Св. Паисий Хилендарски запали пламъка на Възраждането
300 година от рождението му, 260 година от написването на " История Славянобългарска " и 60 година от канонизацията " Преписвайте тая историйца и пазете я да не изчезне! ", ни завеща светецът
Каквото и да се каже за човек от калибъра на св. Паисий Хилендарски, сигурно ще бъде малко и извънредно незадоволително. През тази година обаче ще приказваме повече за него, ще загатваме делото му, ще препрочитаме житието му, с цел да се поучаваме от подвига му, да обгърнем страниците и на неговата " История Славянобългарска ".
2022 година е годината, в която означаваме 300 години от рождението на св. Паисий, 260 години от написването на " История Славянобългарска " и 60 години от неговата канонизация. И макар, че сме привикнали да гледаме на св. Паисий просто като на будител, национален деятел и просветник, то би трябвало да имаме поради и друго - той е светец, духовник, подвижник, който поставя основите на нашето възобновление и дава подтик на всички тези велики събития, които ще трансформират историята на страната ни. За това въпреки да е непретенциозно, делото му е величаво и епохално.
Първите си глътки въздух св. Паисий поема в град Банско. Годината на рождението му е 1722-а. За живота му научаваме от самия него, от автобиографични бележки в " История Славянобългарска ", вписванията в хилендарските кондики, както и от някои писма. За светското му име учените допускат, че е или Пенко или Петър. Пръв за родното място на св. Паисий приказва Скопският митрополит Теодосий, а по-късно подемат тематиката изтъкнати историци и учени, измежду които даже Иван Снегаров.
В житията на светиите от св. Димитрий Ростовски написа, че откакто " презрял суетата на този свят, отрекъл се от всичко и отишъл на първо време в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Йоан пораснал духом и известно време прекарал в смирение при някои опитни старци ".
На 23-годишна възраст св. Паисий отпътува за Света Гора - Атон
където отива при брат си в Хилендарския манастир и приема монашество с името Паисий. Бъдещият светец не получил редовно обучение, само че това не му попречило да се научи на четмо и писмо, както и да обогати своите познания освен в църковната, само че и в светската просвета. В Хилендарския манастир той бива ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а по-късно даже става проигумен, т. е. втори след игумена на манастира, който пък по това време е брат му Лаврентий. И макар че Хилендарският манастир е сръбски, то по това време по-голяма част от братството било от българи, родом от Македония. Св. Паисий
пътува през 1758 година до Сремски Карловци като таксидиот
(пътуващ православен духовник, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир). Там той се среща с исторически съчинения и остарели средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на " История Славянобългарска ". Като таксидиот той носи своя исторически труд, с цел да бъде преписван и популяризират измежду българите. По думите на създателите на неговото житие, при непосредствения допир с народа св. Паисий видял от близко тежкото му състояние под иго. Сам претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородците към българите. Слушал обвиняванията, че те били елементарни, груби, необразовани, че нямали история. С болежка в сърцето си светецът виждал разслабващото обезсърчение на народа и надълбоко скърбял,
само че и се възмущавал вътрешно за родоотстъпничеството на доста свои сънародници
които " се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език ". Тогава, пишат житиеписците, пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява неговата въодушевена " История славянобългарска ", която той написва за " изгода на българския народ, за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ".
Неговият укор и изобличение отекват и до през днешния ден в мозъка и съзнанието на всеки българин, който чуе единствено името на св. Паисий. Навярно няма българин, запитан какво знае за св. Паисий, да не каже думите му: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш българин ". " Ти, българино, споделя св. Паисий, не се мами! Знай своя жанр и език, и се учи на собствен език! "
Разяждан от " ревнивост и жал " за българския жанр, че няма събрана на едно място история за своето минало и за делата на своите царе и светци, той поставя огромни старания, с цел да събере сведения за историята на България. Презрял себе си, с цел да реализира огромното си предпочитание,
отива " и в Немска земя ", където се среща с историята на Мавро Орбини
за сърбите и българите. Св. Паисий Хилендарски оповестява, че не е учил нито граматика, нито всемирски науки, само че е написал книгата си " за простите българи ".
Написването на " История славянобългарска " във времето и изискванията, при които живее Паисий Хилендарски, е излкючителен литературен героизъм. Св. Паисий излиза от рамките на средновековния мироглед и търси нов смисъл и нови полезности на националния живот.
В края на посланието Паисий Хилендарски написа:
" И я сформирах в манастира Хилендар при игумена Лаврентиямой
роден брат от една майка и по-стар от мене: той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше налог на турците 3 хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше огромен ужас и противоречие сред братята и пристигнах в Изограф и там открих още доста сведения и трудове за българите. Прибавих и приключих казаните неща в тая историйца в интерес на нашия български жанр. "
" Преписвайте тая историйца и пазете я да не изчезне! "
Сам светецът понася тези думи, сходни на жива съвест, из цялата страна. Той предлага на свои сънародници да я четат и преписват, по който метод да помогне на народа си да излезе от дълбините на унинието и да даде начало на българското духовно възобновление. Пламъкът, който отец Паисий възпламенява в сърцата на хората, по този начин се разгаря, че стартира същинското обновяване на нашия народ.
" Св. Паисий е началото, въодушевлението, смелостта, волята и стремежа на българското възобновление ", споделя във връзка канонизацията на св. Паисий Българският патриарх Кирил. По думите му, св. Паисий е основоположник на всебългарския напредък към независимост. " Пръв той сложи църковно-народния въпрос, като заприказва за български език в църквата и в учебното заведение, за български свещеници и владици,
за самостоятелна и то патриаршеска българска черква "
споделя патриарх Кирил и приключва словото си с това, че " главните хрумвания на Пасиевото служение и на неговия завет са: религия, жанр, език, независимост. В тоя завет би трябвало да крепнем и ние духовно ".
И може би ще бъде редно в този месец юни на 2022 година всеки един от нас да потърси и да разгърне написаното от ръката на св. Паисий. Да се опитаме да не забравяме тази негова " историйца " и да я опазим, с цел да не изчезне. А тя не би изчезнала, не просто в случай че стои някъде на предпазване, само че няма да изчезне в случай че и през днешния ден се предава от човек на човек, и през днешния ден се чете и препрочита. И не толкоз поради историческите обстоятелства и истории, само че повече поради пламъка на духовното възобновление и обновяване. Пламък, от който по този начин мощно се нуждаем през днешния ден.
Каквото и да се каже за човек от калибъра на св. Паисий Хилендарски, сигурно ще бъде малко и извънредно незадоволително. През тази година обаче ще приказваме повече за него, ще загатваме делото му, ще препрочитаме житието му, с цел да се поучаваме от подвига му, да обгърнем страниците и на неговата " История Славянобългарска ". 2022 година е годината, в която означаваме 300 години от рождението на св. Паисий, 260 години от написването на " История Славянобългарска " и 60 години от неговата канонизация. И макар, че сме привикнали да гледаме на св. Паисий просто като на будител, национален деятел и просветник, то би трябвало да имаме поради и друго - той е светец, духовник, подвижник, който поставя основите на нашето възобновление и дава подтик на всички тези велики събития, които ще трансформират историята на страната ни. За това въпреки да е непретенциозно, делото му е величаво и епохално.
Първите си глътки въздух св. Паисий поема в град Банско. Годината на рождението му е 1722-а. За живота му научаваме от самия него, от автобиографични бележки в " История Славянобългарска ", вписванията в хилендарските кондики, както и от някои писма. За светското му име учените допускат, че е или Пенко или Петър. Пръв за родното място на св. Паисий приказва Скопският митрополит Теодосий, а по-късно подемат тематиката изтъкнати историци и учени, измежду които даже Иван Снегаров.
В житията на светиите от св. Димитрий Ростовски написа, че откакто " презрял суетата на този свят, отрекъл се от всичко и отишъл на първо време в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Йоан пораснал духом и известно време прекарал в смирение при някои опитни старци ".
На 23-годишна възраст св. Паисий отпътува за Света Гора - Атон
където отива при брат си в Хилендарския манастир и приема монашество с името Паисий. Бъдещият светец не получил редовно обучение, само че това не му попречило да се научи на четмо и писмо, както и да обогати своите познания освен в църковната, само че и в светската просвета. В Хилендарския манастир той бива ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а по-късно даже става проигумен, т. е. втори след игумена на манастира, който пък по това време е брат му Лаврентий. И макар че Хилендарският манастир е сръбски, то по това време по-голяма част от братството било от българи, родом от Македония. Св. Паисий
пътува през 1758 година до Сремски Карловци като таксидиот
(пътуващ православен духовник, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир). Там той се среща с исторически съчинения и остарели средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на " История Славянобългарска ". Като таксидиот той носи своя исторически труд, с цел да бъде преписван и популяризират измежду българите. По думите на създателите на неговото житие, при непосредствения допир с народа св. Паисий видял от близко тежкото му състояние под иго. Сам претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородците към българите. Слушал обвиняванията, че те били елементарни, груби, необразовани, че нямали история. С болежка в сърцето си светецът виждал разслабващото обезсърчение на народа и надълбоко скърбял,
само че и се възмущавал вътрешно за родоотстъпничеството на доста свои сънародници
които " се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език ". Тогава, пишат житиеписците, пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява неговата въодушевена " История славянобългарска ", която той написва за " изгода на българския народ, за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ".
Неговият укор и изобличение отекват и до през днешния ден в мозъка и съзнанието на всеки българин, който чуе единствено името на св. Паисий. Навярно няма българин, запитан какво знае за св. Паисий, да не каже думите му: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш българин ". " Ти, българино, споделя св. Паисий, не се мами! Знай своя жанр и език, и се учи на собствен език! "
Разяждан от " ревнивост и жал " за българския жанр, че няма събрана на едно място история за своето минало и за делата на своите царе и светци, той поставя огромни старания, с цел да събере сведения за историята на България. Презрял себе си, с цел да реализира огромното си предпочитание,
отива " и в Немска земя ", където се среща с историята на Мавро Орбини
за сърбите и българите. Св. Паисий Хилендарски оповестява, че не е учил нито граматика, нито всемирски науки, само че е написал книгата си " за простите българи ".
Написването на " История славянобългарска " във времето и изискванията, при които живее Паисий Хилендарски, е излкючителен литературен героизъм. Св. Паисий излиза от рамките на средновековния мироглед и търси нов смисъл и нови полезности на националния живот.
В края на посланието Паисий Хилендарски написа:
" И я сформирах в манастира Хилендар при игумена Лаврентиямой
роден брат от една майка и по-стар от мене: той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше налог на турците 3 хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше огромен ужас и противоречие сред братята и пристигнах в Изограф и там открих още доста сведения и трудове за българите. Прибавих и приключих казаните неща в тая историйца в интерес на нашия български жанр. "
" Преписвайте тая историйца и пазете я да не изчезне! "
Сам светецът понася тези думи, сходни на жива съвест, из цялата страна. Той предлага на свои сънародници да я четат и преписват, по който метод да помогне на народа си да излезе от дълбините на унинието и да даде начало на българското духовно възобновление. Пламъкът, който отец Паисий възпламенява в сърцата на хората, по този начин се разгаря, че стартира същинското обновяване на нашия народ.
" Св. Паисий е началото, въодушевлението, смелостта, волята и стремежа на българското възобновление ", споделя във връзка канонизацията на св. Паисий Българският патриарх Кирил. По думите му, св. Паисий е основоположник на всебългарския напредък към независимост. " Пръв той сложи църковно-народния въпрос, като заприказва за български език в църквата и в учебното заведение, за български свещеници и владици,
за самостоятелна и то патриаршеска българска черква "
споделя патриарх Кирил и приключва словото си с това, че " главните хрумвания на Пасиевото служение и на неговия завет са: религия, жанр, език, независимост. В тоя завет би трябвало да крепнем и ние духовно ".
И може би ще бъде редно в този месец юни на 2022 година всеки един от нас да потърси и да разгърне написаното от ръката на св. Паисий. Да се опитаме да не забравяме тази негова " историйца " и да я опазим, с цел да не изчезне. А тя не би изчезнала, не просто в случай че стои някъде на предпазване, само че няма да изчезне в случай че и през днешния ден се предава от човек на човек, и през днешния ден се чете и препрочита. И не толкоз поради историческите обстоятелства и истории, само че повече поради пламъка на духовното възобновление и обновяване. Пламък, от който по този начин мощно се нуждаем през днешния ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ