5 дни без смартфон. Ето как ще се промени животът ви
5 дни без смарт телефон – повече време за обичаните ви неща
Смартфонът играе забележителна роля в живота ни. Толкова сме привикнали с него, че към този момент е продължение на нашите крака. Но се запитайте: какво ви носи повече – благополучие или стрес? Със сигурност множеството ще отговорят второто. Опитът на този човек е доказателство за това:
Останах без смарт телефон, само че без телефон си като без ръце, по тази причина открих остарялата си Nokia 3310 измежду детските играчки и прекарах седмица с нея. Ето какво се случи през това време.
Първи ден
На сутринта седях и гледах през прозореца, чувството за безизходност не беше си отишло.
Един час оперативка в работата е доста. Събрахме се за 15 минути. Взех жена си и децата.
По пътя за работа открих, че седалките в рейса не са единични и, че хората се усмихват един на различен и се поздравяват качвайки се в рейса.
Свърших цялата работа в офиса за 4 часа. Шефът ме похвали и ми даде повече работа. Играта на змия е готина, въпреки че трябваше да привикна да управлявам бутоните, само че двигателните ми умения се усъвършенстваха.
По време на вечерята разговарях с жена ми. Оказа се, че имаме разнообразни проблеми, които би трябвало да се решат.
Децата крещяха и викаха “мамо ”, само че аз настойчиво им помагах за домашните. Умножението на десетични дроби е зло. Седя, чета учебник по математика за 4 клас.
Втори ден
По табиет станах един час преди работа. Приготвих закуска. Децата споделиха, че омлетът не е апетитен. Какво схващат от готвене.
Реших кръстословицата. Чувствам се като академик.
В рейса поздравявах пасажерите, а те се отдалечаваха леко от мен.
Свърших работата в офиса за 3 часа. Шефът още веднъж ми даде повече работа. Колегите ме гледаха ядосано и стопираха да ми приказват.
Продължавам да играя на играта от телефона. Пръстите ме болят, като след 5 часа свирене на китара.
Спомних си, че мога да изсвирвам на китара. Реших да посвиря след вечеря.
Десетичните дроби се умножават със скоростта на калкулатор. Виждам почитание в очите на децата.
Трети ден
Омлетът с салам се хареса повече от този с цаца. Това е необичайно. Виждам възприятие на признателност в очите на жена ми. Приятно. Утре още веднъж ще подготвя закуската.
С кондуктора в рейса се поздравяваме като остарели другари. Забелязах, че хората стопираха да се плашат, когато ги приветствам. Но подозрителността в погледа остана.
Свърших работата за 2 часа. Шефът ме похвали и даде обещание да даде премия. Колегите бяха ядосани.
Змията изяде доста квадрати и заема съвсем целия екран.
Когато се прибрах вкъщи подготвих вечерята. Децата си изядоха всичко. Браво. Странно е, че кучето лежи под масата, не може да се движи и мирише на цаца.
Гледах приказки с децата.
Жена ми ме помоли да закача фотография. Ударих се по пръстите. Боли.
Четвърти ден
Жена ми стана с час по-рано от мен и подготви закуската. Странно, цацата свърши, би трябвало да купим.
Преди да отиде на работа, той целуна жена си и прегърна децата. Приятно.
Поздрави кондуктора. В погледите на другите пасажери видя доброжелателност. Хората започнаха да се усмихват и да ме поздравяват.
Свърших работата за един час. Шефът ми предложи да стана негов заместител. По молба на жена си окачи фотография, заби гвоздей, оправи масата, боядиса перваза на прозореца. Котката, която нормално спи на прозореца, залепна. Глупчо.
Вижте още: Орхидеята ви ще цъфти през цялата година – 7 секрети
Децата, с крясъци „ баща “, желаеха да играя с тях. Показах им по какъв начин се играе камък, ножица, хартия. На втората минута започнах да изгубвам.
Пети ден
Взх си смарт телефона от ремонт. Изтрих всички игри, оставих единствено змията.
