Най-студеният маратон в света: Как се бяга на -55 градуса?
42 километра за 3 часа и 7 минути звучат налудничаво при тези условия... само че са факт
Оймякон е едно от тези места, които несмущаемо биха могли да попаднат в категорията " Забравени от Бога ". Селцето в съветската република Якутия се намира наоколо до полярния кръг и в него живеят към 500 души.
Освен с пословичния сибирски мраз е известно и с това, че наоколо до него има термален извор. От който в действителност идва и името му, което в превод значи " незамръзваща вода ". Но отвън въпросния топъл извор, в Оймякон е доста, доста студено. Заедно с Верхоянск претендира за най-мразовитото място на планетата, като най-ниската измерена публично температура тук е била -79 градуса - преди над 90 години, през 1933-а. По неофициални данни е имало и ден, в който са били регистрирани -83 градуса, още по-назад във времето, през 1916-а.
Звучи като много приветливо място, нали? Особено за това да се бяга маратон там.
През годините на картата изскачат какви ли не смелчаци и искрено луди глави, бягащи колосални дистанции на всевъзможни места, които привидно крещят " невероятно ". Като да вземем за пример Долината на гибелта и пустинята Атакама.
Ако се чудите дали има нещо сходно и наоколо до полярния кръг - отговорът е " да ". Най-студеният маратон на света се организира точно в Оймякон.
И бе извоюван от Константин Драгунов - 23-годишен студент от Якутск, столицата на Якутия, на чиято територия се намира и студенoто селце.
Разстояниеето сред Якутск и Оймякон е повече от 1500 километра, които Драгунов пътува в двете направления, с цел да взе участие в конкуренцията, която в последна сметка печели.
С време от 3 часа и 7 минути, което като се замислите, не е по никакъв начин неприятно. Особено поради международния връх в дисциплината (42 километра за 2 часа) и най-належащия фактор в съответния случай - това, че бягането се организира при 55 градуса под нулата.
" Местата за сходно съревнование са лимитирани до 100. А този път имаше единствено 38 участници. Никога досега не бях бягал на подобен мраз и желаех да видя дали мога да се оправя ", споделя след триумфа си спечелилият, чието най-хубаво време в дълго тичане е 1 час и 8 минути в полумаратон.
И в този маратон, както във всеки различен проведен подобен, има подкрепителни пунктове. С разликата, че в тази ситуация те са на всеки пет километра и се състоят от палатки с печки, в които можеш да пийнеш чай, бульон или просто да сте стоплиш, до момента в който бягаш 42-та километра от Оймякон до село Топтор.
" До момента бях бягал при най-ниска температура -40 или може би -42. А когато става дума за подобен мраз, всеки градус е от голяма важност и прави обстановката още по-трудна ", продължава Драгунов, който е бягал с общо четири ката облекла - два са термобельо, а другите два надлежно са за още топлота и за отбрана от вятъра.
Но не е бил квалифициран за това, че ставите му ще замръзват и са нужни и наколенки. Тръгва с положително движение - първите 10 километра минава за 4:20 минути на километър, само че малко по малко стартира да понижава.
До 20 километра се усеща добре. До 30 също. Но същинският пъкъл настъпва след 33-ия километър. Както самичък регистрира - в никакъв случай не е изживявал нещо такова, нито като отмалялост, нито като мраз.
" В последните пет километра се питах за какво въобще съм тук и какво в действителност върша. Никога не се бях чувствал по този начин. До такава степен бях затрупан в скреж и сняг, че съвсем падах. След финала не можех да дойда на себе си до вечерта. Но пък в последна сметка си струваше ", прибавя още спечелилият.
След което повдига тематиката за маратони на други... екзотични места. И е безапелационен, че би се пробвал в подобен в Долината на гибелта в Съединени американски щати.
Освен за бягането, приказва и за традициите на якутската просвета, в която на респект са шаманите. Срещал се е с няколко такива и има вяра в силата им, като отхвърля да даде по-детайлна информация, само че добавя, че тези хора имат невероятни качества и виждат доста неща.
А когато още веднъж се връща на тематиката за спорта, излиза наяве, че не е единственият сериозен бегач в фамилията.
Роднина е със Сардана Трофимова. Братовчедка му е. Също е родена в Якутск, само че в един миг сменя поданството си и стартира да бяга за Киргизстан.
" Тази пролет би трябвало да и оказвам помощ в подоготвката за Олимпиадата в Париж. Ще бъда пейсмейкър. Може да бяга за Киргизстан, само че в Якутск всички я обичат и поддържат ", прибавя още спечелилият в студа.
Иска да се опитва в държавното състезание на Русия, а също и да избяга 100 километра. Но още не е споделил второто си желание с треньора си, който евентуално няма да е доста благополучен.
Мечтата му? Напълно естествена, като на всеки човек - да написа своята лична история.
" И да оставя диря. Дори да не отида на Олимпиада като Сардана, желая да оставя своята диря ", безапелационен е Драгунов.
Колкото до следата - сигурно я има. Най-малкото в границите на едни 42 километра наоколо до полярния кръг.
Оймякон е едно от тези места, които несмущаемо биха могли да попаднат в категорията " Забравени от Бога ". Селцето в съветската република Якутия се намира наоколо до полярния кръг и в него живеят към 500 души.
Освен с пословичния сибирски мраз е известно и с това, че наоколо до него има термален извор. От който в действителност идва и името му, което в превод значи " незамръзваща вода ". Но отвън въпросния топъл извор, в Оймякон е доста, доста студено. Заедно с Верхоянск претендира за най-мразовитото място на планетата, като най-ниската измерена публично температура тук е била -79 градуса - преди над 90 години, през 1933-а. По неофициални данни е имало и ден, в който са били регистрирани -83 градуса, още по-назад във времето, през 1916-а.
Звучи като много приветливо място, нали? Особено за това да се бяга маратон там.
През годините на картата изскачат какви ли не смелчаци и искрено луди глави, бягащи колосални дистанции на всевъзможни места, които привидно крещят " невероятно ". Като да вземем за пример Долината на гибелта и пустинята Атакама.
Ако се чудите дали има нещо сходно и наоколо до полярния кръг - отговорът е " да ". Най-студеният маратон на света се организира точно в Оймякон.
И бе извоюван от Константин Драгунов - 23-годишен студент от Якутск, столицата на Якутия, на чиято територия се намира и студенoто селце.
Разстояниеето сред Якутск и Оймякон е повече от 1500 километра, които Драгунов пътува в двете направления, с цел да взе участие в конкуренцията, която в последна сметка печели.
С време от 3 часа и 7 минути, което като се замислите, не е по никакъв начин неприятно. Особено поради международния връх в дисциплината (42 километра за 2 часа) и най-належащия фактор в съответния случай - това, че бягането се организира при 55 градуса под нулата.
" Местата за сходно съревнование са лимитирани до 100. А този път имаше единствено 38 участници. Никога досега не бях бягал на подобен мраз и желаех да видя дали мога да се оправя ", споделя след триумфа си спечелилият, чието най-хубаво време в дълго тичане е 1 час и 8 минути в полумаратон.
И в този маратон, както във всеки различен проведен подобен, има подкрепителни пунктове. С разликата, че в тази ситуация те са на всеки пет километра и се състоят от палатки с печки, в които можеш да пийнеш чай, бульон или просто да сте стоплиш, до момента в който бягаш 42-та километра от Оймякон до село Топтор.
" До момента бях бягал при най-ниска температура -40 или може би -42. А когато става дума за подобен мраз, всеки градус е от голяма важност и прави обстановката още по-трудна ", продължава Драгунов, който е бягал с общо четири ката облекла - два са термобельо, а другите два надлежно са за още топлота и за отбрана от вятъра.
Но не е бил квалифициран за това, че ставите му ще замръзват и са нужни и наколенки. Тръгва с положително движение - първите 10 километра минава за 4:20 минути на километър, само че малко по малко стартира да понижава.
До 20 километра се усеща добре. До 30 също. Но същинският пъкъл настъпва след 33-ия километър. Както самичък регистрира - в никакъв случай не е изживявал нещо такова, нито като отмалялост, нито като мраз.
" В последните пет километра се питах за какво въобще съм тук и какво в действителност върша. Никога не се бях чувствал по този начин. До такава степен бях затрупан в скреж и сняг, че съвсем падах. След финала не можех да дойда на себе си до вечерта. Но пък в последна сметка си струваше ", прибавя още спечелилият.
След което повдига тематиката за маратони на други... екзотични места. И е безапелационен, че би се пробвал в подобен в Долината на гибелта в Съединени американски щати.
Освен за бягането, приказва и за традициите на якутската просвета, в която на респект са шаманите. Срещал се е с няколко такива и има вяра в силата им, като отхвърля да даде по-детайлна информация, само че добавя, че тези хора имат невероятни качества и виждат доста неща.
А когато още веднъж се връща на тематиката за спорта, излиза наяве, че не е единственият сериозен бегач в фамилията.
Роднина е със Сардана Трофимова. Братовчедка му е. Също е родена в Якутск, само че в един миг сменя поданството си и стартира да бяга за Киргизстан.
" Тази пролет би трябвало да и оказвам помощ в подоготвката за Олимпиадата в Париж. Ще бъда пейсмейкър. Може да бяга за Киргизстан, само че в Якутск всички я обичат и поддържат ", прибавя още спечелилият в студа.
Иска да се опитва в държавното състезание на Русия, а също и да избяга 100 километра. Но още не е споделил второто си желание с треньора си, който евентуално няма да е доста благополучен.
Мечтата му? Напълно естествена, като на всеки човек - да написа своята лична история.
" И да оставя диря. Дори да не отида на Олимпиада като Сардана, желая да оставя своята диря ", безапелационен е Драгунов.
Колкото до следата - сигурно я има. Най-малкото в границите на едни 42 километра наоколо до полярния кръг.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ