Мавзолеят става портал към миналото
30 години след решението за срутване Площадката ни води към потайностите на подземията му
В самобитен „ портал сред минало и настояще “ се възнамерява да се трансформира площадката на някогашния Мавзолей на Георги Димитров в центъра на София.
В момента се приготвя задание за оповестяване на архитектурен конкурс за образа на знаковото за столицата пространство. Очаква се това да стане идващия месец или през април. Идеята е подземията на Мавзолея, които са три равнища надолу, да станат филиал на Софийската градска художествена изложба за експониране на модерно изкуство, като обаче се резервира част от достоверното съоръжение на бункера.
Пространството от горната страна пък би трябвало да бъде по този начин завършено, че да е обвързвано с подземието и с историята. „ Дали ще се демонстрира предишното на повърхността, дали ще бъде комбинация сред минало и настояще, е въпрос на въображението на участниците в идния архитектурен конкурс “, изясни пред „ Стандарт “ ръководителят на Комисията по просвета към Столичния общински съвет Малина Едрева.
Решават да го бутнат дружно със Съветската войска
Именно Общинският съвет на София е институцията, която първа взема решение за разглобяване на Мавзолея преди 30 години. Това става с решение N5, гласувано от общинарите на 25-и февруари 1992 година – година и половина откакто балсамираното тяло на Георги Димитров е извадено тихомълком от Мавзолея, в който е лежало повече от четири десетилетия и е заровено в Централните софийски гробища.
Изпълнението на решението за срутване обаче се забавя със седем години и половина. Мавзолеят беше опустошен през август 1999 година след поредност от гърмежи в продължение на 6 дни под управлението на вицепремиера в държавното управление на Иван Костов – Евгений Бакърджиев.
Преди това (а и след разрушаването) се водят яростни диспути за ориста на постройката. През август 1992 година - няколко месеца след решението на общинския съвет за премахването на Мавзолея, кметът на София по това време – Александър Янчулев, написа отворено писмо до тогавашния водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов. В него му припомня, че постройката следва да бъде съборена, а срокът, даден на социалистическата партия да я демонтира непринудено, е изминал.
Младият соцлидер обаче явно няма желание да бута Мавзолея, който остава непреклонен и след последвалото избиране на Виденов за министър-председател.
Любопитно е, че долу горе по същото време – през 1993 година, Столичният общински съвет приема решение за ремонт и на различен знаков комунистически паметник в центъра на София – Паметника на Съветската войска. Той обаче продължава да си стои на мястото и до през днешния ден. Построен и опустошен за 6 дни
Самото разрушение на Мавзолея през лятото на 1999 година се трансформира в сага, продължила цяла седмица. След първия гърмеж на 21 август постройката единствено се наклони. Фиаското роди доста вицове и насмешки към тогавшния строителен министър Евгений Бакърджиев, който ръководеше интервенцията по събарянето на комунистическия знак и наблюдаваше протичащото се от балкона на Държавния списък дружно с премиера Иван Костов.
Последваха още три детонации, след което разрушаването продължи с машини, до момента в който на 27 август Мавзолеят най-сетне бе дефинитивно отстранен.
Любопитно е, че събарянето му лиши тъкмо толкоз време, колкото е било належащо и за построяването му. Мавзолеят е вдигнат стремително за 6 дни половин век по-рано – през юни 1949 година Наредено е цялата работа – планиране и строителство, да бъде свършена за седмица, с цел да може в постройката да бъдат сложени за поклонение тленните остатъци на „ вожда и преподавател “ на българския народ Георги Димитров, умрял на 2 юли 1949 година в Москва (виж карето).
Строителите даже „ преизпълват проекта “ и Мавзолеят е построен предварително единствено за 138 часа.
От бункер до изложба
Впоследствие през втората половина на 50-те години там е построено противоатомно укритие. Подземията на постройката са дълбоки няколко етажа надолу, като в тях има оборудвани кабинети и други пространства, които не са били свързани с активността на самия Мавзолей и единствения му експонат, изясни някогашният зам.-кмет на София по културата, който през 2018 година разгласи проектите на общината за създаване на изложба за съвременно изкуство в тогавашния бункер. Идеята е огромните пространства да се употребяват за експониране на съвременни арт съоръжения.
Същевременно обаче би трябвало да се запазят някои съществени детайли вътре, които са знакови от времето на Мавзолея. Такова мнение са изразили всички актьори и експерти, които са влизали в подземието. Има концепция да се направи и фото експозиция, напомняща епохата.
Пространството от горната страна – на площадката на самия Мавзолей също би трябвало да бъде по този начин завършено, че да има връзка с подземията и с предишното. Експерти са дали като образец Мемориала на еврейските гробища в Берлин, където посетителите минават сред огромни плочи, а същеврменно с апликация могат да чуят историята на мястото. Какво тъкмо ще има на мястото на Мавзолея обаче следва да се дефинира след конкурс.
Сталин ли е отровил Георги Димитров?
Георги Димитров умира на 2 юли 1949 година в Съюз на съветските социалистически републики, където по-рано отпътува на лекуване поради влошеното си здравословно положение – имал цироза и диабет. Седмица преди гибелта си Димитров се е срещнал с Йосиф Сталин. Според някои историци Сталин бил ядосан на Димитров поради диалозите му с югославския водач Йосип Броз Тито за основаване на Балканска федерация. Сталин виждал в такова държавно образувание опасност за лидерството на СССР в комунистическия блок. Особено откакто малко по-рано настъпил раздор сред него и Тито.
Затова има подозрения, че точно Сталин е наредил да отровят Димитров. Те се подклаждат от открития десетилетия по-късно живак в косата и мозъка на балсамираното тяло на Димитров.
Първият опит за взривяване е от 1956 година
Още през 1956 година съперникът на комунистическата власт Стоян Зарев-Тони подготвял терористичесн акт и взривяване на Мавзолея на Георги Димитров.
Според данни от архива на Министерство на вътрешните работи той възнамерявал да заложи бомби до постройката, които да избухнат по време на манифестация на 1 май, до момента в който на стълбите е целият управителен уред на страната. Твърди се, че Тони привлякъл в конспирацията си 14 души и търсил връзка със западни посолства за поддръжка. Той споделил проекта си със собствен другар, който заречен да го свърже с човек от английските служби. Приятелят му обаче бил помощник на Държавна сигурност. На срещата, която му уредил с „ представител на МИ 5 “, в реалност отишъл сътрудник на Държавна сигурност, представящ се за англичанин. Така Тони попаднал в мрежите на службите, които почнали да го дебнат. Когато декларирал, че е подготвен да приложи проекта си с бомбите в реалност, бил задържан и пратен в лагера в Белене. Година по-късно е освободен и пратен в село край Своге, само че през 1968 година, когато са вълненията към Пражката пролет, е още веднъж задържан и пратен в пандиза, където по-късно умрял.
В самобитен „ портал сред минало и настояще “ се възнамерява да се трансформира площадката на някогашния Мавзолей на Георги Димитров в центъра на София.
В момента се приготвя задание за оповестяване на архитектурен конкурс за образа на знаковото за столицата пространство. Очаква се това да стане идващия месец или през април. Идеята е подземията на Мавзолея, които са три равнища надолу, да станат филиал на Софийската градска художествена изложба за експониране на модерно изкуство, като обаче се резервира част от достоверното съоръжение на бункера.
Пространството от горната страна пък би трябвало да бъде по този начин завършено, че да е обвързвано с подземието и с историята. „ Дали ще се демонстрира предишното на повърхността, дали ще бъде комбинация сред минало и настояще, е въпрос на въображението на участниците в идния архитектурен конкурс “, изясни пред „ Стандарт “ ръководителят на Комисията по просвета към Столичния общински съвет Малина Едрева.
Решават да го бутнат дружно със Съветската войска
Именно Общинският съвет на София е институцията, която първа взема решение за разглобяване на Мавзолея преди 30 години. Това става с решение N5, гласувано от общинарите на 25-и февруари 1992 година – година и половина откакто балсамираното тяло на Георги Димитров е извадено тихомълком от Мавзолея, в който е лежало повече от четири десетилетия и е заровено в Централните софийски гробища. Изпълнението на решението за срутване обаче се забавя със седем години и половина. Мавзолеят беше опустошен през август 1999 година след поредност от гърмежи в продължение на 6 дни под управлението на вицепремиера в държавното управление на Иван Костов – Евгений Бакърджиев.
Преди това (а и след разрушаването) се водят яростни диспути за ориста на постройката. През август 1992 година - няколко месеца след решението на общинския съвет за премахването на Мавзолея, кметът на София по това време – Александър Янчулев, написа отворено писмо до тогавашния водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов. В него му припомня, че постройката следва да бъде съборена, а срокът, даден на социалистическата партия да я демонтира непринудено, е изминал.
Младият соцлидер обаче явно няма желание да бута Мавзолея, който остава непреклонен и след последвалото избиране на Виденов за министър-председател.
Любопитно е, че долу горе по същото време – през 1993 година, Столичният общински съвет приема решение за ремонт и на различен знаков комунистически паметник в центъра на София – Паметника на Съветската войска. Той обаче продължава да си стои на мястото и до през днешния ден. Построен и опустошен за 6 дни
Самото разрушение на Мавзолея през лятото на 1999 година се трансформира в сага, продължила цяла седмица. След първия гърмеж на 21 август постройката единствено се наклони. Фиаското роди доста вицове и насмешки към тогавшния строителен министър Евгений Бакърджиев, който ръководеше интервенцията по събарянето на комунистическия знак и наблюдаваше протичащото се от балкона на Държавния списък дружно с премиера Иван Костов.
Последваха още три детонации, след което разрушаването продължи с машини, до момента в който на 27 август Мавзолеят най-сетне бе дефинитивно отстранен.
Любопитно е, че събарянето му лиши тъкмо толкоз време, колкото е било належащо и за построяването му. Мавзолеят е вдигнат стремително за 6 дни половин век по-рано – през юни 1949 година Наредено е цялата работа – планиране и строителство, да бъде свършена за седмица, с цел да може в постройката да бъдат сложени за поклонение тленните остатъци на „ вожда и преподавател “ на българския народ Георги Димитров, умрял на 2 юли 1949 година в Москва (виж карето).
Строителите даже „ преизпълват проекта “ и Мавзолеят е построен предварително единствено за 138 часа.
От бункер до изложба
Впоследствие през втората половина на 50-те години там е построено противоатомно укритие. Подземията на постройката са дълбоки няколко етажа надолу, като в тях има оборудвани кабинети и други пространства, които не са били свързани с активността на самия Мавзолей и единствения му експонат, изясни някогашният зам.-кмет на София по културата, който през 2018 година разгласи проектите на общината за създаване на изложба за съвременно изкуство в тогавашния бункер. Идеята е огромните пространства да се употребяват за експониране на съвременни арт съоръжения.
Същевременно обаче би трябвало да се запазят някои съществени детайли вътре, които са знакови от времето на Мавзолея. Такова мнение са изразили всички актьори и експерти, които са влизали в подземието. Има концепция да се направи и фото експозиция, напомняща епохата.
Пространството от горната страна – на площадката на самия Мавзолей също би трябвало да бъде по този начин завършено, че да има връзка с подземията и с предишното. Експерти са дали като образец Мемориала на еврейските гробища в Берлин, където посетителите минават сред огромни плочи, а същеврменно с апликация могат да чуят историята на мястото. Какво тъкмо ще има на мястото на Мавзолея обаче следва да се дефинира след конкурс.
Сталин ли е отровил Георги Димитров?
Георги Димитров умира на 2 юли 1949 година в Съюз на съветските социалистически републики, където по-рано отпътува на лекуване поради влошеното си здравословно положение – имал цироза и диабет. Седмица преди гибелта си Димитров се е срещнал с Йосиф Сталин. Според някои историци Сталин бил ядосан на Димитров поради диалозите му с югославския водач Йосип Броз Тито за основаване на Балканска федерация. Сталин виждал в такова държавно образувание опасност за лидерството на СССР в комунистическия блок. Особено откакто малко по-рано настъпил раздор сред него и Тито. Затова има подозрения, че точно Сталин е наредил да отровят Димитров. Те се подклаждат от открития десетилетия по-късно живак в косата и мозъка на балсамираното тяло на Димитров.
Първият опит за взривяване е от 1956 година
Още през 1956 година съперникът на комунистическата власт Стоян Зарев-Тони подготвял терористичесн акт и взривяване на Мавзолея на Георги Димитров.
Според данни от архива на Министерство на вътрешните работи той възнамерявал да заложи бомби до постройката, които да избухнат по време на манифестация на 1 май, до момента в който на стълбите е целият управителен уред на страната. Твърди се, че Тони привлякъл в конспирацията си 14 души и търсил връзка със западни посолства за поддръжка. Той споделил проекта си със собствен другар, който заречен да го свърже с човек от английските служби. Приятелят му обаче бил помощник на Държавна сигурност. На срещата, която му уредил с „ представител на МИ 5 “, в реалност отишъл сътрудник на Държавна сигурност, представящ се за англичанин. Така Тони попаднал в мрежите на службите, които почнали да го дебнат. Когато декларирал, че е подготвен да приложи проекта си с бомбите в реалност, бил задържан и пратен в лагера в Белене. Година по-късно е освободен и пратен в село край Своге, само че през 1968 година, когато са вълненията към Пражката пролет, е още веднъж задържан и пратен в пандиза, където по-късно умрял.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ