старите, свободни и признати зидари на България. Снимка: Личен списък
- В свое изявление споменахте, че в настоящия парламент има 70 масони и четирима тамплиери. Един от правилата на масонството, който е прочут на необятната общност е, че масон не може да откаже среща на брат от ложата, без значение от техния статут в обществото, от политически или други разлики. В този смисъл наличието на толкоз доста масони в Народното събрание и в другите партии оказва помощ ли за реализиране на политически консенсус?
- Винаги съм препоръчвал на братята масони и тамплиери да се срещат и да водят диалози. Политиката се прави в коридорите, не се прави в самата зала. Защото те стават по-широкоспектърни като информация и като благоприятни условия за въздействие. Това, което вие казвате е правилно – че среща масон на масона не отхвърля, само че по масонски въпроси, а не по бизнес въпроси. Не става по този начин – някой масон е станал министър и различен идва и чука на вратата с аргумента, че среща не може да му бъде отказана. Става дума единствено за масонски въпроси – и на Великия занаятчия е неразрешено да отхвърля среща на който и да било масон. И това е едно огромно постижение, тъй като масоните са равни между тях. Единствено за администриране на цялата тази активност периодичен се избират Велик занаятчия и други велики сановници, които да ръководят процеса на развиване на дадената ложа.
- Добре ли е в политическия хайлайф да има повече масони и тамплиери, в случай че приемем, че това са морални хора, които непрестанно се самоусъвършенстват?
- Бих споделил, че е добре представители на всички цивилен организации да навлизат в Народното събрание, тъй като те са привикнали на живот, който дава опция да се срещат с доста хора, да изслушват отзиви и да бъдат аналитични. Второ, не могат да бъдат заслепени със личното си его: „ Колко съм популярен, ето до през вчерашния ден бях едно брашно, през днешния ден съм бял самун “. И трето, малко или доста самата организация и фактът, че масонът или тамплиерът се среща с хора, защото не може да се изолира, го кара да бъде пореден в решенията си. Не може да прави внезапни завои и чупки във връзка с своето политическо показване в обществото.
Всичко това е добре пристигнало за обществото, тъй като това са хора с дълъг стаж, тъй като и при масонството, и при ротарианството, и при тамплиерството има стажуване първоначално, до момента в който свикнеш с философията и взаимоотношенията и тогава идва оня миг на съзряване, тъй като човек се построява цялостен живот, че не може да злоупотребява с това, че се познава с този или с оня. Това е един забавен феномен, само че постоянно се вади от подтекста и се споделя: „ но те се срещат “. Но и хората от етажната благосъстоятелност се срещат. Като вървиш на лов също се срещаш с някого. Ако спортуваш също се срещаш с избран кръг. Приятелите се срещат. Точно противоположното – един масон би трябвало да се среща с хората. Това, че той се е издигнал в политиката е добре пристигнало, тъй като колкото по-широки контакти има тогава той усеща пулса на това, което се прави – утвърждение или отрицание. А не да се заблуждава.
Ако той се остави в един стеснен кръг клакьори ще има едно ръкопляскане „ Колко си популярен и по какъв начин го измисли, тъкмо по този начин и давай напред. “ А е добре, когато се среща с хора, с които е на едно равнище и там няма значение какъв брой пари имаш и каква ти е длъжността отвън масонството. Там се споделя право в очите: „ Братко, моето мнение по този въпрос е еди-какво си. “ Не го наскърбяват, не го нагрубяват, а всеки споделя свободно своето мнение. И тогава може да чуеш свободно мнението на хората и да схванеш фактически ли си на прав път или си тръгнал по някоя пътечка, която на теб ти се вижда като автомагистрала.
- Преди време се обявихте срещу измененията в Закона за правосъдната власт, съгласно който магистратите са задължени да заявяват своята принадлежност към секрети общества и други цивилен организации. Защо?
- 43-то Народно заседание одобри един непълен закон за всички от сферата на Министерство на правораздаването и на правосъдната власт да дават сведения за това дали членуват или не членуват в някаква организация. Така го осакатиха този закон, че той просто не работи, само че бе гласуван, с цел да не се счупи хатърът на един човек, който имаше огромно предпочитание да влезе в масонството, пък не беше признат по избрани аргументи.
- Ще разкриете ли името му?
- Не, няма по какъв начин. Той беше огромен последовател на това надали не всички държавни служители, без значение къде са, да разказват къде членуват. Това не можа да стане, остана единствено за юридически ангажираните лица. Но в края на краищата просто се афишира, само че не носи никакви последици и не би трябвало да носи последици по простата причина, че тези организации не са секрети, те са регистрирани по законите на страната. Те са интернационалните организации и в множеството случаи в тях членуват стотици хиляди, а в масонството и 4-5 милиона по света. И те вършат добрини – работят в интерес на обществото. Не изскубват от обществото, а дават на обществото. Препоръчвам, които са на противното мнение фактически да прочетат малко по-задълбочени метафизичен книги, свързани с тези ордени, а не да четат Дан Браун. Дан Браун също е бил масон и на тази база той знае доста от нещата и той ги е развил като публицист, което е обикновено.
- А той нарушил ли е по някакъв метод масонската клетва да не издава ритуали на братята?
- Той не е издал нещо изключително, само че е бил член на много ордени. Но знаейки къде какви мощи съществуват, ги преплита в някаква престъпна преживелица, която да бъде показана на 500 страници и да основава огромен интерес у читателите и това е едно огромно негово постижение. Но да се взима от художествена литература и да се произнасяш от последна инстанция това е меко казано смешно. Може да четеш художествена литература за инженери, това не те прави инженер. Има съществени книги в интернет, нашият Велик приорат е издал също много книги по въпроса – дано почетат и се усъвършенстват. Когато научиш нещо ново, това е вътрешно рационализиране. Дали го възприемаш или не, това е твоя работа, само че значимото е, че го знаеш. Нека не се бъркат масонски престилки с бели плащове, с шапки и така нататък Това са атрибути на разнообразни типове ордени и когато някой се изкаже некадърно излиза наяве, че нищо не знае.
- Как минава Великият Приорат България на Ордена на рицарите тамплиери на Храма на Йерусалим през тези комплицирани пандемични времена? На какви начинания заложихте през този интервал?
- Като цивилен организации Орденът на рицарите тамплиери през 2020 година получи своите удари. Първите няколко месеца фактически провеждахме телефонни диалози и след това последователно започнахме видео срещи, които се утвърдиха. Те се утвърдиха и на международно равнище и на процедура използвахме единствено лятото да се виждаме навън. Доста е затормозена работата на всички типове цивилен общества. Но продължаваме да работим интензивно и сполучливо и израз на тази наша задача е, че през предходната година бе основан Велик Приорат - Македония, на който сме ментори. Активно работихме през двете години на ковида и това демонстрира, че няма стъписване.
Ритуал по приемането на нови членове в Ордена на рицарите тамплиери в България. Снимка: Личен списък
- България донесе светлина на Македония – по този начин може да се схване фактът, че Велик приорат - България оказа помощ за основаването на тамплиерски медал в Република Северна Македония. И македонците одобриха вашата протегната ръка.
- За политика в гражданските организации не се приказва. Това е още един позитивен канал за връзка, тъй като посредством тях може да се създадат доста неща. Вкарването на светлина и признание на Великата ложа на България през 1917 година е от французите, а по време на Първата международна война действително французите са наши съперници. Така че в България са пристигнали наши съперници и са донесли светлината и признанието на Великата ложа на България.
Винаги би трябвало да се основават задоволително мощни канали за контакти, тъй като светът не е черно-бял. Има доста цветове и никой не може да каже тези са неприятни, тези са положителни. Винаги има нюанси и в подтекста на сегашната обстановка с острата борба сред НАТО и Русия не трябва да вършат внезапни изявления. Тайната дипломация не стига до вестниците, тя продължава, в това число и по масонска линия. Защото съветската Велика ложа е доста мощна, мощна е и Великата ложа в Съединени американски щати и контактите не престават. Преди няколко дни направихме среща на целия Орден на тамплиерите и Великите приори поставихме въпроса. Имаме Велик Приорат - НАТО и първо искахме да получим малко повече информация и второ да създадем условия за разговор. Другото е ясно – възпламенява се фитилът и войната потегля. Така че всички цивилен организации малко или доста са се заели в този развой и аз се надявам, че всичко ще приключи по кротичък метод.
- Това значи ли, че в Украйна няма да се стигне до гореща война и до действителни военни дейности сред Русия от една страна и Украйна и страни-членки на НАТО, от друга?
- Не желая да играя ролята на гадателка. Всеки един случай, който може да се случи на границата сред Русия и Украйна може да възпламени една война. Колко ще е дълга тя – най-вероятно ще бъде доста къса. Тук главната ми мисъл е, че когато се включат цивилен организации и партии и всички гледат в една посока за спокойно разрешаване на този проблем доста по-голям е шансът това нещо да стане, в сравнение с в случай че всички гракнем, да си скъсаме ризите и да извикаме: „ Напред, ще победим! “
- На нож!
- Да, на нож. Но това не се получава, още повече за една дребна България, чието положение на войската не е най-цветущото. Ще дойдат да ни пазят с два самолета или с шест самолета... При състояние, че имахме над 450 изтребители и също толкоз военно-транспортни самолети в този момент до каква степен го докарахме. Но това е друга тематика.
Румен Ралчев дружно с красивата си брачна половинка - режисьорката Маргарита Ралчева
- Какво е актуалното измерение на думата „ рицар “, господин Ралчев?
- Преди близо 900 година - през 1179-та писателят Рамон Лул в “Книга за рицарския орден” списа седемте рицарски добродетели - религия, вяра, обич, правдивост, мъдрост, геройство и умереност, които навлязоха последователно в обществото и към този момент се употребяват от всички, в това число и в дипломацията. Ние сме призвани тези добродетели да навлизат в обществото освен като изрази, а като действителност. Една от стъпките, които Велик Приорат - България прави, е издаването на книгата „ Конвергенция сред Ордена на тамплиерите и обществото “. Първоначално това е опит за конвергенция в България. Тази книга е написана от мен и от акад. Кольо Ранчев и е по отношение на моята 70-годишнина и следва да бъде показана. Но там даваме още един вероятен път за помощ на обществото и за ролята на гражданските общества. По същия метод може да стане и конвергенцията сред масоните и обществото. Помагайки си и работейки с обществото, ние във всички случаи чакаме позитивен резултат.
Българското общество реализира една огромна победа, тъй като демократичността даде опция в Българи да влязат тези придвижвания. Втората огромна победа е, че към този момент не всички възприемат масонството и тамплиерството като мръсни думи. Това са международни организации със столетна традиция и фактът, че те са толкоз дълговечни, демонстрира, че в тях има доста рационално зърно във връзка с моралните категории. Ние се борим за морални категории и да имаме една ясна и точна преценка за хората. В клетвата на тамплиерите влиза да почитаме дамите. Ние сме кавалери това е безусловно наложително за тамплиера. Ако аз видя тамплиер, който злоупотребява с това и нарушава клетвата, той ще бъде изключен. Така ние демонстрираме на обществото, че към дамите би трябвало да има кавалерско отношение.
- Вие колекционирате саби и мечове. Какво символизират през днешния ден те?
- В предишното това са били оръжията, посредством, на които човек е оживял. Сега е един знак на запазване на вярата, на мъжеството, знак на това, че светът би трябвало да вижда от кое място е произтекъл, само че оръжията би трябвало да висят на стената.
Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА
Румен Ралчев е и в основата на възобновление на масонството в България след 1989 година и е измежду първите български масони. Достигнал е най-високата – 33-та степен на Стария и признат Шотландски обред. Членува и във Великата ложа на старите, свободни и признати зидари на България и е неин Велик занаятчия.
Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Дипломира се като отличник на випуска във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи, през днешния ден Академия на Министерство на вътрешните работи, по-късно приключва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а по-късно и мениджмънт, маркетинг и надзор в туризма в УНСС. Професор е по философия и езотерика в Peninsula University в Съединени американски щати и е учен. Автор е на 16 книги и на повече от 60 научни изявления, свързани най-вече с проучване философията на тайните общества и езотериката.
През 70-години постъпва на работа в Управлението за сигурност и защита (УБО), като дава отговор за персоналната защита на висшите партийци и държавници. Става шеф на защитата на комунистическия началник Тодор Живков и на президентите Петър Младенов и на Желю Желев. Бил е треньор по джуджо, упражнявал е битка и самбо. След трансформирането на Управление безопасност и охрана (Пето управление н в Национална работа защита продължава да работи и там известно време, като напуща системата със званието генерал-майор и навлиза в частния охраняем бизнес. Създава компанията „ Балкан секюрити груп “ и е притежател и основател на Колежа по защита и сигурност “Св. Георги Победоносец”, където и преподава. Над 20 години е ръководител на Националния съюз „ Безопасност и защита “.
Lupa.bg беседва с господин Румен Ралчев по случай неговия 70-ти празник. Той бе общителен да одобри екипа на медията в кабинета си, като общително сподели част от богатата си сбирка от картини, икони, инкрутирани кръстове, саби, мечове и тамплиерски и масонски знаци и многочислени награди.
- Акад. Ралчев, по случай 70-ия ви празник вашите братя масони от Съединени американски щати ви уважиха със специфична плоча в Мемориалния масонски комплекс „ Джордж Вашингтон “, а във ваша чест засадиха и магнолия. Зарадва ли ви това почитание към вас?
- Това беше една хубава изненада и демонстрира, че никой не е пропуснат. Приятно е да имаш на другия завършек на света засадено дърво и мемориална плоча. Но към този момент като почнат да приказват, че приготвят плочи за теб, не знам какво да си мисля (смее се). Но другояче е тип самопризнание, което трогва.
Масони от Съединени американски щати уважиха своя брат Румен Ралчев със специфична плоча в Мемориалния масонски комплекс „ Джордж Вашингтон “
- Правите ли персонална и професионална равносметка около вашия рожден ден?
- Нормално е на всеки рожден ден човек да си прави равносметка. От една страна, рожденият ден постоянно е радостна дата, а от друга подухва по-песимистични усеща, тъй като животът последователно минава. Поставили сме си доста високи цели – в моята фамилия майка ми умря на 95 години и имаме дълговечност. За мен по-важно е друго – фактически на всеки рожден ден човек би трябвало да се обърне и да ревизира този житейски опит, който е натрупал, какво в него е позитивното и какво е негативното. Има ли нещо, което може да допрецизира в своя темперамент. И второто – какво е отношението на хората – съществува ли почитание, доколко, справедливо или несправедливо.
Аз не слугувам на идоли, държа се естествено и доста ми се желае всички към мен да се държат правилно и почтено. Това мъчно се реализира в обществото, само че пък по тази причина човек може да се разграничи от избран вид характери и хора, с които по-кратко или по-дълго време е имал взаимоотношения. Дразненията са доста и това, което човек самичък може да си направи никой различен не може да му го направи. Затова от време на време е хубаво човек да регистрира дали има другари и познати, с които заслужава да се вижда или просто се е заобиколил с клакьори. Аз отстранявам доста време на другарствата и имам доста другари. Приятелството не е едностранен развой, то е двустранен и то би трябвало да се изпита във времето в разнообразни обстановки.
- Има ли житейски и професионални решения, с които изключително се гордеете, че сте взели и за които пък съжалявате?
- Човек постоянно има защо да съжалява, само че времето не може да се върне. Затова споделям, че това е житейският опит и от него би трябвало да се вземат поучения. Същевременно съм доста благополучен от това, че съм взел доста значими решения обратно във времето да се отдам на така наречен секрети общества. Пряко присъединяване съм имал в реактивирането на масонството в България през 1992 година, в основаването на Шотландския обред през 2001 година, в основаването на Ордена на рицарите тамплиери и така нататък – все придвижвания, което са постижения за цялото общество.
Белият плащ с червени кръстове и мечът са част от знаците, с които се отличават рицарите тамплиери. Снимка: Личен списък
- Какъв беше вашият претекст да се обърнете към масонството, от една страна и от друга, да създадете в България Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим? Подобни секрети общества постоянно от епохи са обгърнати в тайнственост и това подхранва интереса към тях. Често масоните и тамплиерите се свързват и с разнообразни тайни теории, част от които са, че те съставляват международен властови център, който подмолно дърпа конците. Как бихте коментирали?
- Когато човек уважи малко повече схваща, че масонството е школа за характери за мъже и една опция за доизграждане на храма вътре в душата, една школа, в която свикваш да чуваш противните отзиви, да ги чуваш, не да ги изтърпяваш, да взимаш рационалното и да се поправяш. Всъщност да бъдеш и самокритичен. Това е от най-хубавите способи егото да бъде потиснато и знанията да изплуват напред. Личното ми разбиране е, че християните в Европа и в България са в неволя и по тази причина сътворих условия за навлизането на тамплиерството у нас. Християните се нуждаят от единодушие.
Първата и съществена цел на тамплиерството е икуменизмът, борим се за уголемен разговор и сближение на християните в целия свят. Съществуват 33 000 християнски деноминации – доста работа има за всички и никой не би трябвало да ревнува и всеки може да се включи напълно умерено. И втората – невоюването сред другите вероизповедания. Тамплиерите са си сложили за цел прекачване на мостове към други вероизповедания. Тези две съществени цели са още от основаването на Ордена през 1118 година
На специфична гала Румен Ралчев бе избран отново през 2021 година още веднъж за Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Снимка: Личен списък
- Вие сте човек, който се занимава със спорт, бил сте извънредно сполучлив играч, а по-късно преминавате в различен вид активност – националната сигурност и защитата. Какво ви стимулира да влезете в тази сфера?
- Още като възпитаник започнах да спортувам. Влязох в националния тим на юношите по битка. Благодарение на това бях определен и станах парашутист и то парашутист-разузнавач. Това към този момент ми влезе в кръвта. Оттук нататък имах две оферти – едното беше да остана към Разузнавателното ръководство на Генералния щаб, а другото беше да вляза в Националната работа за защита, тогава се наричаше Управление за сигурност и защита (УБО). Аз избрах Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Спортът доста ми помагаше, явявах се и на спартакиади, спортът калява здравето, калява и волята и това дава опция да разгърнеш огромна част от своите благоприятни условия. Съвсем обикновено е, когато човек се занимава с една активност да направи всичко допустимо да бъде образец. В противоположен случай остава в масовката, там където се ръкопляска, без да мине напред. Така че тази упоритост поисквам на всички – не оставайте в масовката, а вървете напред – да ви ръкопляскат и на вас.
Румен Ралчев особено поздрави читателите на Lupa.bg с лупа в ръка в жанр Шерлок Холмс
- Издигате се до генерал-майор от Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО и до началник на защитата на Тодор Живков, на президентите Петър Младенов и Желю Желев. Бихте ли показа за вашите първи срещи с тях.
- Това беше толкоз от дълго време, а и връзките ни бяха служебни. И тримата бяха дисциплинирани, при някои от тях имахме проблеми, не желая да показвам, само че всичко е въпрос на опит и на взаимно самообладание. И аз съм се радвал, че те са имали самообладание, тъй като не постоянно всяка стъпка се е одобрявала. В даден миг се е налагало да подхващаме действия, които за жалост нервират, само че пък те са свързани със сигурността. Ситуациите са доста, а тези дейности са непопулярни, само че се постановат в даден миг. Но в края на краищата индивидът е подложен там, с цел да обезпечи сигурността и защитата.
- Как бихте коментирали, че някои от актуалните български държавници, имам предвид и премиера Кирил Петков, отхвърлят да се реалокират в държавната резиденция „ Бояна “, а избират да живеят в своите жилища?
- След 1989 година съвсем всички държавници са имали сходни стремежи. Но откакто човек бъде определен или подложен на даден пост, той би трябвало да знае, че медалът има две страни и той отчасти се лишава от свободата си. Не е прелестно да ти дишат непрестанно във врата, само че такива са изискванията и условията, изключително тук, балканските условия са много сурови. От друга страна на данъкоплатеца, на народа излиза по-скъпо, когато някой желае да живее в жилището си или в къщата си, защото са нужни мероприятия по преустройването, които костват доста пари и тогава отново ще почнем да приказваме, че на НСО не му стигат парите.
Колекцията на Румен Ралчев включва картини на антични рицари тамплиери и фигури на рицари от Ордена на Йерусалим
- Наскоро се обсъждаше какъв да бъде кръгът на охраняемите от НСО лица отвън тримата на върха – президент, ръководител на Народното събрание и министър председател - дали този кръг да бъде ограничен. Според вас би трябвало ли да бъдат охранявани основният прокурор, ръководителят на Конституционния съд и ръководителите на висшите съдилища, министрите?
- Аз съм последовател на това, че всички лица, които са застрашени би трябвало да бъдат охранявани по избран метод – от коя конструкция ще бъдат охранявани това към този момент е друга работа. НСО беше натоварено с доста неспецифични действия, в това число надали не да бъде частна защита и да охранява някогашни ръководители на партии, депутати и така нататък, тъй като били застрашени. Това не влиза в служебните отговорности на НСО и се веселя, че поизчистиха ненапълно авгиевите обори.
Винаги може да се направи още нещо, само че би трябвало да се има поради, че при всяко произшествие с високопоставено лице в първата десятка в страната, не приказвам за атентат, ще гръмне светът. И тогава дълги години ще ни дават за негативен образец. Така че би трябвало да се балансира в нуждата сред тези, на които фактически се поставя защита и тези, които желаят да имат защита. Те дано се извърнат към други ведомства или към частните охранителни компании. В множеството случаи защитата на НСО върви с коли и обслужване и по тази причина е цялата работа, защото някой различен заплаща. Когато човек самичък си заплаща е различен въпрос.
Началникът на НСО ген. Емил Тонев връчи през 2021 година специфична грамота на ген. Румен Ралчев за вярна работа. Снимка: Личен списък
- Мина много време от появяването на фотосите от спалнята на някогашния министър председател Бойко Борисов. Докъде НСО има право да навлиза в персоналното пространство на охраняваните лица и би трябвало ли да ревизира подробно гостите на държавника, поканени в дома му от самия него? И какво се случва, в случай че примерно министър председателят подреди на НСО да не ревизира хората, пристигнали на посетители в дома му?
- Когато се охранява дома на министър-председател, без значение къде се намира, естествено и обикновено е той да бъде посещаван от свои посетители. Редът за допуск е разказан, в НСО се знае какво тъкмо би трябвало да се направи. За страдание доста постоянно се получават спорни заповеди: „ В моя дом по този начин ще се влиза “ и от този миг нататък НСО остава в профил. НСО носи отговорността, само че правата са му отрязани. Затова аз доста одобрявам Германия, където няма такива балкански нрави и с встъпването си в служба канцлерът е безусловно осведомен от горната страна до долу какво е длъжен да прави. Няма искания от вида " желая да си пребивавам у дома, не желая защита, аз си имам водач, няма да ми проверявате хората. "
На процедура всички тези неща се ползват и в НСО. Но тук взима връх субективният фактор - кой какво желае, по какъв начин го желае и за какво го желае и става дълга и необятна. Ами в случай че някой министър-председател се появи с цицина или не дай си Боже е имал по-остро стълкновение в домашна или отвън домашна конюнктура - какво ще стане? Първо пресата ще гръмне, светът също и второ какво ще се каже – НСО хем е отговорно, хем не е отговорно. Виновно е, тъй като не се е справило до дъно със задачата си и аз предлагам на сътрудниците да се борят до дъно за това, което е разпоредено от закона. Има закон и устав към него и никой не би трябвало да стои над тези неща.
Румен Ралчев е и Велик занаятчия на Великата ложа на старите, свободни и признати зидари на България. Снимка: Личен списък
- В свое изявление споменахте, че в настоящия парламент има 70 масони и четирима тамплиери. Един от правилата на масонството, който е прочут на необятната общност е, че масон не може да откаже среща на брат от ложата, без значение от техния статут в обществото, от политически или други разлики. В този смисъл наличието на толкоз доста масони в Народното събрание и в другите партии оказва помощ ли за реализиране на политически консенсус?
- Винаги съм препоръчвал на братята масони и тамплиери да се срещат и да водят диалози. Политиката се прави в коридорите, не се прави в самата зала. Защото те стават по-широкоспектърни като информация и като благоприятни условия за въздействие. Това, което вие казвате е правилно – че среща масон на масона не отхвърля, само че по масонски въпроси, а не по бизнес въпроси. Не става по този начин – някой масон е станал министър и различен идва и чука на вратата с аргумента, че среща не може да му бъде отказана. Става дума единствено за масонски въпроси – и на Великия занаятчия е неразрешено да отхвърля среща на който и да било масон. И това е едно огромно постижение, тъй като масоните са равни между тях. Единствено за администриране на цялата тази активност периодичен се избират Велик занаятчия и други велики сановници, които да ръководят процеса на развиване на дадената ложа.
- Добре ли е в политическия хайлайф да има повече масони и тамплиери, в случай че приемем, че това са морални хора, които непрестанно се самоусъвършенстват?
- Бих споделил, че е добре представители на всички цивилен организации да навлизат в Народното събрание, тъй като те са привикнали на живот, който дава опция да се срещат с доста хора, да изслушват отзиви и да бъдат аналитични. Второ, не могат да бъдат заслепени със личното си его: „ Колко съм популярен, ето до през вчерашния ден бях едно брашно, през днешния ден съм бял самун “. И трето, малко или доста самата организация и фактът, че масонът или тамплиерът се среща с хора, защото не може да се изолира, го кара да бъде пореден в решенията си. Не може да прави внезапни завои и чупки във връзка с своето политическо показване в обществото.
Всичко това е добре пристигнало за обществото, тъй като това са хора с дълъг стаж, тъй като и при масонството, и при ротарианството, и при тамплиерството има стажуване първоначално, до момента в който свикнеш с философията и взаимоотношенията и тогава идва оня миг на съзряване, тъй като човек се построява цялостен живот, че не може да злоупотребява с това, че се познава с този или с оня. Това е един забавен феномен, само че постоянно се вади от подтекста и се споделя: „ но те се срещат “. Но и хората от етажната благосъстоятелност се срещат. Като вървиш на лов също се срещаш с някого. Ако спортуваш също се срещаш с избран кръг. Приятелите се срещат. Точно противоположното – един масон би трябвало да се среща с хората. Това, че той се е издигнал в политиката е добре пристигнало, тъй като колкото по-широки контакти има тогава той усеща пулса на това, което се прави – утвърждение или отрицание. А не да се заблуждава.
Ако той се остави в един стеснен кръг клакьори ще има едно ръкопляскане „ Колко си популярен и по какъв начин го измисли, тъкмо по този начин и давай напред. “ А е добре, когато се среща с хора, с които е на едно равнище и там няма значение какъв брой пари имаш и каква ти е длъжността отвън масонството. Там се споделя право в очите: „ Братко, моето мнение по този въпрос е еди-какво си. “ Не го наскърбяват, не го нагрубяват, а всеки споделя свободно своето мнение. И тогава може да чуеш свободно мнението на хората и да схванеш фактически ли си на прав път или си тръгнал по някоя пътечка, която на теб ти се вижда като автомагистрала.
- Преди време се обявихте срещу измененията в Закона за правосъдната власт, съгласно който магистратите са задължени да заявяват своята принадлежност към секрети общества и други цивилен организации. Защо?
- 43-то Народно заседание одобри един непълен закон за всички от сферата на Министерство на правораздаването и на правосъдната власт да дават сведения за това дали членуват или не членуват в някаква организация. Така го осакатиха този закон, че той просто не работи, само че бе гласуван, с цел да не се счупи хатърът на един човек, който имаше огромно предпочитание да влезе в масонството, пък не беше признат по избрани аргументи.
- Ще разкриете ли името му?
- Не, няма по какъв начин. Той беше огромен последовател на това надали не всички държавни служители, без значение къде са, да разказват къде членуват. Това не можа да стане, остана единствено за юридически ангажираните лица. Но в края на краищата просто се афишира, само че не носи никакви последици и не би трябвало да носи последици по простата причина, че тези организации не са секрети, те са регистрирани по законите на страната. Те са интернационалните организации и в множеството случаи в тях членуват стотици хиляди, а в масонството и 4-5 милиона по света. И те вършат добрини – работят в интерес на обществото. Не изскубват от обществото, а дават на обществото. Препоръчвам, които са на противното мнение фактически да прочетат малко по-задълбочени метафизичен книги, свързани с тези ордени, а не да четат Дан Браун. Дан Браун също е бил масон и на тази база той знае доста от нещата и той ги е развил като публицист, което е обикновено.
- А той нарушил ли е по някакъв метод масонската клетва да не издава ритуали на братята?
- Той не е издал нещо изключително, само че е бил член на много ордени. Но знаейки къде какви мощи съществуват, ги преплита в някаква престъпна преживелица, която да бъде показана на 500 страници и да основава огромен интерес у читателите и това е едно огромно негово постижение. Но да се взима от художествена литература и да се произнасяш от последна инстанция това е меко казано смешно. Може да четеш художествена литература за инженери, това не те прави инженер. Има съществени книги в интернет, нашият Велик приорат е издал също много книги по въпроса – дано почетат и се усъвършенстват. Когато научиш нещо ново, това е вътрешно рационализиране. Дали го възприемаш или не, това е твоя работа, само че значимото е, че го знаеш. Нека не се бъркат масонски престилки с бели плащове, с шапки и така нататък Това са атрибути на разнообразни типове ордени и когато някой се изкаже некадърно излиза наяве, че нищо не знае.
- Как минава Великият Приорат България на Ордена на рицарите тамплиери на Храма на Йерусалим през тези комплицирани пандемични времена? На какви начинания заложихте през този интервал?
- Като цивилен организации Орденът на рицарите тамплиери през 2020 година получи своите удари. Първите няколко месеца фактически провеждахме телефонни диалози и след това последователно започнахме видео срещи, които се утвърдиха. Те се утвърдиха и на международно равнище и на процедура използвахме единствено лятото да се виждаме навън. Доста е затормозена работата на всички типове цивилен общества. Но продължаваме да работим интензивно и сполучливо и израз на тази наша задача е, че през предходната година бе основан Велик Приорат - Македония, на който сме ментори. Активно работихме през двете години на ковида и това демонстрира, че няма стъписване.
Ритуал по приемането на нови членове в Ордена на рицарите тамплиери в България. Снимка: Личен списък
- България донесе светлина на Македония – по този начин може да се схване фактът, че Велик приорат - България оказа помощ за основаването на тамплиерски медал в Република Северна Македония. И македонците одобриха вашата протегната ръка.
- За политика в гражданските организации не се приказва. Това е още един позитивен канал за връзка, тъй като посредством тях може да се създадат доста неща. Вкарването на светлина и признание на Великата ложа на България през 1917 година е от французите, а по време на Първата международна война действително французите са наши съперници. Така че в България са пристигнали наши съперници и са донесли светлината и признанието на Великата ложа на България.
Винаги би трябвало да се основават задоволително мощни канали за контакти, тъй като светът не е черно-бял. Има доста цветове и никой не може да каже тези са неприятни, тези са положителни. Винаги има нюанси и в подтекста на сегашната обстановка с острата борба сред НАТО и Русия не трябва да вършат внезапни изявления. Тайната дипломация не стига до вестниците, тя продължава, в това число и по масонска линия. Защото съветската Велика ложа е доста мощна, мощна е и Великата ложа в Съединени американски щати и контактите не престават. Преди няколко дни направихме среща на целия Орден на тамплиерите и Великите приори поставихме въпроса. Имаме Велик Приорат - НАТО и първо искахме да получим малко повече информация и второ да създадем условия за разговор. Другото е ясно – възпламенява се фитилът и войната потегля. Така че всички цивилен организации малко или доста са се заели в този развой и аз се надявам, че всичко ще приключи по кротичък метод.
- Това значи ли, че в Украйна няма да се стигне до гореща война и до действителни военни дейности сред Русия от една страна и Украйна и страни-членки на НАТО, от друга?
- Не желая да играя ролята на гадателка. Всеки един случай, който може да се случи на границата сред Русия и Украйна може да възпламени една война. Колко ще е дълга тя – най-вероятно ще бъде доста къса. Тук главната ми мисъл е, че когато се включат цивилен организации и партии и всички гледат в една посока за спокойно разрешаване на този проблем доста по-голям е шансът това нещо да стане, в сравнение с в случай че всички гракнем, да си скъсаме ризите и да извикаме: „ Напред, ще победим! “
- На нож!
- Да, на нож. Но това не се получава, още повече за една дребна България, чието положение на войската не е най-цветущото. Ще дойдат да ни пазят с два самолета или с шест самолета... При състояние, че имахме над 450 изтребители и също толкоз военно-транспортни самолети в този момент до каква степен го докарахме. Но това е друга тематика.
Румен Ралчев дружно с красивата си брачна половинка - режисьорката Маргарита Ралчева
- Какво е актуалното измерение на думата „ рицар “, господин Ралчев?
- Преди близо 900 година - през 1179-та писателят Рамон Лул в “Книга за рицарския орден” списа седемте рицарски добродетели - религия, вяра, обич, правдивост, мъдрост, геройство и умереност, които навлязоха последователно в обществото и към този момент се употребяват от всички, в това число и в дипломацията. Ние сме призвани тези добродетели да навлизат в обществото освен като изрази, а като действителност. Една от стъпките, които Велик Приорат - България прави, е издаването на книгата „ Конвергенция сред Ордена на тамплиерите и обществото “. Първоначално това е опит за конвергенция в България. Тази книга е написана от мен и от акад. Кольо Ранчев и е по отношение на моята 70-годишнина и следва да бъде показана. Но там даваме още един вероятен път за помощ на обществото и за ролята на гражданските общества. По същия метод може да стане и конвергенцията сред масоните и обществото. Помагайки си и работейки с обществото, ние във всички случаи чакаме позитивен резултат.
Българското общество реализира една огромна победа, тъй като демократичността даде опция в Българи да влязат тези придвижвания. Втората огромна победа е, че към този момент не всички възприемат масонството и тамплиерството като мръсни думи. Това са международни организации със столетна традиция и фактът, че те са толкоз дълговечни, демонстрира, че в тях има доста рационално зърно във връзка с моралните категории. Ние се борим за морални категории и да имаме една ясна и точна преценка за хората. В клетвата на тамплиерите влиза да почитаме дамите. Ние сме кавалери това е безусловно наложително за тамплиера. Ако аз видя тамплиер, който злоупотребява с това и нарушава клетвата, той ще бъде изключен. Така ние демонстрираме на обществото, че към дамите би трябвало да има кавалерско отношение.
- Вие колекционирате саби и мечове. Какво символизират през днешния ден те?
- В предишното това са били оръжията, посредством, на които човек е оживял. Сега е един знак на запазване на вярата, на мъжеството, знак на това, че светът би трябвало да вижда от кое място е произтекъл, само че оръжията би трябвало да висят на стената.
Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ