Последното, което пациентът вижда, са очите ми
3875 медицински сестри са се заразили с COVID-19 от експлоадирането на пандемията у нас до момента. Това не е просто статистика. Зад тези данни са хората, които се грижат за най-тежките пациенти. БТВ излъчи репортаж за две медицински сестри от „ Пирогов “, приятелки в живота, които посрещат и трите талази на болестта. Остават здрави и не се отхвърлят да работят, макар насъбраната отмалялост.
Поредна вечер те са на промяна при най-тежките пациенти. Повече от 20 години двете медицински сестри работят дружно.„ Умората е 10-кратно повече, доста се е натрупала, съумяваме с каквото можем, само че дано и хората да ни оказват помощ. В един миг да си показват, че са на наше място, да видят физическата, психическата отмалялост, тъй като от време на време прекарванията не са положителни по време на дежурството, привикнаха просто, че ни има, на хората им омръзна, на нас няма право да ни омръзва “, показа Теди Симеонова.
Ради и Теди са анестезиологични сестри в най-голяма незабавна болница в България. В Коронавирус реанимацията има един доктор по време на това нощно дежурство.
Всички 14 пациенти, за които се грижат, са в изкуствена кома.
„ Последното нещо, което пациентът вижда преди интубация и в изкуствена кома, е нещо, което дори не вижда - едни очи и това му остава, случва се по този начин, че последното, което вижда, са очите ми “, описа Теди.
„ Ние работим с тяхната болежка, с тяхното страдалчество, няма по какъв начин да се научиш, би трябвало да го носиш в себе си, би трябвало да разбираш и да обичаш пациента си “, споделя Ради.
В Коронавирус реанимацията избавят животи дружно с лекарите и се грижат за най-тежкоболните. „ Питате ме за пациент, който помня. Има жена, която в никакъв случай няма да не помни - това беше една бременна жена, блъсната на пешеходна пътека, мъжът й беше умрял - докараха я нея предпочитано. Тя към този момент беше умряла, успяхме единствено да извадим бебето, всичко завърши и аз си зададох въпроса: Трябваше ли да оцелее това бебе - в деня на неговото раждане да загуби и майка си и татко си - това остава без родители. 16 години по-късно в едно предаване - виждам детенцето - за което баба се е грижила - с ДЦП. Но бабата тогава ми отговори на въпроса - 16 години по-късно - " добре, че оцеля детето, защото аз оцелях с него “, спомня си здравната сестра.
“Aз не съм длъжна, аз го върша с готовност, само че и ние сме хора ”, споделя Чавдарова.
„ Не мислете, че не си пренасяме пациентите у дома, опитваме се да не занимаваме околните си, само че го претърпяваме “, споделя Симеонова.През март 2020 година те са първите доброволци в изолатора. Остават откъснати от света повече от 14 денонощия.
„ Оценяваш всичко, животът го виждаш по различен метод, оценяваш какво имаш “, показа Теди.Te посрещат и първата, и втората и третата вълна от инфектирани хора. На въпроса след тези три талази дали повече се усмихват, или повече плачат, Теди споделя:„ Не, животът е прелестен, би трябвало да го обичаме и пазим, да го ценим и да се радваме на него “.
Поредна вечер те са на промяна при най-тежките пациенти. Повече от 20 години двете медицински сестри работят дружно.„ Умората е 10-кратно повече, доста се е натрупала, съумяваме с каквото можем, само че дано и хората да ни оказват помощ. В един миг да си показват, че са на наше място, да видят физическата, психическата отмалялост, тъй като от време на време прекарванията не са положителни по време на дежурството, привикнаха просто, че ни има, на хората им омръзна, на нас няма право да ни омръзва “, показа Теди Симеонова.
Ради и Теди са анестезиологични сестри в най-голяма незабавна болница в България. В Коронавирус реанимацията има един доктор по време на това нощно дежурство.
Всички 14 пациенти, за които се грижат, са в изкуствена кома.
„ Последното нещо, което пациентът вижда преди интубация и в изкуствена кома, е нещо, което дори не вижда - едни очи и това му остава, случва се по този начин, че последното, което вижда, са очите ми “, описа Теди.
„ Ние работим с тяхната болежка, с тяхното страдалчество, няма по какъв начин да се научиш, би трябвало да го носиш в себе си, би трябвало да разбираш и да обичаш пациента си “, споделя Ради.
В Коронавирус реанимацията избавят животи дружно с лекарите и се грижат за най-тежкоболните. „ Питате ме за пациент, който помня. Има жена, която в никакъв случай няма да не помни - това беше една бременна жена, блъсната на пешеходна пътека, мъжът й беше умрял - докараха я нея предпочитано. Тя към този момент беше умряла, успяхме единствено да извадим бебето, всичко завърши и аз си зададох въпроса: Трябваше ли да оцелее това бебе - в деня на неговото раждане да загуби и майка си и татко си - това остава без родители. 16 години по-късно в едно предаване - виждам детенцето - за което баба се е грижила - с ДЦП. Но бабата тогава ми отговори на въпроса - 16 години по-късно - " добре, че оцеля детето, защото аз оцелях с него “, спомня си здравната сестра.
“Aз не съм длъжна, аз го върша с готовност, само че и ние сме хора ”, споделя Чавдарова.
„ Не мислете, че не си пренасяме пациентите у дома, опитваме се да не занимаваме околните си, само че го претърпяваме “, споделя Симеонова.През март 2020 година те са първите доброволци в изолатора. Остават откъснати от света повече от 14 денонощия.
„ Оценяваш всичко, животът го виждаш по различен метод, оценяваш какво имаш “, показа Теди.Te посрещат и първата, и втората и третата вълна от инфектирани хора. На въпроса след тези три талази дали повече се усмихват, или повече плачат, Теди споделя:„ Не, животът е прелестен, би трябвало да го обичаме и пазим, да го ценим и да се радваме на него “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ