Костадин Костадинов: Държавата да купи зърно от новата реколта
570 лева на звук е под пазарната цена, сега Държавният запас дава по 630 лева По-добре да попълнят запасите с олио в бутилки, вместо със слънчоглед, който мъчно се съхранява Ще минат 4-5 година, до момента в който се възстановят и проработят пазарите на Украйна и Русия Остатъкът от пшеница сега е към 1,9 млн. тона. 1,1-1,2 млн. т са нужни за изхранване и фуражи В продоволствената рецесия се видя кой е стратегическият бранш в страната - зърнопроизводството. Тъй като нямаме напояване, когато не вали дъжд, вършим курбан, споделят земеделците В производителите има десетина % от житото, другото е в мелниците, хлебозаводите и търговците, споделя Костадин Костадинов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Преди дни земеделският заместник-министър Иван Христанов разгласи цените, на които страната ще изкупува зърно. Очаква се до десетина дни търговете да започват. Каква е настройката на производителите, господин Костадинов?
- Обявените цени ги знаем от месец, само че бяхме закопчани с държавна загадка. Информираха ни, че страната ще даде по 570 лв. за звук пшеница. Както господин Христанов сподели - комуникирано е с сектора. А земеделският министър преди този момент говореше, че сме се били съгласили. Не е по този начин. Имаше една цена, оповестена по-рано - 650 лв., на която се бяхме съгласили. На другия ден обаче я трансформираха на 570 лв.. Откакто започнаха диалозите преди повече от месец ние сме желали единствено едно нещо - да се създаде пазарен механизъм, по който да се дефинира цената. Тогава цената на борсата беше 400 евро. А през днешния ден /б. ред. сряда, 6 април/ е 360 евро. На базата на този пазарен механизъм да се образува една цена за физическия пазар в България. Тогава щеше да има искащи да продават - освен производители, само че и търговци. Но това не се случи. Онзи ден за първи път обществено оповестиха цената - 570 лева за звук. А пазарните цени на пшеницата са от порядъка на 660 лв. на пристанище. Другото значимо нещо - количеството зърно, което остана в производителите след последния месец и основания безпорядък, беше продадено в огромната си част. У производителите да има към десетина %. Те не схванаха едно нещо - че ние сме производители, нашата работа е да произведем продукция и да подсигурим идната си стопанска година. При нас няма прекъсване. В Южна България към този момент завършва на някои места сеитбата, в Северна България в този момент стартира. Ако бяхме чакали страната - не знам до каква степен щяхме да стигнем. Така че ние нашата работа сме си я свършили, останало е малко количество зърно у производителите, другото зърно е в мелниците, в хлебозаводите една част, които са обезпечени до октомври, тъй като след нова годишна продукция зърното би трябвало да престои. Другото зърно, което е останало, е у търговците. Или у търговци-производители - имаме огромни търговци на препарати и семена, които против стока събират зърно.
Другото - няма механизъм за работа по прибирането на тази продукция - нито къде ще се съхранява, нито по какъв начин ще се извозва.
Имайте поради, че това зърно мъчно се съхранява. Да не приказваме за слънчогледа. Ако е годишна продукция 2021 и в този момент тръгнеш да го съхраняваш - ами той е изветрял. При диалозите се бяхме разбрали да купят олио, което може да се съхранява в бутилки, в случай че желаят да има запас.
Понеже беше разигран сюжет с радиоактивно замърсяване - предложих съхранението на зърно да бъде в полиетиленови чували, които се измиват от горната страна и няма проблеми. Но никой не чува. Мина месец и половина, доста приказки се изприказваха, не видяхме дейности.
Не знам дали въобще ще се случи тази процедура. През последния месец чухме доста отзиви - и на производители, и на търговци, и на анализатори, и на експерти. Само патриархът не сподели, че държавното управление е в неточност.
Ако след 10 дни стартират процедурите - евтино, никой няма да купи изначало, втора процедура - ще пристигна средата на май.
С придвижване на времето и с цената, която е оповестена и нито е по пазарен механизъм, нито е от физическия пазар в България, не знам дали ще съумеят да купят това, което желаят. Освен да одобряват някои способи за ограничение или затормозяване на износа - изнудване, с цел да съберат количества.
За нас това е един непотребен разход. След месец иполовина идва новата годишна продукция.
- Според Вас по-добре ли е страната да изчака новата годишна продукция и тогава да купува?
- Ако ще се образува запас - да изчакат новата годишна продукция. Другото е на равнище Европейски Съвет, Европейска комисия - приказва се за продоволствена сигурност на Европейски Съюз, в случай че там бъдат взети някакви ограничения, там е друго. Тази обстановка, в която сме сега, няма да отмине тази година и даже идната. За да се възстановят и проработят пазарите на Украйна и Русия ще минат 4-5 години.
- Каква би трябвало да е цената, на която да се изкупи пшеницата?
- В момента има борсова сесия на Стоковата борса за пшеница за попълване на Държавния запас. Цената е 630 лв.. Тази борсова сесия е настрана от това, което страната желае да направи с изкупуването на зърното. Тази цена е малко по-близо до пазарната. А при 570 лв. нали разбирате защо става въпрос. За производителите, които подсигуряват идната година, новата годишна продукция ще излезе един безценен артикул. Торовете са 1800 лв. на звук, по-предната година бяха 400-450 лева Горивата минават 3 лв.. Препаратите за растителна отбрана, разноските за заплати - всичко се подвига. И всеки производител сега гледа да продаде на по-добра цена, с цел да обезпечи бъдещото си произвеждане. Защото при нас размерите са огромни, в такива моменти в случай че направиш неточност, ти си завършил с работата си.
Затова тръжната сесия да се организира когато излезе новата годишна продукция. Тогава ще има задоволително зърно, преходният излишък от тази година е доста огромен.
- Защо е толкоз огромен преходният излишък в случай, че има огромен интерес? Македонският министър на земеделието също е декларирал пред нашия, че страната има интерес да купи зърно...
- Интерес има. Всеки ден получавам писма отразлични посолства. Египет и други африкански страни имат интерес към пшеницата ни. Египет имаше много тежки процедури по търговете и закупуването на пшеница, в този момент са ги премахнали и търсят разновидности да си набират. Но наличната пшеница в страната нямаме потенциал да я изнесем до новата годишна продукция.
- Колко е остатъкът?
- По последни данни, с обезпечаването на пшеница за механически потребности - за производството на алкохол и други, остатъкът е към 1,9 млн. тона. 1,1-1,2 млн. тона е количеството, което е нужно за изхранване и фуражи. В момента има опция да се реализира една хубава цена, тъй като отсреща ще дойдат идващите разноски за торове. Няколко години приказваме за чувствителни браншове и браншове. Сега в такава военна и продоволствена рецесия се вижда кой е стратегическият бранш в страната. Това е зърнопроизводството. То не е подкрепено в огромната си част от страната като другите браншове. За зърнопроизводството няма коронавирус ограничения, няма 60 на 40, няма спомагателни средства. Разви се, тъй като имаше интернационален пазар, имахме пазарна конкуренция, останаха читавите, които работят, а износът беше моторът на бранша зърнопроизводство, с цел да създава от ден на ден. Тук пазарът си сподели думата.
- Какви са прогнозите Ви за новата годишна продукция?
- В момента пътувам из страната, виждам, че пшеницата в по-голямата част се развива добре, стопаните правят всички мероприятия, работят по пролетната сеитба. Проблемът, който чакам тази година - нека не съм прав - ще бъде само незадоволително превалявания. Имаме към този момент сигнали от Югоизточна България за незадоволителна влага. Надяваме се в околните дни да вали. Гледах една карта през спътника, която дефинира влагата в почвата - тя не беше доста добра за този интервал.
Но се надяваме на добра годишна продукция. При нас в земеделието е по този начин - ние вършим всичко, каквото би трябвало, а тъй като нямаме напояване, чакаме Господ да ни помогне.
Ще ви опиша една преживелица, която е доста показателна. Имахме среща с израелци - аграрни производители и предприемачи, по време на панаира в Стара Загора. Всеки разясняваше проблемите си и споделяше своята процедура. Израелски земеделец пита наш: " Вие като нямате напояване, какво вършиме, в случай че не вали дъжд? " Нашият човек споделя: " Правим курбан ". Чудихме се по какъв начин да разбираем на предприемача какво е курбан.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
- Преди дни земеделският заместник-министър Иван Христанов разгласи цените, на които страната ще изкупува зърно. Очаква се до десетина дни търговете да започват. Каква е настройката на производителите, господин Костадинов?
- Обявените цени ги знаем от месец, само че бяхме закопчани с държавна загадка. Информираха ни, че страната ще даде по 570 лв. за звук пшеница. Както господин Христанов сподели - комуникирано е с сектора. А земеделският министър преди този момент говореше, че сме се били съгласили. Не е по този начин. Имаше една цена, оповестена по-рано - 650 лв., на която се бяхме съгласили. На другия ден обаче я трансформираха на 570 лв.. Откакто започнаха диалозите преди повече от месец ние сме желали единствено едно нещо - да се създаде пазарен механизъм, по който да се дефинира цената. Тогава цената на борсата беше 400 евро. А през днешния ден /б. ред. сряда, 6 април/ е 360 евро. На базата на този пазарен механизъм да се образува една цена за физическия пазар в България. Тогава щеше да има искащи да продават - освен производители, само че и търговци. Но това не се случи. Онзи ден за първи път обществено оповестиха цената - 570 лева за звук. А пазарните цени на пшеницата са от порядъка на 660 лв. на пристанище. Другото значимо нещо - количеството зърно, което остана в производителите след последния месец и основания безпорядък, беше продадено в огромната си част. У производителите да има към десетина %. Те не схванаха едно нещо - че ние сме производители, нашата работа е да произведем продукция и да подсигурим идната си стопанска година. При нас няма прекъсване. В Южна България към този момент завършва на някои места сеитбата, в Северна България в този момент стартира. Ако бяхме чакали страната - не знам до каква степен щяхме да стигнем. Така че ние нашата работа сме си я свършили, останало е малко количество зърно у производителите, другото зърно е в мелниците, в хлебозаводите една част, които са обезпечени до октомври, тъй като след нова годишна продукция зърното би трябвало да престои. Другото зърно, което е останало, е у търговците. Или у търговци-производители - имаме огромни търговци на препарати и семена, които против стока събират зърно.
Другото - няма механизъм за работа по прибирането на тази продукция - нито къде ще се съхранява, нито по какъв начин ще се извозва.
Имайте поради, че това зърно мъчно се съхранява. Да не приказваме за слънчогледа. Ако е годишна продукция 2021 и в този момент тръгнеш да го съхраняваш - ами той е изветрял. При диалозите се бяхме разбрали да купят олио, което може да се съхранява в бутилки, в случай че желаят да има запас.
Понеже беше разигран сюжет с радиоактивно замърсяване - предложих съхранението на зърно да бъде в полиетиленови чували, които се измиват от горната страна и няма проблеми. Но никой не чува. Мина месец и половина, доста приказки се изприказваха, не видяхме дейности.
Не знам дали въобще ще се случи тази процедура. През последния месец чухме доста отзиви - и на производители, и на търговци, и на анализатори, и на експерти. Само патриархът не сподели, че държавното управление е в неточност.
Ако след 10 дни стартират процедурите - евтино, никой няма да купи изначало, втора процедура - ще пристигна средата на май.
С придвижване на времето и с цената, която е оповестена и нито е по пазарен механизъм, нито е от физическия пазар в България, не знам дали ще съумеят да купят това, което желаят. Освен да одобряват някои способи за ограничение или затормозяване на износа - изнудване, с цел да съберат количества.
За нас това е един непотребен разход. След месец иполовина идва новата годишна продукция.
- Според Вас по-добре ли е страната да изчака новата годишна продукция и тогава да купува?
- Ако ще се образува запас - да изчакат новата годишна продукция. Другото е на равнище Европейски Съвет, Европейска комисия - приказва се за продоволствена сигурност на Европейски Съюз, в случай че там бъдат взети някакви ограничения, там е друго. Тази обстановка, в която сме сега, няма да отмине тази година и даже идната. За да се възстановят и проработят пазарите на Украйна и Русия ще минат 4-5 години.
- Каква би трябвало да е цената, на която да се изкупи пшеницата?
- В момента има борсова сесия на Стоковата борса за пшеница за попълване на Държавния запас. Цената е 630 лв.. Тази борсова сесия е настрана от това, което страната желае да направи с изкупуването на зърното. Тази цена е малко по-близо до пазарната. А при 570 лв. нали разбирате защо става въпрос. За производителите, които подсигуряват идната година, новата годишна продукция ще излезе един безценен артикул. Торовете са 1800 лв. на звук, по-предната година бяха 400-450 лева Горивата минават 3 лв.. Препаратите за растителна отбрана, разноските за заплати - всичко се подвига. И всеки производител сега гледа да продаде на по-добра цена, с цел да обезпечи бъдещото си произвеждане. Защото при нас размерите са огромни, в такива моменти в случай че направиш неточност, ти си завършил с работата си.
Затова тръжната сесия да се организира когато излезе новата годишна продукция. Тогава ще има задоволително зърно, преходният излишък от тази година е доста огромен.
- Защо е толкоз огромен преходният излишък в случай, че има огромен интерес? Македонският министър на земеделието също е декларирал пред нашия, че страната има интерес да купи зърно...
- Интерес има. Всеки ден получавам писма отразлични посолства. Египет и други африкански страни имат интерес към пшеницата ни. Египет имаше много тежки процедури по търговете и закупуването на пшеница, в този момент са ги премахнали и търсят разновидности да си набират. Но наличната пшеница в страната нямаме потенциал да я изнесем до новата годишна продукция.
- Колко е остатъкът?
- По последни данни, с обезпечаването на пшеница за механически потребности - за производството на алкохол и други, остатъкът е към 1,9 млн. тона. 1,1-1,2 млн. тона е количеството, което е нужно за изхранване и фуражи. В момента има опция да се реализира една хубава цена, тъй като отсреща ще дойдат идващите разноски за торове. Няколко години приказваме за чувствителни браншове и браншове. Сега в такава военна и продоволствена рецесия се вижда кой е стратегическият бранш в страната. Това е зърнопроизводството. То не е подкрепено в огромната си част от страната като другите браншове. За зърнопроизводството няма коронавирус ограничения, няма 60 на 40, няма спомагателни средства. Разви се, тъй като имаше интернационален пазар, имахме пазарна конкуренция, останаха читавите, които работят, а износът беше моторът на бранша зърнопроизводство, с цел да създава от ден на ден. Тук пазарът си сподели думата.
- Какви са прогнозите Ви за новата годишна продукция?
- В момента пътувам из страната, виждам, че пшеницата в по-голямата част се развива добре, стопаните правят всички мероприятия, работят по пролетната сеитба. Проблемът, който чакам тази година - нека не съм прав - ще бъде само незадоволително превалявания. Имаме към този момент сигнали от Югоизточна България за незадоволителна влага. Надяваме се в околните дни да вали. Гледах една карта през спътника, която дефинира влагата в почвата - тя не беше доста добра за този интервал.
Но се надяваме на добра годишна продукция. При нас в земеделието е по този начин - ние вършим всичко, каквото би трябвало, а тъй като нямаме напояване, чакаме Господ да ни помогне.
Ще ви опиша една преживелица, която е доста показателна. Имахме среща с израелци - аграрни производители и предприемачи, по време на панаира в Стара Загора. Всеки разясняваше проблемите си и споделяше своята процедура. Израелски земеделец пита наш: " Вие като нямате напояване, какво вършиме, в случай че не вали дъжд? " Нашият човек споделя: " Правим курбан ". Чудихме се по какъв начин да разбираем на предприемача какво е курбан.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ