Ето как живее знаков министър на соца. Пенсията му?
89 години навършва на 29 май последният министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов. Най-старият жив член на Политбюро няма да означи мотива поради фамилната покруса, която го сполетяла предходната година, оповестява „ Ретро ” и споделя по какъв начин живее през днешния ден Георги Йорданов.
На персоналния си празник през 2022-ра той загуби обичаната си брачна половинка Мария. Мъката към момента не го е напуснала и след гибелта на половинката си той се е затворил в себе си и е разредил доста обществените си контакти. Допреди Мария да го напусне, двамата постоянно посещаваха културни събития и бяха пример за крепко и хармонично семейство. Десетилетия наред брачната половинка на Йорданов страдаше от съществени сърдечни проблеми.
-->
За нея до гибелта си се грижеше персонално светилото в кардиохихургията проф. Александър Чирков. Георги Йорданов е точно един от хората, които имаха заслуга за връщането на медика в България през 80-те години на ХХ век. Тогавашният министър на културата и член на Политбюро спомага на Чирков да сътвори болница „ Света Екатерина “. Георги Йорданов става фамилен другар с кардиолога и точно професорът поема персонално лекуването на министершата Йорданова, а след гибелта му не престават да я следят неговите възпитаници.
Мария е ученическата обич на някогашния министър на Тодор Живков, с която се срещнали в гимназията. След завършването си Йорданов се дипломира като юрист и работи известно време като прокурор в Сливен. После се отдава на политическа активност. Само за няколко години, от 1960-а до 1967-а, се издига до длъжността първи секретар на Градския областен комитет. На 36-годишна възраст го викат в София. Поверяват му Градския комитет на партията. Като първи секретар на София изкарва 9 години. После става и министър на културата и вицепремиер. Междувременно го избират и за кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
След измененията през 1989 година на 1 април 1990 година Йорданов е изключен от Българска комунистическа партия като един от най-близките на Тодор Живков, само че по-късно участието му в Българска социалистическа партия е възобновено.
Когато стане дума за пенсията му, някогашният министър на културата отсича: „ Моля ви, не ме питайте. Получавам, колкото всички “. Той разчита за финансова и морална поддръжка на своите наследник и щерка. Щерка му Росица е приключила история и изкуствознание в СУ. Навремето ѝ предстояла отбрана на дисертация в Комитета за просвета, само че с идването на 10 ноември била уволнена. Сега има лична компания за рекламна активност. Брат ѝ Здравко наследява специалността на татко си и приключва право в СУ. Преводач е от британски език. От години работи в Република Южна Африка.
На персоналния си празник през 2022-ра той загуби обичаната си брачна половинка Мария. Мъката към момента не го е напуснала и след гибелта на половинката си той се е затворил в себе си и е разредил доста обществените си контакти. Допреди Мария да го напусне, двамата постоянно посещаваха културни събития и бяха пример за крепко и хармонично семейство. Десетилетия наред брачната половинка на Йорданов страдаше от съществени сърдечни проблеми.
-->
За нея до гибелта си се грижеше персонално светилото в кардиохихургията проф. Александър Чирков. Георги Йорданов е точно един от хората, които имаха заслуга за връщането на медика в България през 80-те години на ХХ век. Тогавашният министър на културата и член на Политбюро спомага на Чирков да сътвори болница „ Света Екатерина “. Георги Йорданов става фамилен другар с кардиолога и точно професорът поема персонално лекуването на министершата Йорданова, а след гибелта му не престават да я следят неговите възпитаници.
Мария е ученическата обич на някогашния министър на Тодор Живков, с която се срещнали в гимназията. След завършването си Йорданов се дипломира като юрист и работи известно време като прокурор в Сливен. После се отдава на политическа активност. Само за няколко години, от 1960-а до 1967-а, се издига до длъжността първи секретар на Градския областен комитет. На 36-годишна възраст го викат в София. Поверяват му Градския комитет на партията. Като първи секретар на София изкарва 9 години. После става и министър на културата и вицепремиер. Междувременно го избират и за кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
След измененията през 1989 година на 1 април 1990 година Йорданов е изключен от Българска комунистическа партия като един от най-близките на Тодор Живков, само че по-късно участието му в Българска социалистическа партия е възобновено.
Когато стане дума за пенсията му, някогашният министър на културата отсича: „ Моля ви, не ме питайте. Получавам, колкото всички “. Той разчита за финансова и морална поддръжка на своите наследник и щерка. Щерка му Росица е приключила история и изкуствознание в СУ. Навремето ѝ предстояла отбрана на дисертация в Комитета за просвета, само че с идването на 10 ноември била уволнена. Сега има лична компания за рекламна активност. Брат ѝ Здравко наследява специалността на татко си и приключва право в СУ. Преводач е от британски език. От години работи в Република Южна Африка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




